Решение по дело №975/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез пълномощника му гл. юрк. М. К., против Решение № 66/04.03.2025 г., постановено по АНД № 373 по описа за 2023 година на Районен съд - Димитровград.

В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради противоречие с материалния закон. Най-напред се твърди се, процесното нарушение било довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние чрез бездействие - невъвеждане в експлоатация и неизползване на регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на търговска дейност. Именно тази дата следвало да се приеме и за дата на извършеното административно нарушение, поради което изводът на районния съд, че същата не била доказана, бил неправилен. Действително датата била определена въз основа на декларация от задълженото лице, удостоверяваща неизгодни за него факти, но изводът, че именно това била датата на извършване на нарушението, се подкрепял и от установените факти от проверяващия екип в хода на проверката. На следващо място се поддържа, че от изложеното в Решението на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 можело да се заключи, че кумулирането на принудителна административна мярка с административна санкция било допустимо при определени условия и при координация на производствата. В конкретния случай, за същото административно нарушение, един и същ орган издал наказателното постановление (НП) и същевременно налагал принудителна административна мярка (ПAM) с превантивна и преустановяваща нарушението функция, с което изискването за координация на производствата и съобразяване с тежестта на конкретното нарушение, било спазено. Освен това в случая непосредствен обект на посегателство били обществените отношения, свързани с фискалната дисциплина и неотразяването на приходи, за защитата на които законодателят принципно предвидил по-тежки санкции.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 66/04.03.2025 г., постановено по АНД № 373 по описа за 2023 година на Районен съд - Димитровград, и да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло НП № 722546-F701111/29.08.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, като се претендира и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „МК-С. Г.“, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 66/04.03.2025 г. по АНД № 373/2023 г., Районен съд – Димитровград е отменил НП № 722546-F701111/29.08.2023 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „МК-С. Г.“ за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредбата), във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), и на основание чл. 53, във връзка с чл. 83 ЗАНН и чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева.

За да постанови този резултат, районният съд е посочил най-напред, че не било доказано по категоричен и безспорен начин, че нарушението било извършено на 28.02.2023 г. Контролните органи приели и отразили в протокола за извършена проверка (ПИП), че вендинг автомата функционирал от 28.02.2023 г., като тази констатация извели от писменото обяснение на С. Г., който обаче в писменото обяснение посочил единствено, че вединг автомата бил поставен на 28.02.2023 г., но фактическото поставяне на машината не било равнозначно на започване на нейното използване по предназначение, съответно за извършване на продажби. На следващо място е посочено, че в случая била налице описаната в Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 г. хипотеза, тъй като за констатираното административно нарушение на жалбоподателя била наложена ПАМ със ЗНПАМ № ФК-143-0122929/21.03.2023 г., по която било разпоредено предварително изпълнение, като на 18.04.2023 г. било извършено запечатване на обекта, въпреки че още в деня на констатиране на нарушението, същото било отстранено – като било регистрирано и монтирано ФУВАС, но към датата на издаване на ЗНПАМ това не било отчетено и от страна на наказващия орган била издадено обжалваното НП. Макар тези мерки да били наложени в отделни производства – по ЗАНН и по АПК, съответно всяка от тях да била насочена към различна цел, като краен резултат се е достигнало до автоматично кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер, което не следвало да се допуска. Издаването на НП довело до нетърпимо правно положение по отношение на имащото примат право на ЕС, което следвало да се отстрани чрез отмяна на санкциите, които все още не били влезли в сила – в случая обжалваното НП. Кумулирането на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “б“ ЗДДС със започване на административнонаказателно производство срещу търговеца за налагане на санкции по чл. 185, ал. 2 ЗДДС за нарушение на чл. 118, ал. 4 ЗДДС освен че не зачита правото по чл. 50 ХОПЕС, но от друга страна било непропорционално.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

Вярно е, че съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата лицата по чл. 3, какъвто е жалбоподателят, са длъжни да имат монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта, както и че тази дата може да бъде определена въз основа на декларация от задълженото лице, удостоверяваща неизгодни за него факти.

В случая обаче ЕТ „МК-С. Г.“ е посочил в писменото си обяснение, че на 28.02.2023 г. само е поставил вендинг автомата. Фактическото му поставяне действително не е равнозначно на започване на неговото използване по предназначение. Нещо повече, в съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е обективирано изрично възражение на жалбоподателя, че вендинг автоматът не е работил от 28.02.2023 г. до 10.03.2023 г., когато е бил включен, тъй като е чакал да дойде представил на сервизната фирма, която да монтира и регистрира фискално устройство. Следователно, от така установените факти по делото, в т.ч. и от проверяващия екип на ответника, се налага изводът, че за дата на твърдяното нарушение, респ. като начална дата на започване на дейността в проверявания обект, следва да се приеме датата на извършената проверка - 10.03.2023 г. Ето защо правилно районният съд е приел, че по делото не е доказана възприетата от наказаващия орган и посочена в обжалваното НП дата на извършване на нарушението - 28.02.2023 г.

На следващо място въззивната инстанция правилно се е позовала на задължителното Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21. В тази връзка следва да се има предвид, че според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на чл. 2 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на чл. 51, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в чл. 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (вж. Решение от 22 март 2022 г., bpost, С 117/20, т. 24 и цитираната там съдебна практика). С Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 изрично е прието, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от ХОПЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.

В настоящия случай не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че за вмененото на ЕТ „МК-С. Г.“ административно нарушение е ангажирана както административнонаказателната му отговорност, така и е приложена ПАМ – "запечатване на търговски обект" и "забрана на достъп до него" за срок от 14 дни. Не се твърди и няма данни ЗНПАМ № ФК-143-0122929/21.03.2023 г. да е била обжалвана, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила. Освен това с нея е било допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ, като от представените протоколи за запечатване/отпечатване на търговски обект сер. АА № 0039763 и сер. АА № 0021628 се установява, че е била изпълнена в периода от 16,00 часа на 18.04.2023 г. до 16,00 часа на 01.05.2023 г. По този начин жалбоподателят вече е понесъл съответните негативни последици като пряк резултат от неизпълнение на данъчното задължение, за което е санкциониран и с НП № 722546-F701111/29.08.2023 г. Безспорно е, че тези две мерки са наложени в отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН и по АПК, и макар държавната принуда при издаването на НП и налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като краен резултат се достига до автоматично кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер в тежест на търговеца, което не следва да се допуска. В случая не би могло да се приеме, че е налице изключение, което да позволява дублирането на двете санкции. Това е така, защото както се посочи вече, те са наложени в две самостоятелни производства, подлежат на обжалване пред различни съдилища, приключили са в различен времеви интервал, като санкцията по чл. 186 ЗДДС е изпълнена няколко месеца преди издаването на НП. От друга страна националното законодателство не позволява резултатите от едното производство да бъдат зачетени в другото, нито общите факти, установени в едното производство, да се съобразят в другото. Освен това то не гарантира и не позволява наложената (а и вече изпълнена) санкция в едното производство да бъде съобразена при индивидуализацията на санкцията по второто производство (в случая на имуществената санкция по ЗАНН) така, че съвкупният им размер да е съответен и пропорционален на конкретната тежест на нарушението. Видно е и от съдържанието на НП и на ЗНПАМ, че в случая нито наказващият орган по ЗАНН, нито административният орган, наложил ПАМ, е съобразявал тежестта на санкцията в другото производство при определяне размера на санкцията, която самият той е наложил. Ето защо правилно районният съд е приел, че обжалваното НП се явява нетърпимо за имащото примат право на ЕС и че това положение следва да бъде отстранено чрез отмяна на санкцията, която все още не е влязла в сила и изпълнена, а именно имуществената санкция, наложена с НП № 722546-F701111/29.08.2023 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая не е налице поддържаното касационно основание, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 66/04.03.2025 г., постановено по АНД № 373 по описа за 2023 година на Районен съд - Димитровград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.