Р Е Ш Е Н И Е № 86
гр. В., 24.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд………….…
наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари през
две хиляди двадесет и първа година…………, в състав:
Председател:Андрей Дечев
Съдебни заседатели: ………...……...…...
Членове:……...……………...
при секретаря П. Й.......…………………..
и в присъствието на
прокурора ........…………… като разгледа докладваното от
съдията Дечев…………… ЧН дело № 108….………………………
по описа………… за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 155 и сл. от
Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение № 2612 от 16.10.2020
г. на РП - В. за задължително настаняване и лечение на лицето Ж. ***, ЕГН **********.
Представителят
на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.
Процесуалният
представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че е необходимо
задължително лечение.
Освидетелстваното
лице заяви в с.з., че няма нужда от лечение.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От показанията разпитаните в процеса свидетели Т.П., Ц.П., М.Д., се
установява, че осв. С., се държи агресивно и неадекватно към околните, хвърля
предмети по случайни минувачи, скандализира околните с неадекватното си
поведение. От становището на психиатъра д-р В.К. се установява, че освидетелстваната страда от психично заболяване. У нея липсва
критичност към заболяването си, поради което осв. С. представлява обществена
опасност за себе си и околните.
Освидетелстваната С.
твърди, че има основание да вика, тъй като
се влиза в дома и и се краде.
Видно от
заключението на вещите лица д-р С. и д-р
С., осв. С. е с наличие на параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ
дефицит, параноиден синдром. Заболяването е от визираните в чл. 146, ал. 1, т.
1 от Закона за здравето, в момента с определени свои действия може да
представлява заплаха за околните и за себе си, с което се покриват критериите
на чл. 155 от закона за здравето. Във връзка с това вещите лица предлагат на
основание чл. 162, ал. 2 от Закона за здравето, същата да бъде настанена в ДПБ
– К. на задължително лечение при стационарна форма за срок от два месеца.
Вещите лица смятат, че при освидетелстваната не е налице способност за
изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи лице от кръга
на близките или служебно такова, което да го изразява вместо освидетелстваната.
С описаното заболяване при нея на
налице трайни психически увреди в резултат на психично заболяване, като с това
се покриват критериите на чл. 146, ал.1, т.1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента
лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му
и за околните. При освидетелстваната не е налице способност за изразяване на
информирано съгласие и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките и /
или служебно такова, което да дава информирано съгласие вместо него.
Освидетелстваната е опасна за себе си и за околните, отказва доброволно
лечение, отказва терапия държи се агресивно спрямо околните. Вещите лица д-р С.
и д-р В. считат, че при болната не е
налице способност за изразяване на информирано съгласие, поради което съдът намира,
че е необходимо да се назначи служебно лице или такова от кръга на близките , което
да дава информирано съгласие вместо нея.
Така
установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и
от заключението на съдебно - психиатричната
експертиза, която Съдът намира за компетентно извършена , поради което я
кредитира.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват , поради което съдът ги кредитира.
При така
установената фактическа обстановка , Съдът намира , че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за
задължително настаняване и лечение на С..
Налице е
първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечения на
освидетелстваната С.. Същата страда от заболяване, посочено в чл.146, ал. 1, т.
1 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболна с установено сериозно нарушение на
психичните функции. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155
от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява опасност както за околните,
така и за близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение околните и безкритичност към заболяването си,
създаващо опасност за здравето и живота на освидетелстваната и на околните.
При това
положение, съдът намира, че осв. С. следва да бъде настанен на задължително
стационарно лечение в ДПБ-гара К. за срок от два месеца.
По делото
се установи, че у освидетелстваната не е налице способност да изразява
информирано съгласие за лечението , поради което е необходимо съдът да назначи друго лице,
което да изразява това съгласие вместо нея . по делото е постъпила молба от А.Р.Г.,
ЕГН: **********,***-Б, дъщеря на освидетелстваното лице Ж. ***, ЕГН **********,
от чието съдържание е видно, че същата е съгласна да бъде назначена от съда за
лице от кръга на близките на болната, което да изразява информирано съгласие
вместо нея за лечението.
Водим от горното и на основание чл.162 от
Закона за здравето , Съдът
Р
Е Ш И :
НАСТАНЯВА осв. Ж. ***, ЕГН **********, на задължително лечение в ДПБ-гара К., при
форма на лечение – стационарно за срок от 2 (два)
месеца, считано от влизане на решението
в сила.
ПРИЕМА наличието на способност на
лицето А.Р.Г., ЕГН: **********,***-Б,
дъщеря на освидетелстваното лице Ж.З.С., за изразяване на информирано съгласие вместо
освидетелстваната С..
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на
решението не спира изпълнението му .
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Ан.Д.