Решение по дело №2381/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 312
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Мирослав Руменов Саневски
Дело: 20191510102381
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

11.06.2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                       Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

    ГО, V-ти

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                            състав

04.06.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Мирослав Саневски

 
Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

    Юлия Вукова

 
         2.

 

 
Секретар:

Прокурор:

Председателя на състава

 
 


Сложи за разглеждане докладваното от

гражданско

 

2381

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                         година.

В.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, ап. 7, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 88, ал. 1, изр. 1 и чл. 87, ал. 2 от ЗЗД.

            Ищецът твърди, че на 25.10.2019г. сключил нотариално заверен договор за строителство с ответника, съгласно който последният се задължил, в срок до 05.11.2019г., да ремонтира основно покрива на къщата на ищеца, находяща се в село Яхиново, на ул. „Река Джубрена“ № 22. Уговорените ремонтни дейности включвали събаряне на стар и изграждане на нов покрив, което включва: поставяне на ламперия, пояс, улуци, обшивка и цигли, срещу цена в размер на 7 300.00 лв., включваща труда и средства за закупуване на материалите, платимо на части, както следва: 3 000.00 лв., авансово преди започване на работата и окончателно плащане в размер на 4 300.00 лв., 10 дни, след приключване на възложената работа и завършването на покрива. На датата на подписване на договора - 25.10.2019г., ищецът платил на ответника в брой първата уговорена сума по договора за строителство, а именно аванс в размер на 3 000 лв.

На 25.10.2019г., следобяд, ответникът дошъл в дома на ищеца, заедно е един от работниците си, докарал 20 броя греди, като не дал на ищеца фактура за тях. Качили се на покрива, започнали да го развалят, като ищецът през цялото време работил заедно с тях. Работили в продължение на два часа и си тръгнали, с уговорката да продължат на другия ден в 8.00 часа сутринта. На другия ден дошли към обяд и продължили да развалят покрива, работили до 28.10.2019г. включително, като през това време разкрили целия покрив. На 29.10.2019г. ответникът и другия работник не дошли, ищецът се обадил на ответника по телефона, но последният отказал да дойде. Опитите на ищеца за доброволно уреждане на договорните и финансовите взаимоотношения с ответника се оказали неуспешни.

Според него е налице е пълно неизпълнение на договора от ответника и поради влошените атмосферни условия, на 29.10.2019г., се наводнил третия жилищен етаж на къщата на ищеца, поради което се наложило да наеме друг майстор и работници, които да извършат ремонт на покрива. Налице е пълно неизпълнение на договора от страна на ответника, поради което ищецът заявява, че разваля договора поради неизпълнение и иска съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му върне платените авансово по договора 3 000.00 лв.

           В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В открито съдебно заседание, проведено на 23.01.2020г. ответникът, чрез пълномощника си адв. Р., оспорва предявения иск.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост,  намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за строителство с нотариална заверка на подписите от 25.10.2019г., сключен между В.М.Г., като възложител и К.М.К., като изпълнител, ответникът се е задължил, в срок до 05.11.2019г., да ремонтира основно покрива на къщата на ищеца, находяща се в село Яхиново, на ул. „Река Джубрена“ № 22. Уговорените ремонтни дейности включват: събаряне на стар и изграждане на нов покрив, което включва: поставяне на ламперия, пояс, улуци, обшивка и цигли, срещу възнаграждение в размер на 7 300.00 лв., включваща труда и средства за закупуване на материалите, платимо на части, както следва: 3 000.00 лв.-авансово, преди започване на работата и окончателно плащане в размер на 4 300.00 лв.-10 дни след приключване на възложената работа и завършването на покрива.

В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че същият ще служи за разписка за получената авансово сума, поради което съдът приема за установено, че на датата на подписване на договора - 25.10.2019г., ищецът е платил на ответника в брой аванс в размер на 3 000.00 лв.

От показанията на разпитаните по делото свидетели С.П.Н.и В.К. Ш.се установява, че К.М.К. не изпълнил уговорените с В.М.Г. СМР по покрива на къщата на последния. И двамата свидетели дават показания, че ремонтът на покрива бил започнат, като само бил премахнат съществуващия стар покрив, което обаче довело до наводняване на последния етаж от къщата на ищеца, поради влошаване на атмосферните условия. След това ремонтът бил извършен от двамата свидетели по възлагане на Г., който им споделил, че платил 3000.00 лв. авансово на ответника К.. Ищецът правил многократни опити да се свърже с ответника, за да уредят отношенията си, но последният нито отговарял на обажданията му, нито се появил на обекта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, във вр. с чл. 88, ал. 1, изр. 1 и чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, за връщане като дадена на отпаднало основание заплатената от ищеца на ответника сума в размер на 3000.00 лв., поради разваляне на сключения между тях договор за изработка. Съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от ЗЗД, развалянето на договор има обратно действие, т.е. всяка една от страните по договора е длъжна да върне престацията, която е получила в изпълнение на задълженията си по договора, след неговото разваляне.

В константната практика на ВКС, обективирана в решение №218/29.11.2016г. по дело №1306/2016, IV г.о., решение № 21/30.06.2015 г. по т.д. № 1107/2012 г., I т.о, решение № 178/12.11.2010 год. по т.д.№ 60/2010 год., ІІ т.о., решение № 186/15.07.2014 год. по гр.д.№ 6836/2013 год., ІІІ г.о. и др., се приема, че правото да се развали двустранен договор, което е преобразуващо по своя характер, се упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение на един двустранен договор. В чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление, като упражняването на това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящия срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок, доколкото страните не са уговорили друго, предвид диспозитивния характер на разпоредбата. Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора от кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок. Договорът може да бъде развален и с искова молба. В този случай правото на извънсъдебно едностранно разваляне на договора се осъществява с исковата молба, с петитума на която се претендират последиците от развалянето. За да настъпи ефекта на разваляне на договора, трябва да се установени предпоставките по чл. 87 ЗЗД. Когато една от страните е манифестирала воля за преустановяване на договорна връзка и е изпълнила уговорената процедура по конкретния договор или тази по чл. 87 ЗЗД, двустранният договор се разваля. Развалянето прекратява облигационната връзка, като развалянето има обратно действие, т.е.договорът се заличава с обратна сила.

В настоящия случай, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД. По делото е безспорно установено, че ищецът е заплатил на ответника авансово сума в размер на 3000.00 лв. за изпълнение на поетото със сключения между тях  Договор за строителство с нотариална заверка на подписите от 25.10.2019г. задължение за извършване на описаните в него СМР. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява пълното неизпълнение на задълженията на ответника по договора за изработка. Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е ангажирал каквито и да било доказателства, че е изпълнил задълженията си по сключения между страните договор за изработка. Ищецът-възложител е изправна страна по договора, тъй като е изпълнил поетото задължение за заплащане на аванс в размер на 3000.00 лв. и е осигурил възможност на ответника-изпълнител да извърши договорените СМР.

С исковата молба ищецът е отправил волеизявление за прекратяване на договора поради неговото пълно неизпълнение, което по своята същност представлява разваляне на същия по смисъла на чл. 87, ал. 2, във вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД, тъй като същото съдържа волеизявление за връщане на даденото авансово възнаграждение, тоест претендират се последиците от развален с обратна сила договор.

С оглед на изложеното, предявеният иск за връщане на заплатеното авансово от ищеца възнаграждение в размер на 3000.00 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Ответникът се е обогатил неоснователно с посочената сума, тъй като основанието за нейното получаване е отпаднало с обратна сила. Основателен е и акцесорният иск за обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл.  от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса в размер на 120.00 лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., искането за което е направено своевременно и за заплащането на което са представени надлежни доказателства.

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, ап. 7, да заплати на В.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева, представляваща авансово заплатено от ищеца на ответника възнаграждение по сключения между тях Договор за строителство с нотариална заверка на подписите от 25.10.2019г., развален едностранно от ищеца поради пълно неизпълнение от страна на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска-12.11.2019г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА К.М.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, ап. 7, да заплати на В.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, разноски по делото в размер на общо 620.00 (шестстотин и двадесет) лева, от които: 120.00 лв.-внесена държавна такса и 500.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.

           

            Решението може да се обжалва от страните пред Кюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от  получаване на препис от него.                 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: