РЕШЕНИЕ
№ 100 12.03.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на четвърти
март две хиляди и двадесета година:
Председател:
Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджиев
Росица
Василева
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.д.№86 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №203/11.12.2019г.,
постановено по гр.д.№394/2019г. по описа на РС- П. е отхвърлен иска с правно
основание чл.32, ал.2 от ЗС, предявен от М.П.Ч., срещу Г.П.Ч. и Н.П.В., за разделяне правото на
ползване на част в размер на 274кв.м., която част е възстановена през 1993г.,
от имот с идентификатор:55302.501.2963, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-39 от 17.07.2012г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с административен
адрес на имота гр.П., ул.„А.С.“ №25, трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, номер по предходен
план: 2989, кв.173, парцел XXI, при съседи: 55302.501.2964; 55302.501.2962;
55302.501.2948; 55302.501.2947 между М.П.Ч., с ЕГН **********, Г.П.Ч., с ЕГН **********
и Н.П.В., с ЕГН **********.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от М.П.Ч., чрез пълномощника му адв.М..
Твърди се в същата, че
постановеното от районния съд решение е неправилно.
В тази насока се визира, че
исковата претенция е отхвърлена с мотив, че липсва съсобственост между страните
по делото досежно процесния имот, тъй като той е собственост само на единия
ответник- Г.Ч..
Приема се, че от анализът на
доказателствата по делото следва друг фактически и правен извод, различен от
цитирания в обжалваното решение, а именно, че процесния имот е съсобствен между
ищеца и ответниците, тъй като те са го придобили по наследство от баща си П. Г.Ч..
В този смисъл се излагат
съображения.
Моли се, да се отмени изцяло
решението на РС- П. и да се реши спора по същество.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Г.П.Ч..
В същият се твърди, че
подадената въззивна жалба е неоснователна и необоснована. Приема се, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
В тази насока излага
съображенията си.
Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Писмен отговор от Н.П.В. не е
постъпил в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание,
жалбоподателят М.Ч. се явява лично и с упълномощения от него адв.М.. От страна
на последния се поддържа подадената въззивна жалба. Моли се да бъде отменено
решението на първоинстанционният съд, като неправилно и незаконосъобразно. Моли
се за присъждане на сторените от ищеца разноски.
Ответникът Г.П.Ч., се явява лично, като
оспорва подадената въззивна жалба. Моли същата да бъде отхвърлена. Подробни
съображения в тази насока излага в представени писмени бележки.
Ответницата Н.П.В. се явява
лично, като изразява съгласие с решението на районния съд, като моли същото да
бъде потвърдено.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди
основанията за неправилност на съдебното решение, които са посочени във въззивната жалба, като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред първата
инстанция, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
Пазарджишкият окръжен
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с
правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционният съд е
предявен от страна на М.П.Ч. срещу Г.П.Ч. и Н.П. Чамова иск, с правно основание
чл.32, ал.2 ЗС, с който се иска да се
разпредели реалното ползване на част от 274кв.м.- възстановена от поземлен
имот, с идентификатор 55302.501.2963, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-1839 от 17.07.2012г. на изпълнителния
директор на АГКК, с административен
адрес на имота гр.П., ул.„А.С.“ №25, с площ на целия имот от 850кв.м., трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско
застрояване, номер по предходен план: 2989, кв.173, парцел XXI, при съседи:
55302.501.2964; 55302.501.2962; 55302.501.2948; 55302.501.2947.
Твърди се, че ищецът и двамата
ответници са наследници на П. Г.Ч.,
починал на 26.04.1987г.
Визира се, че наследодателят е
притежавал дворно място от 853кв.м, намиращо се в парцел XXI-2589 в кв.173 по
актуалния план на гр.П.. Със Заповед №242/03.10.1973г. на Председателя на ГОНС-П.,
част от горния имот в размер на 247кв.м. е определена за отчуждаване за
общински нужди- изграждане на детско заведение, като с Протокол /оценителен/ от
22.05.1974г., назначената със Заповед №242/03.10.1973г. на Председателя на
ГОНС- комисия по чл.265 от ППЗТСУ при ГОНС- П. е оценила частта от имота в
размер на 247кв.м. на 494лв. и го е отчуждила за общински нужди- изграждане на
детско заведение.
Твърди се, че със Заповед №271
от 12.05.1992г., Кмета на Община П., на основание чл.4 от Закона за
възстановяване на някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНС, ЗДИ и ЗС е
отменил отчуждаването на имот с пл.№2589 в кв.173, като с Уведомително писмо
к.№0577 от 25.05.1992г. по описа на ДСК е удостоверено внасянето на горната
сума от името на наследниците, съответно от тази дата е отменено отчуждаването
и 247кв.м. са върнати в патримониума на наследодателя, респективно на неговите
наследници. Тази възстановена част е отбелязана като част от поземлен имот с идентификатор
55302.501.2963, който е с обща площ 850кв.м. На стр.2 от скицата е отбелязано,
че 606кв.м. от имота са собственост на ответника Г.П.Ч., с правно основание-
приложения Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №54, том I,
дело №155/1973г., по описа на РС- П., с който на 11.03.1973г. бащата П. Г.Ч. продава на ответника Г.П.Ч.
неподлежащите на отчуждаване 606 кв.м. от имота си. В тази връзка се приема от
страна на ищецът М.Ч., че е собственик на 1/3ид.ч. от възстановената част от
имота в размер на 247кв.м.
Приема се, че не може да бъде
разпределено между съсобствениците правото на ползване върху процесния имот,
поради което се иска да се постанови решение, с което се разпредели правото на
ползване.
В срокът по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника Н.В.. В него се излагат доводи
в насока, че тя не притежава собственост в процесния имот, доколкото същия е
собственост на ответника Г.Ч., съгласно нотариален акт от 1973г., както и по
силата на явно непрекъснато и спокойно давностно владение продължило повече от 10
години.
В срокът по чл.131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба и от ответника Г.Ч.. В него се визира, че
исковата молба е нередовна, доколкото от заявения петитум не се установява на
какво се иска разпределяне на ползването, както и че не е индивидуализирана
частта от 247кв.м.
Твърди се, че не е налице
съсобственост между страните по делото, доколкото процесния имот е собственост
на ответника по силата на нотариален акт за покупко- продажба и давностно
владение, продължило повече от 10 години.
Сочи се, че от представеното
към исковата молба уведомително писмо от месец май 1992г., ответникът лично за
себе си е заплатил сумата на Община П..
Искането е да бъде оставен без
разглеждане предявения иск, а при евентуалност същия да се отхвърли.
Моли да се остави без
разглеждане искът, а под евентуалност да се отхвърли.
Въззивният съд приема
за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Удостоверение за
наследници с изх.№00069 от 10.01.2018г. издадено от Община П. се установява, че
П. Г.Ч. е починал на 26.04.1987г., като е оставил за свои законни наследници- Н.П.В.-
дъщеря, Г.П.Ч.- син и М.П.Ч.- син.
От Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №54, том I,
дело №155/1973г. по описа на РС- П. е видно, че П. Г.Ч. е продал на Г.П.Ч. на
11.03.1973г. недвижим имот- дворно място в гр.П., с площ от 606кв.м. и къща
застроена на 86кв.м., което дворно място представлява парцел XXI- 2589, кв.173
по дворищно- регулационния план на гр.П. срещу задължение за издръжка и гледане
на П. Ч. и съпругата му.
С Протокол от 1974г. на
Комисията по чл.265 от ПЗСТУ при гр.П. е извършена оценка на местата отчуждавани
за детско заведение, като за част от имот с пл.№2589 в кв.173, на П. Ч. в размер на 247кв.м. е оценен на сума
в размер от 494лв.
Видно от Заповед №271 от
12.05.1992г. на Кмета на Община П. се установява, че с нея е отменено
отчуждаването на имот пл.№2589 в кв. 173 по плана на гр. П..
От Уведомително писмо от м.май
1993г. се установява, че Г. П. Ч. е внесъл по сметка на Общински народен съвет
гр.П. сумата в размер на 494лв. за отмяна на отчуждение на имот, Заповед №271
от 12.05.1992г.
Видно от Разписка се
установява, че Г.Ч. е получил заповедта за отчуждаване на 20.05.1992г.
Видно от Скица на поземлен имот
от 19.02.2019г., че поземлен имот с идентификатор 55302.501.2963 е с площ от
850кв.м., като е отразено като собственик Г. П. Ч., площ 606кв.м. от правото на
собственост.
От показанията на свидетелите М.Г.,
М.Ч. и Ф.В. се установява, че процесната част в размер на 247кв.м. от имот с
идентификатор: 55302.501.2963 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.П. с пл.номер по предходен план №2963, кв.173, парцел XXI, с
административен адрес: гр.П., ул.„А.С.“ №25 е приобщена към имота притежаван от
ответника Г.Ч., който не е бил предмет на отчуждителна процедура. Сочи се, че
тази процесна част се владее от ответника Ч. от момента на
възстановяването през 1993г. до
настоящия момент, като ответника е извършал подобрения в имота.
Видно от заключението на
съдебно- техническата експертиза се установява, че вещото лице дава два
възможни варианта за разпределяне на процесната част от имота, съобразно
правата на съделителите.
При така установеното от фактическа страна от правна съдът намира
следното:
Въззивната жалба
е процесуално допустима, като
същата е подадена от активно
легитимирана страна в процеса и в
преклузивния двуседмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК.
Районният съд е сезиран с иск
за разпределяне на реалното ползване на съсобствен недвижим имот, като правното основание на иска е по
чл.32, ал.2 от ЗС.
Спорният момент, които е въведен
в настоящия казус е във връзка с направеното възражение от страна на ответникът
Г.Ч. на подадената искова молба на М.Ч., че първия е собственик на имот с
идентификатор: 55302.501.2963 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.П. с пл.номер по предходен план №2963, кв.173, парцел XXI, с
административен адрес: гр.П., ул.„А.С.“ №25, като в този имот последния не
притежава право на собственост.
В тази връзка, районният съд
правилно е отчел визираното в т.2 от Тълкувателно решение №13 от 10.04.2013г.
на ВКС по тълк.д. №13/2012г., ОСГК, с докладчик съдията Б.Ц., че в
производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл.32, ал.2 от
ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на
страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни
права.
В случая, настоящата инстанция
няма основание да не сподели в цялост изложените доводи на първата инстанция в
насока, че М.Ч. не притежава собственост в процесното дворно място, респ. във въведените
от него 274кв.м.
По делото категорично се
установява, че въпросната част от дворно място е собственост на Г.П.Ч. по
силата на материализирана в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот №54, том І, дело №155/1973г. от 11.03.1973г. Основанието за този си извод,
въззивният съд извежда от факта, че в този нотариален акт не е визирано, че се
продава част от имот. Възражения в насока оспорването на този документ пред
първата инстанция реално не са налице от страна на ищеца. На практика няма
основание да не се приеме, че волята на страните по тази покупко- продажба е именно
за целия имот.
Действително установява се
разлика, имайки се предвид наличието на отчуждителна процедура касаеща 274кв.м.
от цитираното по- горе дворно място. В случая обаче не може да се игнорира, че
тази продажба е реализирана преди започването на отчуждителната процедура за
тези квадратни метри. Нещо повече, Заповедта, с която е отменено отчуждаването
под №271/12.05.1992г. визира, че се отменя отчуждаването на имот пл.№2589 в
кв.173 от ЗРП на П. от 1972г., без да се визира, че се касае за част от него.
На практика се установява, че възстановяването на паричното обезщетение в
размер на 494лв. е реализирано от ответника Г.Ч. на 21.05.1992г., като именно
на него е изпратено съобщението за горната заповед, получено от него с разписка
на 20.05.1992г. Няма основание да бъдат игнорирани и свидетелските показания
ангажирани от страна на ответника Г.Ч., които са в насока, че върху цялото
дворно място, както и върху това което му е възстановено през 1992г. същия е
осъществявал непрекъснато, спокойно и необезпокоявано владение, което е и
продължило повече от 10 години.
При тези данни, няма основание
да се приеме, че предявения от страна на М.Ч. иск, с правно основание чл.32,
ал.2 от ЗС се явява основателен и като такъв правилно е отхвърлен.
С оглед съвпадане на крайни
правни изводи на настоящата инстанция, с тези на първата, следва въззивната
жалба, като неоснователна да се остави без уважение и се потвърди решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно.
Предвид на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №203/11.12.2019г., постановено по гр.д.№394/2019г. по описа на РС- П..
На основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК, решението не подлежи на
касационно обжалване .
Председател:
Членове:1.
2.