№ 71
гр. Разград, 21.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело №
20213300100186 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С постановеното по делото Решение № 14/ 01. 02. 2023 г. с оглед изхода от спора,
съдът е осъдил ответника ЗАД „А.Б.“ да заплати на адв. С. Д. Н. от АК Разград сумата 7114
лева за адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Постъпила е молба в срока за обжалване на решението от ЗАД „А.Б.“ да бъде изменено
решението в частта за разноските, относно дължимото адвокатско възнаграждение. Твърди
се, че липсва основание за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не
е представен договор за правна помощ или такъв, в който да е уговорено, че защитата се
предоставя на осн. чл. 38, ал. , т. 2 от ЗА. В условията на евентуалност се твърди, че
присъдените разноски са прекомерни, тъй като адвокатското възнаграждение следва да се
изчисли на основание НМРАВ в редакцията й преди 04. 11. 2022 г.
В постъпилия писмен отговор от адв. С. Д. Н. се излагат съображения, че молбата е
неоснователна.
При тези данни съдът приема, че молбата за изменение на решението в частта за
разноските е процесуално допустима, а по същество е частично основателна.
С исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие /л.4/, сключен
между ищеца и адв. С. Д. Н., в който е посочено, че защитата е безплатна, тъй като ищецът е
материално затруднено лице.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38,
ал. 2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита има право на адвокатско
възнаграждение в размер, определен от съда. За да упражни адвокатът това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че договореното възнаграждение не е заплатено от клиента, а е безплатно
на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Не е необходимо да бъде изписана точно правната норма, а е
достатъчно да се посочи основанието, на което е оказана безплатна правна защита, поради
което в настоящият случай условията на закона са изпълнени. Предвид изложеното, съдът
1
приема, че е необосновано възражението на молителя, че не се дължи адвокатско
възнаграждение, тъй като по делото не е представен договор за правна помощ или такъв, в
който да е уговорено, че защитата се предоставя на осн. чл. 38, ал. 1 , т. 2 от ЗА.
Основателен е изложеният довод от молителя, че адвокатското възнаграждение следва
да бъде определено въз основа на НМРАВ в редакцията й преди изменението й с ДВ бр.
88/2022 г. , в сила от 04. 11. 2022 г. Според установената съдебна практика, меродавен е
нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал
към момента на образуване на производството пред съответната инстанция. /В този смисъл
Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК и др./ С оглед
изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. Д. Н. на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2930 лв. – по чл. 7, ал. 2, т. 4 при
материален интерес 80 000 лева за неимуществени вреди и 300 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 при
интерес 800 лева за имуществени вреди, определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за
МРАВ, в редакцията, действала към датата на подаване на исковата молба.
По изложените съображения, решението следва да бъде изменено в частта за
разноските, относно адвокатското възнаграждение, като на дв. С. Д. Н. се присъди такова в
размер общо на 3230 лв., вместо в размер на 7114 лева, което е било определено по реда на
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ в действащата към момента редакция.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 248 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 14/ 01. 02. 2023 г. по гр. д. № 186/ 2021 г. по описа на Разградския
окръжен съд В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на разноските
за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на адв. С. Д. Н. от АК Разград и дължими
от ЗАД „А.Б.“ гр. С. от 7 114 лева на 3 230 лева.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Варненския апелативен съд .
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
2