МОТИВИ по НОХД № 406/2018 г.
Обвинението против Е.Н.Н. е по чл.304а,
предложение 3, във връзка с чл.304, ал.І, във
връзка с чл.18 от НК, затова че на 10.ІІ.2018 г. в с. ******, П.ска
област, на ул. „******“ срещу № ***, направил опит да даде подкуп: дар –
банкнота с номинал 20 лв. на длъжностно лице – полицейски орган – В.К.Л. – мл.
автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П., за да не извърши действие
по служба – да не изпълни задълженията си по съставяне на фиш за установено
административно нарушение, като деянието е останало недовършено по независещи
от дееца причини.
Производството
по делото е по реда на глава 27, чл. 371,
т. 2 от НПК, тъй като подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен
е да не се събират доказателства за тези факти и съдът констатира, че направените
самопризнания, се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства.
Прокурорът
поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия, така както са повдигнати с
обвинителният акт. Счита, че деянията са доказани по несъмнен начин. Предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен и му се наложи наказание „лишаване от
свобода“ в размер близък до минимално определения в закона, като на основание
чл. 66, ал. І НК, изпълнението на наложеното наказание бъде отложено с подходящ
изпитателен срок. В подкрепа на това се позовава на чистото съдебно минало на
подсъдимия, както и многобройните му наказания, наложени във връзка с нарушения
на правилата на ЗДвП.
Процесуалният представител на подсъдимия Н. излага становище, че
фактическата обстановка се подкрепя от доказателствата по делото и е изяснена.
По отношение на наказанието моли съда да не надценява обществената опасност на
деянията. Акцентира на самопризнанието, доброто процесуално поведение на подзащитния
му, както и съдействието му за разкриване на престъплението. Предлага
наказанието, което предстои да бъде наложено от съда да бъде „лишаване от
свобода“ с минимален размер при условията на чл. 66, ал. І от НК.
Подсъдимият Н. изразява съжаление и изразява желание да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“
със съответен изпитателен срок.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Тъй като подсъдимият признава всички факти
и обстоятелства посочени в обвинителния акт, т.е. не оспорва фактическата
обстановка приета за установена от страна на прокуратурата, то съдът не намира
за нужно да я пресъздава.
От заключението на техническата експертиза за
истинност е установено, че банкнотата от 20 лева, която подсъдимияя се е опитал
да даде на полицаите е истинска и представлява редовна емисия.
От
обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставът на
престъплението, за което е предаден на съд, както следва: по чл.304а,
предложение 3, във връзка с чл.304, ал.І, във
връзка с чл.18 от НК, затова че на 10.ІІ.2018 г. в с. ******, П. област,
на ул. „******“ срещу № ***, направил опит да даде подкуп: дар – банкнота с
номинал 20 лв. на длъжностно лице – полицейски орган – В.К.Л. – мл.
автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – П., за да не извърши действие
по служба – да не изпълни задълженията си по съставяне на фиш за установено
административно нарушение, като деянието е останало недовършено по независещи
от дееца причини.
От
обективна страна безспорно и категорично се установява, че подсъдимият на
посочените в обвнителния акт време и място е направил опит да даде подкуп на
полицейски орган – свидетелят Л. - паричната
сума в размер на 20 лева. Изпълнителното деяние "даване" на подкуп
/имотна облага/ е осъществено от обвиняемия чрез извършените от него конкретни
активни действия, адресирани към свидетелят Л., изразяващи се в предлагане
/поднасяне/ на паричната сума на негово разположение и предоставянето й във
фактическата власт на посоченото длъжностно лице. Действията на подсъдимия,
изразяващи се в пускането в краката на Л., намиращ се в служебния автомобил, в
дясната му част пред предната дясна седалка,
предлагането и на последния (тъй като Л.
се намирал в служебния автомобил при хвърлянето на банкнота ) и устното
увещаване да се „почерпи“ са били насочени към получаване на съгласие от страна
на свидетеля да вземе /да получи/ предложените му пари, при което фактически да
придобие от Н. процесната парична сума. В частност подсъдимият е предприел
всички действия по фактическото разпореждане с процесната парична сума в желанието
си да мотивира другата /пасивната/ страна към определено бездействие, т.е.
преустановил е своята фактическа власт върху процесната банкнота, като я е
поставил във фактическата власт на полицейските служители. Следователно от
обективна страна безспорно е установено, че подсъдимият не само е започнал
изпълнението на престъплението "даване на подкуп", но е и довършил
изпълнителното му деяние - сторил е всичко необходимо и зависещо от него, за да
постъпи предмета на подкупа във фактическата власт на получаващия. Исканите от
обвиняемият и предвидени в закона общественоопасни последици - установяването
на фактическа власт от страна на полицейския орган по отношение на процесната
парична банкнота, не са настъпили поради независещи от обвиняемият причини -
липсата на воля от този полицейски служител, като ответната /пасивната/ страна
за получаването на тази сума. т.е от обективна страна безспорно са налице
признаците на състава на твърдяното престъпление в стадия на довършен опит. В
случая активният подкуп не е успял /престъплението е останало недовършено/,
като впрочем не е осъществено и престъплението пасивен подкуп, тъй като
действията на обвиняемият по даване на подкупа, както и съответната негова волева
насоченост - да подкупи длъжностното лице с цел да ги мотивира във връзка с
поведението им по служба, не са срещнали ответната такава на полицейските
служители /в този смисъл решение № 134/7.ІІІ.2013 г. на ВКС/. С оглед на
това, по безспорен и категоричен начин,
се доказва, че е налице опит към "даване на подкуп", т.е.
престъплението не е довършено, доколкото, макар обвиняемият да е извършил
всички действия по преустановяване на своята фактическа власт върху предмета на
подкупа в стремеж той да премине във фактическата власт на полицейския орган –
свидетелят Л., не е настъпил общественоопасния резултат, по независещи от
волята му причини, тъй като такава власт не е осъществена от длъжностните лица.
От
обективна страна дадената от обвиняемия банкнота с номинал от 20 лева
представлява дар, тъй като по съществото си съставлява парична сума.
По
безспорен и категоричен начин се установи по делото, че подсъдимият е направил
опит да даде дар /процесната парична сума/ на полицейски орган, тъй като
свидетелят е заемал длъжността съответно –свидетеля Л. „автоконтрольор“ в група „Организация на движението, пътен
контрол и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-П. и към момента
на извършване на деянието е изпълнявал постоянно срещу заплащане посочената
служба в държавно учреждение и като полицейски служители са заемали отговорно
служебно положение. Подсъдимият е извършил опит да даде подкуп на полицейските
служители, за да не извършат последните конкретно действие по служба, а именно да
не изпълни задълженията си по съставяне на фиш за установено административно
нарушение. Последователните действия на Н., посочени по-горе, сочат именно на
това, че даването на процесната парична сума е с оглед желанието му да не му
бъде съставен фиш за административно нарушение по ЗДвП. Следователно безспорно
е установена функционалната връзка между даването на подкупа с неизвършването
на посоченото действие по служба на посочения полицейски орган – свидетелят Л..
От субективна страна, престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл, съобразно чл.11, ал. ІІ от НК. Съзнавал
е общественоопасния характер на деянието, - опит за даване на подкуп на
полицейски орган, за да не извърши действие по служба. предвиждал е общественоопасните му последици
и желаел тяхното настъпване. Подсъдимият
е имал представи в съзнанието си, че свидетелите са полицейски служители; че с
предоставянето във фактическата власт на този полицейски орган на процесната
банкнота от 20 лева, цели да постигне съгласие относно съдържанието на исканото
от него бездействие по служба от страна на това длъжностно лице. От
доказателствата по делото е безспорно установено по делото, че подсъдимият
съзнавал всички гореизброени обстоятелства, представляващи от обективна страна
елементи от състава на престъплението и е действувал умишлено при извършването
на деянието.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена и доказана въз основа на самопризнанията на подсъдимият и на
доказателствата събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят: показанията
на свидетелите В. Л. и Ю. Ц. М., протоколите за оглед на местопроизшествие,
протоколите за доброволно предаване,
заключението на вещото лице и приложените по делото писмени и веществени
доказателства.
Причини:
Ниската правна култура, изградения манталитет на безцеремонно отношение към
обществото и чувство на безнаказаност, както и незачитане на обществените и
правни норми свързани със спазване на правилата за движение.
Мотиви:
Желанието на подсъдимия Н. да избегне налагане на административна санкция по
престъпен начин.
При
определяне вида и размера на наказанията,
който наложи на подсъдимия съдът взе предвид следните обстоятелства:
Изключително високата степен на обществена
опасност на извършеното престъпление, ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия, чистото му съдебно минало, чувството му за безнаказаност, поведението на
обвиняемия - даването на подкуп на
длъжностно лице, за да не извърши действие по служба независимо от стойността
на предмета на престъпление, което е особено укоримо, като се има предвид често
срещащо се явление нарушителите на правилата за движение в стремежа си да не
бъдат санкционирани с актове за допуснати от тях нарушения на правилата за
движение.
Съдът отчита направените
самопризнания, но при така проведеното съдебно производство са взети от закона
в предвид, за да могат подсъдимия да ползва привилегията за намаляване на
наказанието с една трета. Счита, че самопризнанието и изразеното съжаление са
направени от страна на подсъдимия единствено с цел да му бъде наложено по-леко
наказание от наказанието лишаване от свобода.
Предвид
на горе изложеното съдът счита, че за постигане на целите на наказанието по чл.
36 от НК следва на И. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, както
следва: на основание чл.304а, предложение 3, във връзка с чл.304, ал.І,
във връзка с чл.18 от НК му определя
наказание в размер на 1/една/ и 3 /три/
година лишаване от свобода. С оглед на чистото му съдебно минало следва
изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде
отложено с 3-годишен изпитателен срок.
На основание чл.58а, ал. І от НК, съдът намали така определеното наказание с 1/3,
като осъжда подсъдимия Н. на 5/пет/ месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 66, ал. І от НК, отлага изпълнението на наложеното наказание с
3-годишен изпитателен срок.
В
закона е предвидено и кумулативно налагане на наказание „глоба“, заедно с
наказанието „лишаване от свобода“. Предвид на това подсъдимият е осъден да
заплати и глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.
Банкнотата
с номинал 20 лева/ двадесет лева/ със сериен № *** е отнета в полза на
Държавата.
По
тези съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: