РЕШЕНИЕ
№ 19217
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110123813 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано е по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД
срещу А. М. В. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 74014/2024 г.
по описа на СРС, 33 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу А. М. В. за: сумата от
2265,94 лева (двe хиляди двеста шестдесет и пет лева и 94 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 469,26 лева (четиристотин шестдесет и девет лева и
26 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 14.11.2024
г., сумата от 28,01 лева (двадесет и осем лева и 01 стотинка), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 11.12.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата от 7,75 лева (седем лева и 75 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 16.12.2021 г. до 14.11.2024 г., както и държавна такса в размер на
55,42 лева (петдесет и пет лева и 42 стотинки) и държавна такса в размер на 50,00 лева
(петдесет лева).
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
1
тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия,
като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, ж.к. Зона Б-5, бл. 17, вх. Б, ет. 10, ателие 5, аб. № 342127. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда
да установи съществуването на претендираното вземане така както е установено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът, чрез назначения му по делото особен
представител, оспорва предявените искове. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение между страните, оспорва, че ответникът е клиент на топлинна
енергия на процесния имот в качеството му на вещен ползвател. Оспорва факта на
доставяна топлинна енергия, както и факта, че ответникът не е заплатил същата.
Оспорва да е сключвал и договор с дружество за топлинно счетоводство. Оспорва и
дължимостта на претенцията за лихва за забава поради факта, че не е бил предоставен
срок за заплащането й. В условията на евентуалност прави възражение за изтекъл
период на погасителна давност за част от претендираните суми. Поради тези и
останалите съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца становище, че дяловото
разпределение е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се
одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.
Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата
и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в
изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за
2
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва
топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или
облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по
облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия
за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови
основания.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №г.
се установява, че през м. 12.1997 г. ответникът е придобил собствеността на процесния
имот, а именно: ателие №
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № по описа
на нотариус В, се установява, че на 15.03.2017 г. ответникът А. М. В. дарява на майка
си В.а процесния недвижим имот, като запазва правото на ползване върху имота
безвъзмездно до края на живота си.
Ето защо следва да се приеме, че по време на процесния имот ответникът е вещен
ползвател на процесния имот. Като такъв има качеството потребител на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намира в
облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна
собственост.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна
топлинна енергия през процесния период не е имало отоплителни уреди и узаконен
водомер за топла вода. Отразено е, че топлата вода е начислявана на база брой /1 лице/
потребител по 140 л/ден поради липса на узаконен водомер за топла вода съгл. чл. 69,
ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1, заедно с допълнително количество от 12,975 куб. м.
за сезон 2022/2023 г. съгласно ал. 3, т. 2 от посочената норма. Сочи се, че топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислявана по предвидената в
нормативната уредба формула на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите за периода, като е разпределена на база пълен отопляем
обем на имота – 80 куб. м. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни
сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от
общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в
АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период, като съответства на одобрения тип.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в
процесния период е в размер на сумата от 2265,94 лева и 28,01 лева за цена на
доставена услуга дялово разпределение. Посочено, че към момента на изготвяне на
заключението, не са налице данни за извършени плащания. Посочено е, че размерът на
лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко
едно от вземанията, е в размер на сумата общо 466,54 лв. върху непогасената топлинна
3
енергия и 7,75 лв. върху непогасената сума за дялово разпределение. По допълнително
поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по
отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 11.12.2021 г., вещото лице е
посочило, че всички общи фактури са с падеж след посочената дата, като
изискуемостта на всяка от тях е настъпила след 11.12.2021 г., поради което
непогасените суми съответстват на отразените в основаната част на заключението.
Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на
погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и
услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.12.2024 г., от която дата установителният иск се
счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 11.12.2021 г., са погасени по давност. В настоящия
случай началният момент на процесния период е от 01.10.2021 г., като съобразно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ОУ, изискуемостта е настъпила на 15.12.2021 г., поради
което не са налице задължения, погасени поради изтекъл давностен срок. По
отношение на предявените вземания за процесния период са приложими приетите по
делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно
чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят.
Предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия е основателен в пълен
размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен
отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. По
делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за
извършване на услугата дялово разпределение. Вземанията не са погасени по давност,
тъй като най-старото е от м. 10.2021 г., изискуемостта на което е настъпила през м.
12.2021 г., видно от данните по делото и отговора на поставената задача към ССчЕ.
4
Искът за главница за ДР следва да бъде уважен в пълен размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С Решение по Протокол 7/ 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с
Решение ОУ-1/ 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150 ал. 1 ЗЕ, като същите са
публикувани през м.07.2016 г. и следователно са влезли в сила м.08.2016 г. /с
изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл. 150 ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на
чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Следователно клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1. Според чл. 32 ал. 2 след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32,
ал. 3 от общите условия започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца. В случая, падежът на задължението за заплащане стойността на
потребената топлинна енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок
след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по
общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на
задълженията си с договора, респ. с общите условия към него. Следователно, анализът
на посочените клаузи от общите условия показва, че лихва се дължи след установяване
на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване на
падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва -
арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Ето защо в случая ответникът е изпаднал в забава относно
задълженията си за цената на потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след
издаване на общата фактура за първия отчетен период на 31.07.2022 г., т. е. от
15.09.2022 г. и до посочената крайна дата той дължи обезщетение за забава върху
установения главен дълг.
От приетото по делото заключение на ССчЕ се установи, че дължимата лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за процесния период възриза на сумата
от 466,54 лева, до който размер следва да се уважи предявеният иск, като се отхвърли
за горницата до пълния предявен размер от 469,26 лева като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
5
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни, като ответникът не е представил доказателства за сторени такива.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 1380,39 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 135,12 лева държавна такса, 597,73 лева възнаграждение за вещи
лица, 199,24 лева юрисконсултско възнаграждение при първоначално определен
минимален размер, 448,30 лева възнаграждение за особен представител.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски спрямо ответника в размер на 55,42 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза
на ищцовото дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 105,00 лева, от
които: 55,19 лева държавна такса и 49,81 лева юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че А. М. В., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* следните суми: 2265,94 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот с аб. № и сумата
от 28,01 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово
разпределение в периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 11.12.2024 г. до погасяване на задълженията, както и на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 466,54 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.11.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ: иска
за установяване на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер
от 469,26 лева, както и иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане
за сумата от 7,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от 16.12.2021 г. до 14.11.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 23.12.2024
г. по ч. гр. дело № 74014/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. В., ЕГН: ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 1380,39 лева разноски в исковото производство
и сумата от 105,00 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от предявените искове.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7