О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260310 4.09.2020
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На четвърти септември, през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Михова
ЧЛЕНОВЕ:1. Галя Белева
2. мл.с. Александър Муртев
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 1806 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 961 от 8.04.2020г. по гр.д.№ 7060/19г. на РС- Бургас, е прието за установено между страните по делото,
че „ПРИНСХОРН“ ЕООД, гр.Бургас дължи на „РОСАГРОФОНД“ ООД, гр.Сливен сумите:
2484,38 лв.- главница по договор за наем на земеделски земи №6119.06.2017г. за
стопанската 2017-2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.07.2019г. /датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното изплащане на задължението,
ведно с обезщетение за забава в общ размер на 353,18 лв., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2663/11.07.2019г. по
ч.гр.д.№5546/19г. на БРС.
Ответното дружество е осъдено да
плати на ищцовото сумата от 299,38 лв. - разноски за исковото и заповедното
производство.
Решението е връчено на страните
както следва: на процесуалния представител на ищеца на 13.05.2020г., а на ответника,
чрез процесуалния представител - на 26.05.2020г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№20500/9.06.2020г. по описа на РС- Бургас, подадена от адв.Т.Ш.,
в качеството на пълномощник на „ПРИНСХОРН“ ЕООД. С нея решението е обжалвано
изцяло. Изложени са оплаквания, че решението на БРС е неправилно и
незаконосъобразно. Съдът се произнесъл без да съобрази всички налични
доказателства по делото, а преценката му относно съществуващите доказателства
била неправилна и непълна.
Според въззивника, по делото не
бил доказан с протокол предаването на земите в състояние, годно за ползването
им, а доказателствената тежест за това лежала върху ищеца. Твърди, че договорът
за наем е реален и изисква доказване предаването на ползването на наетата
недвижима вещ. В чл.3 от договора липсвало изявление, че земите са вече
предадени, поради което сам по себе си договорът не доказвал предаването на
владението върху процесните имоти в състояние, годно за ползването. Нямало
данни собственика да е подавал данни съгласно чл.37б от ЗСПЗЗ. Събрани били
данни, че за земеделската 2017/2018г. въззивникът е заявил по чл.70, ал.1 от
ЗСПЗЗ за участие в споразумение за ползване на земеделски земи по чл.37 от
ЗСПЗЗ 791,762 дка. В избраните масиви за ползване били включени
едва 546,844 дка от заявените земи. Заявява, че на страницата на ДФЗ има обявен
публичен регистър, в който може да се провери каква част от процесните имоти
попада в легитимния слой. Като следствие на това искът оставал недоказан по
размер. Изложени са оплаквания, че пред първоинстанционният съд била поискана
експертиза, с цел изчисляване каква част от процесните имотите попадат в
легитимния слой, която била отказана.
Иска се решението да бъде
отменено, а вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на разноските по делото, включително адвокатско
възнаграждение.
С допълнение към въззивната жалба
е направено искане за допускане на експертиза, която да установи каква част от
заявените земи съгласно договора за наем попадали в легитимен слой за
подпомагане, съответно- каква част били допустими за участие в споразумение за
ползване на земеделски земи по ЗСПЗЗ.
В законоустановения срок е подаден отговор
на въззивната жалба от юрисконсулт Б.И. – пълномощник на „РОСАГРОФОНД“ ООД. Въззиваемата страна
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира за необосновани изложените
в нея оплаквания за неправилност на решението. В хода на първоинстанционното
производство не били допуснати твърдяните от въззивника процесуални нарушения и
нарушения на материалния закон. Решението било постановено след обстоен анализ
на релевантните факти с оглед всички събрани доказателства, от които по
безспорен начин било установено, че искът е основателен и доказан. Спорните въпроси по делото били разрешени с
оглед установените фактически обстоятелства и тяхната конкретна и обективна
преценка от съда.
Иска от съда атакуваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за
въззивното производство.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да обжалва съдебното решение. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК /след своевременното отстраняване на
констатираните от БРС нередовности/. Отговорът е подаден своевременно, от
надлежно упълномощен юрисконсулт.
По доказателствените искания:
Районният съд не е допуснал соченото
процесуално нарушение- отказ да допусне съдебна експертиза, тъй като
поставените въпроси са ирелевантни за предмета на делото. По тази причина
доказателственото искане следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1806 по описа за 2020г.
на БОС за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 14.09.2020г. от
10,20 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
ДОКЛАДВА жалбата и отговора, както и
останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за
допускане на експертиза.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.