РЕШЕНИЕ
№ 7658
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110100472 по описа за 2025 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу „АРХОЛЛ“ ЕООД след развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № 60891/2024 г. по описа на СРС.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответника „АРХОЛЛ“ ЕООД
за сумите, както следва: сумата от 8,11 лева (осем лева и 11 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.11.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.10.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 3,00 лева (три лева), представляваща мораторна
лихва за период от 31.12.2021 г. до 02.10.2024 г., сумата от 0,56 лева (нула лева и 56
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.09.2021 г. до 30.10.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 14.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,50 лева (нула лева и 50
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.10.2021 г. до 02.10.2024 г.,
както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
В законоустановения срок длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за сумите в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
1
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди при Общи условия, чиито клаузи са обвързали
потребителя. Поддържа, че съгласно договора и приложимите общи условия е
доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил
дължимата цена в срока съгласно ОУ, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че
ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.София, ж.к. . Твърди,
че ответникът е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли
съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са
установени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Не отрича
доставянето на топлинна енергия до процесния имот, но счита, че е налице
неправилно осчетоводяване на заплатените от „АРХОЛЛ“ ЕООД суми при ищцовото
дружество. Поддържа, че всички задължения на ответника са заплатени в срок. В
условията на евентуалност, в случай че се установи дължимост на сумата, прави
възражение за изтекъл период на погасителна давност. Поради изложеното моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бизов Сервиз“ ЕООД сочи, че
дяловото разпределение се извършва от него, като същото е на база реален месечен
отчет, а не на прогнозен такъв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендираните размери,
както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
С оглед изразеното от ответника в отговора на исковата молба във връзка
искането на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ, с проекта за доклад по делото,
обективиран в определение от 14.03.2025 г., съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-техническата експертиза в исковата молба,
отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и искането за
нейното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за окончателен в
проведеното открито съдебно заседание на 24.04.2025 г. без възражения от страните.
По делото е прието заявление от 15.08.2017 г. от „Архолл“ ЕООД, адресирано до
„Топлофикация София“ ЕАД за сключване на договор съгласно общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на
потребители в гр. София, за топлоснабден имот с адрес: гр.София, ж.к.
Приет е подписан от страните и неоспорен Договор № 363061/27.11.2017 г. при
общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
„Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона
за енергетиката, сключен между страните по делото за топлоснабден имот с адрес:
2
гр.София, ж.к. със срок на договора: пет години, считано от 27.11.2017 г.
По делото е приет нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № г.,
видно от който на 28.04.2006 г. „Архолл“ ЕООД е придобило собствеността върху
поземления имот, намиращ се в гр. София, район „върху който е построена процесната
топлоснабдена сграда.
Приет е договор от 15.04.2021 г. за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката между
„Топлофикация София“ АД и „Бизов Сервиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между клиенти в сграда - етажна собственост.
Договорът е сключен за срок от две години, считано от датата на подписването му.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София, приети
с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ АД на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.
По делото е прието извлечение от счетоводството на ищеца, в което дължимите
суми са описани по фактури.
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) „потребител
на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от
17.07.2012 г.) и приложима за процесния период, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди”.
В разглеждания случай не се спори, че процесният топлоснабден имот е
предназначен за задоволяване на стопански нужди, съответно небитови нужди с оглед
на сключения между страните договор. С оглед на това топлоснабдяването на имота
следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен
договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиента на
топлинна енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна енергия се
счита за сключен при публично оповестените общи условия с конклудентни действия -
по арг. от чл. 150 ЗЕ. Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за
небитови нужди, законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени
договори при общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ специална
форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя е
форма за действителност на сделката. При съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства въззивният съд намира, че по делото е установено, че ответникът
е собственик на топлоснабдения имот през процесния период (което обстоятелство не
се оспорва с отговора на исковата молба), както и че през този период страните са
били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия за небитови (стопански)
нужди. Това се установява от писмените доказателства – нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 99, том I, рег. № 2744, дело № 93/2006 г. и договор №
363061/27.11.2017 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София, сключен за срок от
пет години, считано от 27.11.2017 г. (по делото няма данни за прекратяване на
3
договора преди изтичане на срока му), поради което следва да се приеме, че през
процесния период ответникът като собственик на топлоснабдения имот, сключил
писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди по реда на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, има качеството на потребител на ТЕ за стопански нужди по смисъла
на цитираните законови разпоредби и дължи заплащането на стойността на
доставената до имота топлинна енергия. Договорът е сключен при публично
известните Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
„Топлофикация София“ АД на потребители в град София, приети с Решение по
Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ АД
на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на
ДКЕВР, които са влезли в сила спрямо ответника, поради което ответното дружество
се явява потребител на енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на
ЗЕ.
Спорен между страните е въпросът дали претендираното от ищеца задължение е
погасено от ответника чрез извършено плащане. За направеното възражение, че
задължението е погасено, от страна на ответника, който носи тежестта за доказване, не
са ангажирани никакви доказателства.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че непогасеното задължение за главница за топлинна енергия в
процесния период е в размер на сумата от 8,11 лева и 0,56 лева за цена на доставена
услуга дялово разпределение. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния
период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в
размер на сумата от 3,00 лева върху непогасената топлинна енергия и 0,50 лева върху
непогасената сума за дялово разпределение. Съдът кредитира експертното заключение
като пълно и обективно дадено.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на
погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и
услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.10.2024 г., от която дата установителният иск се
счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 14.10.2021 г., са погасени по давност. В настоящия
случай обаче началният момент на процесния период е от 01.11.2021 г., поради което
не са налице задължения, погасени поради изтекъл давностен срок.
Изцяло основателна е и претенцията за заплащане на дължимите годишни такси
за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от
счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия. Това се установява и от приетото по делото заключение на ССчЕ,
видно от което таксите да ДР са фактурирани отделно. Съгласно разпоредбите на чл.
36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.
12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
4
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Не се спори, а и се
установява от документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-
помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни
работата да не е приета. Цялата претендирана сума за ДР е с настъпила изискуемост
след 14.10.2021 г., поради което вземането не е погасено по давност.
Неоснователно е направеното от ответника възражение за изтекъл период на
погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011
г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните, електроснабдителни и водоснабдителни дружества стоки и
услуги, както и на доставчици на комуникационни услуги, са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор,
чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.04.2024 г., от която дата установителният иск се
счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на
ищеца, станали изискуеми преди 15.04.2021 г., са погасени по давност. В настоящия
случай обаче началният момент на процесния период е от 01.05.2021 г., поради което
не са налице задължения, погасени поради изтекъл давностен срок.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия е основателен
в пълен размер, доколкото не се установи да е налице погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца за потребители в град
София, приети с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ АД на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София,
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 - то число на
месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура. Съгласно чл. 49, ал. 1 от Общите условия от 2007 г. при
неизпълнение на задълженията си да плаща фактурираните суми за топлинна енергия,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в
касите на продавача, като според ал. 2 на същата разпоредба купувачът изпада в забава
по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за плащане, т.
е. длъжникът изпада в забава след изтичане на определения между страните срок за
изпълнение. Последица от неплащане на задължението в срока е поставянето на
длъжника в забава и начисляването на законна лихва. В този смисъл съгласно чл. 84,
5
ал. 1 ЗЗД ответникът изпада в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ,
без да е необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията са срочни.
Ответникът не оспорва получаването на данъчните фактури от ищеца, като оспорва
единстевно факта, че е извършил плащане по същите. Ето защо, съдът намира, че са
налице предпоставките, въз основа на които да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава за плащане, респ. дължи лихва за забава. Претендираният размер върху
главницата за топлинна енергия е 3,00 лева, като изчисленият от експерта по ССчЕ
възлиза на 3,20 лева. Ето защо искът следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая по делото е представена
покана до ответното дружество с изходящ номер на ищеца от 27.05.2024 г., но по
делото няма данни същата да е изпратена, респективно получена от ответното
дружество. Ето защо, съдът намира, че не се установява ответникът да е поставен в
забава по отношение на задължението му за заплащане на услугата дялово
разпределение. Искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни. Ответникът не представя доказателства за сторени разноски, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от 509,59 лева разноски в исковото производство за
държавна такса (126,03 лв.), възнаграждение за вещо лице (287,67 лева) и
юрисконсултско възнаграждение (95,89 лв.), пропорционално на уважената част от
исковете, при първоначално определен от съда минимален размер на юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от общо 71,92 лева, пропорционално на уважената част от исковете,
включваща държавна такса (23,97 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (47,95 лв.)
съобразно издадената заповед за изпълнение.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че „АРХОЛЛ“ ЕООД, ЕИК: ********* дължи на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********: сумата от 8,11 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2022 г. в имот с адрес: гр.София,
ж.к., както и сумата от 0,56 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услугата дялово разпределение в периода от 01.09.2021 г. до 30.10.2022 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 14.10.2024 г. до погасяване на
задълженията, както и на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 3,00 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2021 г. до 02.10.2024
6
г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане за
сумата от 0,50 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от 31.10.2021 г. до 02.10.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 21.10.2024
г. по ч. гр. дело № 60891/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АРХОЛЛ“ ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 509,59 лева разноски в исковото
производство и сумата от 71,92 лева разноски в заповедното производство,
пропорционално на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Бизов Сервиз“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7