РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Смолян, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Административно
наказателно дело № 20245440200002 по описа за 2024 година
а да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Постъпила е жалба от К. З. Б. чрез адв. *** срещу наказателно постановление № 23-
1058-001043 от 20.12.2023 г., издадено от началника на Началник сектор Пътна полиция при
ОДМВР – Смолян, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление поради недоказаност на нарушението от обективна страна, тъй
като към момента на проверката жалбоподателят не е управлявал МПС, МПС не е било в
движение и това е причината да откаже проверка с техническо средство. Излагат се
съображения за нарушения на процесуалните правила, тъй като при вземането на кръвната
проба не е спазен установеният ред с наредба № 1/19.07.2017 г..
Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира
присъждане на деловодните разноски.
Въззиваемият в придружаващото жалбата писмено становище счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за правилно и законосъобразно постановено
и моли да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на платеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за него адв. *** моли НП да бъде
1
отменен по изложението в жалбата съображения.
Въззиваемият – редовно призован се представлява от юр. ***, който моли да бъде
потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно издадено по изложените в
писмени бележки и в пледоарията съображения.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства Съдът установи от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че
на 24.11.2023 г. около 23,45 ч. жалбоподателят е управлявал на заден ход собствения му лек
автомобил *** с рег. № *** на ул. „*** пред дом *** в посока от ул. „***“ към хотел ***,
когато бил спрян за проверка от дежурния наряд – свид. М. и свид. С.. Автомобилът било
управляван от Б. и в него нямало други пътници. Непосредствено преди проверката
автомобилът спрял, но двигателят работил. Тъй като лъхал на алкохоли очите му били
зачервени, водачът бил поканен да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол, но същият отказал. Полицейските служители му издали талон за кръвна проба.
След разговор с неговия баща жалбоподателят решил да отиде до МБАЛ и да даде кръвна
проба. След извършена химическа експертиза в МБАЛ – Пловдив е установено наличие на
алкохол в кръвта на водача Б. 0,63 промила с протокол № 345/29.11.2023 г..
Б. бил поканен за съставяне на АУАН и на 08.12.2023 г. в негово присъствие
актосъставителят - свид. М. и в присъствието на свид. *** и С. е съставен АУАН № 184904
за извършеното от Б. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Нарушителят не направил
възражения.
Въз основа на акта за нарушение е издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя за така описаното нарушение е наложена глоба в
размер на 500 лв. и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право за управлява
МПС за срок от 6 месеца. Отнети са му и 8 контролни точки.
НП е връчено на жалбоподателя на 20.12.2023 г. и същият е подал жалбата пред РС –
Смолян на 02.01.2024 г.
АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени полицейски органи в рамките
на тяхната териториална и материална компетентност.
При извършената служебна проверка на АУАН и на издаденото НП съдът не
установи нарушение на материалните и процесуалните правила. Спазени са изискванията на
чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
2
За нарушение на тази забрана санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП
предвижда наказания лишаване от право на управление на моторно превозно средство за
срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лв., при концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохола в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че при извършване на проверката
не е управлявал автомобила, тъй като същият е бил спрян. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че първоначално Б. се движил в посока от ул. „***“ към ул. „***“,
когато в опит да се включи в ул. „***“ забелязал полицейския автомобил и полицейските
служители, поради което предприел движение на заден ход по ул. „***“. Полицейските
служители незабавно тръгнали след него и се движили на късо разстояние пред автомобила
на Б., имали ясна и непосредствена видимост и са категорични в показанията си, че Б. е
управлявал автомобила, а в него нямало други хора. При спирането на автомобила същият
бил с работещ двигател.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М. и С. като еднопосочни и
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Обяснимо е желанието на Б. да осуети проверката след като е възприел полицейските
служители, предвид наличните данни в справката за нарушител/водач за предходно
осъждане с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и за предходни
други две административни наказвания с влезли в сила наказателни постановления за
нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, след като е бил наясно със законовите последици от
извършеното нарушение.
Безспорно се установи по делото, че от химическата експертиза на взетата на
жалбоподателя кръвна проба е установена концентрация на алкохол в кръвта му 0,63 на
хиляда, видно от протокол № 345/29.11.2023 г.. По молба на жалбоподателя, след издаване
на обжалваното наказателно постановление е извършен повторен химически анализ, в
резултат на който е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,65 на хиляда с протокол
№ 345-К/10.01.2024 г. Разликата в установената концентрация е в рамките на допустимото и
не опровергава наличието на алкохол в кръвта над предвидения в закона праг от 0,5 на
хиляда, но по-малко от 0,8 на хиляда – границата на санкционната норма, приложена за
установеното нарушение.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Безспорно се установи от
представената от МБАЛ „***“ извадка от амбулаторния журнал от 25.11.2023 г., че на
жалбоподателя К. Б. е взето кръвно изследване, описано под № 63. От д-р Иванов е съставен
надлежен протокол за медицинско изследване на биологични проби за употреба на алкохол
– приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1, в която е записано изрично, че са взети
3
две епруветки кръв, запечатани със стикери с №№ 102333.3 и 102333.4. Същите 2 бр. проби
са били предадени на 28.11.2023 г. с протокол за получени и предадени биологични проби от
ЦСМП – Смолян на ОДМВР – Смолян, а в последствие са препратени на МБАЛ – Пловдив.
Видно от писмото на „УМБАЛ – Пловдив“ АД от 28.03.2024 г., в специализираната
химическа лаборатория при УМБАЛ „Пловдив“ АД, взетата от Б. кръвна проба е донесена с
два броя вакуумни епруветки /моновети/ са запечатани със стикери А041211 с надпис ТМИ
102333.3 и 102333.4, като А041211 -102333.3 е използвана за първия анализ, а А041211 -
102333.4 е използвана за повторния анализ.
Видно от протокол № 345/29.11.2023 г., в него изрично е посочен стикер А041211.3
и талон № 102333, а в протокола № 345-К/10.01.2024 е посочен стикер А041211.4 и талон №
102333.
Предвид изложеното се опровергават възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения на установените правила за вземане и изследване на кръвната проба.
Извършеното от жалбоподателя нарушение се доказва от обективна и субективна
страна, като същото е извършено виновно, тъй като нарушителят е имал ясно съзнание за
обществената опасност на деянието и неговите последици и е целял настъпването им.
Правилно и в рамките на фиксираните размери за така извършеното нарушение на
жалбоподателя са наложени предвидените административни наказания във фиксираните в
закона размери.
По изложените съображения жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.
Въззиваемият е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН следва на административнонаказващия орган да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 ЗПП, тъй като е
представляван от юрисконсулт. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е
определено от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които
процесуалният представител на наказващия орган е участвал и е осъществил защита, а освен
това е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лв.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН и чл. 63д,
ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН Смолянският районен съд се мотивира да
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1058-001043 от 20.12.2023 г.,
издадено от *** - Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР - Смолян, с което на К. З. Б.,
ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. **** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА К. З. Б., ЕГН **********, от гр. Смолян, ****да заплати на ОДМВР –
Смолян юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в
НПК, в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Смолян.
Решението да се съобщи на страните, като на жалбоподателя чрез адв. ***.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5