Р Е Ш Е Н И Е 

гр.Видин, 18.04.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Видинският районен съд,  3- ти граждански състав  в публичното заседание на петнадесети март през две хиляди и седемнадесета година , в състав:

 

                                                         Председател: Милена Стоянова

                                                                         

при секретаря  О.П. като разгледа докладваното от съдията  Стоянова  гр.дело №  2401  по описа за 2016 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от А.Л.М. ***, чрез адв. Е. С.  против Г.П. ***, К.П.С. от гр. София, Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги Нива“ с. Гъмзово, общ. Брегово и Общинска служба „Земеделие“ – Брегово, с която са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: иск  за нищожност на договор за доброволна делба по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 75, ал. 2 от ЗН и искове за собственост по чл. 108 от ЗС.

Твърди се от ищеца, че е наследник на С. Й. П., б.ж. на с. Гъмзово, починал на 23.04.1967г., чрез неговата дъщеря и майка на ищеца – А. С. И., починала на 14.03.2003г. Посочва се, че първите двама ответници също са наследници на общия наследодател, чрез неговия син Петър С. П., починал на 02.10.1954г. Поддържа се, че в качеството на наследници на С. Й. П., б.ж. на с. Гъмзово, починал на 23.04.1967г., ОС“З“ – Брегово с решение по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ /чл. 14, ал. 2 от ППЗСПЗЗ/ е признала и определила за възС.овяване заявените земеделски земи по преписка вх. № 1194/14.02.1992г. Поддържа се също, че на 13.09.1995г. първите двама ответници са сключили и представили на ОСЗ – Брегово договор за доброволна делба по чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ/отм. ДВ 99/2002г./ на признатите и определени за възС.овяване земеделски земи, но без участието на майката на ищеца – наследницата А. И. и поради това делбата е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 от ЗН. Посочва се също, че въз основа на доброволната делба в ОСЗ – Брегово са образувани две отделни преписки и са издадени две решения на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, с които са възС.овени на тези двама ответници конкретни имоти.  Впоследствие ответниците К.П.С. и Г.П.П.  са се разпоредили с имотите като са ги продали на  ответника Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги Нива“ с. Гъмзово, общ. Брегово.

Иска се от съда да поС.ови решение, с което да признае за уС.овено по отношение на ответниците Г.П.П., К.П.С. и Общинска служба „Земеделие“ – Брегово, че договорът за доброволна делба от 13.09.1995г. е нищожен поради това, че в него не са участвали всички наследници на С. Й. П..

Иска се също след като съдът признае за уС.овено по отношение на ответниците К.П.С., Г.П.П. и „Земеделска кооперация за производство и услуги Нива“ с. Гъмзово, общ. Брегово, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от посочените в исковата молба имоти, да осъди  ответника  „Земеделска кооперация за производство и услуги Нива“ с. Гъмзово, общ. Брегово да отстъпи собствеността и предаде владението върху ½ ид.ч. от:  нива от 14.800 дка, пета категория, местност МЕТЕРИС, имот № 022076 по плана за земеразделяне, нива от 3.240 дка, четвърта категория, местност КОРНИШ, имот № 004023 по плана за земеразделяне, нива от 5.000 дка, четвърта категория, местност ТАТАРИЦА, имот № 014025 по плана за земеразделяне нива от 12.928 дка, пета категория, местност ПОТОКУ ВИЛОР, имот № 025001 по плана за земеразделяне,  както и да осъди Г.П.П. да отстъпи собствеността и предаде владението върху ½ ид.ч. от нива от 3.999 дка, пета категория, местност ПОТОКУ ВИЛОР, имот № 025021 по плана за земеразделяне.

Ответниците К.П.С. и Г.П.П. са оспорили исковете като недопустими поради това, че ищецът нямал активна процесуална легитимация да предявява иск за нищожност на договора за доброволна делба, а по същество са оспорили исковете като неоснователни, поради това, че наследодателя на ищеца А. С. Й. се е отказала от наследството, оставено от нейния баща.

Ответникът Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги Нива“ с. Гъмзово, общ. Брегово също е оспорил исковата претенция по чл. 108 от ЗС като недопустима, а по същество като неоснователна.

Ответникът ОСЗ – Брегово не е взел С.овище по исковете в указания едномесечен срок.

По делото са събрани писмени  доказателства, приложено е копие на преписка № 1194/14.02.1992г. на ПК – Брегово, назначена  и приета е  съдебно графологична експертиза.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, постъпилите отговори на исковата молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

От копие на преписка № 1194/14.02.1992г. на ОПК – Брегово, се уС.овява, че същата е образувана по повод заявление на К.П.С.  от гр. София, като наследник на С. Й. П., с което е заявил желанието да бъде възС.овена собствеността върху земеделските земи в землището на с. Гъмзово, общ. Брегово десет на брой с обща площ от 42.600 дка.

В преписката е приложено и удостоверение № 121/18.02.1982г., изд. от кметство с. Гъмзово, от което е видно, че С. Й. Загорянов, б.ж. на с. Гъмзово на 04.08.1958г. по гр.д. № 441/1958г. е осиновил К.  П.С. – внук от починалия му син Петър С. Й., б.ж. на с. Гъмзово, като осиновеният продължава да носи името на родителите си за в бъдеще.

Приложено е и определение на ВРС от 17.03.1982г. от което е видно, че Спаса П. Загорянова, А. С. Й., Младена Димитрова Й. и Г.П. Миникова са се отказали от наследството на техния наследодател С. Й. Загорянов, който отказ е вписан в специалната за това книга на съда под № 18/17.03.1982г.

С протоколно решение № 3150/13.01.1993г. на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, ПК – Брегово е признала и определила за възС.овяване правото на собственост на наследниците на С. Й. П., б.ж. на с. Гъмзово, общ. Брегово върху земеделски земи с план за земеразделяне, подробно посочени общо 42.600 дка.

В удостоверение за наследници № 645/17.08.1995г., изд. от кметство на с. Гъмзово, е посочено, че наследниците на наследодателя П. са А. С. Й., Г.П.П. и К.П.С..

Не се оспорва, че записаните имена в различните документи – С. Й. Загорянов и С. Й. П., са имена на едно и също лице, което се уС.овява и от представеното по делото удостоверение за идентичност на лице с различни имена.

На 13.09.1995г. с договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите посочените наследници са си поделили определените за възС.овяване земи като в договора е посочено, че  А. Й. получава в дял и става собственик на 3000 лева, Г.П.П. получава в дял  и става собственик на четири имота, а К.П.С. получава в дял и става собственик на шест имота.

 Със заявление вх. № 249/14.09.1995г. тези наследници са поискали от ПК – Брегово на основание чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ да получат разделена помежду им признатата земеделска земя.

С решение № 15435 от 28.07.1999г. на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, ПК – Брегово  е възС.овила  правото на собственост  на наследника  К.П.С. на следните  недвижими имоти:

нива от 3.240 дка, четвърта категория, местност КОРНИШ, имот № 004023 по плана за земеразделяне.

нива от 5.000 дка, четвърта категория, местност ТАТАРИЦА, имот № 014025 по плана за земеразделяне.

нива от 12.928 дка, пета категория, местност ПОТОКУ ВИЛОР, имот № 025001 по плана за земеразделяне.

На 10.03.2016г. К.С. е продал имотите на ответника Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги Нива“ с. Гъмзово, общ. Брегово, което е видно от нотариален акт № 51, т. II, н.д. № 154/2016г. на нотариус Т. Атанасова.

С решение № 15434 от 28.07.1999г. на  основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, ПК – Брегово е възС.овила  правото на собственост  на наследника  Г.П. С. на следните недвижими имоти:

нива от 14.800 дка, пета категория, местност МЕТЕРИС, имот № 022076 по плана за земеразделяне.

нива от 3.999 дка, пета категория, местност ПОТОКУ ВИЛОР, имот № 025021 по плана за земеразделяне.

На 04.05.2016г. Г.П. е продала на ответника Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги Нива“ с. Гъмзово, общ. Брегово следния имот, находящ се в с. Гъмзово: нива от 14.800 дка, пета категория в местността МЕТЕРИС, представляваща имот № 022076.

В настоящото производство ищецът А.Л.М. в качеството му на наследник на А. С. Й., б.ж. на с. Майор Узуново, починала на 14.03.2003г., е оспорил извършената доброволна делба от 13.09.1995г. като нищожна поради това, че майка му не е участвала в делбата, оспорил е подписите й  в договора за доброволна делба, както и в заявление вх. № 249/14.09.1995г., с което наследниците на С. П.  са поискали от ПК – Брегово на основание чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ да получат разделена помежду им признатата земеделска земя.

Назначената и  изслушана по делото съдебно-графологична експертиза е дала заключение, че подписите в оспорените документи не са положени от А. Й..

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено и неоспорено.

С оглед на така уС.овената фактическа обС.овка, съдът намира следното от правна страна:

По въпроса за допустимостта на исковете съдът се е произнесъл с определение от 19.01.2017г., поС.овено в закрито съдебно заседание, поради което намира, че не следва да се повтаря.

Предявеният иск за нищожност на извършената доброволна делба на основание чл.  26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 75, ал. 2 от ЗН, е основателен, поради следното:

Съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

В настоящия случай, е видно от представеното актуално удостоверение за наследници изх. № 157/30.06.2016г. ,изд. от с. Гъмзово, общ. Брегово, че наследниците на С. Й. П., б.ж. на с. Гъмзово, починал на 23.04.1967г. към момента на подаване на заявлението за възС.овяване на земеделските земи на 14.02.1992г. са:

 съпругата му Спаса П. П.а /почнала на 22.07.1992г./,

дъщеря му А. С. И. /починала на 14.03.2003г./,

 внучката му  и ответница по настоящото дело Г.П.П. и

внукът му– ответника К.П.С. който е осиновен от него през 1958г. Последните двама са деца на сина му- Петър С. П., който е починал преди баща си на 02.10.1954г.

С протоколно решение № 3150/13.01.1993г. на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, ПК – Брегово е признала и определила за възС.овяване правото на собственост на наследниците на С. Й. П., б.ж. на с. Гъмзово, общ. Брегово върху земеделски земи с план за земеразделяне, подробно посочени общо 42.600 дка.

Разпоредбата на  чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ в редакцията й от  бр. 45 от 16.05.1995г. / действаща към момента на сключване на договора за доброволна делба/, е дала възможност на наследниците на починалия, да разделят помежду си земите, определени с решението за възС.овяване на собствеността с договор за делба, който  трябва да е писмен с нотариална заверка на подписите на съделителите. До обнародването в "Държавен вестник" на обявлението, че е изработен проектът на плана за земеразделяне,  е дадена възможност  на наследниците  да поискат от общинската поземлена комисия да издаде решение за възС.овяване на земеделски имоти на всеки от тях съобразно правата им, определени в договора за делба. Именно по този ред са разделени имотите на наследодателя, като впоследствие ПК – Брегово е възС.овила правото на собственост върху поделените имоти на всеки един от съделителите.

Въпреки, че наследницата А. С. И. е записана, че фигурира при извършване на делбата на 13.09.1995г., същата не е участвала в нея, тъй като подписа, положен в т. 1 в графа „съделители“  не е неин,  което се уС.ови по безспорен начин от приетата по делото съдебно-графологична експертиза.  След като този съделител не е участвал в извършената доброволна делба, делбата се явява нищожна.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците Г.П.П. и К.П.С., че А. С. И. се е отказала от наследството на баща си и поради това същата не го наследява.  Отказът от наследство е направен през 1982г. преди да бъде възС.овено правото на собственост на земеделските земи на наследниците на  С. Й. П.. Съгласно разпоредбата на чл. 91а от ЗН, отказ от наследство по отношение на земеделските земи и гори преди тяхното възС.овяване, не произвежда действие. В този смисъл е и поС.овената по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС /решение № 468 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 1585 от 2010 г. на ВКС, І г. о., решение № 292 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 329 от 2011 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 468 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 237 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 110/2012 г., I г. о., ГК/.

За да се зачете направения през 1982г. отказ от наследство, то земеделските земи е следвало именно към този момент да се намират в патримониума на наследодателя като съществуваща съвкупност от права и задължения. Решенията на поземлените комисии, с които се възС.овява правото на собственост върху земеделски земи, имат конститутивно действие. Едва след влизането им в сила в патримониума на наследниците възниква "новооткрито наследство" по смисъла на  чл. 91а от ЗН, по отношение на което може да се направи валиден отказ от наследство. Заявено волеизявление за отказ от наследствените права през 1982г. не може да има действие по отношение на тези нововъзникнали права в патримониума на наследодателя. Поради това, настоящият съдебен състав счита, че направения отказ от наследство на А. С. Й. не произвежда действие.

С оглед на гореизложеното, искът  за нищожност на извършената доброволна делба на основание чл.  26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 75, ал. 2 от ЗН по отношение на ответниците Г.П.П. и К.П.С. ще следва да се уважи като основателен.

Настоящият съдебен състав намира, че искът по отношение на ответника Общинска служба „Земеделие“ – Брегово е недопустим поради липса на правен интерес. Това е така, защото ОСЗ – Брегово не е участник по никакъв начин в извършената делба. Делбата  е послужила пред този орган за издаване на решение съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ в рамките на неговите компетенции. Поради това производството по делото  по отношение на този ответник ще следва да се прекрати.

 

По предявените ревандикационни искове.

За да бъдат уважени исковете за ревандикация, следва да се докаже , че ищецът е собственик на процесните имоти, че имотите се владеят от ответниците, и че владението е без правно основание.

В конкретния случай, с протоколно решение № 3150/13.01.1993г. ПК – Брегово е признала и определила за възС.овяване правото на собственост на наследниците на С. Й. П., б.ж. на с. Гъмзово, общ. Брегово върху земеделски земи с план за земеразделяне на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. В решението е посочено, че следва да бъдат възС.овени  42.600 дка при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Това решение е стабилен административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Не всяко решение, с което се признават права обаче има за последица придобиване на право на собственост върху конкретно определен земеделски имот. В протоколното решение е посочен  вида на земеделската земя, която следва да се възС.ови, площ, категория и местността, но имотите не са индивидуализирани с граници и съседи . Посочена е общата площ на земеделската земя, за която е признато правото  да бъде възС.овена в размер на  42.600 дка и че това трябва да С.е при условията на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ.

Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗСПЗЗ  /действаща към 13.01.1993г./ казва, че  когато общинската поземлена комисия уС.ови, че размерът на земеделската земя в землището на съответното населено място е намален, съответно се намаляват и подлежащите на възС.овяване земи с изключение на земите, чиито стари реални граници съществуват или са възС.овими. Собствениците се обезщетяват по тяхно искане за разликата между внесената и възС.овената земя от държавния или общинския поземлен фонд с равностойни земи или при условия и по ред, определени със закон.

Разпоредбата на чл. чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ /действаща към онзи момент/ пък казва, че общинската поземлена комисия възС.овява собствеността върху земеделските земи в нови граници, по размери и качество равностойни или намалени по реда на чл. 15 съгласно плана за земеразделяне, изработен по принципите на комасацията.

Както от съдържанието на посоченото решение, така и от прочита на  действащите към онзи момент разпоредби на чл. 15, ал. 2 и чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ, може да се направи извода, че  става въпрос за признато право да бъде възС.овена земеделска земя в размер на 42.600дка в землището на с. Гъмзово, обл. Видин, което се е извършило преди приемане на плана за земеразделяне, а не за възС.овяване на земеделска земя. Решението по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ има признавателен характер, същото няма конститутивно действие, тъй като процедурата по възС.овяване на земеделските земи не е завършена. Правото на собственост върху земеделските земи се възС.овява в нови граници с последващо решение на ПК, което се поС.овява на основание на влезлия в сила план за земеразделяне със съдържанието по чл. 27 ППЗСПЗЗ като се описва размера и категория на имота, местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от ПК, която представлява извлечение от влезлия в сила план за земеразделяне.

В потвърждение на посоченото по-горе са и  издадените последващи решения на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ на името на ответниците К.П.С. и  Г.П.П., а именно:  решение № 15435 от 28.07.1999г.  и решение № 15434 от 28.07.1999г., и двете на ПК – Брегово, които решения вече имат конститутивно действие.

 В правната литература и в съдебната практика решенията по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ и по чл. 27 ППЗСПЗЗ се признават за индивидуални административни актове с конститутивно действие, което се проявява с приключване на процедурата по възС.овяване на собствеността, докато решенията  по чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ имат признавателен характер. В решение № 504 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 797/2009 г., I г. о., ГК е посочено, че  “Правото на собственост възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство (в случай че имотът се възС.овява на наследници) и административен акт - решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27 ППЗСПЗЗ при влязъл в сила план за земеразделяне“.

След като протоколно решение №3150/13.01.1993г. на ПК, на което се позовава ищецът, няма конститутивно действие, това означава, че процедурата по възС.овяване на земеделските имоти на наследниците на С. Й. П., не е приключила и ревандикационния иск е преждевременно заведен.

С последващите решения на ПК – Брегово от 1996г.  е възС.овено правото на собственост върху земеделските земи направо на наследниците Г.П.П. и К.П.С. съгласно действаща към онзи момент разпоредба на  чл. 17, ал. 2 от ЗСПЗЗ в редакцията й от  бр. 45 от 16.05.1995г. Същите са издадени въз основа на заявление от 14.09.1995г. от наследниците на С. П.. Безспорно е, че това заявление не е подписано от единия от наследниците – А. С., което от своя страна повдига въпроса относно законосъобразността  на последващите решенияе на ПК – Брегово, но този въпрос е предмет на разглеждане в отделно административно производство. В случая, дори  и по пътя на косвения съдебен контрол, да се приеме, че последващите решения на ПК са незаконосъобразни, това няма как да санира незавършената процедура по възС.овяване на правото на собственост, която  е административна по своя характер и е в компетентността на ПК /ОСЗ/.  От друга страна, следва да се отбележи и обстоятелството, че посочените в исковата молба имоти, предмет на ревандикационните искове се различават по площ и местност от тези, които са посочени в протоколно решение № 3150/13.01.1993г. на ПК – Брегово.

Ответникът Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги Нива“ с. Гъмзово, общ. Брегово се е легитимирал като собственик на процесните имоти  на годно правно основание – договори за покупко –продажба, материализирани в нотариален акт № 51, т. II, н.д. № 154/2016г. на нотариус Т. Атанасова и нотариален акт № 60, рег. № 2455, дело № 273/2016г. на нотариус Т. Атанасова.  Не е спорно, че този ответник владее в качеството му на собественик следните имоти: нива от 14.800 дка, пета категория, местност МЕТЕРИС, имот № 022076 по плана за земеразделяне, нива от 3.240 дка, четвърта категория, местност КОРНИШ, имот № 004023 по плана за земеразделяне, нива от 5.000 дка, четвърта категория, местност ТАТАРИЦА, имот № 014025 по плана за земеразделяне нива от 12.928 дка, пета категория, местност ПОТОКУ ВИЛОР, имот № 025001 по плана за земеразделяне.  Ищецът не успя да докаже собственическите си претенции по отношение на посочените по- горе имоти, за да се уважи предявения иск против този ответник.

Поради липса на годен титул за собственост на процесните земеделски земи, предявените ревандикационни искове ще следва да се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците Г.П.  П. и К.П. Й. ще следва да заплатят на ищеца  разноски по производството, съгласно уважената част на исковете в общ размер от 476.45 лева.

Ответниците също имат право на разноски съобразно отхвърлената част на исковете. Поради това, ищецът ще следва да заплати на ответницата Г.П.П. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 21.45 лева съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника К.П.С. ще следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 78.84 лева съобразно отхвърлената част от исковете.  На ответника Кооперация „Земеделска кооперация за производство и услуги Нива“ с. Гъмзово, общ. Брегово ще следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение  в размер на 800.00 лева поради изцяло отхвърляне на исковете против този ответник.

Воден от горното, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА  на основание чл. 194, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ГПК оспорването на истинността на договор за доброволна делба от 13.09.1995г. , както и оспорването на истинността на заявление № 249/14.09.1995г.  до Председателя на  ПК – Брегово по отношение  на това, че  подписите от А. С. Й. не са положени от нея  в двата документа, за доказано.

ПРОГЛАСЯВА  за нищожна доброволната делба, извършена на 13.09.1995г. между А. С. Й., Г.П.П. и К.П.С. с Договор за делба на наследствени земеделски земи.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на ответника Общинска служба „Земеделие“ – Брегово.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Л.М.  с ЕГН ********** *** против  Г.П.П.  с ЕГН ********** ***, К.П.С. с ЕГН ********** *** и „Земеделска кооперация за производство и услуги Нива“ с ЕИК ********* с адрес:  с. Гъмзово, общ. Брегово, ул. Георги Димитров № 27  иск, с който се иска на основание чл. 108 от ЗС съдът да признае за уС.овено по отношение на тези ответници, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от посочените в исковата молба имоти, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Л.М. с ЕГН ********** *** против  „Земеделска кооперация за производство и услуги Нива“ с ЕИК ********* с адрес:  с. Гъмзово, общ. Брегово, ул. Георги Димитров № 27  иск, с който се иска съдът да осъди ответника да предаде владението върху ½ ид.ч. от следните имоти :  нива от 14.800 дка, пета категория, местност МЕТЕРИС, имот № 022076 по плана за земеразделяне, нива от 3.240 дка, четвърта категория, местност КОРНИШ, имот № 004023 по плана за земеразделяне, нива от 5.000 дка, четвърта категория, местност ТАТАРИЦА, имот №014025 по плана за земеразделяне нива от 12.928 дка, пета категория, местност ПОТОКУ ВИЛОР, имот № 025001 по плана за земеразделяне, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Л.М.  с ЕГН ********** *** против  Г.П.П.  с ЕГН ********** *** иск, с който се иска съдът да осъди ответницата да  предаде владението върху ½ ид.ч. от следния имот: нива от 3.999 дка, пета категория, местност ПОТОКУ ВИЛОР, имот № 025021 по плана за земеразделяне, като неоснователен.

ОСЪЖДА  Г.П.П.  с ЕГН ********** *** и К.П.С. с ЕГН ********** *** да заплатят на А.Л.М.  с ЕГН ********** *** разноски в размер на 476.45 лева.

ОСЪЖДА А.Л.М.  с ЕГН ********** *** да заплати на Г.П.П.  с ЕГН ********** *** разноски в размер на 21.45 лева.

ОСЪЖДА А.Л.М.  с ЕГН ********** *** да заплати на К.П.С. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 78.84 лева.

ОСЪЖДА А.Л.М.  с ЕГН ********** *** да заплати на „Земеделска кооперация за производство и услуги Нива“ с ЕИК ********* с адрес:  с. Гъмзово, общ. Брегово, ул. Георги Димитров № 27 разноски в размер на 800.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението в частта, в която производството по делото е прекратено има характер на определение и подлежи на обжалване пред ВОС в седмичен срок от връчването му.

ПоС.овява на основание чл. 194, ал. , изр. 2 от ГПК препис от решениет, както и препис от договор за доброволна делба от 13.09.1995г., и от заявление № 249/14.09.1995г.  до Председателя на  ПК – Брегово, да се изпратят на РП – Видин.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: