мотиви към присъда №260026, постановена по НОХД №583/2020г. по описа на Русенски районен съд, пети наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила подсъдимия Ф.Ф.Ю. в това, че на 5.03.2020г. в гр.Русе управлявал МПС с рег.№Р5890РН с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда- 2.18 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият несе явява, вместо него служебен защитник.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост , счете за установено следното:
Подсъдимият Ф.Ф.Ю. е роден на ***г***, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работи, ЕГН**********.
Подсъдимият имал свидетелство за управление на МПС, чийто срок на валидност изтекъл на 6.07.2017г., след което документа не бил подновяван.
Вечерта на 5.03.2020 г. подсъдимият употребил значително количество алкохол и привел в движение собствения си лек автомобил, марка „Фолксваген", модел „Голф", с рег. № Р 5890 РН, който в 23.20 часа на дадената дата управлявал по бул."България" в гр.Русе. Алкохолното опиянение не му позволявало да владее напълно автомобила, поради което той го водел несигурно по пътя, като правел леки завои вляво и дясно по посока на движението си. Това било забелязано от свид.П.- полицейските служител, изпълняващ задължения по охрана на обществения ред и движението по пътищата, патрулиращ със служебен, полицейски автомобил. П. подал светлинен и звуков сигнал за спиране на подсъдимия, който се подчинил и привел автомобила в покой. П. му извършил проверка, снел самоличността и тъй като Ю. бил във видимо нетрезво състояние, полицаят потърсил съдействие от служителите на Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР - гр.Русе. На място бил изпратен дежурен екип, в състава на който бил и свид. В.. Последният извършил проверка на подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" за употреба на алкохол, при което бил отчетен резултат от 2.18 промила. На Ю. бил издаден талон за медицинско изследване, в който той собственоръчно написал, че приема показанията на техническото средство. Подсъдимият бил конвоиран до УМБАЛ „Канев" - гр.Русе, където отказал да даде кръвна проба за изследване.
Изложената фактическа обстановка се установява по един напълно непротиворечив начин от всички събрани по делото
доказателства и доказателствени средства- автобиография, справка за нарушенията по ЗДвП, акт за установяване на административно нарушение, талон за изследване, справка за съдимост, както и от показанията на свидетелите.
Тази фактическа обстановка и изложеното във връзка с установяването й налагат правния извод, че с описаното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 5.03.2020г. в гр.Русе управлявал МПС с рег.№Р5890РН с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда- 2.18 на хиляда, установено по надлежния ред. От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл - той е съзнавал, че е употребил алкохол и не следва да управлява МПС при тези обстоятелства, но въпреки това е привел в движение МПС, съзнавайки общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало и незначителния брой нарушения по ЗДвП. Отегчаващо вината обстоятелство се явява високата концентрация на алкохол в кръвта. Предвид тези индивидуализиращи обстоятелства, превес сред които имат смекчаващите такива, на подсъдимия следва да се наложи наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, като съдът намира, че целите на наказанието ще се постигнат и с института на условното осъждане, поради което изпълнението му следва да се отложи за изпитателен срок от три години. При същите индивидуализиращи обстоятелства следва да се определи и кумулативното наказание глоба в размер на 300лв. Подсъдимият не може да бъде лишен от право да управлява МПС, тъй като няма такова право след изтичане на валидността на свидетелството му за управление на МПС и съответно не подлежи на наказване с това наказание. Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, „за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство", т.е. според категорията на управляваното от него МПС се съобразява дали притежаваното от него СУМПС е „съответно". От друга страна, съгласно чл.157, ал.1 от ЗДвП той получава и контролен талон към това СУМПС и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Този талон съпътства СУМПС и може да бъде отнет при съставяне на акт за констатиране на административно нарушение по ЗДвП, който го замества за един месец от съставяне на акта. Правното значение на СУМПС е изяснено в чл.З, ал.З от ЗБЛД, като тези, издадени от българската държава на нейните граждани
имат силата и на документ за самоличност. Основното предназначение на СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от дадена
категория. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в националното си законодателство изискванията на Директива
2006/126/ЕО на ЕС от 20.12.2006 г., изменена с Директива
2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г., Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно с § 2 от ПЗР на ЗБЛД и § 35, т.З от ДР на ЗДвП. И докато ЗБЛД урежда „условията и реда за издаване, ползване и съхранение на българските лични документи", включително СУМПС, то ЗДвП „урежда изискванията за правоспособност на водачите на ППС, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове", като целта е „да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от МПС". Дадено лице ще придобие правоспособност за управление на МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи, съответно държавата е длъжна да го снабди, със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД, за да може да удостовери „правоспособността за управление на МПС". Съгласно този закон, СУМПС като български личен документ е собственост на държавата (чл.2) и то се предава на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност (чл.10, ал.1, т.5 от с.з.), т.е. той е „индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС" от „категорията/ите, за които е валидно" (чл.50, ал.1 и чл.53, ал.1, т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата цитирани закона, съобразено с посочените директиви на ЕП и на ЕС и Комисията на ЕС. С § 1, т.2, б."ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано какво е „нередовен български личен документ" -такъв „ с изтекъл срок на валидност", а съгласно чл.81, ал.2, т.6 от с.з. - притежателят му подлежи на санкция по административен ред, ако „използва нередовни български лични документи". Изводът е, че със ЗБЛД се урежда документооборотът и ползването на БЛД, съответно предвижда санкции при нарушаване на свързаните с това правила. За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите въз основа на него други подзаконови нормативни актове предписват правила, свързани с управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да осъществява такава дейност, придобиването и запазване във времето на придобитата от лицето правоспособност се свързва с усвояването на определени знания и постигане на умения от него на основата на определени минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на съответните ППС, което намира своето отражение при
първоначалното издаване или при периодичното подновяване на СУМПС, което, според цитираната Директива на ЕП и ЕС, инкорпорирана в законодателството ни, ще даде възможност за „редовен контрол за съответствие" с тези минимални стандарти за постигане на посочените цели, общи за ЕС, поради което те „следва
да съвпадат с подновяването . и да се определят от срока на
валидност на СУМПС". По този начин, всяка държава-членка на ЕС, съобразявайки
установените
за
общността
срокове за административна валидност на СУМПС, може да ги и намали, за по-ефективен контрол върху годността на водачите на МПС, включително и само за дадена категория МПС с оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме, че изискването за „съответно свидетелство за управление на МПС" значи да е валидно както с оглед на срока на неговата „административна валидност", така и за „категорията МПС", което се управлява от водача. Когато дадено лице не е провело обучение и не е издържало изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, то безспорно не притежава такава и нарушава чл.150 от ЗДвП. Приравнено на него е и правоспособен водач, който съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП „губи придобитата правоспособност" заради отнети всички контролни точки. Разумът на това законодателно решение е, че щом той е допуснал множество нарушения на правилата за движение, довело до отнемане на тези всички контролни точки, то има проблем с неговите знания и умения при управлението на МПС и затова следва да ги докаже наново с ново обучение и проверовъчен изпит. Не е съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната категория, което се доказва със съответните документи, изисквани от контролните органи в съответствие с националното законодателство. И тъй като водачът не е изпълнил в случая
задължението си да докаже пригодността си за управление на МПС чрез притежаване на валидно за категорията на управляваното такова СУМПС, и то да е в срока на административната му валидност, документът му не е годен удостоверителен такъв за правоспособността му да управлява МПС. Изключително недоумение буди у съда изразеното от прокурора виждане за института на правоспособността и съответно правната възможност за отнемането й, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт той е приел, че подсъдимият няма право да управлява МПС, но въпреки това държи да бъде лишен от такова право, което всява смут в разбирането на действителната му воля.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:
