Определение по дело №613/2018 на Районен съд - Котел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер82, 08.04.2020 г., град КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, граждански състав, на 08.04.2020 г., в закрито съдебно заседание, в следния състав:

СЪДИЯ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 613 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, който съдът преценява за допусти, тъй като за ищеца е налице правен интерес, изводящ от обстоятелството, че ответницата е била уведомена за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Към установителния иск са съединени и осъдителни искове. Тъй като срокът по чл.131 от ГПК е изтекъл, съдът следва да пристъпи към постановяване на определение по чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да предяви на страните проекта за доклад и да се произнесе по направените доказателствени искания.

Съдът следва да предяви на страните проекта за доклад по делото, както следва:

Ищец е „Теленор България" ЕАД, а ответник - Д.И.Д.. Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 32/15.01.20i8r. по ЧГД № 34/2018Г. на PC Котел за сумата 1030.20 лева, представляващи неплатено възнаграждение за ползване на далекосъобщителни услуги за периода от 05.08.2015Г. до 04.12.2015Г. въз основа на договор от 29.08.2015Г., 19.73 лева, представляващи лихва за забава за периода от 21.12.2015Г. до 15.11.2017Г., както и законната лихва от подаване на заявлението на 30.11.2018Г. до окончателното изпълнение на задължението. Тъй като ответницата била уведомена за заповедта по реда на чл.47, ал-5 от ГПК, в изпълнение на указанията на съда ищецът предявявал иск за установяване на заявеното по заповедното производство вземане.

Твърди се, че на 29.08.2015Г. между ищеца и ответницата бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги, съгласно който на ответницата било предоставено ползването на мобилен телефонен № ********** с избрана абонаментна програма Резерв 24.99 ^{лв с} уговорен срок до 29.08.2017Г. По този договор ответницата не изпълнила задължението си да заплати потребените от нея услуги на стойност 57.11 лева, дължими за периода от 05.08.2015Г. до 04.12.2015Г. Поради неплащане на дължимите месечни суми, операторът прекратил едностранно договора на 26.10.2015Г.

Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата 57.11 лева, за която в полза на ищеца е била издадена заповедта за

изпълнение, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението - 31.11.2017Г. до окончателното изпълнение на задължението.

Правното основание на този иск е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл.422 от ГПК.

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени и осъдителни искове, както следва :

Иск с правна квалификация чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД : Твърди се, че на 29.08.2015Г. между страните бил сключен договор за лизинг, по силата на който на ответницата било предоставено ползването на мобилно телефонно устройство Huawei модел Ascendend Y330 Black. Договорът за лизинг бил сключен във връзка с договора за мобилни услуги от 29.08.2015 г. Уговорено било заплащане на цената на устройството на 23 месечни вноски в размер на 2.99 лева всяка. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия, дължимите от месец декември 2015Г. до края на срока на договора за лизинг месечни вноски били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че неплатените вноски за периода от месец декември 2015Г. до месец юли 2017Г. възлизат общо в размер на 62.79 лева, поради което моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума.

Иск с правна квалификация чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД : Твърди се, че на 31.08.2015Г. между ищеца и ответницата бил сключен втори договор за предоставяне на мобилни услуги, съгласно който на ответницата било предоставено ползването на мобилен телефонен № ********** с избрана абонаментна програма Интернет 3500 с уговорен срок до 31.08.2017Г. По този договор ответницата не изпълнила задължението си да заплати потребените от нея услуги на стойност 44.92 лева, дължими за периода от 05.08.2015Г. до 04.12.2015Г. Поради неплащане на дължимите месечни суми, операторът прекратил едностранно договора на 26.10.2015Г.

Иск с правна квалификация чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.з от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД : Твърди се, че на 31.08.2015Г. между страните бил сключен договор за лизинг, по силата на който на ответницата било предоставено ползването на мобилно устройство Tablet модел Alcatel Pixi3 7 Black. Договорът за лизинг бил сключен във връзка с договора за мобилни услуги от 31.08.2015 г. Уговорено било заплащане на устройството на 23 месечни вноски в размер на 5.59 лева всяка. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги от 31.08.2015Г. и преустановяване на предоставяните услуги, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия, дължимите от месец декември 2015Г. до края на срока на договора за лизинг месечни вноски били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че неплатените вноски за периода от месец декември 2015Г. до месец юли 2017Г. възлизат общо в размер на 117.39 лева, поради което моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума.

Задълженията по посочените четири договора се фактурирали общо на клиентски № *********. Били издадени две фактури - № **********/05.09.2015Г. за отчетен период 29.08.2015 г. - 04.09.2015Г., платима в срок до 20.09.2015Г., както фактура № **********/05.10.2015Г. за отчетен период 05.09.2015 г. - 04.10.2015Г., платима до 20.10.2015Г. Съгласно чл.71 от ОУ, задълженията следвало да бъдат платени в указания във фактурата срок, но не по-късно от 18 дни от издаването й.

Предявени са и два иска с правна квалификация чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД : Тъй като ответницата не изпълнила задължението си да плати сумите по посочените две фактури, изпаднала в забава и договорите за мобилни услуги били предсрочно прекратени по нейна вина, дължала неустойка, която, според постигнато споразумение между ищеца и КЗП, била в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси.

По договора от 29.08.2015Г. претендира неустойка в размер на 74.97 лева.

По договора от 31.08.2015Г. претендира неустойка в размер на 44-97 лева.

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски по настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответницата - адв. Д.А., е подал отговор срещу исковата молба в който предявените искове не се оспорват, не се противопоставят възражения и не се правят доказателствени искания.

Съдът указва на основание чл.146, алл, т.5 от ГПК на ищеца, че носи тежестта да докаже следните правно - релевантни факти :

По иска чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, основан на договора за мобилни услуги от 29.08.2015Г :

1/ че на 29.08.2015 г. между „Теленор България" ЕАД и ответницата е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги - предмет на договора, срок, възнаграждение;

2/че размерът на незплатеното възнаграждение за ползване на мобилни услуги за периода от 05.08.2015Г. до 04.12.2015Г. е в размер на 57.11 лева;

3/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответницата на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението.

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелства, очертани в пунктове 2 и 3.

По иска чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, основан на договора за мобилни услуги от 31.08.2015Г:

1/ че на 31.08.2015 г. между „Теленор България" ЕАД и ответницата е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги - предмет на договора, срок, възнаграждение;

2/че размерът на незплатеното възнаграждение за ползване на мобилни услуги за периода от 05.08.2015Г. до 04.12.2015Г. е в размер на 44-92 лева;

3/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответницата на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението.

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелства, очертани в пунктове 2 и 3.

По иска с правно основание чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 ^от ЗЗД, основан на договора за лизинг от 29.08.2015Г:

1/ че на 29.08.2015 г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ответницата е бил сключен договор за лизинг на мобилен телефонен апарат - предмет на договора, срок, възнаграждение;

2/че размерът на неплатените лизингови вноски периода от месец 12.2015Г. до месец 07.2017Г. е 62.79 лева;

3/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответницата на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението;

4/че вноските, дължими за периода от месец 12.2015Г. до месец 07.2017Г., са изискуеми.

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелства, очертани в пунктове 2-4.

По иска с правно основание чл.286 вр. чл.287 вр. чл.342, ал.3 от ТЗ вр. чл.79 ^от ЗЗД, основан на договора за лизинг от 31.08.2015Г:

1/ че на 31.08.2015 г. между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД и ответницата е бил сключен договор за лизинг на мобилно устройство - предмет на договора, срок, възнаграждение;

2/че размерът на неплатените лизингови вноски периода от месец 12.2015Г. до месец 07.2017Г. е 117.39 лева;

3/ кога договорът е бил предсрочно прекратен, поради неизпълнение от страна на ответницата на произтичащите от договора задължения за плащане на възнаграждението;

4/че вноските, дължими за периода от месец 12.2015Г. до месец 07.2017Г., са изискуеми.

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на обстоятелства, очертани в пунктове 2-4.

По иска с правно основание чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД за неустойка по договора за мобилни услуги от 29.08.2015Г:

1/ че ответницата дължи неустойка при прекратяване на договора;

2/ че неустойката в размер на три стандартни месечни абонаментни такса е в размер на 74.97 лева.

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на посочените обстоятелства.

По иска с правно основание чл. 286 вр. чл. 287 от ТЗ вр. чл.92 от ЗЗД за неустойка по договора за мобилни услуги от 31.08.2015Г :

1/ че ответницата дължи неустойка при прекратяване на договора;

2/ че неустойката в размер на три стандартни месечни абонаментни такса е в размер на 44.97 лева.

Съдът указва на основание чл.146, ал.2 от ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за установяване на посочените обстоятелства.

Съдът следва да допусне събиране на представените писмените доказателства.

Тъй като първоначално ищецът е претендирал неустойка в размер на 747.99 лева, а допълнително поддържа два иска за неустойка в общ размер 119.94 лева, то искът са разликата от 628.05 лева следва да се прекрати, съобразно изричното изявление на ищеца за оттегляне. Искането за оттеглянето е основателно, тъй като е направено от легитимирано за това лице, разполагащо с право да се разпорежда с иска и преди първото по делото заседание, поради което не е необходимо съгласие на ответника.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232, алл от ГПК производството по делото в частта му по предявения иск за неустойка в размер на 628.05 лева, поради направено оттегляне на иска в тази му част.

НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание за 16.06.2020 г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРЕДЯВЯВА на страните проекта за доклад, съобразно мотивите.

ДОПУСКА събиране на представените писмените доказателства.

УКАЗВА на страните да положат усилия за извънсъдебно решаване на спора, като ги напътва към медиация като способ за доброволно уреждане на отношение. Указвам на страните, че могат за ползват медиатори, вписани с Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част може да се обжалва  пред ОС Сливен с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата му част не може да
бъде обжалвано.