Решение по адм. дело №148/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на К. А. Т. от [населено място], срещу Заповед № РД-05-01-1450/24.04.2025г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място], с която е прекратено служебното ѝ правоотношение поради съкращаване на длъжността „младши експерт“ с ранг V младши в Общинска служба по земеделие Грамада към Главна дирекция „Аграрно развитие“ на Областна дирекция „Земеделие“ Видин.

Към настоящото дело е присъединено за съвместно разглеждане и решаване в общо производство адм.д.№ 163/2025г. по описа на Адм.съд Видин, с определение № 585/28.05.2025г., тъй като двете дела са между същите страни и оспорването е на същия административен акт - Заповед № РД-05-01-1450/24.04.2025г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място].

Жалбоподателят твърди, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а така също и при неспазване на принципа на съразмерност, заложен в АПК. Счита, че не се касае за съкращение в щата, след като от новото длъжностно разписание не става ясно дали реално е съкратена длъжността на държавния служител или се касае до отпадането ѝ като система от функции, задължения и изисквания.

Твърди, че не е спазен принципа на чл.6 от АПК, административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Нарушен е и чл.14, ал.2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията.

В с.з. жалбоподателят, чрез упълномощения адвокат, поддържа жалбата, моли за отмяна на акта и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът – Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място], чрез упълномощения юрисконсулт, оспорва жалбата и моли Съда да я отхвърли, като неоснователна. В представените писмени бележки твърди, че е спазен чл.14 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията с изготвения мотивиран доклад и обоснованата в него необходимост за добро изпълнение на целите на администрацията. Спазен е и устройствения правилник на ОД“Земеделие“ в частта за промяна на длъжностното разписание в рамките на одобрената численост на персонала.

Сочи, че Т. е с образователно-квалификационна степен "професионален бакалавър по ...", докато новата разкрита длъжност „старши експерт“ в Общинска служба по земеделие Видин, офис Макреш изисква степен "бакалавър".

Посочва, че се касае за реално съкращаване на щата, тъй като в новото длъжностно разписание, заеманата от жалбоподателката длъжност не съществува, а новоразкритата в офис Макреш е с различно наименование и различни минимални изисквания за заемането ѝ и като съвкупност от определени функции, права и задължения.

Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Административен съд-Видин, като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 АПК, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Със заповед № РД-05-01-1280/13.09.2022г. на Директора на ОД“Земеделие“ Видин, К. А. Т. е назначена на длъжността „младши експерт“ в Общинска служба по земеделие Грамада към Главна дирекция „Аграрно развитие“ на ОД „Земеделие“ Видин. В заповедта е посочено, че същата притежава професионална квалификация „фермер“ със степен на образование „проф.бакалавър“ с диплома, издадена от Висше училище „Земеделски колеж“ [населено място]. От приложената по делото Диплома на жалбоподателката (л.31) се установява, че тя притежава висше образование на образователно- квалификационна степен „специалист“, по специалност „фермерство“ с професионална квалификация „фермер“.

В писмо изх.№ 94-1281/11.04.2022г. на Министерство на образованието и науката (л.33) се сочи, че лицата, придобили образователно-квалификационната степен „специалист по…“, до влизане в сила на изменението от ДВ бр.41 от 2007г. на Закона за висшето образование, имат правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл.42, ал.1, т.1, б.“а“ – „професионален бакалавър по ….“.

Съобразно длъжностната характеристика на „младши експерт“ (л.25 от присъединеното адм.д.№ 163/2025г.), която е връчена на жалбоподателката при назначаването ѝ, тя е пряко подчинена на Началника на ОбС „Земеделие“ Грамада и изискванията за заемане на длъжността са: Висше образование с минимална образователна степен „професионален бакалавър“; Професионална област – агрономство, зооинженерство, инженерни специалности, икономика, стопанско управление, право; Професионален опит не се изисква; Придобит ранг V младши; Допълнителна квалификация – компютърна грамотност.

Със Заповед № РД-04-73/22.02.2024г. на Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] (л.7 от присъединеното адм.д.№ 163/2025г.) е утвърдено ново длъжностно разписание в сила от 01.03.2024г., от което е видно, че в ОбС “Земеделие“ Грамада фигурира длъжността „младши специалист“, за която се изисква образователна степен „професионален бакалавър по ….“ с ранг V младши и без професионален опит (л.9 от присъединеното адм.д.№ 163/2025г.).

С Доклад № 93-1730/01.04.2025г. на Зам.министъра на земеделието и храните до министъра на земеделието и храните (л.16 от присъединеното адм.д.№ 163/2025г.) е одобрено предложеното изменение на длъжностното разписание на ОД „Земеделие“ [населено място], направено от директора ѝ, както следва: в главна дирекция „Аграрно развитие“ 1 щ.бр. за длъжността „главен специалист“ се трансформира в 1 щ.бр. за длъжността „старши експерт“, както и 1 щ.бр. за длъжността „младши експерт“ от ОбС “Земеделие“ Грамада се трансформира в длъжността „старши експерт“ и е прието да бъде прехвърлена в ОбС “Земеделие“ Видин, офис [община]. Мотивите за това са в доклада на директора на областната дирекция (л.49) до министъра. От тях става ясно, че младши експертът в Грамада пътува ежедневно от [населено място] до работното си място. Същевременно нуждата от трети служител в Грамада е отпаднала, докато такава съществува в [община], където работят само двама служители и обслужват 7 бр. землища с обработваема земя от 126 000 дка на голям брой земеделски стопани. Тези основания налагат оптимизиране на служебните задължения и равномерно натоварване на служителите в структурата. В същия доклад се сочи, че в Грамада землищата са 8 бр., без да са конкретизирани декарите и броя земеделските стопани. Последното не се сочи и за [община].

Със Заповед № РД-04-21/09.04.2025г. на Директора на ОД „Земеделие“ [населено място] (л.17 от присъединеното адм.д.№ 163/2025г.) е утвърдено ново длъжностно разписание в сила от 01.05.2025г., от което е видно, че в ОбС “Земеделие“ Грамада вече не фигурира длъжността „младши специалист“. Същевременно в офис Макреш вече фигурира длъжността „старши експерт“, за която се изисква образователна степен „бакалавър“ с ранг V младши и професионален опит 1г. (л.19 от присъединеното адм.д.№ 163/2025г.), каквато длъжност не е фигурирала по старото длъжностно разписание (л.9 от присъединеното адм.д.№ 163/2025г.).

По делото е приложена длъжностната характеристика за новата длъжност (л.38) и от нея е видно, че изискванията за заемане на длъжността „старши експерт“ в ОбС “Земеделие“-Видин, офис Макреш са: Висше образование с минимална образователна степен „бакалавър“; Професионална област – агрономство, зооинженерство, инженерни специалности, икономика, стопанско управление, право; Професионален опит 1 година; Придобит ранг IV младши; Допълнителна квалификация – компютърна грамотност.

По делото са приложени формуляри за оценка на изпълнението на длъжността от Т. (л.40-46).

При така установените факти, Съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е подадена от адресата на обжалваната заповед в законоустановения срок за обжалване.

По същество жалбата е и основателна.

Оспорената заповед е постановена от компетентен орган съгласно чл.108 ЗДСл. Посочени са дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случая посоченото правно основание, а именно чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл е такова, което не изисква излагането на специални мотиви и не е свързано с определено поведение на служителя, а с политика на редуциране на длъжностите и самостоятелна преценка по целесъобразност на органа, без да е необходимо допитване или съвещаване със служителя. Затова и органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността. От друга страна не подлежи на съдебна проверка въпросът дали действително е целесъобразно съкращението. Мотивите може да бъдат извлечени от приложените в преписката актове, на чието основание е издадена заповедта.

При постановяване на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. В закона липсва установена специфична процедура за издаване на заповед на основание чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл. Единственото изискване е наличието на отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение, но то не е абсолютно, доколкото неспазването на едномесечния срок на предизвестие може да бъде компенсирано с обезщетение, съгласно чл.106, ал.4 ЗДСл, както е направено в случая.

Относно прилагането на материалния закон, Съдът намира следното:

Според чл.9, ал.1 и 2 от Устройствения правилник на ОД "Земеделие", специализираната администрация е организирана в ГД "Аграрно развитие", чиито териториални звена са ОбС по земеделие. Те нямат самостоятелна структура и са неразделна част от администрацията на главната дирекция. Поради тази единна структура, длъжностното разписание е едно за цялата дирекция, а не се изготвя за отделните териториални звена. В този смисъл е възможна и допустима трансформацията на длъжностите от една общинска служба в друга, тъй като те са просто отделни териториални звена, а не отделни структури в общата дирекция. Следователно, за да се приеме, че условията на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл са изпълнени, следва да се установи, че длъжността, заемана от жалбоподателя, е премахната като нормативно установена позиция и система от функции, или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение в структурата като цяло, а не само в нейните териториални звена.

Според легалната дефиниция на чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. За да е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, трябва да се установи, че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и кумулативно не съществува като система от функции, задължения и изисквания или те са толкова значително изменени, че да налагат извод за качествено нова длъжност.

В случая, при сравняване на длъжностните характеристики на „старши експерт“ и „младши експерт“, се установяват несъществени разлики в преките задължения и изцяло липсват разлики в изискуемия вид образование и професионалната област. За двете длъжности изискуемата професионалната област е „агрономство, зооинженерство, инженерни специалности, икономика, стопанско управление, право“. За „младши експерт“ изискването е да е професионален бакалавър, а за старши експерт – да е бакалавър. Според ответника, това са две различни степени на образование и съответно твърди в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, че Т. не притежава изискуемото за „старши експерт“ висше образование степен бакалавър.

Въпросът дали жалбоподателката е притежавала към момента на назначаването или на съкращението си образователна степен "бакалавър" се установява от разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗВО, според която системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени: образователно-квалификационна степен "бакалавър"... От своя страна, съобразно срока на обучение и получените кредити в учебното заведение, има две нива на образователната степен "бакалавър": "професионален бакалавър по ..." (чл.42, ал.1, т.1, б."а" от ЗВО) и "бакалавър" (чл.42, ал.1, т.1, б. "б"). Видно от нормата на закона и двете образователни нива по чл.42, ал.1, т.1, б."а" и "б" ЗВО, са на образователната степен "бакалавър". Различията между тях не касаят вече придобитата такава степен, а имат значение само за необходимите (и различни) допълнително време и кредити на обучение, за придобиване от лицето на следващата образователна степен - "магистър". В този смисъл са чл.42, ал.1, т.2, б."б" и "в" от ЗВО. След като по силата на закона, завършването на което и да е от двете нива, посочени в чл.42, ал.1, т.1, б."а" и б."б" ЗВО водят до придобиване на образователна степен "бакалавър", то притежаваната от Т. степен отговаря на изискването на новата длъжност. Двете подточки „а“ и „б“ касаят уредената в чл.42, ал.1, т.1 от ЗВО степен "бакалавър". В този смисъл е и трайната съдебна практика: решения на ВАС на РБ адм.д.№ 5606/2013г., адм.д.№ 6226/15г., адм.д.№ 9130/2014г., адм.д.№ 2175/2017г. на ВАС.

Същевременно изискуемия за новата длъжност професионален опит от 1г. вече е бил придобит от Т., тъй като към датата на прекратяване на трудовото ѝ правоотношение вече е имала отработени повече от две години в същата администрация.

Разлика в двете длъжности има и при изискването за придобит ранг. Съгласно чл.74, ал.1 от ЗДСл „При постъпване за първи път на държавна служба на лицата, които нямат стаж, органът по назначаването определя пети младши ранг.“, а съгласно чл.75,ал.1 „Повишаването в ранг се извършва въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител: при две или три последователни годишни оценки - за младшите рангове, …“.

Следователно повишаването на ранга на служителите е поставен на преценка на работодателя и не подлежи на контрол от съда. Но прави впечатление, че независимо от изискването за четвърти ранг за заемане на новата длъжност в офис [община], в новото длъжностно разписание, влязло в сила на 01.05.2025г. тя е заложена като пети ранг (л.19 от присъединеното адм.д.№ 163/2025г.). Т.е. самия работодател е поставил две различни изисквания в два различни документа за ранга. Но ако се съобразява новото щатно разписание, то се оказва, че Т. отговаря и на това изискване.

Както неколкократно се посочи, в настоящото производство контролът е за това дали направеното съкращение отговаря само формално на условията за реално съкращение по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., за да не се явява извършено в нарушение на чл.6 от АПК.

Тъй като органът действа при условията на оперативна самостоятелност, съдът не извършва контрол върху правилността на преценката на органа по назначаване, а дали същият е спазил изискването за законосъобразност на административния акт. В този смисъл е изрично разпоредбата на чл.169 от АПК, която изисква проверка на акта на всички основания по чл.146 от АПК.

Видно от посоченото изискване на АПК и от специалната разпоредба на чл.14 от Наредбата, право на органа е да организира оптимално работата на администрацията си, но извършваните структурни промени следва да почиват на закона, което е гаранция, че правомощията няма да бъдат упражнени превратно.

Съдът счита, че направеното съкращаване отговаря само формално на тези условия, поради което се явява извършено в нарушение на чл.6 от АПК. Вярно е, че е спазено изискването за мотивиране трансформацията на длъжностите. Но при направената трансформация чрез закриване на една длъжност и създаване на нова, съществена промяна в администрацията не е настъпила. След като изискванията за заемане на новоразкритата длъжност изцяло препокриват изискванията за заемане на съкратената длъжност и лицето, което я е заемало отговаря на тях, то не може да се говори за реално съкращаване на длъжността.

Щом Т. е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността „младши експерт“ и изискванията за длъжността „старши експерт“ не се различават от тях, то тя отговаря на изискванията. Професионалната ѝ област е същата, а степента ѝ на образование е бакалавър, както и професионалния ѝ опит е бил вече налице. Обстоятелството, че е пътувала ежедневно от [населено място] до работното си място в [населено място] едва ли би повлияло на промяната на работното място на новата длъжност, което също е различно от [населено място].

Съдът приема, че не е налице съкращаване на длъжността „младши експерт“ в ОбС “Земеделие“ [община], след като със същите изисквания за заемането ѝ е разкрита длъжност „старши експерт“ в ОбС “Земеделие“ Видин, офис [община], като и двете общински служби са подчинени на Областна дирекция Видин. Следователно няма причина да се прекратява служебното правоотношение с лицето, което е заемало длъжността „младши експерт“, при положение, че отговаря на изискванията за заемане на длъжността „старши експерт“, разкрита в същата структура, но в друг офис. Броят длъжности е запазен, промяна на изискванията за заемане на длъжността няма, а има само нови преки задължения. Последното обаче, при наличието на предходните две предпоставки не е достатъчно основание, тъй като те изключват възможността да се обсъжда съкращаване на длъжността по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл.

Съдът счита, че в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност, ответникът разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Но, с предоставената оперативна самостоятелност, идеята на законодателя не е да се постига произвол и на практика да се използва текста на закона за фиктивно съкращаване на длъжности. Точно, за да не се стигне до подобен произвол, в чл.6, ал.1 АПК е предвидено, че: „Административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо“, а в ал.2: „Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.“. Директорът на областната дирекция е бил длъжен да спази разпоредбата на чл.6, ал.3 от АПК: „Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.“, като предложи свободната длъжност „старши експерт“ на жалбоподателката и като не го е направил е нарушил принципа на съразмерност, предвиден в чл.6 от АПК. Това обоснова извод за издаване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон и неговата цел и е основание за нейната отмяна на основание чл.146, т.4 и т.5 АПК.

При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1 АПК следва да бъде уважено своевременно направеното от страна на жалбоподателя искане за възстановяване на разноските за адвокатско възнаграждение. Установява се по делото че същите са в размер на 1000 (хиляда) лева (л.27).

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-05-01-1450/24.04.2025г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място], с която е прекратено служебното правоотношение на К. А. Т. от [населено място] поради съкращаване на длъжността „младши експерт“ с ранг V младши в Общинска служба по земеделие Грамада към Главна дирекция „Аграрно развитие“ на Областна дирекция „Земеделие“ Видин.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ Видин да заплати на К. А. Т. от [населено място], разноски по делото в размер на 1000 лв. (хиляда лева).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.