№ 88
гр. Сливница, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20211890100020 по описа за 2021 година
„М Лизинг“ ЕАД, ЕИК **** е предявило срещу Ц.С.Д., К. И.К. и Б. И.К. иск, с който
моли съда да ОБЯВИ ЗА относитлно НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на „М Лизинг“
ЕАД, ЕИК **** договора за дарение на незастроен УПИ III-275, в квартал 27, по
регулационния план на с. Г., за който е съставен нотариален акт № 19, том III, рег. № 2190.
дело № 383/25.08.2014 г. на нотариус Р.Г., рег. № ** на Нот.К. Претендира заплащане на
сторените в хода на настоящото производство разноски.
Твърди, че по силата на влязло в сила съдебно решение Решение № 957 от 19.04.2018
г. по т.д. № 5472/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, III
състав, влязло в законна сила на 08.04.2019 г. Има изискуемо вземане срещу Ц.С.Д. с ЕГН
**********, за сумата от 76 793,40 евро (седемдесет и шест хиляди седемстотин деветдесет
и три евро и четиридесет евроцента) произтичащо от предоставен от нея авал по Запис на
заповед от 18.08.2009 г., издаден от „Интерактивни технологии“ АД с поемател „И Ар Би
Лизинг“ със законната лихва върху посочената сума на задължението, ведно с разноски във
връзка с водените производства.
Твърди, че с цел да избегне изпълнение на задълженията си към кредитора „М
Лизинг“ ЕАД ответникьт Ц.С.Д. с ЕГН ********** е извършила разпоредителни сделки със
собствените си недвижими имоти, като по този начин се е лишила от цялото си недвижимо
имущество.
Твърди, че с нотариален акт № 19; Том III, рег. № 2190, дело № 383 от 2014 г. по
описа на нотариус Р.Г. рег. № ** на НК, с вх. рег. № 1429 от 25.08.2014 г., акт № 30, Том 6,
дело №1058/2014, на Служба по вписванията при Районен съд — гр. Сливница, Ц.С.Д. с
ЕГН ********** е дарила на сина си К. И.К. с ЕГН ********** и на дъщеря си Б. И.К. с
ЕГН **********, следния недвижим имот: Недвижим имот, находящ се в с. Г., общ. Б., обл.
Софийска, а именно: НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН имот УПИ III-275, в
квартал 27, по регулационния план на с. Г., целият с площ по скица от 1415,00 кв.м. (хиляда
четиристотин и петнадесет квадратни метра), а с площ по документ за собственост от 1470
кв.м. (хиляда четиристотин и седемдесет квадратни метра) при граници: улица, УПИ II-275,
1
УПИ XVI-282, УПИ XV-282 и УПИ IV-Детска площадка. Според цитирания нотариален акт,
данъчната оценка на дадения недвижим имот, предмет на сделката, към 25.08.2014 г., е
възлизала на 2787 10 лева. От представените като доказателства е видно, че недвижимите
имоти са прехвърлени безвъзмездно.
В подкрепа на твърденията си представя са писмени доказателства под опис и прави
доказателствени искания.
Ответниците, Ц.С.Д. и К. И.К. не са представили в срока писмен отговор по реда на
чл.131 ГПК.
Ответникът, Б. И.К., е представил в срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с
който оспорва предявеният иск. Не представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
На 29.10.2012г. „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД с ЕИК **** (сегашно наименование „М
Лизинг“ ЕАД) депозира в Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК срещу „Интерактивни Технологии“ АД с ЕИК **** и Ц.С.Д.
с ЕГН ********** въз основа на запис на заповед от 18.08.2009 г. По заявлението е
образувано ч.гр.д. № 51110/2012 г., 25 състав при СРС и е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу „Интерактивни Технологии“ АД с ЕИК **** и
Ц.С.Д. с ЕГН ********** за сумата от 76 793,40 евро главница по запис на заповед ведно
със законната лихва за периода от 29.10.2012 г. до изплащане на вземането и 5 346,24 лева
разноски по делото. По искане на кредитора, на 04.12.2012 г. е образувано изпълнително
дело № 899/2012 г. по описа на ЧСИ О.М., рег. № *** на КЧСИ. След получаване на
поканата за доброволно изпълнение, Ц.С.Д. е подала въражение по чл. 414 ГТК и частна
жалба срещу незабавното изпълнение по чл. 419 ГПК. Ищецът е подал искова молба за
установяване на вземането си по която е образувано гр.д. № 3191/2013 г., ГК 1-6 състав при
СГС. С решение № 1033 от 17.02.2014 г.СГС е отхвърлил предявения частичен иск с правно
основание чл. 531, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ (изменен в хода на производсвото). С Решение № 7
от 05.012015 г., постановено по т.д. № 2665/2014 г., 6-ти състав на САС ОБЕЗСИЛВА
изцяло решение № 1033 от 17.02.2014 г., постановено по гр.д. № 3191/2013 г. на СГС, ГК,
отделение, 6 състав и връща делото за ново разглеждане, от друг състав на съда на
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГГК иск от „И Ар Би Лизинг“ ЕАД с ЕРК ****, против
Ц.С.Д., ЕГН **********.С Решение от 24.04.2017 г. по гр.д. № 5323/2015 г. по описа на
СГС, ГК, 8-ми състав е признато за установено съществуването на вземането на „И Ар Би
Лизинг“ ЕАД с ЕИК **** (сегашно наименование „М Лизинг“ ЕАД) срещу Ц.С.Д. с ЕГН
**********, за сумата от 76 793,40 евро (седемдесет и шест хиляди седемстотин деветдесет
и три евро и четиридесет евроцента) произтичащо от предоставен от нея авал по Запис на
заповед от 18.08.2009 г., издаден от „Интерактивни технологии“ АД с поемател „И Ар Би
Лизинг“ със законната лихва върху посочената сума на задължението, считано от 29.10.2012
г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение от 02.11.2012г. по ч.гр.д. №
51110/2012 г., СРС, 25 с-в , заедно с разноските по делото в размер на 6 007,80лв. така
постановеното решение е обжалвано пред САС, който със свое Решение № 957 от 19.04.2018
г. по т.д. № 372/2017 г. по описа на, т.о., III състав е отменя Решението от 24.04.2017 г. по
гр.д. № 5323/2015 г. по описа на СГС, ГО, 8 състав в часта относно началната дата на
присъдената законна лихва върху главницата от 76 793,40 евро, като е признато за
установено съществуването на вземането на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД с ЕИК **** (сегашно
наименование „М Лизинг“ ЕАД) срещу Ц.С.Д. с ЕГН ********** за сумата от 76 793,40
евро ведно със законната лихва върху сумата на задължението, считано от дата 07.01.2013 г.
до окончателното плащане, за коего е издадена Заповед за незабавно изпълнение от
02.11.2012 г. по ч.гр.д. № 51110/2012 г. по описа на 25 с-в при СРС. В останалата част
решението е потвърдено. С Определение № 217 от 08.04.2019 г. на ВКС, Търговска колегия,
2
второ отделение, по т.д. № 2270/2018 г. НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно
решение ст 19.04.2018 г. по гр. д. № 5472/2017 г. на САС, ТК, 3 с-в. Определението е
окончателно, поради което и решението на САС е влязло в законна сила на същата дата —
08.04.2019г.
„Интерактивни Технологии“ АД с ЕИК **** с решение №173/30.01.2012г.
постановено по т.д. №2412/2010г. по описа на СГС, ТО, 6-12 с-в е обявено в
несъстоятелност. Със свое решение №1570/13.09.2013г. по същото дело, съдът е прекратил
производството, поради липса на имущество.
На 25.08.2014г. Ц.С.Д. дарява на на сина си К. И.К. с ЕГН ********** и на дъщеря си
Б. И.К. с ЕГН **********, следния недвижим имот: Недвижим имот, находящ се в с. Г.,
общ. Б., обл. Софийска, представляващ НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН имот
УПИ III-275, в квартал 27, по регулационния план на с. Г., целият с площ по скица от
1415,00 кв.м. (хиляда четиристотин и петнадесет квадратни метра), а с площ по документ за
собственост от 1470 кв.м. (хиляда четиристотин и седемдесет квадратни метра) при граници:
улица, УПИ II-275, УПИ XVI-282, УПИ XV-282 и УПИ IV-Детска площадка, за което е
съставен нотариален акт № 19; Том III, бег. № 2190, дело 383 от 25.08.2014 г. по описа на
нотариус Р.Г. рег. № ** на НК, с вх. рег. № 1429 от 25.08.2014 г., акт № 30, Том 6, дело
№1058/2014, на Служба по вписванията при Районен съд — гр. Сливница.
Представени са и други неотносими към предмета на правния спор писмени
доказателства.
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема че е сезиран с иск с обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл.135 от ЗЗД.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.135 от ЗДД следва да са налице
кумулативно, предвидените в закона предпоставки, а именно:1.Ищецът да има качеството
„кредитор”;2.длъжниците да са знаели за увреждането при разпореждане с имота;3.трето
лице, в чийто интерес, длъжниците са се разпоредили, също да е знаело за увреждането на
кредитора.
Съгласно установената практика „кредитор” в настоящото производство може да
бъде само титулярът на парично вземане. Също така, „кредитор” е не само лице което има
вземане, установено с влязло в сила решение, но и лице, което по начало има вземане, без то
да е установено със съдебно решение. В процеса по чл.135 от ЗЗД, кредиторът може да
докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства. В настоящия
случай ищцовото дружество доказа че има изискуемо и ликвидно вземане срещу Ц.С.Д. по
силата на влязло в сила на 08.04.2019г. съдебно решение № 957 от 19.04.2018 г. по т.д. №
372/2017 г. по описа на САС, т.о., III състав за сумата от 76 793,40 евро – главница по
предоставен авал по запис на заповед от 18.08.2009г., ведно със законната лихва върху
сумата на задължението, считано от дата 07.01.2013 г. до окончателното плащане, за коего е
издадена Заповед за незабавно изпълнение от 02.11.2012 г. по ч.гр.д. № 51110/2012 г. по
описа на 25 с-в при СРС, и разноски в общ размер от 6007,80лв. Ответницата , Ц.С.Д., със
сигурност е знаела, че разпореждайки се с притежаваното от нея имущество, затруднява
ищеца да удовлетвори вземането си. Видно от извършеното от първия ответник в полза на
другите двама, дарение, същото е извършено в хода на съдебния спор относно установяване
със сила на пресъдено нещо дължимостта на задължението по предоставения от нея авал по
запис на заповед от 18.08.2009г., поради което е налице и втората предпоска за уважаване на
предявеният иск. Субективният елемент е знание за увреждането на кредитора. По общо
правило, в хипотезата на иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, на доказване подлежи
знанието за увреждане на кредитора, както на длъжника така и на третото лице. Според
практиката на ВКС, знанието на длъжника за увреждането на кредитора произтича от
съществуването на негово задължение, което не е удовлетворено, поради което
субективният елемент е установен винаги, когато длъжникът знае, че има кредитор, като
увреждащо действие е всеки правен акт, с който се засягат правата на кредитора. В случая
3
към датата на процесната дарствена разпоредителна сделка ответникът Ц.С.Д. е знаел, че
ищецът е негов кредитор, тъй като задълженията му не са били погасени. Несъмнено е, че
след извършената сделка на дарение от ответника, активите на имущество му, от което
ищецът би могъл да се удовлетвори са намалели, което е довело до увреждане на кредитора.
Следователно, по отношение знанието на длъжника за увреждащото действие, като
правнорелевантен факт за основателността на иска, съдът намира за доказано от ищеца.
Знанието на третите лица, в чиято полза е извършено разпоредителното действие, се
изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с извършената сделка длъжникът
уврежда кредитора си. Само ако увреждащото действие е възмездно има изискване за знание
на третото лице, съдоговорител на длъжника. Ако увреждащото действие е безвъзмездно
знанието на третото лице, съдоговорител на длъжника е без значение за правото по чл. 135,
ал. 1 ЗЗД. Следователно при безвъзмездна сделка, както е в настоящия случай, знание у
третото лице за увреждане на кредитора не се изисква, т. к. сделката е безвъзмездна, а наред
с това страна по тези сделки са децата на длъжника, като по отношение на тях съществува
оборимата презумпция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД за знание, т. е. знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника. В случая ответниците К. И.К. и Б. И.К., като дарени, и майка им, Ц.С.Д., като
дарител, чието знание за увреждането на ищеца, както вече се посочи, е безспорно
установено.
Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция на ищеца е основателна и
като такава следва да бъде уважена .
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,. Направено е съответно искане, представен е списък
по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в исковия процес в общ размер на 156,94
лева, които следва да бъдат възложени на ответната страна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „М Лизинг“ ЕАД, ЕИК
****, договор за дарение на недвижим имот, за което е съставен с н.а. № 19; Том III, рег.
№ 2190, дело № 383 от 2014 г. по описа на нотариус Р.Г. рег. № ** на НК, с вх. рег. № 1429
от 25.08.2014 г., акт № 30, Том 6, дело №1058/2014, на Служба по вписванията при Районен
съд — гр. Сливница, по силата на който в качеството си на собственик, Ц.С.Д. с ЕГН
********** е дарила на сина си, К. И.К. с ЕГН **********, и дъщеря си, Б. И.К. с ЕГН
**********, следния свой недвижим имот, а именно : недвижим имот, находящ се в с. Г.,
общ. Б., обл. Софийска, представляващ НЕЗАСТРОЕН УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
УПИ III-275, в квартал 27, по регулационния план на с. Г., целият с площ по скица от
1415,00 кв.м. (хиляда четиристотин и петнадесет квадратни метра), а с площ по документ за
собственост от 1470 кв.м. (хиляда четиристотин и седемдесет квадратни метра) при граници:
улица, УПИ II-275, УПИ XVI-282, УПИ XV-282 и УПИ IV-Детска площадка, на основание
чл.135, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.С.Д. с ЕГН **********, К. И.К. с ЕГН ********** и Б. И.К. с ЕГН
**********, да платят на „М Лизинг“ ЕАД, ЕИК ****, направените по делото пред първата
инстанция разноски в размер на общо 156,94 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
4
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5