Р Е Ш Е Н И Е
№ 442/27.5.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесета и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 63 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и е образувано по жалбата на И.Г.К. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. П. *** против Заповед № 21-1006-000007/04.01.2021 г., издадена
от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, за налагане
на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС –
лек автомобил ***, за срок от 6 (шест) месеца, считано от 03.01.2021 г.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, липса на компетентност,
неспазване на установената форма и издадена в несъответствие с целта на закона.
Моли се да бъде отменена изцяло оспорената заповед. Претендират се направените
по делото разноски.
В проведеното съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. П., който, по изложени съображения, моли съда да обяви
за нищожна оспорената заповед, като издадена при липса на компетентност и
съответно упълномощаване от директора на ОД на МВР Пазарджик. Претендира
разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът по
жалбата – Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован не
се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.
Административен
съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед № 21-1006-000007/04.01.2021 г., издадена от Началника на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на И.Г.К. е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил ***, за срок от 6 (шест) месеца,
считано от 03.01.2021 г. Обжалваният административен акт е връчен лично на
жалбоподателя на 11.01.2021 г., като получаването му е удостоверено с подпис в
разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14 – дневен срок е
упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена проверка от служители на Сектор ПП към ОД на МВР гр. Пазарджик на
03.01.2021 г. около 03:10 часа в гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“, при която е
установено, че жалбоподателят, като водач на МПС – ***,
управлява собствения си лек автомобил във видимо нетрезво състояние – дъха на
алкохол. При извършената му проверка водачът е отказал проверка за алкохол с техническо
средство Алкотест-дрегер 7510 ARDM с фабричен № 0195. Издаден му е талон за медицинско
изследване на кръв с № 0059703, който водачът е подписал и получил.
Към административната преписка са
приложени копия на АУАН Серия GA № 325659/03.01.2021 г.; талон за медицинско изследване
на кръв с № 0059703 с отбелязване, че лицето отказва да бъде извършена проверка
за алкохол; НП № 21-1006-000002/11.01.2021 г.; справка за нарушител водач И.Г.К. с ЕГН **********.
По делото е представена Заповед № 312з-74 от 18.01.2017 г. (л. 49) на
Директора на ОД на МВР Пазарджик, с която е оправомощил началниците РУ към ОД
на МВР Пазарджик да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
По
делото е представена и Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на Министъра на
вътрешните работи (л. 50), с която Областните дирекции на МВР са определени да
осъществяват контрол по ЗДвП, като прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.
171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
При така
установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.
168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че подадената, срещу заповедта
за налагане на принудителна административна марка, жалба се явява основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б" от ЗДвП, въз основа на която е
наложена принудителната административна мярка в настоящия казус, предвижда
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Следва да
се посочи, че съгласно нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, ПАМ се налагат
за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите. В хипотезата на посочената норма се налага ПАМ
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година“. Волеизявлението
за налагане на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл.
V, Раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по-горе
правно основание – чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е констатираното от началник
Сектор ПП към ОД на МВР Пазарджик административно нарушение, което се установява
с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. При всички случаи, обаче, длъжностното
лице, което издава заповедта за прилагане на принудителната административна мярка
по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП следва да е оправомощено
за това, съгласно изричното изискване на посочената норма. Оспорената в настоящото
производство Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1006-000007/04.01.2021 г., е издадена
от началника на Сектор ПП при ОД на МВР Пазарджик, на основание Заповед №
312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР Пазарджик. В последната е
посочено, че същата се издава на основание Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, без със същата да са оправомощени
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП да прилагат с мотивирана заповед
ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от същия закон. Министърът на вътрешните работи е
определил ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, които следва да
осъществяват този контрол, като изрично им е делегирал правомощия да прилагат
ЗППАМ само и единствено по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от
ЗДвП.
Казано по
друг начин, издателят на оспорената заповед е наложил ПАМ по разпоредбата на
чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, без изрично да е оправомощен за това.
Директорът на ОД на МВР Пазарджик, издавайки Заповед № 312з-74/18.01.2017 г., е
разширил правомощията си, като е възложил на началник Сектори ПП да издават
заповеди по посочения текст, без да има съответната компетентност.
Въпреки
дадените от съда указания относно доказателствената тежест, от административния
орган не са представени доказателства, от които да е видно, че административният
орган, издал оспорената заповед, е упълномощен да прилага с мотивирани заповеди
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Както
бе казано вече, представената по делото Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи разпорежда единствено правомощия по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП
на ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, които да прилагат
изчерпателно изброените ПАМ, но не и принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Пределно
ясно е, че във всички случаи, когато компетентността на издателя на акта не произтича
пряко от закона, а почива на друго обстоятелство, то следва да бъде установено в
производството пред съда по надлежния процесуален ред, чрез представяне на доказателства
за валидно оправомощаване, като настоящият съдебен състав
намира, че това в случая категорично не е сторено от страна на административния
орган, издал акта и то въпреки дадените му изрични указания за това, като по делото
не е представена никаква друга заповед или някакъв друг акт, с които да бъде установено
и доказано валидното оправомощаване на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, по реда на чл. 172, ал. 1, във връзка
с чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.
Така, предвид
изложеното по-горе, по отношение компетентността на административния орган, съдът
констатира, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган
– Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, комуто не са
делегирани правомощия по реда на чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 2а,
б. „б“ от ЗДвП, т. е. оспореният акт е засегнат от първия, посочен в нормата на
чл. 146 от АПК, порок – липса на компетентност. Издаденият от некомпетентен орган
индивидуален административен акт винаги е нищожен, тъй като държавата не е предоставила
валидно власт на органа да я ангажира и да създава валидни права и задължения за
частните правни субекти относно въпроса – предмет на издадения акт.
Предвид
на гореизложеното, съдът намира, че оспорената в настоящото производство заповед
за прилагане на принудителна административна мярка е обременена с най-тежкия порок
– нищожност, по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, за която съдът следи и служебно,
съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК, поради което следва да бъде обявена за нищожна.
При
този изход на делото на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на 510 лева, от които 10 лева – държавна такса и 500
лева за адвокатско възнаграждение.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед №
21-1006-000007/04.01.2021 г., издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на И.Г.К. е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС
– лек автомобил ***, за срок от 6 (шест) месеца, считано от 03.01.2021 г.
ОСЪЖДА Началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати от бюджета на ОД на МВР гр.
Пазарджик на И.Г.К. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер
на 510 (петстотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: