О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 03.11.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
граждански състав в закрито съдебно заседание на трети ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА
АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА
ч.гр.дело № 563 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство
по реда на чл.274 във вр. с чл.411 и чл.118 ГПК.
Подадена е
частна жалба от „АПРИЛЦИ ХОЛИДЕЙС 2000“ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление обл. Ловеч,общ. Ловеч, гр. Ловеч, пл.“ Г.М.Димитров,
КОМПЛЕКС КОСМОС, представлявано от М.И.Н., чрез адв. Д.Д. ***, съд. адрес:***,
срещу Определение № 873/ 07.2020
година, постановено по гр.дело №686/2020 година по описа на РАЙОНЕН СЪД-ЛОВЕЧ,
с което е прекратено производството по гражданско дело №686/2020 година по
описа на Районен съд-Ловеч и същото е изпратено по подсъдност на Районен
съд-гр.София, като неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде
отменено.
Посочват, че производството пред Районен съд-Ловеч е
образувано по предявен отрицателен установителен иск на „Априлци Холидейс
2000" ЕООД против "ЧЕЗ Разпределение България" АД, за
недължимост на стойност на недоставена ел.енергия в качеството на дружеството
на потребител и като такъв, същото се е възползвало от възможността на изборна
подсъдност, която му дава разпоредбата на чл.11З ГПК след нейното изменение,
обнародвано в Държавен вестник, бр.65/2018г.
Излага съображения, че понятието „потребител" не
е дефинирано в ГПК, но същото се използва в различни материални закони, като най
- общата дефиниция е дадена в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, където е поставено
ограничението потребителят по смисъла на този закон да е физическо лице. В специалният за дейността на ответника
закон-Закон за енергетиката в §1,т.41б от ДР е дадена легална дефиниция на
понятието „потребител на енергийни услуги", като нормата не провежда
разграничение между физически и юридически лица. По смисъла на §1, т.41б от ДР
на Закон за енергетиката, несъмнено „Априлци Холидейс 2000" ЕООД има
качеството на "потребител на енергийни услуги", при което има право
на предвидената в разпоредбата на чл.113 ГПК изборна подсъдност, която е
приложима не само по отношение на спорове, произтичащи от права уредени в ЗЗП,
но и за всички спорове между потребители и доставчици на услуги. Съгласно
посочената дефиниция ищецът-жалбоподател в настоящото производство се явява
потребител на енергийни услуги, а ответник е електроразпределително дружество.
Позовава се на практика на ВКС и счита, че „Априлци Холидейс 2000" ЕООД
има качеството „потребител" по смисъла на Закон за енергетиката,
следователно предявен е иск на потребител и за него е налице специалната
задължителна местна подсъдност по реда на чл. 113 ГПК, която дерогира общата
такава.
Моли да бъде отменено атакуваното определение, като им
бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Определението е съобщено на частната
жалбоподателка на 03.08.2020 г., а частната
жалба е подадена на 07.08.2020 г., т.е. в срока по 275,ал.1 от ГПК, поради
което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен отрицателен установителен иск на „Априлци
Холидейс 2000" ЕООД против "ЧЕЗ Разпределение България" АД, за
недължимост на стойност на недоставена ел.енергия.
По възражение на ответника в срока по чл. 119, ал.3 от ГПК, за местна неподсъдност на делото, районният съд е приел, че не е
налице изключението по чл. 113 от ГПК и при общите правила – чл. 108 от ГПК,
тъй като подсъдността се определя от седалището на ответника, а в конкретния
случай –това е Софийски районен съд, поради което е прекратил производството по
делото и го изпратил по подсъдност на компетентния съд.
Частната жалба е неоснователна.
Правилото за
определяне на местната подсъдност в исковото производство срещу юридически лица
е регламентирано в изричната разпоредба на чл.108, ал.1, пр.1 от ГПК. Специалната
подсъдност на която се позовава ищцовото дружество определена в чл. 113 от ГПК
е приложима в случаите, в които ищецът има качеството на „потребител“ по
смисъла на §13, т.1, ДР на ЗЗП, т.е. да е физическо лице. В този смисъл
Определение №
212 от 13.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 963/2020 г., I т. о., ТК, Определение
№ 701 от 20.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1552/2020 г., III г. о., ГК.
Цитираната от частния жалбоподател практика е преди изменението на чл. 113 от ГПК- ДВ,бр.65/ 2018г., в сила от 07.08.2018 г., доп., бл.100/ 2019 г.
В случая, след като седалището на ответника
е в гр.София, то правилно Ловешкият районен съд е прекратил производството по
делото и го е изпратил на компетентния съд- Софийски районен съд, поради което
обжалваният акт следва да бъде потвърден.
При този изход на процеса разноски не
следва да се присъждат.
Воден от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 873/ 07.2020 година, постановено по гр.дело №686/2020 година по описа
на Районен съд-Ловеч.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.