№ 28522
гр. София, 15.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110110590 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 11088 от 27.06.2023 г. съдът е уважил частично предявените искове
от „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. З. С..
Със съдебното решение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА съдът е
осъдил „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец 23Б да заплати на адв. Н. И. И., ЕГН **********,
член на САК, с адрес: ...... сумата от 197,63 лева адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника в исковото производство по гр.
дело № 10590/2023 г. по описа на СРС, пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
В срока за обжалване на решението по делото е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските – от ищеца чрез пълномощника чу адв.
Н. И. И.. Молбата касае искане за допълване на решението в частта за разноските
относно присъдените в полза на адв. Н. И. разноски, като ответникът бъде осъден да
заплати сумата от още 884,58 лева адвокатско възнаграждение.
От ответника в производството е постъпил отговор на молбата за изменение на
решението в частта за разноските. Същият счита молбата за неоснователна, като моли
да бъде отхвърлена.
От третото лице-помагач не е постъпил отговор в указания срок.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 11088 от 27.06.2023 г., касаеща разноските, съдът
е изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството,
към които изцяло препраща. Посочена е и съдебна практика, обосноваваща решаващия
извод на състава относно начина на определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение. Допълнително следва да се посочи, че съдебната практика, на която се
позовава адв. Н. И. в направеното искане е изолирана, като настоящият състав споделя
по-широко застъпената практика, която е посочена в съдебното решение, в който
смисъл е и определение № 6878/05.06.2023 г. по в. ч. гр. дело № 5689/2023 г. по описа
на СГС, а така също и: определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на
1
ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, ІІІ
г.о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.,
определение № 533 от 30.10.2017 Г. по ч. т. д. № 1649/2017 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020 г., IV г. о., ГК и
други.
Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на
присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК с вх. № 207930/20.07.2023 г.,
подадена от А. З. С. чрез адв. Н. И. И. за изменение в частта на разноските на Решение
№ 11088 от 27.06.2023 г. по гр. дело № 10590/2023 г. по описа на СРС.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и на третото лице-помагач.
На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2