Решение по дело №672/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  408

 

гр. Пловдив, 23.03.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                  ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ състав, в закрито заседание на 23.03.2018 год. в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ                                         

                                                                                                                 ПОЛИНА БЕШКОВА

                                                                                  

като разгледа докладваното от съдията Писова  гр.д. № 672/2018 год. по описа на същия съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е образувано по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

              Постъпила е жалба вх. № 47750/13.11.2017 год. от адв. К., като особен представител на Д.И.Д., ЕГН **********, против постановление  на ЧСИ Петко Илиев, обективирано в Покана за доброволно изпълнение  с изх. № 51070/03.11.2017 год. по изп.д. № 20168210400245 с взискател „Интерлийз“ ЕАД, ЕИК *********, в частта в която е валожена възбрана върху недвижими имоти, находящи се в гр. П., ул. *** и представляващи два бр. паркоместа.

              В жалбата се излагат доводи, че действието на ЧСИ е незаконосъобразно и неправилно, тъй като възбраната е насочена ком несеквистируимо имущество, представляващо идеални части от недвижим имот.

незаконосъобразнаотказът  е незаконосъобразен и постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска  отмяната му със заксонните последици; да се дадат указания на СИ за последващите му действия, както и да му се заплатят разноските по делото.

             Постъпило е възражение от визкателя  „Интерлийз“ ЕАД, ЕИК *********, в което се взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

че жалбата е неоснователна.  Претендира разноски за тази инстанция.

             Частният съдебен изпълнител е изложил мотиви за неоснователност на жалбата.

             След преценката на данните по изпълнителното дело, съдът намира за установено следното:

             Жалбата е подадена в срока по чл.436 от ГПК, от легитимирано лице против действие на ЧСИ, поради което е допустима.

              Разгледана по същество, същата е неоснователна. 

              На 14.05.2015 год по молба на  взискателя „Интерлийз“ ЕАД, ЕИК *********  против Д.И.Д., ЕГН ********** е образувано изп.дело. № 2015884040256 на ЧСИ Мария Н. – Ангелова, с рег. № 884 и район на действие ОС Пазарджик. По него е наложена възбрана – вписана в СВ Пловдив с акт № 236, том 5/2015 год. върху ½ паркоместо № 9 и ½ паркоместо № 10.

              По искане на взискателя  изп.дело. № 2015884040256 на ЧСИ Мария Н. *** действие ОС Пазарджик е предадено на ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821 и  район на действие ОС Пловдив и е преобразувано под № 20168210400245 на ЧСИ.

              Длъжникът не е могъл да бъде открит на постоянния и настоящ му адреси, поради което по искане на взискателя, му е назначен особен представител. Чрез последният на 08.11.2016 год. му е връчена покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен за първоначално образуваното изп. дело при ЧСИ Мария Н. *** действие ОС Пазарджик, за наложената възбрана и за преобразуването на първоначалното изп.дело в настоящото и за продължаването на изпълнитеблните действия по него. На 13.02.2018 год. ЧСИ е наложил възбрана  - вписана в СВ Пловдив с акт № ***, том 1/2018 год. върху ½ ид.ч.от паркоместо № 9 и ½ паркоместо № 10 с съответната им ивдивидуализация, със съответните ид.ч. от подземния гараж вкойто се намират и съответните ид.ч. от сградата.

               В жалбата се твърди, че действието е неправилно, тъй като се касае до възбрана върху несеквестируемо иммущество.

               Този довон е неостнователен. Съгл. чл.444, т.7 от ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника. В случая не се кяасае до недвижим имот представляващ жилище. Предмет на възбраната са ид.ч. от паркоместа.

                Твърдението на жалбоподателят, че паркоместата не могат да бъдат предмет ва възбрана е неоснователно, тъй като нямали самостоятелен правен статут съгл. ЗУТ и ЗКИР.     

                Съдебната практика е в обратната посока. Съобразно трайната такава паркоместото е годен обект на възбрана и на принудително изпълнение и продажба по ГПК. В тази посока е и ТР № 3/2014 год. от 29.8.06.2016 год. на ОСГК на ВКС.

                Ето защо жалбата е неоснователна и като такава слбедва да се остави без уважение.

                Жалбоподателятпретендира разноски, но такива не му се следват с оглед обстотелстовот, че жалбата е неоснователна, без значение, че се касае до действия на назначен особен представител.

                Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПОС сумата 25 лв. за държавна такса по жалбата.

                Водим от изложеното Пловдивският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ   жалба № 47750/13.11.2017 год. подадена от адв. К., като особен представител на Д.И.Д., ЕГН **********, против постановление  на ЧСИ Петко Илиев, обективирано в Покана за доброволно изпълнение  с изх. № 51070/03.11.2017 год. по изп.д. № 20168210400245 с взискател „Интерлийз“ ЕАД, ЕИК *********, в частта в която е валожена възбрана върху недвижими имоти, находящи се в гр. П., ул. *** и представляващи по ½ ид.ч. от паркоместо № 9 и № 19, находящи се в подземния етаж на жилищната сграда.

                ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на пос за дърржавна такса по делото сумата в размер на 25 лв.

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: