Определение по адм. дело №973/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.166, ал.4 от АПК.

М. Х. Б. Р. от [населено място], чрез адв.Д. от ВТАК, е поискал спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM – 1939673 от 16.11.2025 година на полицай към РУ П. Т. при ОДМВР - Велико Търново.

Искането е допустимо. Допустимостта се обуславя от обстоятелството, че е оспорена заповедта, чието предварително изпълнение законът разпорежда по отношение на адресата на правните и последици.

В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима, респ. непоправима вреда. Процесуалното изискване, което законът поставя, за да се уважи искането, е то да се основава на нови обстоятелства, тоест на обстоятелства, които са възникнали след издаването на акта, и които обосновават причиняването на съответната вреда.

В разглеждания случай по силата на специалния закон – чл.172, ал.6 от ЗДвП заповедта за прилагането на принудителната административна мярка е предварително изпълняема, като законът не забранява съдебния контрол на тези административни актове.

Разгледано по същество обаче, искането е неоснователно.

Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението.

В случая се твърди, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта би затруднило транспортирането на детето на жалбоподателя до личния му лекар в П. Т. за имунизации и за профилактични прегледи. Освен това жалбоподателят бил вписан в електронната система като кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „ВЕ“.

На първо място следва да се посочи, че изтъкнатите обстоятелства не са „нови“ по смисъла на чл.166, ал.2, изречение второ от АПК, доколкото същите са съществували и при издаването на заповедта, чието предварително допуснато изпълнение е допуснато по силата на закона.

Следва да се има предвид ивън горното, че основанието за издаването на заповедта е нормата на чл.171, т.1, б.З, гг, от ЗДвП, според която разпоредба се налага мярката временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който, извън изрично посочените случаи, при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5, като в случая става въпрос за нарушаване на разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДВП, т.е. за управление на ненадлежно регистрирано ММПС след служебната му дерегистрация.

Самата мярка предвижда временното отнемане на СУМПС на водача, като така или иначе, извън тези разпоредени последици въпросното моторно превозно средство не може да служи за транспорт по отворените за обществено ползване пътища – аргумент от чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Да се спре допуснатото по закон изпълнение в конкретният случай, без да се установи, че сочените неблагоприятни последици от изпълнението на заповедта ще бъдат преодолени чрез правомерно поведение, като например използването на друго, надлежно регистрирано транспортно средство за превозване на дедето на молителя до личния му лекар, би означавало съдът да толерира извършването на други нарушения като средство за преодоляване на неимуществени последици от страна на вече сочен като нарушител субект.

Недоказано остава впрочем и твърдението, че единствено и само липсата на регистрация на описаното в ЗППАМ МПС ще затрудни или направи невъзможна имунизацията на детето на молителя или ще осуети и/или неправи невъзможно посещението на личен лекар в [населено място].

При това положение съдът не може да приеме, че спирането на допуснатото по закон предварителното изпълнение на оспорената заповед, което би довело до извършването на други нарушения чрез управление на дерегистриран автомобил от една страна и не би довело до невъзможност за имунизирането, респективно до невъзможност да се посети личен лекар за който се твърди единствено, че е в Полски Тръмбеш, ще предотврати неминуемото настъпване на трудно поправими, респ. непоправими неимуществени вреди на оспорващия.

Ирелвантно е позоваването на процедурата по придобиване на правоспособност за водач за определена категория МПС, доколкото не става ясно как липсата на регистриран за ползване автомобил по отворени за обществено ползване пътища би довела до някакви неблагоприятни последици за молителя на тази плоскост.

Следва искането да се отхвърли като неоснователно.

Предвид изложеното, Административен съд – Велико Търново, шести състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на Х. Б. Р. от [населено място] за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM – 1939673 от 16.11.2025 година на полицай към РУ П. Т. при ОДМВР - Велико Търново.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.