№ 23
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора Ст. К. Ч.
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500672 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 260 963 от 21.10.2021 г., пост. по гр.д. № 435/2021 г. на Окръжен Съд –
Пловдив е постановено:
Осъжда П. да заплати на Н. КР. Т., ЕГН **********, сумата от 14 000
(четиринадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат от повдигнато и поддържано срещу него незаконно
обвинение в извършване на престъпление по 354а, ал.2, изр.2, пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК, за
което е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд №
115 / 2019 г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от
20.02.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 14 000 лв. до
пълния претендиран размер от 40 000 лева;
Осъжда П. да заплати на Н. КР. Т., ЕГН ********** сумата 1 300 (хиляда и триста)
лв. - обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат от повдигнато и
поддържано срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление по 354а, ал.2,
изр.2, пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда
на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г., съставляващи изплатени от ищеца
адвокатски възнаграждения във връзка с воденото наказателно производство, като от тях:
500 лв.- заплатени на адвокат К. по ДПЗС № 25/29.08.2017г. и 200 лв.- заплатени на адвокат
Р. по ДПЗС №13/25.10.2017 г. за осъществено процесуално представителство и защита по
внохд №1163/2017г. на САС; 200лв.- платено адвокатско възнаграждение за снемане на
полицейска регистрация и 400лв.- адвокатско възнаграждение за получаване на движимите
вещи, иззети от ищеца като веществени доказателства по ДП №342/2013г. по описа на ГД
1
“НП“, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение в общ размер 1 300 лв.,
считано от 20.02.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за разликата над уважения размер от 1 300 лв. до претендирания от 2 300 лева;
Осъжда П. да заплати на Н. КР. Т., ЕГН ********** сумата 814,31 лв. (осемстотин и
четиринадесет лв. и тридесет и една ст.) лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, в резултат от повдигнато и поддържано срещу него незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2, пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК,
за което е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд
№ 115 / 2019 г., изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва за периода
от 20.11.2013 г. до 22.11.2017 г. върху сумата от 2 000 лв., внесена по мярка за неотклонение
„парична гаранция” по ДП № 342 / 2013 г. по описа на ГД “НП“, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от 20.02.2020 г. до окончателното му изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 814,31 лв. до пълния претендиран размер от 825,97
лв. и за периода 22.11.2017 г.-13.12.2017 г.;
Осъжда П. да заплати на Н. КР. Т., ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет) лв.-
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от повдигнато и поддържано
срещу ищеца незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с
влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС, постановена по внохд № 115 / 2019 г.,
изразяващи се в направени разходи за извозване от служебен паркинг на ГД“НП“ на лек
автомобил „С.“, модел „С.“, с рег. № ***, иззет като веществено доказателство по ДП № 342
/ 2013 г. по описа на ГД “НП“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.02.2020 г. до окончателното й изплащане .
Отхвърля като неоснователен, предявения от Н. КР. Т., ЕГН ********** против П.
иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 500 лв.- обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от заплащане стойността на закупен от него лек
автомобил марка „Ф.” с рег. № ***, причинени от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила на 20.02.2020 г. присъда на САС,
постановена по внохд № 115 / 2019 г.;
Осъжда П. да заплати на Н. КР. Т., ЕГН ********** сумата от 735,47 (седемстотин
тридесет и пет лв. и четиридесет и седем ст.) лв.- разноски за производството.
Така постановеното решение в отхвърлителните му части / без отхвърлената
претенция за съизмериматата със законната лихва имуществена вреда за разликата над
814,31 лв. до 825,97 лв. и за периода 22.11.2017 г.-13.12.2017 г. / се обжалва от ищеца Н.Т. с
оплаквания за неправилност и искане за отмяна и уважаване на иска за неимуществени
вреди за разликата над 14 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., на иска за
имуществени вреди от 500 лв., съставляващи заплащане стойността на закупен лек
автомобил марка „Ф.” с рег. № *** и на иска за имуществени вреди, съставляващи заплатени
за наказателното производство адвокатски възнаграждения за разликата над 1 300 лв. до
претендирания размер от 2 300 лева.
Постановеното решение в осъдителните му части се обжалва от ответника с
оплаквания за неправилност и искане за отмяна изцяло, евентуално за намаляване размера
на присъдените неимуществени вреди.
По въззивната жалба на ищеца отговор не е депозиран от насрещната страна.
По въззивната жалба на ответника ищецът е депизирал отговор да е неоснователна.
Съдът установи следното:
2
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен Н. КР. Т., ЕГН
********** срещу П. иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно водено и
поддържано срещу него наказателно производство за престъпление по чл. 354а, ал.2, изр.2,
пр.1 вр. ал.1, пр.4 от НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда в размер на 40 000 лв.,
както и репариране на причинени вследствие същото незаконно наказателно преследване
имуществени вреди както следва: 2 300 лв. – заплатени адвокатски хонорари / 1 700 лв. за
защита по делото, 400 лв. за освобождаване и получавани на иззети като веществени
доказателства движими вещи и 200 лв. за подаване на необходимите документи за снемане
и заличаване на полицейската регистрация; 825, 97 лв. – пропуснати ползи, съизмеряващи се
със законната лихва върху внесена от него парична гаранция за периода от внасянето /
20.11.2013 г. / до освобождаването й / 13.12.2017 г. /; 500 лв. – стойността на закупен от него
л.а. „Ф. „ , рег. № *** като загуба, пряко свързана с изземването на собствения му л.а. „С.“,
модел „С.“, с рег. № ***; 50 лв. – разход за вдигане и превозване от пътна помощ на л.а.
„С.“, модел „С.“ от служебния паркинг на ГД „ НП „ до квартал „ Д. „ – С..
По делото е безспорно установено че на 13.11.2013 г. е образувано ДП № ЗМ
342/2013 г.по описа на ГД „ НП „ срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 354 а
ал. 1, изр. 1, алт.1, пр. 4 от НК – за това че на 13.11.2013 г.около 13, 20 ч. на задната седалка
на лек автомобил марка „ С. „, модел „ С. „, рег. № *** - паркиран на изхода на тунел „ Т. „
на АМ Т. до 54 км + 20 м, в текстилна черна чанта с надпис „ *** „, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество –
амфетамин;
Със Заповед от 13.11.2013 г. ищецът е бил задържан от полицейския орган за срок от
24 часа, а с Постановление от 14.11.2013 г. е привлечен като обвиняем за извършване на
казаното престъпление и е задържан за още 72 часа. С Постановление от 17.11.2013 г. на
прокурор при СОП спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция „ в
размер на 2 000 лв. / внесена от него на 20.11.2013 г. /, наложена му е забрана да напуска
пределите на РБългария без разрешение на наблюдаващия прокурор. На ищеца също така е
извършена и полицейска регистрация - № 5197 на 27.11.2013 г., като е иззет и лекия му
автомобил С. С., рег. № ***. На 19.01.2015 г. по казаното досъдебно производство е
изготвено заключително мнение на разследващия полицай делото да се изпрати в ОП – С. за
внасяне на обвинителен акт в ОС – С.;
Обвинителния акт е изготвен и внесен в ОС – С. на 06.03.2015 г. и поне го е
образувано нохд № 134/2015 г.. По същото е постановена Присъда № 14/10.06.2015 г., с
която ищецът Т. е признат за виновен в извършването на вмененото му престъпление по чл.
354а ал.2, изр. 2, предл. 1 във вр. ал. 1, предл. 4 и чл. 20 ал. 4 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 3 месеца, като на основание чл. 66 ал. 1
от НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от 5 години;
Присъдата е обжалвана от Т., по жалбата е образувано в.нохд № 670/2015 г. на
Апелативен Съд – С.. С постановено по делото Решение № 451/22.12.2015 г. присъдата е
отменена и делото е върнато за ново разглеждане на ОС – С.;
При новото разглеждане делото е образувано под № 747/2015 г. и по него е
постановена Присъда № 31/29.11.2016 г. , с която Т. е признат за виновен в извършването на
горепосоченото престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 2 години, като изтърпяването му е отложено за изпитателен срок от 4 години; С
протоколното определение в с.з. на същата дата – 29.11.2016 г. е изменена наложената мярка
на процесуална принуда парична гаранция в подписка;
Присъда № 31/29.11.2016 г. е обжалвана от Т., с Решение № 170/25.04.2018 г. по
в.нохд № 1163/2017 г. на АС – С. същата е изменена, като Т. е оправдан за престъплението
3
по чл. 354а ал. 2 от НК / за това да е държал наркотично вещество на публично място /,
наказанието му е намалено на 1 година и 5 месеца, а изпитателния срок – на 3 години. С
протоколно Определение от проведеното на 22.11.2017 г. съдебно заседание САС е
постановил освобождаване на внесената от Т. парична гаранция от 2 000 лева;
По касационна жалба на Т. против казаното по горе решение на САС е образувано
к.д. № 773/2018 г. на ВКС, по което с Решение № 196/24.01.2019 г. е отменено решението на
САС и делото е върнато за ново разглеждане на САС;
При новото разглеждане делото е образувано под № 115/2019 г. и е постановена
Присъда № 12/14.06.2019 г., с която е отменена присъда № 31/29.11.2016 г. на ОС – С. по
негово нохд № 747/2015 г. и Т. е признат за невинен по повдигнатите обвинения. Присъдата
на окръжния съд е отменена и в частта й за отнемане в полза на държавата на л.а. С. С., рег.
№ ***. С протоколно определение от 14.6.2019 г. съдът е отменил и взетата мярка за
неотклонение – подписка;
Оправдателната присъда е протестирана от АП – С., но е потвърдена с окончателно
решение № 262/20.02.2020 г.по нд № 1030/2019 г. на ВКС.
Чрез представените писмени доказателства по делото е безспорно установено също
така:
Ищецът да е собственик иззетия по наказателното производство л.а. С. С., рег. №
***, същият да му е бил върнат на 11.06.2020 г. – на процесуалния му представител адвокат
К.,като за превозването му от служебния паркинг на ГД „ НП „ до кв. „Д. „ е заплатена
сумата 50 лв. – за което е издадена фактура № 130/11.06.2020 г. и за тази работа на адвоката
е заплатено договорено възнаграждение от 400 лв. – договор за правна защита и съдействие
№ 33/9.3.2020 г.. ;
На 03.12.2013 г. ищецът е закупил л.а. „Ф. „ , рег. № *** за сумата 500 лв. и същият е
регистриран от него пред органите на КАТ;
Полицейската регистрация на ищеца е снета със Заповед от 28.04.2020 г. по заявление
от 03.04.2020 г. на процесуалния му представител адвокат К., за което на последния от
ищеца е заплатено възнаграждение от 200 лева;
За защита по воденото срещу него наказателно производство на съдебна фаза ищецът
е заплатил възнаграждение за адвокатска защита в размер на 700 лв. / 500 лв. на адв. К. и
200 лв. на адв. Р./. Защитата му по досъдебното производство и в съдебна фаза /нохд №
134/2015 г., внохд № 670/2015 г.; нохд № 747/2015 г. / е осъществявана от друг адвокат –
Я.С. с договорен хонорар от 1 000 лв., но в договора липсва отразяване възнаграждението да
е заплатено – л. 140 от приложеното ДП № 342/2013 г.;
Паричната гаранция от 2 000 лв. е била освободена с Определение от 22.11.2017 г. на
САС по негово внохд № 1163/2017 г. и размера на законната лихва върху сумата до тази
дата, считано от внасянето й възлиза на 814, 31 лева.
Във връзка с претърпените неимуществени вреди са ангажирани гласни
доказателства – свидетелите С.О.К. и В.А.Т.
Свидетелят К. депозира показания че с ищеца живеят на семейни начала от 9 години.
През 2013 г. той бил задържан в близост до гр. С. за 72 часа. След като се прибрал бил
притеснен, объркан, психически рухнал. Избягвал да говори, не можел да осъзнае какво му
се е случило. Не можел да спи, често нощем се будил от кошмари. Бил изключително
уплашен че ще влезе в затвора. Това му състояние продължило през всичките 6 години на
наказателното преследване. След постановяването на осъдителните присъди се
самоизолирал, изпаднал в депресия поради чувства на срам, страх, несигурност,
безпомощност. След оправдаването му се успокоил, но състоянието му все още не е това
4
отпреди обвинението, чувствал се притеснен и стресиран. През периода на наказателното
производството семейството им не е пътувало извън РБългария поради наложената
полицейска регистрация. Ищецът се занимавал с поддръжка и поправка на вединг машини в
П. и тъй като машините били разположени в различни райони на града за да извършва
дейността си автомобил му е ежедневно необходим. Затова и след като по досъдебното
производство му отнели С.а бил принуден да закупи друг и закупил ф.. По досъдебното
производство заплатил 2 000 лв. парична гаранция, наел и адвокат, на когото платил 1 000
лева.
Свидетелят Т. депозира показания че с Н. са израснали заедно, приятели са от деца.
През ноември 2013 г. С. се обадила на свидетеля и му казала че е задържан и срещу него се
води наказателно производство. Делото продължило 6 години и Н. се явявал по него
многократно в рамките на всяка година. Пътувал от П. – където живее, до С. и оставал да
пренощува при свидетеля, който живее в С.. При личните възприятия от Н. при тези
посещения свидетелят е с впечатления той да еуплашен и много притеснен, спрял да ходи
на фитнес, изобщо нямал „ ищах „ за нищо. Травмирал се от това че ще бъде несправедливо
осъден, както и че е с полицейска регистрация. След задържането и през времетраенето на
наказателното производство вече не бил същия човек.
С оглед така установеното от фактическа страна окръжният съд е приел искът по
основание за доказан. След съобразяване с правно релевантните за този вид причинено
увреждане критерии е уважил претенцията за неимуществени вреди до размер на 14 000
лева. Относно имуществените вреди в пълен размер са уважени направените разходи от 50
лв. за извозване от служебен паркинг на ГД“НП“ на лек автомобил „С.“, модел „С.“, с рег.
№ ***, иззет като веществено доказателство по ДП № 342 / 2013 г. по описа на ГД “НП“, а
изцяло отхвърлени претендираните 500 лв.- обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в претърпяна загуба от заплащане стойността на закупен от него лек автомобил марка
„Ф.” с рег. № ***, като в насока последното е прието че дори ищецът да е закупил този
автомобил за нуждите на осъществяваната от него дейност и поради изземването му във
връзка с наказателното преследване на притежавания л.а. С. С., то имуществена вреда не е
налице. Относно заплатените адвокатски възнаграждения искът е уважен до размер на
реално заплатените такива – 1 300 лв., и е отхвърлен за сумата 1 000 лв. поради липса на
доказателства това възнаграждение -макар и договорено, също да е заплатено. Относно
обезщетението, съставляващо законна лихва за периода на задържането на паричната
гаранция искът е уважен до датата 22.11.2017 г. / постановеното от съда освобождаване на
сумата /, а не до претендиранана от него по - късна дата 13.12.2017 г..
В жалбата на ищеца се поддържа че при определяне размера на неимуществените
вреди съдът не е съобразил в достатъчна степен както продължителността на наказателния
процес от 6 години и 3 месеца, така и и факта че в рамките на този период са били
извършвани множество следствени, съдебни и чисто технически действия с личното участие
на ищеца и тези наситеност и честота значително повишават напрежението и притеснението
в сравнение с процеси със същата дълготрайност, но без по тях да са извършвани
многобройни и чести следствени и съдебни действия. Допълнителен критерий е и факта, че
ищецът не живее в гр. С. – където е водено наказателното производство, съответно личното
му задължително участие за всяко процесуално следствено и съдебно действие е свързано с
принудително пътуване. В недостатъчна степен според въззивника ищец са съобразени от
съда и че наказанието за вмененото му престъпление предвижда освен наказание лишаване
от свобода и глоба в значителни размери – от 20 000 лв. до 100 000 лв. – непосилна за него
дори и в минималния посочен размер; личността на ищеца и чистото му съдебно минало –
неосъждан, с висше образование и здрави семейни връзки; икономическите условия и
стандарта на живот в страната – така напр. средната брутна месечна заплата към м.
февруари 2020 г. била в размер от 1 308 лв., съответно присъденото обезщетение,
5
съпоставено с продължителността и интензитета на наказателното производство се явява
крайно недостатъчно да обезщети вредите и съобразно този критерий. Във връзка със същия
се поддържа още че не са съобразени от съда и инфлацията и увеличението на цените,
които са значителни и не могат да бъдат компенсирани чрез присъдената върху
обезщетението законна лихва, като за периода септември 2020 г. до септември 2021 г. НСИ е
отчел годишната инфлация в страната от 4,8 %, а законната лихва за този период е в
многократно по нисък размер. Относно отхвърлените имуществени вреди поддържаните
доводи са че действително възнаграждението на адвокат С. по ДП № 342/2013 г. / л. 140 от
същото / не е отразено да е заплатено от ищеца, но при преценка на факта на плащането
съдът следвало да съобрази активното участие на този адвокат не само в досъдебната, но и в
съдебната фаза на производството – което сочело на извод за плащане на възнаграждението,
като и факта на плащане се установявал от показанията на свидетеля С. К.. Относно
претендираните 500 лв. за закупуването от ищеца на л.а. „Ф.” – поради изземването на
притежавания от него С. С., се поддържа по делото да е доказано – показанията на свид. К.,
че този автомобил е закупен от ищеца именно поради изземването на С.а и защото
автомобил му е бил ежедневно необходим за да извършва професионалната си дейност,
както и за пътуване до възрастните му родители в К.. Така посочената връзка между
изземването на автомобила и закупуването на новия следва и от факта че покупката на л.а.
Ф. „ е осъществена от ищеца дни след изземването на лекия му автомобил С. С. „. Така по
делото – според въззивника - ищец, е несъмнено установено че сумата 500 лв. съставлява
имуществена вреда - загуба, намираща се в пряка причинно следствена връзка с незаконното
наказателно преследване.
Жалбата на въззивника – ответник е бланкетна по отношение на имуществените
вреди. Относно неимуществените вреди се поддържа такива да не са доказани, като извода
си в противна насока съдът неправилно основал на показанията на ищцовите свидетели.
Същите не следвало да бъдат кредитирани поради близките си отношения с ищеца и
съответно заинтересованост от изхода на делото в негова полза / чл. 172 от ГПК /,
евентуално – защото били общи и неконкретни. Евентуално се претендира намаляване на
обезщетението с доводи че причинените вреди са единствено обичайните негативни
емоционални изживявания, увреждания на физическото и психическото здраве – няма, няма
и медийна разгласа на обвинението. Поддържа се че присъденото обезщетение в случая не
отговаря на критерия справедливост – прекомерно завишено спрямо действителните вреди,
и се явява източник на неоснователно обогатяване.
Искът е по основание доказан. Срещу ищеца е възбудено и поддържано наказателно
производство за процесното тежко умишлено престъпление, за което е той е оправдан с
влязла в сила присъда. Всяко незаконно преследване и в частност процесното нарушава
основни човешки права на личността и причинява обичайните за всеки подложен на такова
преследване човек неимуществени вреди, за които дори не е необходимо нарочно доказване.
В случая тези вреди са и доказани чрез показанията на ищцовите свидетели К. и Т..
Показанията – противно на поддържаното от Прокуратурата, са конкретни и основани на
лични и непосредствени впечатления. Същите са и в съответствие с обичайните за този вид
увреждане негативни психоемоционални изживявания и по делото не са налице
доказателства в противна насока, поради което неоснователно е и възражението на
Прокуратурата за некредитиране на свидетелите - досежно така установените обичайни
вреди, на основание чл. 172 от ГПК. В случая ищецът доказва и претърпени имуществени
вреди в пряка причинна връзка с наказателното преследване.
Относно вида и размера имуществени вреди
Несъмнено установени са:
- претърпяна загуба, съизмерима с размера на законната лихва върху сумата 2 000 лв.
6
– внесена от ищеца парична гаранция за периода от внасянето до освобождаването й.
Присъденият размер е правилно определен;
- претърпяна загуба – в размер на 50 лв. – направени от ищеца разходи за извозване от
служебен паркинг на ГД“НП“ на собствения му лек автомобил „С.“, модел „С.“, с рег. № ***
- иззет като веществено доказателство по ДП № 342 / 2013 г. по описа на ГД “НП“, и
заплатен в тази връзка адвокатски хонорар в размер на 400 лв.;
- претърпяна загуба в размер на 200 лв. – заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение за снемане на полицейската му регистрация - Заповед от 28.04.2020 г.,
издадена въз основа на заявление от 03.04.2020 г. на процесуалния му представител адвокат
К.;
- сумата 700 лв. / 200 лв. + 500 лв. / – заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения за
воденото наказателно производство в съдебната му фаза.
Правилно е отхвърлена като неоснователна претенцията за претърпяна загуба в размер
на 1 000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и по договора за правна
защита на л. 140 от досъдебното производство - поради липса на доказателства за
осъществено плащане на така договореното възнаграждение. Факта че адвоката е престирал
правна помощ съгласно договора само по себе си не е основание да обоснове категоричен
извод че плащането е осъществено – както неправилно се поддържа от въззивника - ищец.
Противно на поддържаното от него също така, факта на плащане на адвокатско
възнаграждение за дело не може да се установява чрез свидетелски показания, а само чрез
писмени доказателства – съгласно задължителното разрешение, дадено с ТР № 6/06.11.2013
г. / т. 1/.
Правилно е отхвърлена като неоснователна претенцията за претърпяна загуба в размер
на 500 лв., представляваща стойността на закупен от Т. лек автомобил марка „Ф.” с рег. №
***. Приема се от настоящия съд че закупуването на този автомобил е поради изземването
на притежавания от него л.а. С. като веществено доказателство по незаконното наказателно
преследване – с оглед факта че покупката е осъществена 5 дни след изземването. Приема се /
на база показанията на свидетеля К. / че лек автомобил е ежедневно служебно необходим на
Т. предвид осъществяваната от него трудова дейност. Въпреки това обаче съдът намира че
доколкото претендираните за присъждане средства в размер на 500 лв. са вложени за
придобиване право на собственост от Т. в конкретна движима вещ и съответно правото
върху вещта е придобито от него, то разходваната за това сума не съставлява имуществена
вреда/ загуба, подлежаща на репариране.
Относно неимуществените вреди
––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Размера за обезщетяването се определя от решаващия съд по справедливост / чл. 52 от
ЗЗД /. Понятието не е абстрактно, а свързано с редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства. Тези обстоятелства при иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ са личността на
увредения, данни за предишни негови осъждания, начина му на живот и социалната среда,
тежестта на вмененото му обвинение, продължителността на наказателното производство –
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му,
наложените мерки на процесуална принуда, дадена ли е разгласа и публичност на
обвинението, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, стигнало
ли се е до разстройство на здравето, ако да – какви са уврежданията, с траен или не характер
и каква е медицинската прогноза за развитие на заболяванията. Във всички случаи на
приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на обезвредата се съобразяват и
стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи/разходи за
периода на увреждането. На база тези критерии обезщетението е индивидуално определимо
за всеки конкретен случай, като справедливостта изисква и сходно разрешаване на
7
аналогични случаи при съобразяване и с трайно установената съдебна практика.
В случая всички тези критерии са правилно съобразени от окръжния съд при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 14 000 лева.
Действително престъплението по чл. 354а ал. 2, изр. 2, пр. 1 вр. чл. 1, предл. 4 от НК – за
което както се каза по горе, е налице хипотезата на чл. 2 ал. 1 т.3 от ЗОДОВ, е тежко
умишлено и по наказателното производство са извършвани множество процесуални
действия с личното участие на ищеца; Наказателното производство от 6 г. и 3 месеца е
извън рамките на разумните срокове за престъпление от такъв характер; Мярката за
неотклонение е била първоначално парична гаранция, впоследствие подписка, но на ищеца
е наложена забрана да напуска пределите на РБългария, като е извършена и полицейска
регистрация, отнет е за периода на цялото наказателно преследване лекият му автомобил;
Ищецът е с чисто съдебно минало. Всичко това обаче е причинило единствено
неимуществени вреди от обичаен порядък – срам, страх и притеснения от повдигнатото и
поддържано обвинение, страх от осъждане, злепоставяне пред близки и познати,
напрежение в семейството, накърняване на доброто име и достойнството, меланхолични и
депресивни настроения. Не са причинени увреждания на физическото и психическото
здраве, не е препятствана трудовата дейност на Т., отношенията му със семейството и
близкия приятелски кръг не са влошени, няма данни за промяна на отношението към него и
от страна на колеги и познати, на обвинението не е дадена медийна разгласа. С оглед така
установените вреди от обичаен порядък, казаното по горе относно продължителността на
наказателното производство, извършваните по него действия с личното участие на ищеца,
чистото му съдебно минало, извършената полицейска регистрация и наложената забрана да
напуска пределите на РБългария не обосновават извод за дължим се по висок размер
обезвреда. Предвид постановените осъдителни присъди и данните по наказателното дело,
глоба на ищеца не е налагана, поради което е неоснователно твърдението за изпитван от
него в продължение на 6 години силен страх от осъждането му да заплати и непосилна за
него и семейството му глоба от минимум 20 000 лева. Процента годишна инфлация от
септември 2020 г. до септември 2021 г. е неотносим в случая, тъй като е извън периода на
наказателното преследване, приключило през м.февруари 2020 г.. Същото се отнася и за
твърдяната месечна брутна работна заплата за м. февруари 2020 г. - меродавни са стандарта
на живот и икономическите условия в страната за целия период на наказателно преследване
- а не само тези в крайния негов момент, и като така и този критерий е правилно отчетен от
първоинстанционния съд. Същевременно непричинени вреди извън обичайните негативни
емоционални изживявания, липсата на увреждане на физическото и психично здраве на Т. и
недадената медийна разгласа на обвинението не обосновават извод присъденият размер да е
несправедлив и да се явява източник на неоснователно обогатяване, съответно да следва да
бъде намален под 14 000 лв. - както неоснователно се поддържа от прокуратурата.
Предвид изложеното въззивните жалби са неоснователни, а обжалваното решение –
правилно, поради което се потвърждава.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260 963 от 21.10.2021 г., пост. по гр.д. № 435/2021 г. на
Окръжен Съд – Пловдив.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9