Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр. Силистра, 29.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд- Силистра, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов
при секретаря Ан.Алексиева,
разгледа докладваното от районния съдия АНД № 370/ 2020г. по описа на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят Б.В.И. ***, ЕГН ********** обжалва наказателно
постановление № 40/ 28.04.2020г. на Директора на ОД на МВР- С, с което му е
било наложено административно наказание- глоба в размер на 300 / триста / лева за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Изтъква доводи за
допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Ответникът – ОД на МВР- гр. С, надлежно уведомен, не се явява
представител, депозира писмено становище по жалбата, въз основа на което моли
съда да отмени обжалваното НП.
Жалбоподателят И., редовно призован, явява се
лично в съдебно заседание. Заявява, че не е налице нарушение по горепосоченият
текст и са налице противоречия между АУАН-ът и обжалваното от него НП. Моли
съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, излага
доводи в тази насока чрез депозирана писмена защита.
По делото с оглед изясняване на обективната истина
съда призова в качеството им на свидетели актосъставителя- Т.В.Т. и свидетелите
по акта- Г.С.Г.. Същите се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, като
съда ги прие като доказателствени средства по делото и приобщи към
доказателствения материал по същото.
РП- С- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира писмено становище по делото.
След даване ход на делото от страна на
жалбоподателя беше представена писмена защита, която съда като доказателство по
делото.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:
На 18.04.2020г. около 13,10 часа жалбоподателя И.
отишъл на спортните съоръжения, намиращи се в двора на ОУ „Отец Паисий“ в гр.С.
Освен него там имало и други хора, които също спортували. По това време св.Т. и
Г. в изпълнение на заповед на Министъра на здравеопазването правили обход на
гр.С., когато установили жалбоподателя И. в двора на училището. Въпреки, че
според показанията на двамата свидетели и на жалбоподателя И. той имал
поставена предпазна маска на лицето, тъй като по това време страната се
намирала в извънредно положение, обявено с Решение от 13.03.2020г. на Народното
събрание, била въведена и противоепидемична мярка на основание чл.63, ал.1 от
Закона за здравето със заповед № РД-01-197/ 11.03.2020г., т.9 с която се
допълва заповед № РД-01-1248 13.03.2020г. на министъра на здравеопазването, с
която всички лица, които се намират на обществени места / открити/закрити / са
задължени да носят защитни маски на лицата си.
Предвид установеното на жалбоподателя И. бил
съставен АУАН № Д-587982/ 18.04.2020г. за това, че на посочената по-горе дата
жалбоподателя в условията на извънредно положение тренирал на спортната
площадка, нарушавайки нормата на чл.209а, ал.1 във вр.с чл.63, ал.1, т.1 от
Закона за здравето, който жалбоподателя И. подписал без възражения.
Въз основа на съставения АУАН в законно
определения срок било съставено и обжалваното НП № 40/ 28.04.2020г. на
жалбоподателя И. за извършено от него нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, за това, че на посочената по-горе дата е бил на открито обществено
място- в двора на училище „Отец Паисий“ в гр.С и не е поставил защитна маска на
лицето си в условията на обявено извънредно положение в страната.
При така установеното от
фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата е подадена
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
а по същество и основателна по следните съображения:
АУАН № Д-587982/ 18.04.2020г. и
обжалваното НП № 40/ 28.04.2020г. са издадени при съществени нарушения на
процесуалните и материални правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано
по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, но с противоречива фактическа обстановка в АУАН-ът и НП.
Съобразно нормата на чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето „Който наруши или не изпълни въведени от министъра
на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7
и чл.
63а, ал. 1 или 2,
освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до
1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв“. Съобразно нормата на
чл.63, ал.4 от същия закона е видно, че „При обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област“, а съобразно ал.7 от същия член- „Временни противоепидемични мерки по ал. 4 може да се
въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция
съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна
област, община или населено място“.
Видно от изложените по-горе
текстове от Закона за здравето е, че разпоредбата на чл.209а от Закона за
здравето за която се твърди, че е била нарушена от жалбоподателя И. е бланкетна
и препраща към други нормативни актове, в случая заповедите на министъра на
здравеопазването, в които следва вече конкретно да се посочат какви са
предприетите противоепидемични мерки. Същото е положението и с нормата на чл.63
от Закона за здравето, която отново препраща към заповедите на министъра на
здравеопазването.
В тази връзка за да е изпълнено
изискването на закона в пълнота, съобразно нормите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1,
т.6 от ЗАНН следва при посочване на разпоредбите, които са били нарушени да се
изпише в пълнота правната квалификация, т.е. следвало е АНО да опише с нужната
яснота и пълнота кои от мерките са били нарушени, тези по чл.63, ал.4 и 7 или
тези по чл.63а, ал.1 и 2 от Закона за здравето, както и конкретните мерки,
посочени в заповедите на министъра на здравеопазването.
На следващо място и като отделно
съществено процесуално нарушение се явява установеното несъответствие на
описанието на извършеното нарушение в АУАН-ът и обжалваното НП, за което се
твърди, че е било извършено от жалбоподателя И.. Видно от приложения по делото
АУАН е, че на жалбоподателя И. му е било вменено извършване на нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, състоящо се в трениране на открито
обществено място в обявено извънредно положение. Докато в обжалваното НП,
жалбоподателя е наказан за това, че се е намирал на открито обществено място и
не е поставил защитна маска на лицето си в обявена извънредно положение в
страната. От разпитите на актосъставителя и свидетеля по акта, проведени по
време на съдебното следствие се установи, че жалбоподателя И. е имал поставена
защитна маска на лицето си, поради което вмененото му с НП нарушение не е било
извършено от него. Нещо повече- с вмененото му нарушение за това, че не е носил
защитна маска, положението на жалбоподателя се утежнява значително от рамките,
възприети в АУАН-ът , който в административно-наказателното производство
очертава обвинението и е недопустимо едва чрез наказателно постановление тази
рамка да се променя в ущърб на наказаното лице.
Описаните по-горе нарушения са
съществени и неотстраними като по този начин АУАН-ът не може да възпроизведе
своята доказателствена стойност. Във връзка с последното следва да се посочат
и трите основни функции на АУАН: установителна ( констативна) – чрез
него се установява, че е извършено административно нарушение; сезираща - актът създава задължение за административно наказващият
орган да разгледа всички материали по
административно наказателната преписка и да издаде НП ако са налице
предвидените в ЗАНН и съответните закони
предпоставки; обвинителна функция – съставеният акт и актосъставителя осъществяват обвинителна функция срещу нарушителя пред административно
наказващият орган. В конкретния случай
несъмнено е налице разминаване между посоченато в АУАН и в НП нарушение и
изяснената фактическа обстановка, което е неминуемо съществено процесуално
нарушение, водещо до нарушаване правото на защита на обвиненото лице.
Така
допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че НП се
издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина. Очевидно
е, че нито нарушителят, нито нарушението е било установено по безспорен начин,
съобразно изложените по-горе доводи. Цитираната норма на първо място касае
нарушение допуснато при съставяне на АУАН, а не такова свързано с неправилно
изяснена фактическа обстановка, какъвто е настоящият случай. На второ място чл.53,
ал.2 от ЗАНН не е основание за саниране на всяко нарушение в АУАН, тъй като
подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената
в чл.44, ал.1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН да се отстраняват подобни допуснати противоречия между описаното в
АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и изяснената фактическа
обстановка, която на практика не отговаря на приетата като такава в НП.
Съгласно чл.42, т.4 и 5 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъде посочено описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и да бъде
определена правилно санкционната разпоредба по която следва да бъде наказано
лицето, като не може да се вменяват с НП различни положения от тези, които са
били описани в АУАН-ът. Липсата на еднакви изпълнителни деяния на нарушението
прави невъзможно най-малкото санкционираното лице да разбере в какво е обвинено
и за какво точно е наказано, което във всички случаи следва да се приема като
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на обжалваното НП. Тоест
така изброени и в своята съвкупност тези нарушения правят наказателното постановление,
издадено при съществени процесуални нарушения. Ето защо и по изложените
съображения, наказателното
постановление следва да бъде отменено
изцяло като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 40/ 28.04.2020г. на
Директора на ОД на МВР- С, издадено въз основа на АУАН № Д-587982/ 18.04.2020г.
с което на основание чл.209а, ал.4 във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
на Б.В.И. ***, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба
в размер на 300 / триста / лева за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Силистренски административен съд, считано от
датата на съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….
/ М. ХРИСТОВ /