Решение по КНАХД №1327/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на Г. А. А. [ЕГН], от гр. София, чрез адв. С. Д. С., с посочен съдебен адрес гр. София, [улица], ет. 1, офис 4, срещу Решение № 331 от 21.08.2025 г., постановено по а.н. дело № 716 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №11-01-6902024 от 06.03.2025 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София с което за нарушение на чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от Закона за обществените поръчки, на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), във връзка с чл. 257 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), във връзка с чл. 3, ал. 1 и чл. 53, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания, на Г. А. А., [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 17 072.13 лв. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, по които се претендира делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд или алтернативно за отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – директорът на Агенция за държавна финансова инспекция – София, редовно призован, не се явява, за него се явява гл. юрисконсулт Д.-К. с представено по делото пълномощно. Претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки с изразено становище по съществото на спора.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Районен съд – Пазарджик правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 29.08.2022 г. в гр. Пазарджик, жалбоподателят в качеството си на директор на ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП не e приложил предвидения в ЗОП ред (чрез процедура по чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП) при възлагане на услуги, свързани с разпространението на постановките от репертоара на „Константин Величков“ – Пазарджик, тъй като на тази дата и в това си качество е сключил договор за разпространение с изпълнител „ТЕАТЪР АЛВИНА“ ООД чрез директно възлагане, при режим на свободно договаряне, с което многократно е надвишен минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП.

Нарушението е по чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 вр. чл. 18, ал. 1, т. 12 или т. 13 от ЗОП и за него след надлежно връчена покана и в отсъствие на неявилия се нарушител, бил съставен АУАН № 11-01-690/10.09.2024 г. Против същия било подадено възражение с конкретни, но отхвърлени от наказващия орган доводи. Въз основа на акта било издадено и обжалваното пред първата инстанция НП №11-01-6902024 от 06.03.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност, и е извършил цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като същите съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Първостепенният съд е стигнал до извод, че Г. А. А. в качеството си на директор на ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик и публичен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП е осъществил състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.), във връзка с чл. 257 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 01.03.2019 г.), във връзка с чл. 3, ал. 1 и чл. 53, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Съдът обосновано е приел, че установеното в НП нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, защото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност и с него е засегнат съществено обществения интерес, охранен от нарушените норми на ЗОП, в резултат на което се е стигнало до неоснователни плащания за суми в сериозни размери.

С тези мотиви Районен съд – Пазарджик е потвърдил издаденото наказателно постановление. Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Възражението в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в заличаването на преди това допуснатия свидетел М. Ш. е неоснователно. Този свидетел е бил поискан от жалбоподателя с аргумента, че е имал „преки задължения да следи за спазване на законовите изисквания, свързани с провеждането на обществени поръчки в театъра“ (становище на л. 155 от делото на РС). Видно обаче от събраните пред първата инстанция доказателства в неговите граждански и трудов договор, както и длъжностната характеристика – л. 96 и сл., липсва посочено такова задължение. Не са посочени и никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения, нито в хода на административнонаказателното производство, нито пред въззвния съд. Следователно като е приел делото за изяснено от фактическа страна и е заличил свидетеля, а след това е отхвърлил и искането за възобновяване направено в тази връзка, районният съд е достигнал до правилен извод, обоснован от събраните по делото доказателства.

Освен това още в административнонаказателното производство е установено, а и жалбоподателят не твърди обратното, че към датата на извършване на процесното деяние само той е имал качеството на възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 14 от ЗОП. Тоест правилен е и изводът на въззивния съд, че дори и Ш. да подлежи на някаква отговорност за неговите действия или бездействия, свързани със сключените от ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик договори, то тя няма нищо общо с тази на жалбоподателя, защото към процесната дата само той е имал качеството на възложител по смисъла на ЗОП.

Неоснователни се явяват и твърденията за неясно и неточно описание на извършеното нарушение, липса на данни относно обективния състав на нарушението, непосочване на максимален праг на прогнозната стойност на договора, както и липсата на посочена сума, с която е надхвърлен този праг.

Видно от мотивите на обжалваното решение тези възражения вече са били направени и съответно разгледани и отхвърлени от въззивната инстанция в обжалвания съдебен акт. Правилни са изводите на съда, че фактическите положения в акта и НП са ясно установени от представените за нуждите на инспекцията от ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик фактури за стойността на изплащаните по договорите суми, систематизирани от св. К. в таблици с описани номер, дата и стойност на фактурата. От тези финансови данни съдържащи се в таблици на л. 29 - л. 32 за „Театър Алвина“ ООД и л. 42 – л. 47 за „Театър Мелпомена“ ЕООД от делото на РС е видно, че към датата на сключването на договора с „Театър Алвина“ ООД (датата на извършване на нарушението), възложителят е разполагал с данни от разходите направени от предходните договори със същия предмет (справката л. 42 – л. 47), че прогнозната стойност на договора, който сключва ще надвишава минималния стойностен праг по чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП.

В този смисъл, както правилно е посочил и въззивния съд в своето решение датата на нарушението, а именно датата на сключване на договора с „Театър Алвина“ ООД е правилно определена и направените в тази връзка оплаквания в касационната жалба се явяват неоснователни.

Въпросът за изплатените по договорите с „Театър Мелпомена“ ЕООД суми, както и за идентичността на предметите на тези договори с предмета на този сключен с „Театър Алвина“ ООД е обсъден подробно в мотивите на обжалвания съдебен акт, като настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към изложените там съображения.

Неоснователни се явяват и възраженията за липсата на посочен максимален праг на прогнозната стойност на договора, както и липсата на посочена сума, с която е надхвърлен този праг, защото подобни обстоятелства нямат отношение към състава на установеното административно нарушение, който видно от правната му квалификация се отнася до надвишен минимален, а не максимален стойностен праг, съгласно чл. 256, ал. 1 от ЗОП.

Твърденията за липсата на обективните и субективни предпоставки за ангажирането на вината на жалбоподателя за установеното нарушение са неоснователни. Този въпрос също е разгледан подробно в мотивите на обжалваното решение. Правилно въззивният съд е посочил, че незнанието на закона не извинява нарушителя. Правилно е също така, че дори да е бил въведен в заблуждение от други лица относно общата стойност на извършваните по договора плащания, именно жалбоподателят към датата на извършването на нарушението е бил с качеството на публичен възложител по смисъла на ЗОП и респективно е бил отговорен за спазването на изискванията на ЗОП, а що се отнася до евентуалната вина на други служители на дружеството, то този въпрос не подлежи на разглеждане в протеклото производство, чиято цел е била да установи налице ли е нарушение от страна на възложителя.

Ето защо направените оплаквания в касационната жалба, съдът намира за неоснователни, поради което решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила, доколкото не се установяват релевираните с касационната жалба основания за отмяната му.

В съдебно заседание и в представените по делото писмени бележки от страна на процесуалния представител на АДФИ е направено искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Видно от диспозитива на обжалването решение от страна на районния съд в полза на АДФИ към Министерство на финансите са присъдени разноски за предходната инстанция, поради което това искане се явява частично неоснователно, като на страната се следват разноски, но само за настоящата инстанция.

Ето защо и предвид изхода на спора и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 130 (сто и тридесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 331 от 21.08.2025г., постановено по а.н. дело № 716/2025 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено Наказателно постановление №11-01-6902024 от 06.03.2025г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, гр. София.

ОСЪЖДА Г. А. А., с [ЕГН] с адрес: гр. София, [жк], [адрес] да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция сума в размер на 130 (сто и тридесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.