№ 621
гр. Пещера, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20235240100402 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и чл.146 от
ЗЗП.
Постъпила е искова молба от А. Б. Д. с ЕГН-********** от
гр.Пещера, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу ответника
„СТИК-КРЕДИТ“АД със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен,пл.“Оборище“ № 13Б ,представлявано от С. Т. ,в която твърди,че
страните по делото са и страни по Договор за кредит № 910876 от 06.12.2022
година.Съгласно клаузите на договора кредитодателят се задължавал да
предостави в заем сумата от 950 лева ,а кредитополучателят е следвало да
върне сума от 1488.79 лева .Сочи се още ,че предвидения в договора ГПР е
42.58%,а ГЛП е в размер на 36 % като срокът за издължаване на заетата
сума е 24 вноски. В чл.27 от договора е разписано ,че ако
кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение дължи на
кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден,през който не е предоставено договореното
обезпечение.Същата се заплащала периодично, заедно с всяка погасителна
вноска .В тази връзка на ищеца в качеството на заемател е била начислена
1
неустойка в общ размер на 2693,97 лева ,разпределена на 24 вноски ,всяка от
които добавена към дължимата главница и лихва,при което общата сума
нараснала на 4182.76 лева.Счита ,че търсената неустойка по чл.27 от
договора в размер на 2693.97 лева е нищожна на основание чл.26,ал.1,пр.3
от ЗЗД във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК както и по чл.143,ал.1 от ЗЗП тъй като е
нарушен принципът на „добрите нрави“.Налице е значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение до
злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на особена изгода за
кредитора. Сумата ,която се претендира по договора за неустойка е в размер
на 2693.97 лева и е почти 200% от сумата на отпуснатия кредит.Размерът на
неустойката ,което е следвало да се заплати по договора кредитополучателят
е следвало да се отрази в определения ГПР и след като не е включено се
заобикаля разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.Моли съдът да постанови
решение, с което да се прогласи за нищожна клаузата на чл.27 от договор за
кредит № 910876 от 06.12.2022 година ,сключен между страните по делото
,тъй като същата противоречала на чл.26,ал.1,пр.3от ЗЗД във вр. чл.143 от
ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който
оспорва предявеният иск със становището ,че действително между страните
по делото е имало сключен договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние от 06.12.2022 година,сключен във формата на електронен
документ и е съобразен изцяло със ЗЕДЕУУ,ЗПФУР,ЗПК и с всички други
приложими нормативни документи.Сочат още ,че не са начислявали и
събирали такава неустойка ,но считат ,че договорената клауза е валидна и
отговаря на всички изисквания на действащото законодателство.Същата по
смисъла на чл.8,ал.1 от ЗЗД представлявала самостоятелен договор между
страните и се материализирала като клауза в договор,т.е неустойката
представлявала самостоятелно съглашение,което в случая е обективирано в
един и същи документ с договор за потребителски кредит и за него се
прилагали общите условия на ЗЗД.Моли да се отхвърли иска. Сочат
доказателства
При условията на чл.211 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника
,като с определение № 480 от 29.09.2023 година съдът е приел за съвместно
2
разглеждане наред с първоначалния иск предмет на гр.дело № 402/2023
година по описа на ПщРС предявеният насрещен иск с правно основание
чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК.
В исковата молба по насрещния иск ищецът „Стик-Кредит“ АД
гр.Шумен,чрез пълномощника адв.Николов против ответника А. Б. Д. от
гр.Пещера ,представляван от адв.М. твърди,че между страните в настоящото
производство е сключен договор за потребителски кредит под № 910876
година ,по силата на който дружество в качеството му на кредитодател е
следвало да предостави на Д. в заем сумата от 950лева.В изпълнение на
поетото от дружеството задължение на 06.12.2022 година последното е
предоставило на А. Д. сумата по договора в брой на каса в „Изи Пей“.По
договора страните се уговорили кредитополучателят да заплати
възнаградителна лихва в размер на 36%, при уговорен ГПР от
42,58%.Страните били договорили още ,че просрочените плащания се
олихвявали в лихвен процент от 10%.В изпълнение на договорните си
задължения кредитополучателят е направил вноски за погасяване на
задължението си по договора ,а именно на 12.01.2023 година в размер на 180
лева.Съгласно постигнатите договорки, при неизпълнение на поетите
задължения от страна на кредитополучателя в период повече от два месеца
кредиторът счита,че са настъпили предпоставките на предсрочната
изискуемост на цялото задължение,считано от 07.04.2023 година като
дължимите към момента суми по договора от страна на кредитополучателя
са както следва: остатък от непогасена главница в размер на 946.72 лева и
начислена договорна (възнаградителна лихва) в размер на 510.38 лева.Моли
да се постанови решение ,с което да бъде осъден ответникът по насрещния
иск да заплати на дружеството ищец сумата от 946.72 лева ,остатък от
главница по договор кредит № 910876 от 06.12.2022 година ,ведно със
законната лихва върху нея ,считано от депозиране на исковата молба до
окончателното й изплащане и сумата от 510.83 лева- начислена договорна
(възнаградителна лихва) върху главницата съгласно договор № 910876 от
06.12.2022 година.Претендират се направените по делото разноски като са
ангажирани са доказателства.
В указания от съда срок ответникът по насрещната искова молба не
оспорва ,че е налице сключен договор за кредит имащ белезите на
3
потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 от ЗПК, към който е
приложима общата императивна закрила срещу неравноправни клаузи по
чл.146,ал.1 от ЗЗП.Сочи се още ,че процесният договор е недействителен тъй
като в него е посочен ГПР от 42,58% като липсвало каквото й да е уточнение
,какви точно разходи се включвали в посочения процент.В договора се
сочил годишен лихвен процент от 36%,но не ставало ясно как се изчислява
по отношение на ГПР.По този начин длъжникът е бил поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него продукт.Сочи още ,че за да бъде спазена разпоредбата на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора е следвало да се посочи не само цифрово
какъв годишен процент от общия размер на предоставения потребителски
кредит представлявал ГПР,но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи,които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.Считат ,че поставянето на кредитополучателя в
положение,за да разбере действителния размер на ГПР да тълкува всяка една
от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителни такси по потребителския договор,невключени в
ГПР,противоречи на изискването за яснота,въведено в чл.11,ал.1,т.10 от
ЗПК.Твърди ,че в процесния договор била уговорена и неустойка за
неизпълнение на задължение,която в случая не се претендира от
ищеца,поради явната й нищожност,но фактически се е дължала от длъжника
не неустойка ,а договорена лихва представляваща допълнителна печалба за
кредитора.Твърдят още ,че в договора е трябвало да се посочи лихвен
процент ,в който да се включи и неустойката ,с която реално е била осигурна
печалба за кредитора.В процесния случая годишният лихвен процент нямало
да е 36% както е записано ,а много по-голямо число,като в случая е нарушен
чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК.Доколкото лихвата е част от ГПР,то сумата за
неустойка изразена в процент е следвало да участва в размера на ГПР.След
като това не било сторено е налице нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.В
случай,че съдът обяви договорът за кредит за действителен прави
възражение за прихващане.Моли да се отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
4
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства: договор за
потребителски кредит № 910876 от 06.12.2022 година,ведно с погасителен
план;стандартен европейски формуляр;Общи условия;разписки за извършено
плащане се установява ,че на дата 06.12.2022година между „СТИК-
КРЕДИТ“ АД гр.Шумен,в качеството му на кредитор и А. Б. Д. от гр.Пещера,
в качеството му на кредитополучател е сключен писмен договор за
потребителски кредит от разстояние ,по силата на който кредиторът се
задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 950 лева –главница ,като условията за усвояване на кредита са
:подаване на заявление за кредит,одобряване от кредитора и сключване на
договора за кредит.Посочен е още годишен процент на разходите от 42,58 %
и годишен лихвен процент от 36 % като обща сума дължима от
потребителя към момента на сключване на договора е 1488.79лева и
договорен срок на погасяване от 24 месеца.Неразделна част от договора е
погасителен план,в който са посочени броя на вноските ,размера и падежа на
всяка една.Съгласно клаузите на договора потребителят е следва в срок до
3 дни от сключване на договора да обезпечи същия с поръчител или банкова
гаранция.Съгласно чл.27 от договора в случай,че потребителят не изпълни
задължението си да предостави обезпечение дължи на кредитора неустойка в
размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден
,през който не е предоставено договорено обезпечение. Видно от
погасителния план към договора за кредит № 910876 от 06.12.2022 година
кредитополучателят е следвало да издължи заетата сума за срок от 24
месеца ,чрез месечна погасителна вноска фиксирана от 174.28 лева и
включваща: вноска по главница, лихва и неустойка.Предвидена е обща сума
по кредита(главница + лихва) в размер на 1488.79 лева и общо дължима сума
по кредита(главница + лихва + неустойка) в размер на 4182.76 лева.В общите
условия на договора е подробно указано начина на начисляване на неустойка
,а имено ако потребителят не предостави едно от договорените обезпечения
като същият заплаща неустойката периодично и тя се начислява заедно с
всяка погасителна вноска. Установява се още ,че на 06.12.2022година чрез
системата EasyPay ищецът е усвоил сумата от 950 лева- паричен превод по
договор за кредит № 910876 както и плащане от страна на
кредитополучателя на 12.01.2023 година в размер на 180 лева.
5
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в
заключението си сочи ,че с оглед на представените по делото доказателства
,както и представените му от ответника е установил,че съгласно договор за
кредит № 910876 от 06.12.2022 година,сключен между „Стик- Кредит“ АД и
А. Д. кредитополучателят е получил в заем сумата от 950 лева като кредитът
е отпуснат при ГЛП от 36% и ГПР от 42,58 % или общата дължима сума е в
размер на 1488.79 лева.Съгласно клаузите на договора,в случай ,че
кредитополучателят не предостави обезпечение-поръчител или банкова
гаранция дължи и неустойка в размер на 2693,97 лева. Вещото лице е
установило още ,че по партидата на А. Д. са добавени и следните
задължения: сумата от 2.50 уведомление СМС за изискуемост на
задълженията;0.48 лева –наказателна лихва; сумата от 145.24 лева –
неустойка.Вещото лице е установило,че кредитополучателят е заплатил
сумата от 180 лева ,с която се погасявали :неустойка от 145,24 лева;разходи
за СМС от 2,50 лева;0.48 лева-начислена наказателна лихва;3,28 лева-
погасена главница и 28,50 лева-погасена договорна лихва.След приспадане са
останали неиздължени:главница в размер на 946.72 лева и договорена лихва
в размер на 510.38лева.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
По предявения първоначален иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.3 от
ЗЗД във връзка с чл.143 от ЗЗП съдът приема за установено следното:
По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит ЗПК.
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
6
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.
1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В настоящия случай страните не спорят,че в процесния договор
неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към
кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така,
както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Предвидената в договора неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията от длъжника по Договора за
кредит, нито обезпечава вредите от неизпълнението на задълженията по
Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение.С
нея се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
7
погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на
кредита,защото както се установи по-горе е заета сума от 950 лева ,а
предвидената неустойка е в размер на 2693,97 лева.В процесния случай
възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното
правоотношение.Пряката и непосредствена цел на така уговорената
неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане
сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено
принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
взаимоотношения. Съдът намира, че с тази неустойка кредиторът цели да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона,поради което е
нищожна. Фактът, че същата е включена като част от месечната погасителна
вноска е основание да се приеме, че в същност последната има точно такъв
характер -скрита печалба за кредитора водеща до необосновано оскъпяване на
кредита във вреда на потребителя,поради което посочената клауза е
неравноправна и нищожна.
По предявения насрещен иск за заплащане на главница в размер на
946.72 лева и сумата от 510.38 лева -възнаградителна лихва, съдът приема за
установено следното:
По делото няма спор ,че на между страните по делото е възникнало
договорно правоотношение ,по силата на което ищецът по насрещния иск е
предоставил в заем на ответника по насрещния иск сумата от 950 лева.
От приетата и неоспорена от страните експертиза се установи ,че по
процесния договор кредитополучателят е заплатил сумата от 180 лева,като
безспорно ,че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по
договора ,а именно не е върнал заетата сума.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
8
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,а съгласно чл.
23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.От
събраните по делото доказателства и приетото по-горе ,че в процесния
договор само формално е посочен размера на ГПР ,то договорът за
потребителски кредит е недействителен и кредитополучателят следва да
върне само чистата сума по кредита като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
В предвид на изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца по насрещния иск сумата от 770 лева ,представляваща реално
заетата сума след приспадане на внесената сума от 180 лева, като до размер
на 946.72 лева главница и възнаградителна лихва в размер на 510.38 лева
искът следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора и двете страни имат право на разноски като в
полза на ищеца по първоначалния иск следва да се присъди заплатената д.т. в
размер на 108 лева .
По делото няма спор,че ищецът се представлява безплатно по делото от
адв.М. М. от АК- Пловдив, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е
поискал присъждане на адвокатско възнаграждение.
Налице е практика на ВКС, изразена в определения по чл. 274, ал. 3
ГПК, според която наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не
може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за
разноски, като взаимно формираната между доверителя и довереника воля за
процесуално представителство по реда на този текст е достатъчна за
доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже
безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. В този
смисъл е определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2370/2022 г.,
I т. о. и цитираната в него многобройна практика на ВКС в същия смисъл. Но
дори да се приеме, че съдът извършва преценка дали клиентът е материално
затруднен, в настоящия случай няма данни за обратното.
Обстоятелството, че той е заплатил държавни такси по делото и не е
искал освобождаването от тях по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК не означава, че
няма правото да се ползва от разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., след като и двете
страни по договора за правна защита и съдействие са преценили, че защитата
9
ще бъде осъществявана при тези условия.
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2001 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай, с оглед материален интерес, на основание
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокатът на
ищеца следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 683
лева.
По насрещния иск ищецът се представлява от адв. Николов, съгласно
представеното пълномощно (лист 25) и съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3
от ГПК същите се определят в размер на 583 лева, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Водим от горните съображения, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата по чл.27 от ДОГОВОР за
потребителски кредит с №910876 от 06.12.2022 година сключен между А. Б.
Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“*** , чрез процесуалния
представител адв. М. М., и „СТИК- КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: със седалище и адрес на
управление:гр.Шумен,пл.“Оборище“ № 13Б ,представлявано от С. Т. като
противоречаща на Закона за задълженията и договорите ,Закона за защита
на потребителите и Закона потребителския кредит на основание чл. 143-146
от ЗЗП във вр.с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“***, чрез
процесуалния представител адв. М. М. да заплати на „СТИК -КРЕДИТ“АД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.Шумен,пл.“Оборище“ № 13Б ,представлявано от С. Т. сумата
от 770 лева ,представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
910876 от 06.12.2022 година , като до размер на 946,72 лева -главница и
възнаградителна лихва от 510.38 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА.
10
ОСЪЖДА „СТИК- КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление:гр.Шумен,пл.“Оборище“ № 13Б ,представлявано от С. Т.
да заплати на А. Б. Д. разноски по делото в размер на 108 лева
ОСЪЖДА „СТИК КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление:гр.Шумен,пл.“Оборище“ № 13Б ,представлявано от С. Т.
да заплати на адв. М. М. сумата в размер на 683 лв., адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА А. Б. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,УЛ.“*** да
заплати на „СТИК КРЕДИТ“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление:гр.Шумен,пл.“Оборище“ № 13Б ,представлявано от С. Т.
разноски по делото в размер на 583 лева.
РЕШЕНИЕТО м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11