№ 64
гр. Пазарджик, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20245220200129 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Т. П., ЕГН ********** против Електронен
фиш за налагане на глоба с. К № 8305767 на ОДМВР- Пазарджик, с който
жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 21, ал.1
от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1,т.4 от с.з. с глоба в размер на
400 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на
критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на
акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище на
процесуалния му представител поддържа жалбата и излага подробни
съображения за отмяна на фиша като ангажира и доказателства. Претендира
разноски .
Въззиваемата страна не изпраща представител. Депозира писмено
становище. Претендира разноски
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 14.10.2023г. , 10.46ч., с преносима система за контрол на скоростта
на МПС - ATCC -ARH CAM S1 било заснето движение гр. Пазарджик, на ул. „
Пловдивска“ 107 на лек автомобил с рег. номер **** със скорост 85 км/ч ( л.
13) при ограничение за населено място – до 50 км/ч
Установен бил собственикът на автомобила – жалбоподателката.
С процесния ЕФ тя е санкционирана за управление на МПС с превишена
скорост - 82 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената
скорост ) - нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4
вр чл. 182,ал.1т.4 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 400 лв.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като
формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно
определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 -
„Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението
се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия
ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен
издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е
предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП,
която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР 1/14г. Предвид
2
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно
наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът
"в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4
ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се
издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по
„определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
3
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номерата и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65 . Същата е
функционирала след включването й от оператор. Това действие от страна на
оператора - по стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с
цитираната горе дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на
ЗДвП - мобилни автоматизирани технически средства са тези, които са
прикрепени към превозното средство и установяват нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя началото на работния
процеси неговия край. Съгласно чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (в сила
от 16.01.2018 г.) -за осъществяване на контрол на участниците в движението
по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда
на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид
средство за измерване е призната на база на установената дефиниция и
данните в документите на л. 16-17, удостоверяващи и неговата изправност.
Неоснователно, при липсата на нормативна основа се твърди
(„Допълнителни мотиви“) , че в протокола на л. 7 е било задължително
отразяването на данни относно годността и изправността на процесната АТ.
Но пък, както се посочи, тези релевантни обстоятелства са удостоверени в
рамките на съдебното дирене с посочените доказателствени средства (
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
периодична проверка.)
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява
нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно
призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата,
4
както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са
действащи нормативни източници към момента на установяване
нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно
автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които
има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим
и първоначалните настройки , които касаят посоката, в която се движат
автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на действие на уреда,
които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от Наредбата
и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на
установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани
всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на
хартиен носител. В резултат на този процес е изведен и приложен съответния
фотос, в случая няколко – л. 9 и сл. Всеки съдържа визуализация на
момента на заснемането, който съвпада с момента на отчитане на скоростта и
представя автомобила в близък план, така че от самия фотос да се обективира
регистрационния му номер достатъчно ясно ( последното изискване е също на
производителя в инструкцията и при липса на възможност за разчитане на
регистрационния номер поради повреда или замърсяване системата се отчита
резултат).
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата
за видеонаблюдение в карето под единия фотос – на л. 13 са разположени
относимите към нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на
действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се
осъществява са по предварително зададени параметри от оператора със
системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни -
дата и час, местоположение , отстояние, налично ограничение на скоростта и
конкретният и размер .
Налични по делото са правно-релевантните данни виж данните в карето
под фотоса на л. 13), че процесният автомобил е регистриран поради
движението си със скорост от 85 км/ч ( при предвидена и от производителя
на измервателния уред като компонент в системата възможна грешка до 3% и
тя е редуцирана до 82 км/ч с издадения ЕФ), датата и часа на отчитането (
5
които са възприети за време на нарушението), местоположението и посоката,
към която е насочен измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение
на заснетия автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй
като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено
доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси ,
отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и
конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег.
номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано
техническо средство (АТСС). При позиционирането му и преди активиране на
системата за контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на
контрол в съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което
изискване акцентира и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС.
Налице е попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със
системата протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( виж на л. 7) ,
тоест спазено е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът е от датата на
нарушението, чиито час попада в периода от време, през който
автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим по
зададените параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния
автомобил, в който е било поставено АТС С-то с неговия регистрационен
номер и разположение. В протокола надлежно са отразени: „ режим на
измерване“ – „С“ – тоест устройството е било стационарно, както е отразено
под карето, в спрян служебен автомобил ( виж чл. 11 от Наредбата),което е
видно и на фотоса на л. 8; въведеното ограничение на скоростта до 50 км/ч
– за населено място, мястото на контрола с конкретния км на посочения път,
времето на контрол и всички други, относими към процесното измерване
задължителни параметри. Съвсем ясно и конкретно в протокола е обозначено
мястото на контрол, напълно идентично с отразеното в ЕФ и което е в
рамките на населеното място гр. Пазарджик.
При наличното отразяване „ режим на измерване“ – „С“ – тоест
устройството е било стационарно, е напълно ирелевантно дали то е било в
или извън паркиран служебен автомобил. Важното е, че е било стационарно,
6
а не в движещ се служебен автомобил. Според ал. 2 на чл.11 „В случаите на
осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение
нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране
на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение.
За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение,
електронни фишове не се издават“. Напълно логично е предписаното с ал.2 –
когато такъв контрол се осъществява с АТСС във време на движение ,
нарушителите се спират на място и се предприемат действия по реализиране
на административно-наказателна отговорност, като фишове не се съставят. И
е така, тъй като, когато и измервателният уред също в движение, скоростта
няма да е достоверно установена. В случая несъмнено е установено ( от
отразеното в надлежно попълнение протокол на л. 7) , че режимът на
измерване е стационарен, поради което и неоснователно се претендира , че е
нарушена процедурата по издаване на ЕФ.
Както в протокола,така и в ЕФ коректно са отразени посоките на
заснемане – в случая и в двете , което съответства на визираната с фотосите
ситуация към момента на нарушението , което е отчетено по отношение на
отдалечаващо се МПС.
Не съставлява съществено нарушение на процедурата липсата на
отразяване в протокола на номера на първото и последното статично
изображение , тъй като тези данни нямат пряко отношение към процесното
нарушение и неговото установяване. За последното са приложени надлежни
фотоси, които съдържат дата и час на създаването им/ на нарушението
/заснемането , както и индивидуалния, уникален номер на всяко от тях – ( виж
долния десен ъгъл). От друга страна, посочен е общият броя изображения.
Не съставлява процедурно нарушение отразеното в протокола и във
фиша ограничение на скоростта до 50 км/ч, произтичащо от нормата на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, правилно посочена като нарушена. Разпоредбата въвежда
общо правило за лимитирана според мястото на движение скорост- населено
място, извън населено място, автоматистрала. Изключенията от общото
правило са допустими в хипотезата на ал.2 на чл. 21 от ЗДвП – чрез
съответния пътен знак, но такова нарушение не е вменено нито като описание
във фиша, нито като квалификация. Ясно и достатъчно обстоятелствено и
във фиша, и в протокола на л. 7 е посочено общото ограничение за
7
скоростта за населено място – 50 км/ч и липсват твърдения за допълнително
въведено ограничение , поради което възраженията за неяснота е категорично
неоснователно.
Също толкова неоснователно е и твърдението , че липсва фотос на
измервателния уред.По делото е наличен и фотос – л. 8, който да
онагледява поставянето на измервателния уред , а изискването на чл. 10 от
наредбата е : „При работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта
протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда“.
Неоснователни са и твърденията за липсата на безспорност относно
факта, че установената превишена скорост е на процесното МПС. Във връзка
с тези , обективирани в „Допълнителните мотиви“ възражения са изискани
и приложени по делото „Ръководство за работа със СПУКС от потребители и
оператори“ и Приложение към удостоверение за одобрен тип средство за
измерване. От тези документи ( виж на стр.2 от Приложението ; стр. 18, 25 –
фотосите и стр. 29 на Ръководството ) става ясно, че процесната АТСС отчита
скоростта по отношение само на МПС с разпознат регистрационен номер ,
което става чрез функциониране на сложна система от лазерни лъчи. затова и
няма пречка конкретната АТСС да регистрира едновременно няколко МПС
които се движат паралелно или непосредствено едно зад друго, стига всяко от
тях да е с разпознат регистрационен номер и превишена скорост, тъй като
само в този случай системата се активира за заснемането му. В този смисъл
възраженията, че не е ясно дали отчетената скорост е на притежавания от
жалбоподателката автомобил са напълно несъстоятелни.
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо
извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно
определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред. Пътният
участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е бил обозначен
по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г с оглед изменението
на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г., според което не се изисква
поставяне на пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания
8
измервателен уред са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е
гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за измерване,
дадено при първоначалното сертифициране ( л. 16 и чл. 4, ал.2 от Наредба
8121з-532/12,05,15г) и последващата периодична проверка - л. 17 и чл. 4, ал.3
от Наредба 8121з-532/12,05,15г).
Установен е бил и собственика в лицето на посочената в СРПМС (
л.6)жалбоподателка , която след връчване на фиша – л.14 , е подала само
настоящата жалба, но и декларация по чл. 189, а5 от ЗДвП.
При това обстойно изследване Съдът не отри порочност на акта от
гледна точка на неговото съдържание като санкционен документ, с който, при
това, за първи път се определят и параметрите на установеното нарушение.
То е описано по време, място и начин на извършването му, достатъчно ясно и
детайлно, че да прави възможна, в гарантирания от закона обем, защитата
против него. Този извод е важим и по отношение на мястото на нарушението,
което ясно е определено във фиша, отразено и в протокола по чл. 10 от
Наредбата.
Събраните по делото доказателства обуславят извода за съставомерност
на нарушението по чл.. 182, ал.1,т.4 ЗДвП ) с оглед и възприетото превишение
32 км/ч.
Изводите за законосъобразност на ЕФ обосновават решението за
потвърждаването му, поради което неоснователна е и претенцията за
разноски в полза на жалбоподателя. Основателна е тази на ОД МВР
Пазарджик за юрисконсултско възнаграждение, което по чл. 63д, ал4 вр. чл.
144 вр. чл. 143 АПК вр. чл. 78, ал. 7 ГПК вр. чл. 27е НЗПП , предвид
фактическата и правна сложност на делото, обема на доказателствения
материал следва да определи в размер на 100 лева, които се възложат в
тежест на жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба с. К № 8305767
9
на ОДМВР- Пазарджик, с който Д. Т. П. , ЕГН ********** е санкционирана
за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП с глоба в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Д. Т. П., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Пазарджик
сума в размер на 100 лева .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10