Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на осми юли две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
293/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „К.А.п.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
срещу „Д.к.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3629,30лева, представляваща неплатена продажна цена за доставени
стоки по неформален договор за продажба на стоки- резервни части, за която са
издадени следните фактури: № 16787/07.08.2018г. за сумата от 1264лева, №
16874/15.08.2018г. за сумата от 61,20лева, № 16876/15.08.2018г. за сумата от
323,20лева, № 16933/20.08.2018г. за сумата от 291,20лева, № 16934/20.08.2018г.
за сумата от 902лева, № 16937/21.08.2018г. за сумата от 156лева, №
17011/27.08.2018г. за сумата от 24лева, № 17012/27.08.2018г. за сумата от
69,30лева, № 17013/27.08.2018г. за
сумата от 363,20лева, № 17014/27.08.2018г. за сумата от 61,20лева, №
17046/29.08.2018г. за сумата от 114лева, ведно със законната лихва считано от
подаване на исковата молба- 10.01.2019г. до окончателното погасяване на
задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Страните са били в търговски отношения по повод неформален договор за търговска
продажба с предмет доставка на стоки- резервни части. Ищецът, като продавач се
явява изправна страна по него. Изпълнил е задължението си и е доставил
определени по вид и количество стоки на ответника, за което са били издадени
съответните данъчни фактури, както следва: № 16787/07.08.2018г. за сумата от
1264лева за доставка на лява страница VW, № 16874/15.08.2018г. за сумата от 61,20лева за доставка на капак и лайсна, №
16876/15.08.2018г. за сумата от 323,20лева за доставка на челно стъкло, №
16933/20.08.2018г. за сумата от 291,20лева за доставка на предна броня, №
16934/20.08.2018г. за сумата от 902лева за доставка на заден калник, №
16937/21.08.2018г. за сумата от 156лева за доставка на стоп за мъгла заден ляв
и десен, № 17011/27.08.2018г. за сумата от 24лева за доставка на лепенка, фолио
задна дясна врата и фолио, № 17012/27.08.2018г. за сумата от 69,30лева за
доставка на ключалка преден капак, №
17013/27.08.2018г. за сумата от 363,20лева за доставка на шенкел,
№ 17014/27.08.2018г. за сумата от 61,20лева за доставка на броня, №
17046/29.08.2018г. за сумата от 114лева за доставка на десен фар хром. Въпреки
многократно проведените с ответника разговори по плащане на дължимата за тях
цена, вкл. отправена нотариална покана, такова изпълнение не е извършено.
Искането е за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор
от ответника. Оспорва дължимостта на сумите, като твърди, че не е получавал
въпросните стоки от ответника. Оспорва представените фактури и приемо- предавателни протоколи като твърди, че не са
подписани от негов представител. Искането е за отхвърляне на исковата претенция
и присъждане на разноски.
В проведеното открито
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата
молба. Ответникът не изразява становище.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателствата и след съобразяване становището на страните и приложимия закон,
и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск
с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ.
Предмет на исковата
претенция е парично вземане за неплатена цена по договор за покупко- продажба
на стоки. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. Т.е., нужно е да бъдат доказани от ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, като настъпили следните факти: наличие
на валидно сключен между страните договор за търговска продажба на стоки, по
който ищецът е предоставил в собственост на ответника соченото количество и вид
стоки, на определена цена, при задължение на последния да я заплати на
определена дата; падеж на задължението за плащане. Във връзка с направеното
възражение относно липсата на представителна власт на лицето, с което ищецът е
договарял по повод отношенията с ответника, в същината си такова по чл. 301 ТЗ,
ищецът следва да докаже, че ответникът е узнал за извършените от негово име
действия без представителна власт по твърдяната търговска продажба. При
провеждане на това доказване ответникът дължи доказване на факта, че се е противопоставил веднага на извършените от
негово име действия без представителна власт по твърдяната търговска продажба.
По делото като относими към спора са приобщени
като писмени доказателства фактури и приемо-
предавателни протоколи към тях, както следва: фактура № 16787/07.08.2018г. за сумата от 1264лева за
доставка на лява страница VW, № 16874/15.08.2018г. за сумата от 61,20лева за доставка на капак и лайсна, №
16876/15.08.2018г. за сумата от 323,20лева за доставка на челно стъкло, №
16933/20.08.2018г. за сумата от 291,20лева за доставка на предна броня, №
16934/20.08.2018г. за сумата от 902лева за доставка на заден калник, №
16937/21.08.2018г. за сумата от 156лева за доставка на стоп за мъгла заден ляв
и десен, № 17011/27.08.2018г. за сумата от 24лева за доставка на лепенка, фолио
задна дясна врата и фолио, № 17012/27.08.2018г. за сумата от 69,30лева за
доставка на ключалка преден капак, №
17013/27.08.2018г. за сумата от 363,20лева за доставка на шенкел,
№ 17014/27.08.2018г. за сумата от 61,20лева за доставка на броня, №
17046/29.08.2018г. за сумата от 114лева за доставка на десен фар хром. Видно е,
че въпросните фактури носят подпис в графа получател, както и издаваните към
тях приемо- предавателни протоколи, с изключение на
един- този към фактурата от 21.08.2018г. за доставка на стопове за мъгла.
Единствената защитна
позиция, която ответникът е заел в процеса е била, че исковата претенция е неоснователна,
доколкото не е получил стоките и ищецът е договарял с лице, което не е имало
представителна власт по ангажиране волята на ответното дружество.
Изслушано и прието по
делото е заключение на в.л. П.И. по допусната съдебно- счетоводна експертиза,
което бива кредитирано в цялост от съда, като неоспорено от страните и
изготвено на база извършени справки в счетоводството на ищцовото дружество и
информация подавана от ответното дружество в НАП Варна. В.лице е посочило, че
не е получило от ответното дружество изисканата документация по повод
изпълнение на задачата му. Затова и доколкото съдът е указал на страните да
окажат нужното съдействие на в.лице с предупреждение, че ако не сторят това,
съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК, то това поведение на ответника
следва да се цени в контекста на подлежащите на доказване факти относими към
възникване правото на ищеца. От заключението на в.лице се установява, че и
двете дружества по повод договорните им отношения са водили счетоводните си
записвания редовно, поради което и на основание чл. 55 ТЗ тези записи се
ползват с доказателствена сила относно същестувавали
между тях договорни отношения. Всички процесни
фактури са били отразени и осчетоводени и от двете дружества, съотв. в сметки 411 и 304, вкл. в подадените справки
декларации за ДДС и дневниците за продажби, респ. покупки за данъчен период м.08.2018г.
Ответното дружество е ползвало и право на данъчен кредит по ЗДДС по така
извършените покупка. От така извършените счетоводни записвания, вещото лице е
заключило, че липсва отразено плащане по фактурите.
Доколкото и двете страни
са търговци и сделките са свързани с упражняваното от тях занятие, то същите са
търговски по смисъла на чл. 286 ТЗ, поради което за тях следва приложение да
намерят и разпоредбите на ТЗ. Чл. 293 ТЗ, предвижда че за действителността на
търговската сделка е нужна писмена или друга форма, само в случаите предвидени
в закон. В настоящия такъв се касае за договор за продажба, който по дефиниция
е неформален, поради което за наличието на такъв се съди от разменяните между
страните счетоводни документи. Съдът приема, че страните са били в търговски
отношения с предмет продажба на стоки. Доказателство за това са, както
двустранно подписаните от страните данъчни фактури и приемо-
предавателни протоколи към тях от същия ден, така и надлежното им
осчетоводяване от ответника и ползвания по тях данъчен кредит. Фактурите от
името на дружеството- купувач и приемо-
предавателните протоколи към тях са подписани от лице, чиято представителна
власт е била оспорена. Чл. 301 ТЗ въвежда презумпция, че действия извършени от
търговеца без представителна власт се считат за потвърдени, ако той не се е
противопоставил на тяхното извършване веднага след като е узнал за тях. Доколкото
ответното дружество е извършило осчетоводяване на процесните фактури и е ползвало
данъчен кредит по тях, налага се извод, че дори и да се приеме, че тези
счетоводни документи не са подписани от упълномощено от дружеството лице, то
тези действия са били потвърдени със счетоводното отразяване на извършените
сделки. Така че не е оборена формалната доказателствена сила на тези документи.
Трайно установената съдебна практика приема, че фактурата, счетоводните книги и
усвоеният ДДС под формата на данъчен кредит са доказателство за възникнало
между страните правоотношение и недвусмислено признание на задължението на
ответника по него. Следователно, за доказан следва да се приеме и фактът, че
ответникът е получил стоките.
При тази безспорна
установеност, купувачът дължи на продавача цената на получените стоки. Дефицитът
на ангажирани доказателства, в т.ч. към датата на изготвяне на експертното
заключение, за извършено плащане на спорното вземане, обосновава извод за доказаност на исковата претенция в нейното основание и
размер. Искът следва да бъде уважен. Сумата следва да се присъди, така както е
поискано ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба, като
законова последица от основателността на претенцията.
По
разноските
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива в настоящото
производство са в общ размер на 845,20лв., съобразно представеният от ищеца
списък на разноските, от които 500лева платено адв. възнаграждение, 145,20лв. платена държавна такса и 200лева
депозит за в.лице.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.к.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.А.п.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** сумата от 3629,30лева, представляваща неплатена продажна цена за
доставени стоки по неформален договор за продажба на стоки- резервни части, за
която са издадени следните фактури: № 16787/07.08.2018г. за сумата от 1264лева,
№ 16874/15.08.2018г. за сумата от 61,20лева, № 16876/15.08.2018г. за сумата от
323,20лева, № 16933/20.08.2018г. за сумата от 291,20лева, № 16934/20.08.2018г.
за сумата от 902лева, № 16937/21.08.2018г. за сумата от 156лева, №
17011/27.08.2018г. за сумата от 24лева, № 17012/27.08.2018г. за сумата от
69,30лева, № 17013/27.08.2018г. за
сумата от 363,20лева, № 17014/27.08.2018г. за сумата от 61,20лева, №
17046/29.08.2018г. за сумата от 114лева, ведно със законната лихва считано от
подаване на исковата молба- 10.01.2019г. до окончателното погасяване на
задължението, на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ.
ОСЪЖДА „Д.к.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „К.А.п.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** сумата от 845,20лева,
представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: