Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 214/13.04.2018 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на десети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря А*** А*** , като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 98 по
описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл.166, ал.2
от ДОПК във вр. чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/.
Образувано е по подадена жалба от ЕТ „П*** – П.В.”
ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.В*** , ул.”С*** Г*** ” №* ,
действаща чрез П.М.В., с посочен съдебен адрес *** против Акт за установяване
на публично държавно вземане /АУПДВ/ №01-6500/5519 от16.06.2014год. на зам.
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което е определено
публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка
214"АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. направление "Биологично растениевъдство"
за кампании 2009 г. и 2010 г. във връзка с подадено Общо заявление за плащане
на площ 2009 с УИН 12/220709/29484 и Общо заявление за плащане на площ 2010 с
УИН 12/070610/38288 в размер на 523,38 лв. /петстотин двадесет и три лева и
тридесет и осем стотинки/ на основание чл.18, ал.3, т.1 и ал.4, буква „а” от
Наредба №11 от 06.04.2009год. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност АУПДВ поради противоречие с материалния закон, допуснати процесуални
нарушения на адм. производствените правила и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че след получаване на съобщение за
доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК от НАП на 15.12.2017год. е узнала за
дължимите от представляваното от нея търговско дружество задължения в размер на
523,38лева главница и 137,07 лихва произтичащи от оспорения в настоящето
производство акт, които е получила лично на 21.12.2017год., тъй като в
административното производство същия е връчен по реда на чл.61, ал.3 от АПК с
констативен протокол, поради което се твърди, че жалбата е допустима за
разглеждане.
Твърди се, че АУПДВ не е влязъл в законна сила,
поради което не е налице предпоставката на чл.165 от ДОПК, както и наличието на
влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент на ЕТ „П*** – П.В.”
ЕИК * , тъй като липсват данни за неговото връчване и изпълнение на процедурата
по чл.61 от АПК. Твърди се, че административния орган е допуснал съществено
нарушение на административно производствените правила, тъй като търговското
дружество не е било уведомено за започване на административното производство,
което е довело до нарушаване на процесуалните права – да се запознае с фактите,
да представи доказателства и да направи искания, с което е нарушен чл.24,
предл. първо и чл.26, ал.1 от АПК. Твърди се, че с писмо вх.№02-6500/20447 от
08.10.2010год. търговското дружество чрез представителя си е депозирало искане
до ДФ „Земеделие” с искане за отказ от изплащане на финансовата помощ по Марка
214 ПРСР за кампания 2010год., като се посочи реда за връщане на получената
субсидия за 2009год. и за прехвърляне на агроекологичния ангажимент на друг
земеделски производител по реда на чл.34 от Наредба №11 от 06.04.2009год.
В съдебно заседание оспорващото търговско дружество
чрез представляващата П.В., редовно призована не се явява в писмено становище
поддържа жалбата, сочи, че е узнала за оспорения в настоящето производство акт
на 21.12.2017год. когато е подала заявление до ТД на НАП София, като поддържа
жалбата по доводи изложени в нея.
Ответникът по оспорването – зам. изп. директор на
ДФ"Земеделие", редовно призован се представлява от надлежно
упълномощения юрисконсулт Й. която оспорва жалбата, като развива доводи за
нейната неоснователност. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото,
становищата на страните и с оглед на тях приложимата нормативна уредба, приема
следното:
Жалба е подадена от легитимна страна и предвид личното
получаване на оспорения АУПДВ на 21.12.2017год. то е спазен срока по чл. 149, ал.
1 АПК, поради което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1
от АПК е неоснователна, при следните съображения:
Съдът приема за установено от фактическа страна, че
жалбоподателят ЕТ „П*** – П.В.” ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.В***
, ул.”С*** Г*** ” №* и гр.Б*** 1720, обл.София, бул.”В*** ”№* /видно от справка
в ТР за седалище и адрес на управление/ е земеделски стопанин по смисъла на §1, т.23 от
ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители,
регистриран с УРН 355325 в Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК). На 30.04.2009 г. ЕТ „П*** – П.В.” е подало заявление за регистрация, в
което е посочена мярка за подпомагане "АЕП" и приложение за
кандидатстване по мярка "АЕП", подмярка "Билогично
земеделие", направление "Биологично растениевъдство", като в
приложението за кандидатстване по агроекологичните плащания са маркирани
полетата "заявление за подпомагане" и "заявление за плащане"
/л.36 по делото/. С уведомително писмо от ДФ „Земеделие” РА търговското
дружество е уведомено, че е одобрено за участие по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007-2013год. с направление „Биологично растениевъдство” през
2009год. През първата година на ангажимента по заявление с УИН 12/220709/29484за
кампания 2009год. е била изплатена сумата от 523,38лева, като през втората
година от ангажимента по заявление УИН 12/070610/38288 за кампания 2010год.
няма изплащане.
С писмо вх.№02-6500/20447 от 08.10.2010год. на ДФ
„Земеделие” на л.16 от делото от управителя на ЕТ „П*** – П.В.” е депозирано
писмо до ДФ „Земеделие” – РА, с отказ от плащане по мярка 214-АЕП, УРН 355325
поради влошено икономическо състояние на дружеството и невъзможност от
финансиране на дейностите, като е заявено желание за възстановяване на
получената субсидия за 2009год. Посочено е, че агроекологичните дейности върху
същите терени има намерение да ползва ЗП И*** С*** К*** , които ще ги заяви за
подпомагане по Наредба 113 по Програма Сапард, с цел да се избегне застъпването
на площи.
С писмо Изх. №01-6500/516 от 16.01.2013год. изп.
Директор на ДФ „Земеделие” на осн. чл.26, ал.1 от АПК е уведомил търговското
дружество ЕТ „П*** – П.В.” за откриване на производство по издаване на
административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013год. Като основание за образуване на
производството е посочено обстоятелството, че при извършените административни
проверки на основание чл. 65, ал.1
от Наредба № 11/06.04.2009 г. за спазване на поет 5-годишен
агроекологичен ангажимент, е констатирано, че ЕТ „П*** – П.В.” не е подало
заявление за плащане по мярката през кампания 2011г. Според органа съгласно
чл.67, ал.1 от Наредбата земеделски стопани, които не подадат „заявление за
плащане” по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената
финансова помощ или част от нея съгласно чл. 18, ал.4
от Наредба № 11/06.04.2009 г. и се изключват от подпомагане по мярка
„Агроекологични плащания”. На това фактическо основание и във връзка с чл. 21 от
Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент
(ЕО) № 1698/2005 г., на основание чл. 18, ал.3,
т.4 и чл. 67, ал.1
от Наредба № 11/06.04.2009 г. са предприети действия по прекратяване
на агроекологичния ангажимент по направление "Биологично
растениевъдство". Видно от известие за доставка №*********, писмото е
изпратено по седалище и адрес на управление на търговското дружество в гр.В*** ,
ул.”С*** Г*** ” №* , но е върнато с отбелязване, че „лицето е напуснало града”,
при което същото е изпратено с известие за доставка №********* отново по
седалище и адрес на управление на търговското дружество /видно от история в ТР/
в гр.Б*** , обл.София, ул.”В*** ” №* и е получено на 28.02.2013год. срещу
подпис и изписване на фамилията В..
С уведомително писмо Изх. № 01-6500/5519 от
14.05.2013год. на ДФ „Земеделие” търговското дружество ЕТ „П*** – П.В.” е
уведомено за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013год., за кампания 2011год., на
основание чл.18, ал.3,т.4 и чл.67, ал.1 от Наредба №11 от 06.04.2009год. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР
2007-2013год., което е получено по седалище и адрес на търговското дружество в
гр.Б*** , обл.София, ул.”В*** ” №* на 05.06.2013год. срещу подпис и изписване
на фамилията В., видно от известие за доставка №*********.
С писмо Изх. №01-6500/5519 от 26.02.2014год. изп. Директор
на ДФ „Земеделие” на осн. чл.26, ал.1 от АПК е уведомил търговското дружество
ЕТ „П*** – П.В.” за откриване на производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане. Като основание за образуване на
производството е посочено обстоятелството, че е налице влязъл в сила акт за
прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007-2013год. с Изх. №01-6500/5519 от 14.05.2013год., с което
е определена дължимата за възстановяване сума и е дадена възможност за
доброволното и плащане, без начисляване на лихви върху нея. Писмото е връчено
чрез Стар пост видно от пощенското клеймо на 10.03.2014год., като е положен
подпис на получател и изписване на имената В. на адреса в гр.Б*** .
Последвало е издаване на оспорения по делото Акт за
установяване на публично държавно вземане №01-6500/5519 от16.06.2014год. на
зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с който по отношение
на ЕТ „П*** – П.В.” е определено публично държавно вземане в размер на 523,38
лв. /петстотин двадесет и три лева и тридесет и осем стотинки/, представляващо
подлежаща на възстановяване изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007 –
2013 г., направление "Биологично растениевъдство" за кампании
2009год. и 2010год. във връзка с подадените от ЕТ „П*** – П.В.” Общо заявление
за плащане на площ 2009 с УИН 12/220709/29484 и Общо заявление за плащане на
площ 2010 с УИН 12/070610/38288.
От правна страна органът се е позовал на чл. 18, ал.3,
т.1 и ал.4,
б."а" и чл. 67, ал.1
от Наредба № 11/ 06.04.2009 г., чл. 59, ал.1
и 2 от АПК
във вр. с чл. 165
и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал.1
от ЗПЗП. От фактическа страна административният орган е приел, че доколкото
агроекологичния ангажимент на ЕТ „П*** – П.В.” е прекратен с влязъл в сила Акт
за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г. с изх.№01-6500/5519 от
14.05.2013год., а по заявленията на ЕТ „П*** – П.В.” са били изплатени суми по
мярка 214 АЕП, направление "Биологично растениевъдство", в общ размер
на 523,38 лв., - през първата година от ангажимента: по заявление с УИН 12/220709/29484
за кампания 2009 г.: АП 03 – 523,38 лв; през втората година от ангажимента, по
заявление с УИН 12/070610/38288 за кампания 2010, АП 03 – 0,00 лв., в
съответствие с чл. 18, ал.4,
б."а" от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. ЕТ „П*** – П.В.”, следва
да възстанови 100% от изплатената сума по мярка 214, а именно 523,38 лв.
Издаденият АУПДВ №01-6500/5519 от16.06.2014год. е
връчен по реда на чл.61, ал.3 от АПК, видно от приложения констативен протокол
на ОД на ДФ „Земеделие” гр.Монтана на л.21 от делото, в присъствието на
Директора и ст. Експерти на 26.08.2014год. на таблото за обявление са посочени
имената на бенифициентите неполучили АУПДВ, след като на адреса в гр.Б*** ,
обл.София, ул.”В*** ” №* , където е седалището и адреса на управление на
търговското дружество и където са били получавани всички писма представител на
дружеството не е установен.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
приетите по делото писмени доказателства по приложената административна
преписка, както и служебно изисканите от съда.
При така установената фактическа обстановка и при
спазване на разпоредбата на чл. 168, ал.1-3 от АПК,
за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес – адресат на обжалвания Акт за установяване на публично държавно
вземане №01-6500/5519 от16.06.2014год. на зам. изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие” и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 162,
ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал.2
от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване
на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той
се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. Съгласно разпоредбата на §1, т.13 от
ДР на ЗПЗП, Разплащателната Агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
Европейския съюз. По силата на чл. 11а от
ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за
единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз.
По силата на чл. 27, ал.3
и ал. 5
и чл. 20а от
ЗПЗП във вр. с чл. 166, ал.2
от ДОПК, в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" е да определя органът от ДФ "Земеделие" –
Разплащателна агенция, за издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика по чл. 1 от
Наредба № 5/ 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания. Съответно съгласно чл. 20а, ал.3
от ЗПЗП и чл. 11, ал.2
от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие"
Изпълнителният директор на фонда може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда
съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена и приета
като доказателство Заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г., с която /по т.3 и т.4
от заповедта/, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е
делегирал на Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Н*** М***
Д*** правомощията да издава и подписва Актове за установяване на публични
държавни вземания, както и да издава и подписва писма за откриване на
производство по издаване на АУПДВ, по всички схеми и мерки по директните
плащания по чл. 1 от
Наредба № 5/27.02.2009г., в т.ч. за агроекологичните плащания. Следователно
обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките
на надлежно определените му със заповед на Изпълнителния директор на Държавен
фонд "Земеделие" правомощия. Липсата на изрично посочване на
оправомощителната заповед, нито представлява съществена нередовност на
оспорения АУПДВ, нито може да обоснове извод за нищожност на акта, след като по
делото безспорно е установено, че към датата на постановяване на акта,
подписалото и издалото го лице – Н*** Д*** - Заместник изпълнителен директор на
ДФ "Земеделие", е бил надлежно определен да издава АУПДВ по всички
схеми и мерки по директните плащания по чл. 1 от
Наредба № 5/27.02.2009 г., със заповед на ръководителя на
администрацията на ДФ "Земеделие" – Разплащателна агенция, в
хипотезата на чл. 166,
ал.2, изр. второ от ДОПК.
Обжалваният Акт за установяване на публично държавно
вземане №01-6500/5519 от16.06.2014год. е постановен в изискуемата писмена
форма. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните
разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни
последици. От фактическа страна оспореният АУПДВ е обоснован с обстоятелството,
че ЕТ „П*** – П.В.” е регистрирано в ИСАК; одобрено е за участие по мярка 214
"Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с направление
"Биологично растениевъдство" през 2009г., по поетия агроекологичен
ангажимент по мярка 214 на земеделския стопанин са били изплатени суми в общ
размер от 523,38лв. за кампания 2009год., като за кампания 2010г – 0.00 лв., но
доколкото с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с
изх. № 01-6500/5519 от 14.05.2013 г. ДФ "Земеделие" – Разплащателната
агенция е прекратила агроекологичния ангажимент на ЕТ „П*** – П.В.”, в
съответствие с чл. 18, ал.4,
буква "а" от Наредба № 11/2009 г., ЕТ „П*** – П.В.” следва
да възстанови 100 % от получената финансова помощ, което се равнява на 523,38
лв. Административният орган се е позовал и на писмо изх. № 01-6500/5519 от 26.02.2014
г., с което Държавен фонд "Земеделие" е уведомил кандидата за
откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, с посочване на
фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице
основания за издаване на АУПДВ. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16
от 31.03.1975 г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен
документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че са спазени
изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и
правни основания. Фактическите констатации, обосноваващи наличието на
нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл. 18, ал.3,
т.1 и ал.4, буква „а” от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., за
определената за възстановяване от земеделския стопанин финансова помощ, са
обективирани и могат да бъдат изведени както от Уведомително писмо изх. №
01-6500/5519 от 26.02.2014 г. за откриване на административно производство,
така и от влезлия в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с изх.№ 01-6500/5519 от 14.05.2013г.,
на който акт, като обуславящ възстановяването на получената финансова помощ, се
е позовал административният орган при издаване на АУПДВ. Ето защо съдът приема
че е спазено изискването по чл. 59, ал.2,
т.4, предл. първо от АПК за излагане на фактическите основания за
обективираното в Акт за установяване на публично държавно вземане №01-6500/5519
от 16.06.2014год. волеизявление.
Съдът намира, че при издаването на оспорения акт не
са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила,
които да обосновават неговата отмяна. Спазени са изискванията на чл. 26, чл.28 и
чл.34 от АПК за уведомяване на адресата за започване на
административното производство и предоставяне на възможност за участие в него.
В тази връзка направените възражения от оспорващото дружество не се подкрепят
от събраните по делото доказателства, а именно приложените известия за
доставка, които в хода на настоящето производство не бяха оспорени.
Оспореният административен акт е издаден в
съответствие и с материалния закон.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3
от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал.
2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
В чл. 7 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е регламентирано, че агроекологичните
направления се изпълняват за период от пет последователни години - т. е. касае
се за дългосрочен ангажимент. Той се поема с одобряване на подаденото заявление
за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за
плащане. През всяка следваща година от останалите четири години, кандидатите
подават само заявление за плащане. Това заявление следва да съответства на
нормативните изисквания за годината, през която е подадено и едновременно с
това да е съобразено и с условията, при които е поет ангажиментът. При
неизпълнение на изискването за ежегодно подаване на заявление за плащане по
време на поетия агроекологичен ангажимент законът предвижда задължение за
разплащателната агенция да прекрати многогодишния ангажимент - чл. 18, ал. 3,
т.4 от Наредба № 11/ 2009 г. Разпоредбата на чл. 67 от
същата наредба предвижда, че земеделските стопани, които не подадат
"Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент,
възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват
от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания".
В контекста на цитираната нормативна регламентация се
налага извода, че фактите, релевантни за проверка законосъобразността на
оспорения по настоящото производство акт и посочени като мотиви в него, се
свеждат до - извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на
основание оторизирано подпомагане по мярка 214 АЕП и прекратяване на
агроекологичния ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт.
От събраните по делото доказателства се установява
наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки. Още повече, че в
случая е подадено изрично писмо от управителя на ЕТ „П*** – П.В.”, в която е
заявен отказ от плащане по мярката и е заявено желание за възстановяване на
получената субсидия за 2009год. Не се споделя твърдението на оспорващото
дружество, че подаденото писмо до ДФ „Земеделие” касае прехвърляне на
агроекологичен ангажимент на друг земеделски производител по реда на чл.34 от
Наредба №11/2009год., тъй като видно от писмото, е посочено само намерение от
страна на друг земеделски производител да продължи дейността върху същите
терени, като ги заяви за подпомагане по реда на Наредба №113 по Програма
САПАРД, с цел да се избегне застъпването
на площи. От страна на жалбоподателя не се оспорва, че посочените в обжалвания
акт суми за извършени плащания за кампания 2009г и за 2010 г. са получени от
дружеството, поради което съдът приема за безспорно обстоятелството, че ЕТ „П***
– П.В.” е получило финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.,
направление "Биологично растениевъдство" за кампания 2009 във връзка
с подадени Общи заявления за плащания за 2009 с УИН 12/220709/29484 в размер на
523,38лева.
Налице е и втората материалноправна предпоставка,
необходима при условията на кумулативност за възникване на задължение за
земеделския стопанин да възстанови получена от него като финансово подпомагане
и установена с акта сума, а именно многогодишният ангажимент по мярка 214 да е
бил прекратен. По делото е представено уведомително писмо Изх. № 01-6500/5519
от 14.05.2013год. на ДФ „Земеделие” търговското дружество ЕТ „П*** – П.В.” е
уведомено за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013год., за кампания 2011год., на
основание чл.18, ал.3, т.4 и чл.67, ал.1 от Наредба №11 от 06.04.2009год. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР
2007-2013год., което е получено по седалище и адрес на търговското дружество в
гр.Б*** , обл.София, ул.”В*** ” №* на 05.06.2013год. срещу подпис и изписване
на фамилията В., видно от известие за доставка №*********. Не са представени
доказателства от оспорващото търговско дружество, че този акт за прекратяване
на агроекологичен ангажимент е обжалван, поради което същият е влязъл в законна
сила. Следователно с факта на влизане в сила на административния акт по
прекратяването на агроекологичен ангажимент, по който е реализирано плащане,
административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да
проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския стопанин
възниква задължението за възстановяване на получената финансова помощ.
С оспорения АУПДВ правилно е определен и размера на
вземането спрямо ЕТ „П*** – П.В.”, като този размер не се оспорва от
жалбоподателя, че по поетия многогодишен ангажимент по Мярка 214 АЕП е била
оторизирана и изплатена сума в размер на 523,38лева.
Настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато
нарушение на изискванията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети,
които съгласно чл. 36, ал.2
от Закона за пощенските услуги, се определят с общи правила, изготвени
от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Към момента на получаване на
пощенската пратка действат Общите
правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети,
приети с решение на КРС № 581 от 27.05.2010 г., които предвиждат, че
препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя (§ 1, т.15 от
ДР на ЗПУ) срещу подпис (чл. 6 от общите правила) адресираните до
едноличните търговци и юридически лица, се доставят на посочения върху пратката
адрес. Очевидно горните изисквания са спазени при връчване на уведомителните
писма.
С оглед на изложеното съдът приема, че Акт за
установяване на публично държавно вземане с №01-6500/5519 от16.06.2014год. на
Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” е законосъобразен
- издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, постановен е
в съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и при
спазване на административно - производствените правила. Жалбата се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски на административния
орган, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100.00
лв., на основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37, ал.1
от ЗПП и чл. 24 от
Наредба за заплащане на правна помощ
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „П*** – П.В.” ЕИК * със седалище и
адрес на управление гр.В*** , ул.”С*** Г*** ” №* , представлявано от управителя
П.М.В., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №01-6500/5519
от16.06.2014год. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие”, с което е определено публично държавно вземане, представляващо
изплатена субсидия по мярка 214"АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. направление
"Биологично растениевъдство" за кампании 2009 г. и 2010 г. във връзка
с подадено Общо заявление за плащане на площ 2009 с УИН 12/220709/29484 и Общо
заявление за плащане на площ 2010 с УИН 12/070610/38288 в размер на 523,38 лв.
/петстотин двадесет и три лева и тридесет и осем стотинки/ на основание чл.18,
ал.3, т.1 и ал.4, буква „а” от Наредба №11 от 06.04.2009год.
ОСЪЖДА ЕТ „П*** – П.В.” ЕИК * със седалище и адрес на
управление гр.В*** , ул.”С*** Г*** ” №* , представлявано от управителя П.М.В.
да заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр.София сумата от 100.00 лв.
/сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и
5.00лева /пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в
полза на Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба и
протест чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението
да се изпрати на страните.
Административен
съдия: