№ 89
гр. Благоевград, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Катя Бельова
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20221200500791 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.463, ал.1 във вр. с чл.278 от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от В. Г. Ч., чрез адв. Д.С., против
разпределение на суми, изготвено по изпълнително дело №1193/2012 г. по
описа на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В.Т., с рег.№795 в КЧСИ, с район
на действие Окръжен съд – Благоевград, предявено с протокол за предявяване
на разпределение, съставен на 30.05.2022г.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакуваното разпределение. Твърди се, че ЧСИ В.Т. в нарушение на чл. 460
ГПК е разпределила суми на лице, което няма качеството на присъединен
кредитор по изпълнителното дело, а именно в полза на „Асв“ ЕАД. Посочва
се, че съдебният изпълнител е разпределил незаконосъобразно суми за такса
„битови отпадъци“ в полза на Община Банско, което не е привилегировано
вземане по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Във връзка със споменатото възражение се
посочва, че въпросът дали такса „битови отпадъци“ е привилегировано
вземане е предмет на тълкуване по т.д.№2/21г. на ОСГТК на ВКС, поради
което произнасянето по настоящата жалба следва да бъде спряно до
произнасяне с тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС. На следващо място,
1
в жалбата се посочва, че с възражение от 11.05.2022г. по изпълнителното
дело жалбоподателят е поискал от ЧСИ В. Тозева да не извършва сметко
разпределение, поради наличието на висящ исков процес по гр.д.№136/22г.
пред ОС-Благоевград между длъжника В. Ч. и Венцислав Банков (купувач по
публичната продан), който съдебен спор е преюдициален по отношение на
сметко разпределението и го засяга директно. Въпреки посоченото
възражение, съдебният изпълнител не се е произнесъл по съществото на
възражението, като вместо това е извършил въпросното разпределение,
разпределяйки суми към лица, които нямат качеството на присъединени
кредитори. В заключение се моли за постановяване на решение, с което да се
отмени обжалваното разпределение, като незаконосъобразно и да се върне
делото на ЧСИ В. Тозева, ведно с присъждане на направените разноски по
делото. Иска се също така и спиране на настоящото дело на основание чл.229,
ал.1, т.4 ГПК до произнасяне по тълк.д.№2/2021г. на ОСГТК на ВКС.
Взискателите не са изложили становище по жалбата, въпреки
предоставената възможност за това.
В мотивите си ЧСИ оспорва жалбата като неоснователна и поддържа
законосъобразността на действията си, което подробно аргументира.
С оглед доказателствата по делото, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Депозираната жалба е редовна и процесуално допустима. Същата
изхожда от длъжника по изпълнителното дело и е насочена срещу извършено
разпределение на суми в изпълнителното производство. Ето защо е налице
както обжалваем акт по смисъла на чл.463 ГПК, така и процесуална
легитимация у оспорващия за иницииране на съдебен контрол.
Спазен е също така и срокът за обжалване на разпределението. По арг. от
чл.462, ал.2 ГПК срокът за обжалване на така извършеното разпределение е
тридневен от деня на предявяването му. В случая разпределението е
предявено на 30.05.2022 г. (видно от протокола на л.3492 от изп.д.), а жалбата
против него е подадена на 01.06.2022г., поради което следва да се приеме, че
същата е подадена в установения законов срок. Освен това, жалбата отговаря
и на формалните изисквания за редовност, формулирани в чл.436, ал.4 във вр.
с чл.260 и чл.261 от ГПК. Ето защо, жалбата следва да се разгледа по
същество.
2
Искането за спиране на настоящото дело до произнасяне от ОСГТК на
ВКС с тълкувателно решение по тълк.д.№2/2021г. е неоснователно, тъй като
към настоящия момент такова произнасяне вече е налице, от една страна, а от
друга, защото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ
правен въпрос производството по висящото дело може да се спира само в
касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и
първата инстанция (вж. т.1 от ТР по тълк.д.№8/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по изпълнително дело №1193/2012 г. по описа на ЧСИ
В.Т. е било образувано по искане на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: адрес, против В. Г. Ч., ЕГН **********, с
адрес: адрес и Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: адрес, за събиране на
вземания по изпълнителен лист от 07.11.2011г. по ч.гр.д.№1705/11г. по описа
на РС-Разлог. Впоследствие като взискатели са конституирани „Асв“ ЕАД-
гр.София (видно от разпореждане изх.№1331/21.01.2020г., л.2258 от изп.д.),
НАП и Община Банско.
Липсва спор по делото, че по изпълнителното дело е постъпила сумата от
6120 лв. от публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника В.
Г. Ч., ЕГН **********, а именно: 1/2 ид.ч. от УПИ с идентификатор
02676.501.1158, с административен адрес: адрес.
С обжалваното разпределение от 30.05.2022 г., ЧСИ В.Т. е посочила, че
по изпълнителното дело е постъпила сумата от 6120 лв., като подлежаща на
разпределение е сумата в размер на 4918, 88 лв., след удържане на разноски
съгласно ТТР към ЗЧСИ към ЧСИ. Съдебният изпълнител е посочил, че
подлежащата на разпределение сума се разпределя в следния ред: 1) по
чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД – сумата от 0, 80 лв., представляваща такси към
държавни институции; 2) по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД – сумата в размер на 55, 67
лв. в полза на Община Банско за данъци върху недвижим имот; 3) по чл.136,
ал.1, т.6 ЗЗД – сумата в размер на 2671, 04 лв. в полза на НАП и сумата в
размер на 16, 05 лв. дължима към Община Банско такса битови отпадъци; 4)
сумата в размер на 1596, 90 лв. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД за разноски; 5)
сумата в размер на 578, 42 лв. в полза на „Асв“ ЕАД за разноски по
принудителното изпълнение.
При така посоченото от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е
3
неоснователна.
Съобразно т.1 на Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК, докладчици съдия Боян Цонев и съдия
Костадинка Недкова, при проверка по реда на чл. 463 ГПК на
законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от
оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото
това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява, дали
в обжалваното разпределение са включени присъединените по право
взискатели.
Съдът намира, че оплакванията на жалбоподателя за
незаконосъобразност на атакуваното разпределение са неоснователни.
На първо място, неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че ЧСИ
В.Т. в нарушение на чл.456 ГПК е разпределила суми на лице, което няма
качеството на присъединен кредитор по изпълнителното дело, а именно на
„Асв“ ЕАД. Това оплакване е неоснователно, тъй като е видно от материалите
по изп.д., че с разпореждане изх.№1331/21.01.2020г. съдебният изпълнител е
присъединил като взискател по изпълнителното дело, на основание чл.456
ГПК, „Асв“ ЕАД. Ето защо и възражението, че съдебният изпълнител е
присъдил суми в полза на споменатото дружество, без да има качеството на
взискател по изпълнителното дело, са неоснователни.
На второ място, неоснователни са и твърденията на жалбоподателя, че
ЧСИ В.Т. е разпределила в полза на Община Банско суми за такса „битови
отпадъци“ по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, като привилегировано вземане,
което вземане на общината не било привилегировано. Твърдението на
жалбоподателя, че вземането на общината за битови отпадъци не се ползва с
привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ГПК е вярно. В т.4 от Тълкувателно решение
№ 2 от 22.11.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2021 г., ОСГТК, докладчици
съдия Боян Цонев и съдия Костадинка Недкова, е прието, че вземането на
общината за таксата „битови отпадъци“ не се ползва с привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. Неоснователно обаче се поддържа от жалбоподателя, че в
случая ЧСИ е разпределил суми в полза на общината за такса „битови
отпадъци“ по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. От изготвеното разпределение на
суми ясно се вижда, че съдебният изпълнител е разпределил в полза на
Община Банско сумата от 16, 05 лв. – такса „битови отпадъци“, с поредност
4
на удовлетворяване по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД, поради което посоченото по-горе
възражение е неоснователно.
На следващо място, съдът намира за нужно да посочи, че в рамките на
настоящия процес не подлежат на разглеждане възраженията на
жалбоподателя, че съдебният изпълнител неправилно не е спрял
производството по изпълнителното дело до приключване на производството
по гр.д.№136/22г. по описа на БлОС. В практиката безпротиворечиво се
споделя разбирането, че жалбата против разпределението може да се
основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител
относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и
съответстващите им привилегии. Други оплаквания по допуснати нарушения
в принудителното изпълнение остават извън предмета на този специфичен
контрол (вж. в този смисъл напр. Решение №1213 от 12.06.2014 г. на САС по
в.гр.д.№ 1802/2014 г.). Ето защо и доколкото споменатите по-горе възражения
относно спиране на изпълнителното дело, не касаят преценката на съдебния
изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях
вземания и съответстващите им привилегии, същите не подлежат на
разглеждане в рамките на настоящото производство.
Не на последно място, съдът констатира, че в обжалваното
разпределение са включени и присъединените по право взискатели (НАП и
Община Банско).
Предвид неоснователността на наведените от жалбоподателя доводи
против атакуваното разпределение, подадената жалба следва да се остави без
уважение.
Въпреки изхода на делото съдът не присъжда разноски в полза на
ответната страна, понеже липсва искане в тази насока.
Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от В. Г. Ч., чрез адв.
Д.С., против разпределение на суми, изготвено по изпълнително дело
№1193/2012 г. по описа на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) В.Т., с рег.№795
в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград, предявено с
5
протокол за предявяване на разпределение, съставен на 30.05.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му, пред Апелативен съд – София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6