РЕШЕНИЕ
Номер 86530.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивXIV състав
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анна И. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван А. Анастасов
Секретар:Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна И. Иванова Въззивно гражданско дело №
20205300501998 по описа за 2020 година
Производството е въззивно по реда на чл.17 от Закона за защита от
домашно насилие. Образувано е по жалба на И. П. П. , ЕГН: ********** от
с.*****, чрез адв.Я. П.-АК-**** срещу решение №177 от 17.07.2020 г. по
гр.д.N1563/2019 г. на Карловския районен съд – 3 гр.с., с което е отхвърлена
молбата му за издаване на заповед за налагане на мерки по чл.5,ал.1 от Закона
за защита от домашно насилие против Р. Д. П. , ЕГН: ***** с настоящ адрес:
с.**** по повод твърян извършен от нея акт на домашно насилие на
21.09.2019 г., осъдена е да заплати 30 лв. ДТ по сметка на КРС, както и да
заплати на ответника разноските й по делото в размер на 400 лв.
Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което
искът да се уважи иска. Претендира разноски.
Въззиваемата Р. Д. П. , ЕГН: ***** – не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и наведените доводи от страните, намира за установено
следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.4 и сл.от ЗЗДН.
1
Въззивникът навежда оплаквания, че неправилно съдът е приел, че не е
доказан по делото твърдения акт на домашно насилие; неправилно съдът не е
ценил доказателствената стойност на декларацията по чл.9 ЗЗДН; че РС не е
кредитирал свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели и
писмените доказателства, събрани пред РУ на МВР-гр.****; че съдът е
разгледал само психическото насилие, но не и емоционалното насилие над
молителя П., свързани с предизивиканите от ответницата отрицателни емоции
от отказа й да осигури среща с детето, с принудителното ограничаване на
личния му живот и личните му права чрез ограничаване правото му на лични
отношения с детето Н.; неправилно РС е изтълкувал режима на лични
отношения на бащата с детето, постановен от Испанския съд като е приел, че
бащата има право на свиждане с детето през седмица в събота и неделя, а не
всяка седмица в събота и неделя; че съдът не е обсъдил представената по
делото психологическа оценка на молителя от психолог.
По направените доводи и оплаквания на страните, ПОС намира
следното:
Ищецът е подал молба за защита от домашно насилие, извършено от
бивша съпруга, на 21.09.2019 г. – налице е активна легитимация по чл.3,
т.1от ЗЗДН, искът е подаден в 1-месечен срок от твърдяното домашно
насилие, поради което е допустим.
Излага се следната фактическа обстановка: от брака си страните имали
родено дете – Н., родено на *****. Страните били разведини от 2017 г. като
със съдебното решение на Испанския съд родителските права върху детето са
били предоставени на майката, а на бащата е бил определен режим на лични
отношения с детето „през събота и неделя от 10ч в събота до 18 ч. в неделя
като бащата ще взема и връща детето от/ в дома на майката“.
В молбата се твърди, че на 21.09.2019г. около 9,30ч.отишъл на адреса-
с.**** за да вземе детето, но външната врата на къщата лила заключена и
независимо от натойчивите позвънявания на звънена и чувайки шумове и
говор зад оградата, никой не му отворил. Тогава написал съобщение на
ответницата по телефона: „Добро утро, ще дойда да взема малката“, на което
ответницата му отговорила:“Добро да е, но Н. ще я получиш в Испания,
2
където трябва да е в момента! Тук не я търси.“.Чакал близо час, като викал и
молил да му отворят и да изпълнят решението на съда, но зад оградата Р. и
сестра й подиграватаелно се кикотели.Цяла седмица след случая бил
неработоспособен, потиснат и смазан, нощем едвам заспивал и пред очите му
било постоянно личицето на дъщеричката му, а в ушите му звучал
подигравателния кикот на ответницата и сестра й, потърсил помищ от
психолог. Поради изложеното иска от съда спрямо ответника да се наложат
мерките по чл. 5, ал.1, т.1 и 5 от ЗЗДН, да се наложи глоба на ответницата по
чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е изложена
гореописаната обстановка.
В отговора си по чл.131 ГПК ответницата възразява, че към момента на
твърдяното домашно насилие не е била в с.****., а в гр.**** на покупки със
сестра си и детето. Същата живеела и работила в Испания от 2011 г., където
било и обичайното местопребиваване на детето Н. Молителят също живеел и
работил в Испания, С решение на испанския съд в гр.**** е постановено
решение за прекратяване на брака, родителските права върху Н. са
предоставени на майката, осъден е бащата да заплаща по 200 евро месечна
издръжка и е определен режим на лични отношения на бащата с детето.; от
2016 г. молителят нито веднъж не бил потърсил контакт с детето си нито в
определеното време, нито извън него, а повече от 3 години не е плащал
издръжка; на 14.06.2019 г. детето било върнато от летището, тъй като П. не
дал разрешение на детето да напусне България, поради което майката завела
гр.дело №1064/2019 г. на КРС с пр.осн.чл.127,,ал.2 СК за получаване на
разрешение заместващо това на бащата да пътува извън пределите на
България. До постановяване на положителното решение на съда от 8.10.2019
г., Н. останала 5 месеца в България; на 5.10.2019 г. П. отново отишъл в с.****
и поискал да се види с Н. Майката била в този момент в Испания, но
разрешила свиждането и П. се видял с дъщеря си като били на заведение в
гр.****, завел я и в с.**** при неговите роднини, а на следващият ден отново
е взел детето като го водил на разходка в гр.****. Горните обстоятелства се
установяват от разпита на свидетелката Д. Д.
По делото са разпитани свидетелите Н. В., С. И.- без родство и Д. Д. –
3
сестра на молителя.
Св.В. установи, че И. е **** на **** и през 2019 г. е идвал два пъти в
България; той помолил свидетелката да дойде с него за да вземе дъщеричката
си от майка й в с.***** през м.09.2019 г. като й казал, че преди това е
уведомил майката по интернет, но тя му отговорила, че ще види малката в
Испания; като отишли до къщата почукали, но никой не им отворил, изчакил
някой да дойде, но нямало никой и си тръгнали – нищо не се чувало от
къщата; И. бил разочарован.
Св.И. също установи, че П. си е идвал в България през 2019 г. 1 или 2
пъти; в края на м.09.2019 г. го придружила до с.**** за да се срещне с дъщеря
си , която не бил виждал от години; отишли, но нямало никой на адреса;
никой не се виждал и чувал зад оградата; св. знае,че майката и детето
обичайно живеят в Испания, но в този момент били в България, защото имали
съдебни ограничения да си заминат.
Св.Д. Д. установи, че на 21.09.2019 г. сутринта тя, сестра й и детето
тръгнали за гр.****; когато П. писал на сестра й, че идва да вземе Н., тя му
отговорила, че ще я види в Испания, защото той не бил виждал детето с
години и не знаела как ще реагира то. Свидетелката установи, че при
идването си в България сестра й отсядала при нея на гости.
От приложената по делото преписка на РУ на МВР-гр.**** по жалба на
И. П. се установява от дадените обяснения от Р. П., че на 21.09.2019 г. е
получила съобщение от И. П., в което казвал, че ще дойде за дъщеря си, а тя
му отговорила, че ще я види, но не в този ден, тъй като ги няма. В
обясненията си по същата преписка И. П. е написал, че на 21.09.2019 г. е
уведомил ответницата по телефона, че ще дойде да вземе малката.
От така събраните гласни и писмени доказателства, ПОС намира, че от
разпитаните по делото свидетели на молителя се установи, че когато двете
свидетелки с И. са отишли в с.**** да вземат малката, на адреса намало
никой, не се чувал никакъв шум от къщата, което оборва като недостоверно
изложеното в молбата и декларацията по чл.9 от ЗЗДН, че П. „викал и молил
ответницата и сестра й да му отворят и да изпълнят решението на съда, но зад
оградата Р. и сестра й подиграватаелно се кикотели, че цяяла седмица след
4
случая бил неработоспособен, потиснат и смазан, нощем едвам заспивал и
пред очите му било постоянно личицето на дъщеричката му, а в ушите му
звучал подигравателния кикот на ответницата и сестра й“.
В молбата на П. и от обясненията му е видно, че ищецът не е уведомил
ответницата предварително за намерението си да види дъщеря си, още
повече, че същият от години не се е виждал с детето.
Правилно съдът не е обсъждал представения по делото консулт и
психологическа оценка на молителя от И. М. – ****-**** – л.30-33 от д.РС,
тъй като същата представлява частна експертиза, която не е назначена от съда
и като такава е гласно доказателство в писмен вид, каквото е недопустимо
доказателствено средство по ГПК.
Въззивникът не доказа и че на дата 21.09.2019 г./събота/ е имал право на
режим на лични отношения с детето Н., тъй като от представеното по делото
решение на съда в гр.**** /л.26 от д.РС/, не може да се направи извода, че
същият има право да вижда дъщеря си всяка събота от 10ч до 18 ч. в неделя,
защото в решението не фигурирара числителното „всяка“.
Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, съгласно чл.13, ал.2, т.3 и ал.3 от
ЗЗДН е доказателство, включително за изгодните за издателя й обстоятелства,
докато не бъде опровергана. ПОС намира, че доказателствената сила на
декларацията по чл.9 от ЗЗДН е оборена от свидетелските показания и
останалите събрани по делото доказателства, които не установиха, че
въззиваемата е упражнила домашно насилие по отношение на молителя по
сочения начин в молбата й.
Ето защо съдът намира за недоказани обстоятелствата по исковата
молба.
По изложните съображения, ПОС намира жалбата за неоснователна –
искът е неоснователен. До същият извод е достигнал и РС, поради което
решението му е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. С оглед
резултата от спора въззиваемата има право на разноски, но такива не
сеприсъждат, тъй като няма данни да се направени.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №177 от 17.07.2020 г. по гр.д.N1563/2019 г.
на Карловския районен съд – 3 гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6