Решение по дело №43011/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4788
Дата: 18 март 2024 г.
Съдия: Евелина Огнянова Маринова
Дело: 20231110143011
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4788
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110143011 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ......... срещу П. В. Т..
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между ......... и П. В. Т. в качеството на
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит №
841910/15.03.2017 г., по силата на който ......... е предоставило на П. В. Т. сума
в размер на 1 500 лв. срещу задължение на последната да върне сумата на
една вноска с падеж 10.07.2018 г., при лихвен процент от 41,24 % и ГПК по
кредита от 50%.
Между П. В. Т. и ......... е сключен договор за предоставяне на
поръчителство от 15.03.2017 г., по силата на който поръчителят се задължава
да сключи договор за поръчителство с ........., по силата на който да отговаря
пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в
размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 104, 85 лв.
месечно за периода на действие на договора за кредит /т.II.1/, което
възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план по т.I.4.
По силата на договор за поръчителство от 15.03.2017 г., сключен между
......... и ............, поръчителят се задължава да отговаря пред ......... солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя,
1
възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички
последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за
потребителски кредит.
Ищецът твърди, че ответницата има задължение по сключения с ...........
договор за потребителски кредит за следните суми:
сумата 1 500 лв., представляваща главница;
сумата 475,04 лв., представляваща договорна лихва за периода
15.03.2017 г. – 10.07.2018 г.,
сумата 380,37 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.03.2017 г. - 10.07.2018 г.
Твърди, че ............ в качеството на поръчител е погасил задължението, с
което е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор ........... (молба от
27.09.2023 г.).
С договор за цесия от 02.03.2021 г. ......... и ......... са прехвърлили в
полза на ......... свои вземания, в т.ч. към ответницата П. В. Т..
Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 31.05.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 26644/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която
ответницата е възразила.
Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата
съществуването на вземанията. Претендира разноски.
От страна на ответницата П. В. Т. е постъпил отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Счита, че с оглед твърденията на ищеца,
солидарно отговорен за процесните вземания се явява поръчителят .............
Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В първото по делото заседание ответницата чрез назначения и по реда
на предоставяне на правна помощ процесуален представител оспорва цесията
да й е била съобщена.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 17.05.2023 г. заявителят ......... е отправил искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГП срещу длъжника П. В. Т. за
сумата 1 500 лв. главница, сумата 475, 04 лв. възнаградителна лихва за
периода 15.03.2017 г. – 10.07.2018 г. и сумата 945, 94 лв. мораторна лихва за
периода 15.03.2017 г. – 10.05.2023 г.
С разпореждане от 31.05.2023 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и разноски в размер на 58,
42 лв. държавна такса и 26, 63 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което
прави възражение за давност.
2
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
По делото е представен договор за потребителски кредит № 841910 от
15.03.2017 г., сключен между ......... и П. В. Т., по силата на който ......... се
задължава да предостави на П. В. Т. кредит в размер на сумата от 1 500 лв. за
срок от един месец, платим на една вноска, при лихвен процент по кредита –
41, 24% и ГПР – 50%.
Представена е разписка за извършено плащане чрез Epay, от която се
установява, че на 15.03.2017 г. от страна на ......... в полза на П. В. Т. е
предоставена сумата 666, 88 лв.
От страна на ищеца се твърди, че с остатъка от 833, 12 лв. са погаси
задължения на ответницата по предходен кредит, доказателства за което не са
представени по делото.
Видно от чл. 4, ал. 1 от договора, в случай, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, с което кандидатства за получаване на кредит, че ще
предостави обезпечение на кредита, по договора са налице две възможности:
да представи в 10-дневен срок банкова гаранция в полза на ......... или да
сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице
– поръчител. Срокът за одобрение на заявлението в тези случаи е 24 часа от
предоставяне на обезпечението, каквото следва да бъде осигурено в срок до
48 часа от подаване на заявлението. В случай, че е заявил гарантиране на
кредита по този начин, но не изпълни едно от горните условия, договорът не
поражда действие между страните.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай, че кредитополучателят е
заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни
от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението,
договорът не поражда действие.
Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в
последния е предвидено връщане на кредита на една месечна вноска.
Посочено е, че общият размер на предоставеният кредит е 1 500 лв. за срок от
един месец, при една погасителна вноска, като същевременно в т.9 „Общ
размер на всички плащания“ е посочено 0 лв., а в т.10 „Погасителен план“ в
табличен вид е посочено: главница – 0 лв., лихва – 0 лв., обща сума – 0 лв.
Не се спори, а се установява и от представения договор за
предоставяне на поръчителство от 15.03.2017 г., ведно с Приложение № 1 към
него, че между П. В. Т. и ......... е сключен договор за предоставяне на
поръчителство от 15.03.2017 г., по силата на който поръчителят се задължава
да сключи договор за поръчителство с ........., по силата на който да отговаря
пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в
размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 104, 85 лв.
3
месечно за периода на действие на договора за кредит /т.II.1/, което
възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план по т.I.4.
Видно от таблицата към т.I.4, в същата е посочено, че предоставеният
кредит е в размер на сумата 1 500 лв. с падеж: 10.07.2018 г.. Предвидени са 16
погасителни вноски по 123, 44 лв., с падеж – 10-то число на месеца,
последната от които – с падеж 10.07.2018 г.
Представен е и договор за поръчителство от 15.03.2017 г., сключен
между ......... и ........., по силата на който поръчителят се задължава да
отговаря пред ......... солидарно с потребителя за изпълнението на всички
задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски
кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на
потребителя по договора за потребителски кредит.
С договор за цесия от 02.03.2021 г. ......... и ......... са прехвърлили на
......... свои парични вземания, първият – произтичащи от просрочени и
неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между .........
като кредитодател и физическите лица като кредитополучатели,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а вторият –
произтичащи от встъпване на поръчителя ......... в правата на първоначалния
кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически
лица, сключени между първоначалния кредитор като кредитодател и
физическите лица като кредитополучатели, както и вземания на цедента по
договорите за предоставяне на поръчителство по потребителски кредити на
Кредисимо, ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им
принадлежности, включително и с начислените лихви, вземанията – посочени
в Приложение № 1 към договора. Видно от представеното извлечение от
Приложение № 1, сред цедираните вземания са и тези към П. В. Т. по договор
за потребителски кредит № 841910 от 15.03.2017 г.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
депозирал възражение в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
По делото е представен договор за потребителски кредит № 841910 от
15.03.2017 г. между ......... и П. В. Т., по отношение на който приложение
намира ЗПК в редакцията преди изм. ДВ, бр. 20 от 06.03.2018 г., в сила от
01.07.2018 г., приложима към момента на сключване на договора.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в
съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК,
4
при действието на който е сключен договорът. В случая и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че
процесното договорно съглашение отговаря изцяло на изискванията,
съдържащи се в глава ІІІ /„Договор за потребителски кредит. Форма и
съдържание“/, чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 50%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
............, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета
на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че ......... е едноличен собственик на капитала на ............, като двете дружества
са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от
договора за предоставяне на поръчителство, ......... е овластено да приема
5
вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за
възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е
заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя ...........
юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24
часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на
лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар.
„бързи кредити“, при които потребителят разчита да получи заявената сума в
кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одобрение за
кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице – поръчител, което
освен това и следва да е одобрено от кредитодателя. Анализът на клаузите
относно обезпечението на кредита обуславя извод, че потребителят, за да
ускори разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се
нуждае, следва да сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с
посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и
до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да
обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.
5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на ......... по процесния договор за
потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се
включи в общия разход по кредита.
6
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него
липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не
следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно
определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за
да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Наред с посоченото, видно от Приложение № 1 към договор за
потребителски кредит № 841910/15.03.2017 г., в същото е посочен общ
размер на предоставения кредит 1 500 лв. за срок от 1 месец, брой на
погасителните вноски – една вноска, а същевременно е посочен размер на
погасителната вноска – 0 лв. (т.6) и общ размер на всички плащания – 0 лв.
(т.9), а в изготвения „Погасителен план“ (т.10) са посочени отново 0 лв.
дължима главница, лихва и обща сума.
Същевременно, в Приложение № 1 към договор за предоставяне на
поръчителство от 15.03.2017 г. е посочен срок на договора 10.07.2018 г. и е
инкорпориран погасителен план, съдържащ 16 погасителни вноски по 123, 44
лв., последната от които с падеж 10.07.2018 г., които е видно, че надвишават
месечната вноска за поръчител от 104, 85 лв. Въз основа на изложеното съдът
намира, че е налице неяснота за потребителя както по въпроса относно срока
на предоставяне на кредита, с оглед на което е налице неспазване нормата на
чл.11, ал.1, т.6 ЗПК, така и относно начина на погасяването му – размера на
уговорената погасителна вноска и общия размер на дължимата сума съгласно
чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 и
т.11 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата стойност на
кредита. В случая обаче съдът е сезиран не с иск на кредитодателя за
неизплатените задължения по договора за потребителски кредит, а с иск на
ищеца ........., който твърди в негова полза да са цедирани регресните вземания
към ответницата на платилия задълженията поръчител ............. От
представените по делото доказателства не се установява в условията на пълно
доказване такова плащане да е направено от ............. Такъв извод не може да
7
се направи от представената от ищеца счетоводна справка към 23.02.2021 г. С
оглед изложеното не може да се приеме и че в полза на ............ е възникнало
регресно вземане към ответницата.
С оглед изложеното предявените от ищеца исковете следва да се
отхвърлят изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски.
Ответницата има право на разноски, но доколкото не претендира
присъждането на такива, нито ангажира доказателства за извършването им,
разноски не следва да й се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........., ЕИК ........ срещу П. В. Т., ЕГН
********** искове за признаване на установено, че П. В. Т. дължи на ........, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, вр. чл.99 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД,
сумата 1 500 лв., представляваща регресно вземане на поръчителя .........
към П. В. Т. за платена главница по договор за потребителски кредит №
841910/15.03.2017 г., сключен между ......... и П. В. Т., прехвърлено в полза на
......... с договор за цесия от 02.03.2021 г.;
сумата 475, 04 лв., представляваща договорна лихва за периода
15.03.2017 г. – 10.07.2018 г.,
сумата 380, 37 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.03.2017 г. - 10.07.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 31.05.2023 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 26644/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав – като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8