№ 32
гр. Бургас , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20212001000073 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба,
депозирана от „В.Б.Д“ ЕООД /н/, чрез синдика Б.Бъс служебен адрес
грС.л.Х.Б“ №*** ет.***, против решение №332 от 12.10.2020 г. по т.д. №
242/2020 г. на ОС-Бургас, с което е отхвърлен иска на „В.Б.Д“ ЕООД /н/
против „М.ч.Б“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати сумата от
8 096 69***, 67 лв., представляваща вземания, придобити по договор за цесия
от 10.7.2018 г., сключен между ищеца и „ГГ.Е.Д“ ЕООД, от която сума:
6 819 372, ***7 лв. главница и 1 277 323, 10 лв. мораторна лихва за времето
11.07.2018 г. до датата на иска, ведно със законна лихва върху главницата от
датата на иска.
Излагат се твърдения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални нарушения.
Въззивникът-ищец заявява, че ответникът не е оспорил твърденията в
исковата молба и дължимостта на вземането, след връчената покана за
плащане. Поради това въззивникът-ищец не направил искания за събиране на
доказателства относно съобщаване на цесията по чл. 99, ал.3 ЗЗД. Такова
доказателство и не било открито в търговските и счетоводни книги. Заявява
1
се, че в доклада на съда не са дадени изрични указания за доказване на
уведомяването, а ако ответникът бе изразил позиция или съдът бе указал
изрично, че не се доказват определени обстоятелства, то синдикът би
направил искания за събиране на доказателства.
На следващо място твърди, че дори и да няма доказателства за
съобщаване на цесията, то с връчването на исковата молба и приложените
към нея доказателства, ответникът е бил уведомен за сключената цесия.
Не е постъпил е отговор на въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по чл.2***9 ГПК от легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция и е допустима.
Пред Окръжен съд Бургас е предявен иск за попълване масата на
несъстоятелността от синдика на „В.Б.Д“ ЕООД /н/, за осъждане на ответника
да заплати дължими суми, придобити с договор за цесия от 11.07.2018 год., от
които 6 819 372, ***7 лв. главница и 1 277 323, 10 лв. мораторна лихва за
времето 11.07.2018 г. до датата на иска, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на иска. Синдикът е поддържал, че по отношение на
ищцовото дружество е открито производство по несъстоятелност с решение
от 1***.0***.2012 год. по т.д.№******/11 год. по описа на ОС Кюстендил.
Поддържал е, че е бил приет и утвърден план за оздравяване и
производството е било прекратено, но с решение от 14.10.2019 год. е било
възобновено, а с определение от 18.10.2019 год. са били възобновени правата
му като синдик. В исковата молба се твърди, че синдикът установил
сключването на договор за прехвърляне на вземания от 10.07.2018 год., по
който „В.Б.Д“ ЕООД придобил от „ГГ.Е.Д“ ЕООД вземания към „М.ч.Б“
ЕАД в размер на 6 819 372,***7 лв. Твърди се, че с писмо, получено от
длъжника на 07.02.2020 год. ответното дружество е било поканено да погаси
задълженията си.
Препис от исковата молба с приложенията са били връчени на
ответника на адреса на управление, вписан в ТР. Отговор не е бил подаден. С
определение №260044/19.08.2020 год. между страните е разпределена
доказателствената тежест, която носят, като на ищеца е било указано да
2
установи сключването на валиден, действителен договор за прехвърляне на
вземане, съобщаването на цесията на длъжника, отправянето на покана и
момента на достигане на същата до знанието на ответника.
С обжалваното решение претенцията е отхвърлена, като е прието от
съда, че липсват доказателства за съобщаване на цесията по реда на чл.99 ал.3
от ЗЗД, а връчването на исковата молба от новия кредитор (цесионера) няма
характера на съобщение за самото прехвърляне.
От служебна справка по партидата на въззивното дружество в ТР се
установява, че с решение от 1***.0***.2012 год. по т.д.№******/11 год. по
описа на ОС Кюстендил е обявена неплатежоспособността на „В.Б.Д“ ЕООД
с начална дата 31.12.2006 година, открито е производство по несъстоятелност,
назначен е временен синдик, допуснати са обезпечителни мерки и е
определена дата на първото събрание на кредиторите. С определение от
26.06.2012 година Б.Л.Б е назначен за постоянен синдик. С решение №36 от
4.06. 201*** година е утвърден приетия на 22.01.201*** година от събранието
на кредиторите план за оздравяване, назначен е едноличен надзорен орган и е
прекратено производството по несъстоятелност по търговско дело
№******/2011 година по описа на Окръжен съд Кюстендил. С решение
№6***/14.10. 2019 година производството по несъстоятелност е възобновено,
длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на
дейността на предприятието, прекратени са правомощията на органите на
длъжника и той е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
На 10.07.2018 год. е бил сключен договор за прехвърляне на вземания
между „ГГ.Е.Д“ ЕООД и „В.Б.Д“ ЕООД, представляван от управителя си Х.З
с който цедентът е прехвърлил на „В.Б.Д“ ЕООД като цесионер свои вземания
към двама длъжници, вторият от които „М.ч.Б“ ЕАД. Прехвърлените
вземания към ответника са в общ размер от 6 819 372,***7 лв., от които
3 632 ***93,67 лв. по договор за финансова помощ от 2***.08.201*** год.,
представляващи сбор от главница в размер на 3 173 337,32 лв. и лихва
4***9 2***6,3*** лв. лихва, както и 3 186 77***90 лв. по фактури с падежи
от 2013 до 2016 год., подробно описани в договора. Според чл.2.1 от договора
цесията е възмездна, като цената от 8 611 177,87 лв. е дължима в тригодишен
3
срок, по банков път. Цесионерът дължи за срока на плащане и
възнаграждение под формата на годишна лихва в размер на ОЛП + 4 пункта.
В чл.6.1 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на
задължението на цедента да уведоми длъжниците за прехвърляне на
вземанията, цесионерът има право сам да извърши уведомяването от името и
за сметка на цедента. С исковата молба не се представят доказателства за
уведомяване на длъжниците от стария кредитор „ГГ.Е.Д“ ЕООД, а и по
твърдения на синдика такива не са били открити в счетоводството на „В.Б.Д“
ЕООД. Представена е единствено покана за плащане от синдика до ответника
„В.Б.Д“ ЕООД, в която се съобщава за сключения договор за цесия, но няма
данни кога и дали е достигнала до ответното дружество.
За да произведе действие по отношение на длъжника, договорът за
прехвърляне на вземане трябва да му бъде съобщен от стария кредитор –
чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Съдебната практика приема, че няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия за извършване на уведомление за цесията –
това произтича от свободата на договаряне и от липсата на изрични правни
норми, ограничаващи обема на представителната власт по чл.36 от ЗЗД – така
реш.№137/02.06.201*** год. по гр.д.№***7***9/14 год., ІІІ гр.о. ВКС.
Практиката също така приема, че в закона не са поставени специални
изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен за
цесията (липсват изрични норми за форма и съдържание на уведомлението),
ето защо цесията следва да се счете за редовно съобщена на длъжника и
когато уведомлението му е връчено като приложение към исковата молба, а
самото уведомяване следва да се зачете от съда като факт от значение за
спорното право, настъпил в хода на процеса – така реш.№123/24.06.2009 год.
по т.д.№12/2009 год., ІІ т.о. ВКС, реш.№3/16.04.2014 год. по т.д.№1711/13
год., І т.о. ВКС, реш.№78/09.07.2017 год. по т.д.№23***2/13 год. ІІІ т.о. ВКС и
др.
Съдържанието на чл.6.1 от процесния договор за прехвърляне на
вземане следва да бъде изтълкувано от съда като упълномощаване от стария
кредитор новият да извърши уведомление за цесията до длъжника. Щом е
възможно с едностранно изявление, каквото е упълномощаването, на новия
кредитор да се да се предостави правото за уведомяване на длъжника, на още
по-голямо основание това право може да му бъде предоставено с договора за
4
цесия, при сключването на който насрещните волеизявления на двете страни
са съвпаднали напълно. След като липсва изискване за форма, уведомлението
може да бъде отправено и със самата искова молба, с която ищецът се
позовава на договор за прехвърляне на вземания като основание за
възникване на вземането, предявено за съдебна защита, включително
представя договора за връчване на насрещната страна. От това следва, че с
получаването на процесната искова молба с приложенията ответникът е бил
уведомен за цесията и тя за него е произвела действие по арг.от чл.99 ал.4 от
ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.99 ал.1 от ЗЗД всяко вземане може да бъде
прехвърлено с договор, освен ако законът, договорът (т.е. източникът на
вземането) или естеството на самото право не допускат това. От ответника не
е въведено възражение, че съществува пречка за прехвърляне на процесните
вземания, а и от съда не се установяват императивни правни норми, които да
се явяват ограничение за цесията. От външна страна договорът е валиден,
прехвърлените вземания са индивидуализирани в достатъчна степен, цесията
е съобщена на длъжника с връчване на исковата молба и е произвела
действие, т.е. длъжникът следва да изпълни на новия кредитор. Липсата на
данни за датата, на която поканата е била връчена на ответника е без
значение, тъй като със същата длъжникът не се поставя в забава – видно е, че
са прехвърлени вече изискуеми вземания, вкл. и изтеклите лихви, за което в
закона няма пречка (чл.99 ал.2 от ЗЗД), от което следва извод, че длъжникът е
в забава отпреди сключването на договора. В обобщение съдът намира, че
претенцията е основателна и следва да бъде уважена, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на договора за цесия, както
следва: 3 632 ***93,67 лв. по договор за финансова помощ от 2***.08.201***
год., представляващи сбор от главница в размер на 3 173 337,32 лв. и
4***9 2***6,3*** лв. лихва, както и 3 186 77***90 лв. по фактури с падежи
от 2013 до 2016 год. С исковата молба се иска и присъждане на лихва за
забава в размер на 1 227 323,10 лв., като видно от приложението по чл.366 от
ГПК, тя е изчислена върху двете главници от 3 173 337,32 лв. и 3 186 77***90
лв. за периода от 11.07.2018 год. (датата на договора) до 02.07.2019 год.
Изчислена с помощта на онлайн калкулатор, лихвата изцяло съвпада с
посочената от ищеца, поради което претенцията следва да се уважи в
5
предявения размер.
Тъй като изводите на двете инстанции не съвпадат, обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което
исковете да се уважат. На основание чл.620 ал.*** от ТЗ държавната такса за
двете инстанции следва да се възложи върху ответника.
С оглед горното следва решение в този смисъл и водим от изложеното
Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 332 от 12.10.2020 г. по т.д. № 242/2020 г. на
Окръжен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „М.ч.Б“ ЕАД с ЕИК10200***082, със седалище и адрес на
управление гр. *** ж.к.Р.Ч.м.2", представлявано от Р.С.Кл да заплати на
„В.Б.Д“ ЕООД /н/, с ЕИК 113***689***4, представлявано от синдика
Б.Бумата от 8 096 69***, 67 (осем милиона деветдесет и шест хиляди
шестстотин деветдесет и пет 0.67) лв., представляваща вземания, придобити
по договор за цесия от 10.07.2018 г., сключен между „В.Б.Д“ ЕООД и
„ГГ.Е.Д“ ЕООД, от която сума: 6 819 372, ***7 (шест милиона осемстотин и
деветнадесет хиляди триста седемдесет и два 0.***7) лв. главница и 1 277 323,
10 (един милион двеста седемдесет и седем хиляди триста двадесет и три
0.10) лв. мораторна лихва за времето 11.07.2018 г. до датата на иска, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
06.07.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „М.ч.Б“ ЕАД с ЕИК10200***082, със седалище и адрес на
управление гр. *** ж.к.Р.Ч.м.2", представлявано от Р.С.Кл да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Бургас държавна
такса за двете инстанции в общ размер от 48*** 801,73 (четиристотин
осемдесет и пет хиляди осемстотин и един 0.73) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7