№ 154895
гр. София, 25.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110162412 по описа за 2024 година
СРС, при изпълнение на задължението си да провери за неравноправни клаузи на
договор, сключен с потребител, намира следното.
Договорът за кредит е нищожен.
Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на … чл.11,
т.7-12 ЗПК…, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за
нищожност на договора е, че, за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора
в него следва да липса информация, така че при сключването на договора, както и при
неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква
част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на
вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси
по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за
потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно
правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва
да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва, като се
допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с
първоначално определените срокове. В договора за кредит е посочено, че се предоставя в
заем главница от 1000лева, при фиксиран лихвен процент 36 % и 49,70 % ГПР.
Същевременно, при неизпълнение на задължението на длъжника да предостави обезпечение
на кредитора, се начислява неустойка, която възлиза на 341,25 лева, и плащането й е
разсрочено на вноски, заедно с вноските за главница и лихва.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
1
кредитора, може да доведе до намаляване на възможността на кредитора да се удовлетвори
на крайния падеж на договора. Тази неустойка се следва заедно с обезщетението за забава,
като същата неустойка увеличава задължението на заемателя с малко над 1/2 , като не
предвижда насрещно задължение за кредитора. Същевременно, при аритметично
изчисление за уговорена неустойка в договора от 341,25 лева и прибавянето й към
възнаградителната лихва, то ГПР би бил над 50 %. Посоченият в договора ГПР е 49,70 %,
поради което и посоченият аритметично ГПР не отговаря на действително уговореното, а
същият надвишава 50 %. Неустойката следва да се включи в ГПР, тъй като отговаря на
определението „общи разходи по кредита“, по даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от
Директива 2008/48, както следва: „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако
в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
„[ГПР]“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително
разходите, посочени в член 19, параграф 2.“
Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително
предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез
въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, да се
постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който
забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Ето защо, поради заобикаляне на закона, на
основание чл.21 ЗПК. По същество, доколкото разпоредбата на договора, предвиждаща ГПР,
не може да се замести по право с разпоредба на закона, нито волята на страните да може да
се замести от съда с тълкуване на останалите разпоредби на договора, то и нищожната
разпоредба на договора, посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото
същият не би бил сключен от ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща
неустойката по чл.21 от договора, така и без ГПР. / В този смисъл съображение 56 от
Решение на СЕС по дело С – 714/2022 / “ С оглед на изложените съображения на втория и
третия въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“/ .
С оглед изложеното, и на основание чл.23 ЗПК, на заявителя следва да се присъди
чистият размер на кредита, без лихви и разноски, единствено със законна лихва, по
аргумента посочен от СЕС: „ Съдът е постановил също, че когато в договор за кредит
2
е посочен очакваният ГПР, като точният му размер подлежи на уточнение след
отпускането на кредита, подобна санкция, изразяваща се в загуба от кредитодателя
на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по
смисъла на член 23 от Директива 2008/48 (вж. в този смисъл решение от 9 ноември
2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т. 18 и 69—71).
Ето защо, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№333994/22.10.2024г. за: сумата 90 лева лихва и сумата
33,95 лева лихва , както и за претендираните разноски 25 лева държавна такса и 1000лева
адвокатско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3