Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4349 14.11.2019 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав,
в публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десисалва
Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17902 по
описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с
правна квалификация 430 от ТЗ вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Производството по делото е
образувано след предявяването на настоящия иск като насрещен по гр. д. №
13767/2017г. на ПРС и отделянето му с определение № 10 339/06.11.2017 год. по
цитираното гр.д. в отделно производство. Ищецът твърди, че на 10.05.2008 г. е
сключен Договор за потребителски кредит № ****** между Б. Р. К.-
кредитополучател и „Юробанк България“ АД-кредитодател, по силата на който на
кредитополучателя била предоставена сумата от 8000 лева. Кредитополучателят
изпълнявал задълженията си да погасява дължимите вноски по договора за кредит
до 10.03.2010г., след което е преустановил плащанията. Б. Р. К., ЕГН: ********** *****г., като оставил за наследници С.Л. К. -
***, С.Б.К.- **** и Л.Б.К.- ***, които отговаряли за задълженията на
наследодателя си съобразно дела им в наследството, а именно за по 1/3 част. На
18.01.2016г. се сключил договор за цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, по силата на които ищецът придобил вземането по процесния
договор за кредит, което към този момент било в размер на общо 8093,32 лева, от
които 6440,58 лева- главница, 926,15 лева- лихви и 726, 59 лева- разноски. За
извършената цесия било изпратено уведомление до кредитополучателя, получено от
ищцата на 27.12.2016г. Ищецът взема становище, че вземанията, за които е
настъпил падежът до 10.09.2012г. били погасени по давност съгласно чл. 110 и
111, б „в“ ЗЗД. Посочва, че вземанията за главница, чиито падеж е настъпил в
периода 10.10.2012г. до 10.05.2014г. и
които се равнявали на сумата в общ размер на 2974,74 лева били дължими. Излага
съображения, че при договора за потребителски кредит е налице разсрочено
плащане на едно задължение, изразяващо се във връщане на части на цялата сума,
ведно с лихва, поради което всяка една вноска била самостоятелно вземане и и се
погасява с общата 5 годишна давност.
По изложените съображения ищецът
моли да бъдат осъдени ответниците Л.Б.К., ЕГН **********, С.Б.К., ЕГН **********
и С.Л.К., ЕГН **********, в качеството им на наследници на ****
кредитополучател – Б. Р. К., ЕГН **********, съобразно наследствения им дял по
1/3 за всеки от тях, сумата от по 991,58 лева, от цялата сума в размер на
2974,74 лева по договор за потребителски кредит с № ******** от 10.05.2008 г.
сключен с „Юробанк и Еф Джи България”АД, вземанията по който са прехвърлени с
договор за цесия от 18.01.2016 г. на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на отговора на исковата
молба, до окончателното ѝ изплащане.
Постъпил е отговор от ответниците Л.Б.К.,
С.Б.К., и С.Л.К., чрез пълномощника им адв. Е.И., с който се изразява становище
за неоснователност на иска. Възразяват за изтекла погасителна давност на
вземането за главници и лихви, който давностен срок бил изтекъл в периода от
11.04.2010г. до 11.04.2015г, като приложим бил петгодишния давностен срок.
Посочват, че давността започва да тече от момента, в който задължението е
станало изискуемо. Позовава се на чл. 15 от договора, като твърди, че от падежа
на първата неплатена вноска – 11.04.2010г. вземанията по кредита са станали
предсрочно изискуеми. Освен това посочват, че дружеството- ищец не се
легитимирало като кредитор, тъй като не бил налице валиден договор за цесия,
който бил нищожен поради липса на съгласие. По изложените съображения ответниците
молят за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните
по делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство Договор за
потребителски кредит № ******* от 10.05.2008 г. /л. 38 д/. се установява, че между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД /с предходно наименование „Българска пощенска
банка“ АД/ и Б. Р. К. –кредитополучател е сключен договор за кредит от
10.05.2008 г., по силата на който банката му е предоставила кредит в размер на 8000
лева. Представен е по делото и погасителен план /л. 39-40 д./, с който
страните по банковия кредит са уговорили дължимия размер на месечните вноски,
сроковете за тяхното погасяване и лихвите, който е неотменна част от договора
/в т.см. решение № 6 от 12.06.2017 г. по гр. д. 50203/2016 на II гр. о. на
ВКС/. Видно от погасителния план към договора, дължимите плащания от страна на
кредитополучателя са разпределени на 72 бр. месечни вноски, включващи главница
и лихва, за периода от 10.06.2008г. до 10.05.2014г.
Липсва
спор между страните, а и с решение № 2918/20.07.2018г. по гр.д. № 13767/2017г.
на ПРС е прието, че кредитополучателят Б. К. е *****г. и е оставил за свои
наследници С.Л.К. – ****, Л.Б.К.- ****, С.Б.К.- ****. Призованите към
наследяване наследници – ****, *** и ***** наследяват при равни дялове от по
1/3 от имуществото на своя наследодател по арг. на чл. 5, ал 1 и чл. 9, ал. 1
от ЗН. Наследниците придобиват наследството като съвкупност от права и
задължения, като всеки наследник отговаря за задълженията, с които то е
обременено, съобразно дяловете, които получават- т.е. до размера на 1/3 част за
всеки от тях.
От
представения договор за продажба и прехвърляне на парични задължения от 18.01.2016 г. се установява, че
вземането по договора за кредит № ***** от 10.05.2008 е прехвърлено от кредитодателя на ищеца по
делото. Не се споделят доводите на ответната страна за нищожност на сключения
между Юробанк И Еф Джи България“ АД и ищеца договор за цесия. По силата на
чл.99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по
договор за кредит не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането,
нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие.
Договорът за цесия не е нищожен поради липса на съгласие по отношение на един
от съществените елементи – цената. Доводите на ответника, че договорът е
нищожен поради липса на упомената цена са неоснователни, тъй като в договора
страните са постигнали съгласие относно начина на определяне на цената – чл.
3.1 и сл. и чл. 5.5 от същия, поради което цената е определяема. Вземането е
индивидуализирано в приложеното към договора приложение към потвърждение за
извършена цесия. От това следва, че договорът за цесия, по силата на който
ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. За да породи действие спрямо
длъжника цесията следва да бъде съобщена на последния по арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ответниците не оспорват, че цесията им е била съобщена а и същевременно
съгл. трайната съдебна практика, при предявяване на иск срещу длъжника от
цесионера, последният има възможността с исковата молба да му връчи
уведомлението за цесията, което изхожда от стария кредитор, същият разполага с
него, и в този случай задължението за уведомяване се счита изпълнено.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от в.л. Ш., съгласно която по силата на Договор за потребителски
кредит № ******, сключен на 10.05.2008 г., „Юробанк България АД (предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД) предоставило на кредитополучателя Б.
Р. К. кредит в размер на 8000 лв., която сума била изцяло усвоена от
кредитополучателя. По договора за кредит били заплатени вноски обща стойност
3798 лв., описани по дата и сума в таблица 1 към заключението. С вноските били
погасени следните задължения: главница 1559,44 лв. - изцяло до вноска № 21 с
падеж 10.02.2010г. възнаградителна лихва 2220,01 лв. - погасена изцяло до
вноска № 21 и част от вноска № 22 с падеж 10.03.2010г. Непогасеният остатък от
вноска №22 бил 59,94 лв. Непогасените задължения по договора възлизал на
6440,56 лв. – главница и 844,78 лв. - възнаградителна лихва, както и 25,23 лв.
непогасена наказателна лихва. Законната лихва за забава върху непогасената
главница от 6440,56 лв. била в размер на 3372,16 лв. за периода 06.12.2010г. до
18.01.2016г. Последната изцяло погасена вноска била вноска № 21 с дата на падеж
10.02.2010г. (Приложение 1). На 07.04.2010г. била погасена изцяло
възнаградителната лихва от 96,24 лв. и част от главницата- 22,46 лв. от вноска
№ 21 с дата на падеж 10.02.2010г. На 05.05.2010г. бил погасен остатъкът от
вноската за главница 61,87 лв. с дата на падеж 10.02.2010г. Съдът кредитира
изготвеното по делото заключение като обективно, компетентно, а и неоспорено от
страните.
Ответниците са навели възражение за изтекла погасителна давност на
процесните вземания, като се позовават на настъпила предсрочна изискуемост на
вземането на основание чл. 15 от договора.
В т. 18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени указания, отнасящи се
до обявяване на длъжника за факта на настъпилата предсрочна изискуемост, които
са принципни и не касаят единствено случаите на издадена заповед за незабавно
изпълнение, а почиват на идеята на законодателя за обявяването на един кредит
за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции. Предсрочната изискуемост по своята същност представлява изменение
на договора, която настъпва при неплащането на част от падежирани вноски по
договор и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем
чрез изрично изявление на кредитора. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, като
получаването на това изявление трябва да предхожда по време предявената
претенция за търсеното вземане. Тъй като от доказателствата по делото не се
установява кредиторът да е уведомил кредитополучателя, респ. на неговите
наследници, за обявяване на предсрочната изискуемост, съдът счита, че
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила.
Съгласно разпоредбата на чл.114,
ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска
става изискуема с настъпването на съответния падеж. В случая приложима е общата
петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, тъй като приемането на изпълнение на
задължението на части по чл. 66 ЗЗД не променя характера на вземането, като
такова произтичащо от договор за заем и не му придава характер на периодично
плащане по смисъла на нормата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се прекъсва с
предявяването на иск или възражение или със започване на помирително
производство. Всички вземания, чийто
падеж е настъпил във времевия период от пет години преди датата на предявяване
на настоящия иск, т.е. вземанията с падеж преди 10.10.2012 г са погасени по
давност. По отношение на дължимите вноски с падеж от 10.10.2012г. до края на
договора - 10.05.2014г. петгодишния давностен срок не е изтекъл, поради което
същите са дължими, доколкото по делото не се установи основателността на
въведените с отговора на исковата молба възражения. След сборуването на
вземанията за главница съобразно представения по делото погасителен план за
периода от 10.10.2012г. -10.05.2014г. е видно, че общият размер на вземането за
главница възлиза на сумата от 2974,74 лева, която сума съвпада с исковата
претенция. Съобразно притежаваните от
ответниците части от наследството на починалия кредитополучател, ответниците
следва да заплатят на ищеца по 1/3 част от сумата 2974,74 лева за всеки един от
тях или по 991,58 лева. По изложените съображения предявеният иск се явява
доказан по основание и размер, поради което следва да бъде изцяло уважен.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ищцовата страна в размер
на 118,99
лева – за държавна такса на осн. чл. 1 Тарифа за ДТ, които се събират по
съдилищата по ГПК и чл. 72, ал. 1 ГПК; 80 лева за депозит за съдебно-счетоводна
експертиза и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПрП с оглед
извършените от представителя на ищеца процесуални действия, както и с
конкретната фактическа и правна сложност на спора. Ето защо общият размер на
разноските, които следва да се присъдят в полза на ищеца възлиза на 298,99 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Л.Б.К., ЕГН **********,***, С.Б.К., ЕГН **********,*** и С.Л.К.,
ЕГН **********,*** да заплатят на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, район „Витоша”, ж.к.
„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4- 6, представлявано от ****,
сумата
от 2974,74 лева /две хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и
четири стотинки/, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № ****** сключен между Б. Р. К.-
наследодател на ответниците и Юробанк България АД, вземанията по който са
прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за цесия от 18.01.2016 г., от която сума наследниците Л.Б.К.,
С.Б.К. и С.Л.К. следва да заплатят по 1/3 част съобразно дела им в
наследството, а именно по 991,58 лева.
ОСЪЖДА Л.Б.К.,
ЕГН **********,***, С.Б.К., ЕГН **********,***
и С.Л.К., ЕГН **********,*** да заплатят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков- Казанджията“ №
4-6, сумата от 298,99 лева /двеста
деветдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна
Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.