РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _25.06._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _двадесeт
и шести май_
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _297 по описа за _2019_ год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 92, ал.1, вр. чл. 79 от ЗЗД по първоначално
предявения иск и с правно основание чл. 92, ал.1, вр. чл. 79 от ЗЗД по
насрещната искова претенция.
В Районен съд – Левски постъпила искова молба от Р.С.Д.,
ЕГН**********, с адрес ***,
срещу ************ АД, **********, със седалище и адрес на
управление: **************.
В исковата молба се твърди, че ответникът като изпълнител
по договор от 30.04.2018г. на строителен обект в имот с идентификатор
65766.702.3669 по плана на гр.С. не е осигурил необходимия висококвалифициран ръководител на СМР (строително
монтажни работи), необходимия персонал за изпълнение на договора,
предвидените в проектната документация строителни продукти и материали, с което
е допуснал неизпълнение на СМР в договорения срок, поради което дължи неустойка
в размер на 1159.50 лв.
Ищецът твърди, че на 07.03.2018г. е издадено Разрешение за
строеж от Община С. че на 30.04.2018г. между ищеца и *************** е сключен
Договор за изпълнение на строително монтажни работи „Пункт за технически
прегледи и жилище в имот с идентификатор 65766.702.3669 по плана на гр.С.”. На 08.05.2018г. А.Л.Т. като представител на
изпълнителя на обекта съставил Протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа. На 04.05.2018 г., на
05.05.2018г., на 11.05.2018г. и 12.06.2018г. били направени от възложителя общо
5 бр. вноски по договора, с които бил окончателно платен договорения аванс от
50%.
Сочи, че съгласно клаузите от договора, началото на
изпълнението започвало да тече от 13.06.2018г. и трябвало да приключи след 4,5
месеца – на 29.10.2018г. На 13.06.2018г. била
издадена фактура №********** на основание Протокол от 11.06.2018г., за сумата от 11390,95лв
с ДДС. Фактурата била окончателно платена както следва: 6800,00 лв. на
20.06.2018г; 3000,00 лв. на 26.06.2018г. 1590 на 03.07.2018г. – забава в
плащането – 13 дни, като съгласно чл. 4.3 от договора срокът на изпълнението се
удължавал с 13 дни – до 12.11.2018г.
На 24.07.2018г. била издадена фактура №********** на
основание Протокол от 18.07.2018г. за сумата от 12090 лв., която била изплатена
на 25.07.2018г., нямало забава в плащането.
На 05.09.2018г. била издадена фактура №********** на
основание Протокол от 05.09.2018г. за сумата от 12497,20 лв.
Твърди се, че след проверка на описаните от изпълнителя
като изпълнени СМР в Протокол от 05.09.2018г. било установено, че обемът на
изпълнената зидария е завишен с 10.2 м3, което при договорена цена
от 187.75 лв. правело сумата 2273.58 лв. с ДДС. На 10.09.2018г. била платена
сумата от 10497,20 лв., която сума покривала напълно реално извършените СМР.
Ищецът сочи, че по искане на изпълнителя чрез вносни бележки от 02.10.2018г. и
05.10.2018г. е платена останалата част от фактурата, равняваща се общо на 2000
лв. пет месеца по – късно в Протокол от 05.02.2019г. ответникът направил
корекция на изпълнените СМР, като намалил обема зидария и на практика
възстановил реално изпълнения обем зидария.
Според ищеца било видно, че за реално извършените СМР, отразени в
Протокол от 05.09.2018г. и фактура № **********/ 05.09.2018г., не само че
нямало забава в плащането, а и била предплатена сумата от 2273.58 лв.,
задържана от изпълнителя през периода от 05.10.2018г. до 05.02.2019г. – датата,
на която била направена корекция на зидарията. Счита, че с надвишаване обема на
изпълнените СМР, изпълнителят е нарушил чл. 18 от договора, с които действия
целял да произведе несъществуващо забавяне в плащането на реално извършените
СМР. Сочи, че на 01.10.2018г. е бил сключен анекс, съгласно който обемът на СМР
се намалявал общо с 11228.91 лв.
На 24.10.2018г. била издадена фактура №********** на
основание Протокол от 22.10.2018г. за сумата 11322.39 лв., изплатена на
01.11.2018г., като забавата в плащането била с 1 ден и съгласно чл. 4.3 от
договора срокът за изпълнение се удължавал с 1 ден – до 13.11.2018г.
Твърди се, че на 13.11.2018г. изпълнението на СМР не е
приключило, като единствената причина била в действията на ответника.
Конкретизира извършените СМР след срока за изпълнение, като
твърди, че към датата на подаване на исковата молба все още имало неизпълнени
СМР, като общо оставащите за изпълнение СМР се равнявало на 23190.12 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
да заплати сумата от 1159.50 лв., съставляваща неустойка за неизпълнение на
договорения срок за изпълнение на СМР съгласно Договор от 30.04.2018г. и Анекс
от 01.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, в който изразява становище, че предявеният иск
е неоснователен, както и че *************** не е в забава. Счита, че е невярно
ищцовото твърдение, че на 13.11.2018г. е следвало да приключи, като твърди, че
поради забавяне в плащанията на ищецът срокът на договора е бил двойно удължен
и към момента на завеждане на делото не бил изтекъл.
Сочи като основание за отхвърляне на исковите претенции, че
първоначалният срок на договора, така, както е уговорен в работно време изтичал на 22.12.2018г., като навежда
подробни съображения.
Като следващо основание за отхвърляне на исковите претенции
сочи, че в хода на изпълнение на договора ищецът като възложител е забавил
плащанията, с което срокът на договора бил удължен до 24.06.2019г., като
удължаването на срока по чл. 4.3 от договора поради забавяне на плащанията се
броял в работни дни, поради което дори с признатото от ищеца забавяне на
плащанията към 01.11.2018г. с 14 дни, срокът на договора се удължавал с 14
работни дни – 16.01.2019г.
Твърди, че общото забавяне е 107 дни, с които в работни дни
срокът на договора бил удължен до 24.06.2019г.
Трето основание според ответника за отхвърляне на исковите
претенции е, че не било налице забава, дори срокът да се брои в календарни дни.
Но дори съдът да не приемел броенето на сроковете в календарни дни, то срокът
на договора не бил изтекъл на 13.11.2018г., тъй като ищецът признавал забавяне
на плащанията, удължаващи срока на договора фактура № **********/13.06.2018г. на основание Протокол от
11.06.2018г. за сумата от 11390,95лв с ДДС окончателно платена на 03.07.2018г.
с което срока на договора се удължава с 13 дни- т.е. до 12.11.2018г.
По отношение на издадената на 05.09.2018г.
Фактура № ********** на
основание на Протокол от 05.09.2018г за сумата от 12497,20 лв. било налице
забава в плащането от 20 дни (а не предплата) с които срока на
договора се удължавал до 04.12.2018г. тъй като протоколът и фактурата не били оспорени и били осчетоводени надлежно при
всяка от страните, така както били издадени, поради което подлежали на плащане
в уговорения 7-дневен срок който в
случая не бил спазен и генерирал забава. Оспорва твърдяната от ищеца уговорка
за сторниране на фактурата.
Счита, че ищцовото твърдение било невярно и на друго
самостоятелно основание: тухлена зидария
Намира, че стойността на Протокол от 05.09.2018г с включената 21.80 кв.м.тухлена зидария
става 19491 .28 лева без ДДС от която сума се приспадали 50% аванс и
оставали за фактуриране 9745.64 лева без ДДС или 11694.76 лева с ДДС която била
платена на 10.09.2018г. - сумата 10497,20 лв., на 02.10.2018г. била платена сумата от 1670 лева с която
се погасявало това задължение. Намира за невярно твърдението на ищеца, че няма
забава в плащането на Протокол от 05.09.2018г по който е издадена Фактура №
**********/05.09.2018г -ЗАБАВАТА в случая
била 20 дни през периода 12.09. - 02.10.2018. с която забава се удължава срока
на договора 04 декември 2018г. (13+20 дни)
Счита, че при това положение стойността на Протокол от
22.10.2018г без зидария - 0 кв.м. става
18313.41 лева без ДДС, от
която сума се приспадали 50% аванс и оставала за фактуриране 9156.70 лева без
ДДС или 10988.04 лева с ДДС която била платена на 01.11.2018г. с 1 ден забава- както признавал
ищецът в ИМ, с която забава се
удължавал срокът на договора 05 декември 2018г. (13+20+1 дни) (фактура №
**********/24.10.2018г.). Твърди се в отговора на исковата молба, че
добросъвестно са актували толкова зидария, колкото е по проекта на ищеца, както
и че е налице забава в плащането на данъчна фактура №3042/05.12.2018 год. (издадена въз основа на Протокол на 05.12.2018
год. и Протокол от 04.12.2018г.) от 44 дни, за който била издадена за
сумата от 6604.44 лева, която била платена окончателно на 25.01.2019г.:
14.12.2018г.-4510.00лв.; 17.12.2018г. - 679.00лв.; 25.01.2019г.- 1415.44 лв.
(Забава 44 дни с която забава се
удължава срока на договора 21 януари 2019г. (13+20+1+44 дни).
Твърди се в отговора, че на
01.10.2018г. по инициатива на Възложителя бил сключен Анекс №1 към процесния
договор, по силата на който им били възложени за изпълнение допълнителни
непредвидени работи, с които по реда на чл. 4.3 от Договора се удължавал срокът
на договора, като в случая последните били изпълнение с протокол от
05.02.2019г., което само по себе си било достатъчно основание за удължаване на
срока. Ищецът бил приел изпълнението на допълнителните непредвидени работи без
възражение и ги бил заплатил, макар с голямо закъснение. Описаните в Анекс №1
допълнителни непредвидени СМР били изпълнени и приети от Възложителя с подробно
описаните протоколи. Навеждат довод, че непредвидените работи изисквали
допълнителен срок за реорганизация на строителството, закупуване на нови
материали и квалифицирана работна ръка, каквито не са имали предвид при
сключване и изпълнение на договора – Анекс №1.
Счита, че е налице забава в плащането
на протокол от 05.02.2019г., за който била издадена фактура №**********/
01.03.2019 г., с която забава се удължавал срокът на договора до 20.04.2019г. и
че поради постоянното забавяне на плащанията и възлагане на допълнителни
непредвидени СМР от страна на ищеца – Възложител, срокът на договора дори и
броен в календарни дни бил удължен по реда на чл. 4.3. от същия договор от
същия до 20.04.2019г., а броен в работни дни -
срокът на договора бил удължен до 24.06.2019г.
Счита, че поведението на ищеца освен
че било в нарушение на договора бил злоупотреба с право. Договорът бил сключен
на 30.04.2018г., като договореният срок бил разчетен на лятно – есенния сезон,
който бил подходящ за изпълнение на строителството, като очакванията на
ответника били ищецът да заплати в рамките на максимум 7 дни от сключването му
уговорения аванс. Вместо това, заплатил аванса 44 дни по – късно, с което на
практика ¼ от срока попаднал в зимния сезон с неподходящи температури
противопоказни според стандартите за последните работи. Намира, че спирането на
изпълнението е изцяло по вина на ищеца, което било видно от Писмо от
05.06.2019г. на Агенция за проучване и поддържане на р. Д., според която са
посочени неподходящите за СМР под 8 градуса дни, като са посочени и почивните
дни/официални такива, поради което вследствие недобросъвестното поведение на
ищеца от присъствените 102 работни дни през периода ноември 2018г. – март
Сочат, че закъснялото стартиране
с 44 дни на договора, постоянното забавяне на плащанията по вина на ищеца, в
резултат на което срокът на договора е бил удължен с повече от 120 дни и
значителни промени от Възложителя в договорните СМР пречели на нормалното
изпълнение на договора от страна на ответника, поради което на ищеца била
връчена адвокатска покана за заплащане на дължимата сума от 1516 лв. по фактура
№**********/01.03.2019г. за 4016,25 лв. с ДДС.
Твърди се, че ищецът заключил
обекта и прекратил достъпа до него, което било причина ответникът да го
предупреди по реда на чл. 87, ал.1 от ЗЗД, че предвид постоянното забавяне на
плащанията, довело до двойно удължаване на срока на договора, рискът да не им
бъдат платени последните СМР по договора, щели да продължат изпълнението на договора
само ако авансово им заплатят оставащите СМР в размер на 4280.75 лв. без ДДС, в т.ч. остатъка от
стойността на мазилката от 578.45 лв. + разходите по направата на обекта в
7-дневен срок от получаване на писмото, в противен случай договорът се считал
прекратен по негова вина. Писмото било получено на 23.04.2019г. в същото ищецът
бил уведомен, че в изпълнение на договора ответникът закупил минерална мазилка
съгласно договора за 207,2 кв.м. на стойност 4280,75 лв. без ДДС, която не
била изпълнена по вина на ищеца, предвид спиране на плащанията и
удължаване срока на договора.
Поканили ищеца да си получи мазилката, след като им заплати
дължимия остатък 578.45 лева по нейното закупуване, като упражнявали по реда
на чл.91 от ЗЗД право на задържане върху нея. Твърди, че договорът е прекратен на
31.05.2019 г. по вина на ищеца – Възложител, поради което същият не можел да
претендира заплащане на неустойка за евентуално неизпълнение на СМР по негова
вина, след прекратяване на договора, а и до прекратяването на договора ЕСМ – И
не е било в забава. Твърди, че при договорена цена в размер на 99509.46 лв.
изпълнените от тях строителни работи били в размер на 94439.99 лв.
Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан.
Претендира направените деловодни
разноски, вкл. и за писмо на АППД в размер на 300 лв.
На основание чл. 211 от ГПК ответникът ЕСМ И е предявил насрещен иск срещу Р.С.Д.,
като моли съда да го приеме за съвместно разглеждане, тъй като имал за предмет
насрещни права на ответника по първоначалния иск, произтичащи от процесния
договор от 30.04.2018г. за изпълнение на обект „Пункт
за технически прегледи и жилище в поземлен имот с идентификатор 65766.702. 3669
по плана на гр. Свищов”, а именно: неустойка за забавени плащания по чл. 21 от
договора.
Твърди се, че *************** е сключило на 30.04.2018 г.
Договор за изпълнение на обект „Пункт
за технически прегледи
и жилище в поземлен имот с идентификатор
65766.702.3669 по плана на гр. С." който е изпълнявала до момента
качествено и в срок. Прогресът в изпълнението на договора се е отчитал с
двустранни протоколи и Фактури, подлежащи на плащане в 7-дневен срок по реда на
чл.19 от договора, като за времето на забавеното плащане се дължила НЕУСТОЙКА
за забава съгласно чл.21 от Договора вр.чл.92 от ЗЗД. Твърди, че от сключване
на договора до подаване на насрещния иск Р.Д. бил в забава за плащане по
изброените фактури, както следва:
По фактура № **********/13.06.2018г. издадена въз
основа на Протокол от 11.06.2018г., като общо неустойка по фактурата възлизала
на 217.26 лева;
По Фактура № **********/05.09.2018 издадена въз основа на Протокол от
05.09.2018г общо неустойка по фактурата възлизала на 59.87 лева.
Твърди, че е налице забава в плащането
на данъчна фактура **********/24.10.2018г. с 1 ден, както признавал ищецът в
ИМ, или неустойката възлизала на 54.94 лв.
По фактура №3042/05.12.2018г.,
издадена въз основа на протокол от 05.12.2018г. и протокол от 04.12.2018г., общо неустойката
възлизала на 168.22 лв.
По фактура №**********/01.03.2019г.,
издадена въз основа на протокол от 05.02.2019г. общо неустойката възлизала на
75.81 лв.
Моли съда да осъди ответника по насрещния иск да заплати на
ищеца по насрещния иск сумата от 576.10
лв., представляваща неустойка за забавено плащане на изпълнени от ищеца по
НИ по чл. 21 от процесния договор, както и законната лихва върху дължимата
неустойка, считано от завеждане на делото, до окончателното изплащане на сумата
и направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на Р.С.Д. - ответник по НИ, с който не оспорва редовността на
насрещната искова молба и допустимостта на иска.
Р.Д. оспорва като неоснователен и недоказан иска. Оспорва
твърдението на ***************, че и до подаване на НИ е в забава за плащане по
посочените фактури. Оспорва размера на търсената неустойка по фактура № **********/05.09.2018г. и по фактурите описани в
т.З, т.4 и т.5. Счита, че ищецът но насрещната искова молба е изготвил и
представил неистински документи със задна дата, с цел използването им като
доказателства по делото. Твърди, че „ЕСМ И” извършил корекция по протокол от
05.09.2018г. и протокол от 22.10.2018г., именувайки ги Справка 1 и Справка 2, в
които бил коригирал извършения обем зидария, като бил намалил обема с 10,2
куб.м. Корекцията в протокола от 22.10.2018г. била неправилна и направена за заблуда
на съда. В този протокол било отразено количество обем зидария, равняващо се на
Корекцията на тухлената зидария, направена в Протокол от
05.02.2019г., е трябвало да бъде извършена в Протокол от 05.09.2018г. В Протокол от 05.09.2018г била надписана сумата от
1894,65 без ДДС която представлявало
стойността на
Твърди, че от 02.10.2018г. ищецът по НИМ е задържал сумата
806,80 лв. като във фактурите по т.З, т.4 и
т.5 от НИМ претендирал неустойка включително и върху тази сума.
Тези факти правели исковата претенция
неоснователна и недоказана по размер.
Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 30.04.2018г. между Р.С.Д. – Възложител и ***************
АД – Изпълнител, е сключен договор за
изпълнение на строително монтажни работи по силата на който Възложителят
възлага, а Изпълнителят приема да изпълни обект „Пункт за технически прегледи и
жилище в поз. имот с идентификатор 65766.702.3669 по плана на гр. Свищов.
Общата стойност на възложените с договора строително – монтажни работи е в
размер на 99509.46 лв. без ДДС. Отчитането на изпълнение СМР ще става
ежемесечно в съответствие с приложената към договора КСС на обекта. Срокът за
изпълнение на договора се определя на
4.5 работни месеца и започва да тече от момента на подписване на протокол за строителна
площадка за определяне на строителна линия и ниво, но не по – рано от датата на
освобождаване на площадката за строителство, и от датата на превеждане на
аванса за строителство.
Предвидено е възложителят да осигури финансови средства,
необходими за строителството и преведе аванс за строителство в размер на 50% от
стойността на договора, представляваща сумата 49754.73 лв. без ДДС.
В чл. 20 от договора е предвидено, че в случай на забавяне
на строителството по доказана вина на Изпълнителя, същият заплаща неустойка в
размер на 0.5% на ден върху стойността на неизпълнено строителство, но не
повече от 5%.
При забавяне плащанията от страна на Възложителя, същият
дължи неустойка за забава в размер на 0.5% на стойността на неплатената сума,
но не повече от 5%.
От назначената съдебно – техническа експертиза се
установява, че на 07.03.2018г. гл. архитект на община – Свищов е издал
разрешение за строеж на Р.Д. за обект „Сграда със смесено предназначение - пункт за технически прегледи и жилище. Разрешението
е издадено на база на одобрени от 07.03.2018г.от гл. архитект на община Свищов
за технически проекти. На 08.05. 2018г. строителството на обекта е започнало с
подписване на протокол обр. 2 за откриване на строителната площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа. Срокът за изпълнение на
договора е 4.5 работни месеца от подписване на протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, но не
по – рано от датата на освобождаване на площадката за строителство и от датата
на превеждане на аванса за строителството.
Установява се от заключението, че по отношение на както се
твърди забавените СМР на стойност 16415.20 лв. по протокол от 05.12.2018г. и
протокол от 05.02.2019г., вследствие забавянето със 118 дни на плащанията от
страна на Възложителя, срокът е удължен до 25.02.2019г. /ако се брои в
календарни дни/ и до 24.06.2019г. /ако се брои в работни дни/.
От страна на *************** е представено удостоверение
№45/01.10.2019г. за въвеждане в експлоатация на строеж на сграда със смесено
предназначение пункт за технически прегледи и жилище, е удостоверено, че
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти.
С констативен акт за установяване на годността за приемане
на строежа е подписан лично от Възложителя Р. Д., проектантите, ***************
ЕООД – Б. – строител, удостоверяващи, че строежът е изпълнен съгласно
одобрените инвестиционни проекти. Няма изпълнени промени, както и няма
неизвършени и недовършени работи.
Направеното от страна на ответника възражение по отношение
на твърдяното неизпълнение на СМР на стойност 6774.92 лв. е, че не са отговорни
за неизпълнения цокъл, тъй като не е изпълнена вертикална планировка и
благоустрояване /неизпълнен тротоар, за който нямали договор/ и възложителят
заявил, че ще изпълни цокъла с каменна облицовка, а не с минерална. Грундирането на фасади 354.02 лв. – твърди се,
че е изпълнено, но не било актувано. По отношение на силикатната мазилка –
4280.75 лв. мазилката била доставена своевременно, но не била положена по вина
на Възложителя. Водосточни улуци, казанчета и тръби отпаднали по искане на
Възложителя за замяна с безшевни, поради което отпаднали от ангажимента и не
била актувана.
Установено е, че в хода на изпълнение на договора
Възложителят е забавил плащанията, с което срокът на договора е удължен. Самият
ищец прави признание за забавяне на плащанията.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната
разпоредба следва, че неустойката е имуществена ценност, най – често парична
сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на
виновно от негова страна неизпълнение на поето с договора задължение.
Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоична клауза,
неизпълнение и вина. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на
конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде
доказан фактът на неизпълнение на задължението.
Предвид изложеното и предвид конкретната претенция, че се
претендира неустойка за неизпълнение задължение на изпълнителя да извърши в
срок договорените СМР, следва на първо място да се извърши преценка относно
обстоятелството налице ли е виновно неизпълнение от страна на изпълнителя. От
събраните по делото доказателства се установява, че са извършени допълнителни и
непредвидени работи, които не са били предвидени при сключване на договора,
поради което и срокът на договора не е бил съобразен с тях, поради което е било
необходимо време за тяхното изпълнение.
От заключението на комплексната експертиза, на поставения
въпрос какви работи от договорените неизпълнени СМР не е било възможно да се
извършат качествено според строителните норми и стандарти при отрицателна или
ниска температура, се установява, че едно от условията за „нормално изпълнение“
е температурата на околната среда. В практиката, според заключението е прието,
че работите се изпълняват нормално при температура на околната среда над 5
градуса. Съгласно представената справка нормална за работа температура в
периода 16.11.2018г. – 25.03.2019г. е имало едва след 28.02.2019г. Установява
се, че за правилното планиране и изпълнение на отделните компоненти на топлоизолационната
система, под внимание трябва да се вземат и климатичните условия /най – вече
влагата и температурата – както на основата така и на въздуха/, които могат да
окажат влияние върху ТИС. Затова преди монтажа на топлоизолационната система
трябва да бъде проверено дали основата /бетон, зидария/ е достатъчно изсъхнала
и да се подсигури, че липсва остатъчна влажност.
Според експертизата, срокът на изпълнение на допълнителните
видове строително монтажни работи, възникнали по време на строителството и непредвидени
в договорните отношения би следвало да се договарят допълнително между страните
по договора, като се вземе предвид работната ръка и механизацията, с която
разполага изпълнителят на обекта, както и конкретната квалификация на
всеки работник.
Предвид изложеното в настоящия казус е установено, че в
договора има предвидена неустойка в случай на забавена на строителството по
доказана вина на Изпълнителя, но това неизпълнение съдът предвид събраните по
делото доказателства, счита, че се дължи на обстоятелства, за които е отговорен
възложителят. Ето защо счита, че в случая не е налице виновно неизпълнение от
страна на ответника по договора, за да се реализира отговорността му да заплати
уговореното от страните обезщетение /неустойка/. Поради изложеното предявеният
иск е неоснователен и следва да ес отхвърли като такъв.
Досежно приетият за съвместно разглеждане насрещен иск от
ответника, с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД, с искане да бъде осъден
ответникът по НИ да заплати на ищеца по НИ сумата от 576.10лв., представляваща
неустойка за забавено плащане на изпълнени от ищеца по НИ СМР подробно описани,
ведно със законната лихва от завеждане на делото и направените по делото
разноски.
Безспорно установено е, че на 30.04.2018г. между Р.С.Д. –
Възложител и *************** АД – Изпълнител,
е сключен договор за изпълнение на строително монтажни работи по силата
на който Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да изпълни обект „Пункт за
технически прегледи и жилище в поз. имот с идентификатор 65766.702.3669 по
плана на гр. С. Твърденията са, че ответникът по НИ е в забава по подробно
посочените фактури и претендира заплащане на уговорената неустойка.
Съдът приема за безспорно установено, че е налице забава в плащането
от страна на ответника по НИ.
От заключението на в.л. по комплексната експертиза се
установява, че по фактура 2957/13.06.2018г. за сумата от 11390.95 лв. размерът
на неустойката е 217.26 лв. По фактура 2974/24.07.2018г. за сумата от 12090 лв.
неустойката е в размер на 59.87 лв.; по фактура 3013/05.09.2018г. за сумата от
11694.76 лв., редуцирана от 12497.20 лв., неустойката е в размер на 59.87 лв.;
по фактура 3023/24.10.2018г. за сумата от 10988.04 лв./11322.339-334.35/,
неустойката е в размер на 54.94 лв.; по фактура 3042/05.12.2018г. за сумата от
6604.44 лв., неустойката е в размер на 179.40 лв.; по фактура 3077/11.03.2019г.
за сумата от 4016.25 лв. неустойката е в размер на 75.81 лв., или общият размер
на неустойката е 587.36 лв.
От заключението на комплексната експертиза в случай на
приспадане на количеството зидария с 10.20 кв.м. от Протокол от 05.02.2019г. от
последно актуваните 3 кв.м. на ред 7 в Протокол от 22.10.2018г. и 7.2 кв.м. от
актуваните 29 куб.м. на р.7 от Протокол от 05.09.2018г. , остатъчното
количество зидария в протокол от 05.09.2018г. е 21.8 куб.м. Съгласно
заключението стойността на протокол от 05.09.2018г. с включена 21.80 кв.м.
тухлена зидария е 19491.28 лв. без ДДС, с приспадане на 9745.64 лв. аванс
остават за плащане 9745.64 лв. без ДДС, или 11694.77 лв. с ДДС. Това задължение
е погасено с 19 дни забава.
Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Освен
обезпечителна и обезщетителна функции, неустойката има и санкционна такава, тъй
като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че ответникът по НИ е в забава, поради което същият следва да бъде осъден да заплати на
ищеца по НИ сумата от 576.10 лв., представляваща неустойка за забавено плащане
на изпълнени от страна на ищеца по НИ СМР.
При този изход на делото, с оглед отхвърляне на
първоначално предявения иск, ищецът по първоначално предявения иск следва да
бъде осъден да заплати на ответника по първоначалния иск направените деловодни
разноски в размер на 1550 лв., както и сумата от 3 лв. по сметка на РС – Левски
– доплащане на дължимата държавна такса по първоначално предявения иск.
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ***************
АД – Б., ЕИК: ***************, представлявано от изп.д-р Х.Х., осъдителен
иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1159.50 лв.,
представляваща уговорена неустойка за неизпълнение на договорения срок за
неизпълнение на СМР съгласно договор от 30.04.2018г. и анекс от 01.10.2018г.
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на *************** АД – Б., ЕИК: **************,
представлявано от изп. д-р Х. Х.
сумата от 576.10 лв., представляваща неустойка за забавено плащане на
изпълнени от тях СМР, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2019г. до
окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Р.С.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати 3 лв. по сметка на РС – Левски,
представляваща доплащане на дължимата държавна такса по първоначално предявения
иск.
ОСЪЖДА Р.С.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на *************** АД – Б., ЕИК: ***************,
направените деловодни разноски в размер на 1550 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок
пред ОС - Плевен от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: