№ 404
гр. Пазарджик, 18.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20255200500425 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Жалбоподателят П. И. К. се явява лично, редовно призован. За него се
явява и адв. П. Н. К., редовно упълномощена от преди.
Ответника Д. Д. Х. не се явява. За нея се явява особен представител
адв.А. Г. Г..
Адв. К.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №9/06.01.2025г., постановено по гр.д.№4152/2023г. по описа
на РС- Пазарджик е осъдена Д. Д. Х., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.„К.
В.“ №11, вх.А, ет.1, ап.3, да заплати на П. И. К., ЕГН **********, от
гр.Пазарджик, ул.„Г. Б.“ №48, ет.5, ап.10, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик,
чрез пълномощник адв.П. К., съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.„Иван Вазов”
№8, ет.2, оф.12, на основание чл.88, във връзка с чл.87 ЗЗД следните суми
1
представляващи обезщетения за имуществени вреди в резултат на разваляне
на предварителен договор от 06.06.2023г. поради договорно неизпълнение на
ответницата както следва: сумата в размер на 207лв., /включваща платени
суми за данъчна оценка, удостоверение за вещни тежести, такса оценка на
имот за обезпечение/, сумата в размер от 298лв. /включваща разходи по
нотариална такса и адвокатски хонорар пред ЧСИ/, както и сумата в размер от
16,20лв. представляваща такса вписване на възбрана, като над размера от
207лв. до претендирания в исковата молба размер от 471,00лв., над размера от
298,00лв. до претендирания размер от 300лв. са отхвърлени претенциите като
неоснователни.
Отхвърлен е предявеният иск от П. И. К., ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул.„Г. Б.“ №48, ет.5, ап.10, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик,
чрез пълномощник адв.П. К., съдебен адрес: гр.Пазарджик, ул.„Иван Вазов”
№8, ет.2, оф.12, против Д. Д. Х., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.„К. В.“
№11, вх.А, ет.1, ап.3, с правно основание чл.88, във връзка с чл.87 ЗЗД за
заплащане на сумата от 16000лв., представляваща неустойка, установена в
разпоредбата на чл.10 от предварителен договор от 06.06.2023г. като
неоснователен.
Осъдена е Д. Д. Х., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.„К. В.“ №11,
вх.А, ет.1, ап.3, да заплати на П. И. К., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, ул.
„Г. Б.“ №48, ет.5, ап.10, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, чрез пълномощник
адв. П. К., съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов” №8, ет.2, оф.12, на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в настоящото производство както и в
обезпечителното производство по ч.гр.д.№3732/2023г. по описа на РС-
Пазарджик в размер от 568,53лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от П. И. К., чрез
пълномощника му адв.П. К., в частта му с която съдът е отхвърлил
предявеният иск от П. И. К. против Д. Д. Х., с правно основание чл.88 от ЗЗД,
във връзка с чл.87 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 16000лв., представляваща
неустойка, установена в разпоредбата на чл.10 от предварителен договор от
06.06.2023г., като неоснователен, както и в частта му, в която е осъдена Д. Д.
Х., да заплати на П. И. К., на основание чл,78, ал.1 от ГПК, разноски в
настоящото производство както и в обезпечителното производство по ч. гр. д.
№ 3732/2023 г. по описа на РС-Пазарджик, в размер от 568,53лв.
2
Твърди се, че решението на съда в неговите обжалвани части е
неправилно поради наличие на допуснати нарушения на материалния закон и
на съдопроизводствените правила, както и поради неговата необоснованост,
евентуално недопустимост на обжалваното решение /основание чл.270, ал.3,
предлож. последно от ГПК/.
В тази насока се сочи относно неправилността на въззивното решение,
че това е така, поради дадена от съда неточна правна квалификация на
предявените от П. И. К. искове.
Твърди се, че с исковата молба по делото пред РС са претендирани
имуществени и неимуществени вреди от неизпълнение на предварителен
договор от 06.06.2023г. за покупко- продажба на недвижим имот. В този
смисъл е формулиран в ИМ на стр.3 следния петитум, а именно:- „Моля да
ни призовете на съд с ответницата и след като се убедите ..., да осъдите
ответницата Д. Д. Х., ЕГН **********,..., да ми заплати на основание чл.10 от
сключения между нас предварителен договор за продажба на недвижим имот
..., следните суми:
-сумата 16000лв., представляваща заплатеното от мен капаро в двоен
размер, както и причинените вреди, представляващи пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на договора от ответницата, а именно: ... „.
Сочи се, че с доклада си по делото, РС- Пазарджик е определил неточна
правна квалификация на исковете на П. И. К. по чл.88 от ЗЗД, във връзка с
чл.87 от ЗЗД. Сочи се, протокол от проведено на 17.09.2024г. открито с.з. по
гр. дело №4152/2023г. по описа на РС- Пазарджик:
-„Съдът ...следва да изложи ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО:
Първоначално предявените искови претенции са с правно основание чл.88 от
ЗЗД, във вр. с чл.87 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД.“.
Визира се, че с първоинстанционното решение по делото, съдът
присъжда имуществени вреди от разваляне на предварителния договор, като
на стр.8 посочва: „Районен съд- Пазарджик е сезиран с обективно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл.88 от ЗЗД, във връзка с
чл.87 от ЗЗД.“.
Твърди се, че в производството по гр.дело №4152/2023г. по описа на РС-
Пазарджик ищецът не е претендирал имуществени вреди от разваляне на
3
предварителния договор от 06.06.2023г. за продажба на недвижим имот. От
двете изпратени от П. К. нотариални покани до ответницата /с вх.
№21009/16.08.2023г. на ЧСИ X.Пилафов и с вх.№22916/08.09.2023г. на ЧСИ
X. Пилафов/, тя е получила само първата нотариална покана- тази с вх.
№21009/16.08.2023г. на ЧСИ Харалампи Пилафов, връчена й лично на
17.08.2023г.
Сочи се, че предвид това, че втората нотариална покана /с вх.
№22916/08.09.2023г. на ЧСИ X.Пилафов/ не е връчена на Д. Х., въпреки трите
посещения на адреса й, ищецът не е приел за безспорен факта, че тя е
получила волеизявлението, което е било адресирано до нея с тази втора
покана.
Затова се приеме, че и с исковата молба по делото, П. К. не е
претендирал вреди от разваляне на предварителния договор от 06.06.2023г., а
е претендирал вреди от неизпълнението на този договор.
Твърди се, че както в исковата молба по гр.дело №4152/2023 г. по описа
на РС- Пазарджик, така и в първоинстанционното производство по това дело
не е излаган от ищеца правен довод за приложение на разпоредбата на чл.50
ЗННД, във вр. с чл.37-58 ГПК. Ищецът по категоричен начин е приел, че след
като не е извършено надлежно връчване на Д. Х. на втората адресирана до нея
нотариална покана /защото Х. не е открита на посочения в поканата адрес за
връчване/, то не е коректно той да иска от съда да се приемат за установени и
фактите- на връчване на тази покана на продавача по предварителния договор,
респ. и на получаване от продавача на отправеното с нотариалната покана
изявление за разваляне на предварителния договор.
Сочи се, че добросъвестността на ищеца при упражняването на
процесуалните му права в производството по гр.дело №4152/2023г. по описа
на РС- Пазарджик и нежеланието му да се позовава на разпоредбата на чл.50
от ЗННД, вр. с чл.37- 58 ГПК не са взети предвид при определянето на
правната квалификация на предявените от него искове.
Твърди се, че вместо да посочи правна квалификация на исковете,
съответстваща на изложените в обстоятелствената част на ИМ факти и
обстоятелства- доказващи правото на ищеца, уговорено в чл.10 от
предварителния договор от 06.06.2023г., да получи капаро в двоен размер,
поради неизпълнението от ответницата на задължението й да сключи
4
окончателния договор за продажба, съответстваща и на петитума на исковата
молба по делото, първоинстанционния съд дава друга квалификация на
предявените искове, с която определя и друг предмет на делото, различен от
заявения с исковата молба.
Приема се, че неточната квалификация на исковете води до неправилно
прилагане на материалния закон, защото съдът не е определил точно
регулиращата спорното правоотношение правна норма, съответно се е
произнесъл по непредявен иск.
Твърди се, че съдът необосновано приема, че предварителния договор от
06.06.2023г. е развален с исковата молба по делото.
Сочи се, че с исковата молба не е отправяно изявление за разваляне на
предварителния договор, а в мотивите на решението /стр. 13, редове 4 и
следващи/ съда приема, че предварителния договор е развален с исковата
молба. С петитума на исковата молба по гр.дело №4152/2023г. по описа на РС-
Пазарджик не се претендират последици от развалянето, а се претендират се
последици от неизпълнението на предварителния договор.
Визира се, че въпреки, че в чл.10 от предварителния договор не е
уговаряна неустойка в размер на двойно капаро и въпреки че с исковата молба
не е претендирано плащане на неустойка в размер на 16000лв., с
първоинстанционното си решение съда:- „отхвърля предявения иск с правно
основание чл.88 от ЗЗД, във вр. с чл.87 ЗЗД за заплащане на сумата от
16000лв., представляваща неустойка, установена в разпоредбата на чл.10 от
предварителния договор“.
Приема се, че неоснователното и необосновано отхвърляне на част от
претенциите на ищеца е довело до неправилност на съдебното решение и в
частта му, в които съдът не е уважил искането на ищеца за присъждане на
направените от него разноски в настоящото производство, както и в
обезпечителното производство по частно гр.дело № 3732/2023г. по описа на
PC- Пазарджик, в размер от 568,53лв.
В тази насока се сочи, че първоинстанционният съд се е произнесъл в
тази част от диспозитива на решението, общо: (1)и по искането за присъждане
на направените от ищеца разноски в производството по гр. дело №4152/2023г.
по описа на PC- Пазарджик /искане с правно основание чл.78, ал.1 ГПК/ и (2)
и по иска за присъждане на направените от ищеца разноски в образуваното от
5
него обезпечително производство /ч.гр.д.№3732/2024г. по описа на PC-
Пазарджик/, които в мотивите на първоинстанционното решение PC-
Пазарджик правилно са приети за имуществени вреди от неизпълнението от
ответницата на предварителния договор от 06.06.2023г., а не разноски по
чл.78, ал.1 от ГПК.
Искането е да се обезсили, като недопустимо Решение №9 от
06.01.2025г. по гр.дело №4152/2023г. по описа на РС- Пазарджик и да се върне
делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
При условие на евентуалност- при допустимост на обжалваното
първоинстанционно решение по делото се моли да се постанови решение, с
което да се отмени Решение №9 от 06.01.2025г. по гр.дело №4152/2023г. по
описа на РС- Пазарджик, в обжалваните му части и вместо него да се
постанови решение, с което:
-да се осъди Д. Д. Х., да заплати на П. И. К. сумата 16000лв.,
представляваща двоен размер на заплатеното от него капаро, на основание
чл.10 от сключения на 06.06.2023г. предварителен договор за продажба на
следния недвижим имот: УПИ XVIII-1232, в кв.30 по плана на с.Мало Конаре,
община Пазарджик, с площ от 1104кв.м., като имота участвал в парцела с
1088кв.м., ведно с построените в имота двуетажна полумасивна жилищна
сграда на площ от 90кв.м. и полумасивна сграда /гараж/ на площ от 24кв.м.,
при съседи на имота: изток- УПИ ІІІ- 1230, запад-улица с о.т. 249а-249-250,
север- УПИ XIX-1231, юг-УПИ XVII- 1233.
- да се осъди Д. Д. Х., да заплати на П. И. К. сумата от 471лв.- платени за
издаване на скица, удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за вещни
тежести, оценка на имота за обезпечение, банкови такси; - сумата от
300лв.- разходи за правна защита от адвокат, за проучване, подготовка и
изготвяне на 2 бр. нотариални покани, и такси за изпращане на нотариалните
покани чрез ЧСИ Х.Пилафов; -сумата от 1078,75лв.- разходи за провеждане
на обезпечително производство и вписване на възбрана върху недвижимия
имот, предмет на обезпечението /1000лв.- адвокатски хонорар за проведеното
обезпечително производство; 51,55лв.- държавна такса за образуване на
съдебно производство по обезпечение; 11лв.- държавна такса за преписи от
издадената обезпечителна заповед; 16,20лв.- за вписване на възбрана върху
недвижимия имот, предмет на обезпечителната заповед/, т.е. и всички
6
причинени материални вреди, представляващи пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на договора;
Моли се за присъждане на П. И. К. и всички направени от него съдебни
и деловодни разноски в първоинстанционното и във въззивното производство
по делото, в съответствие с изискванията на закона и представените списъци
за направени по делото разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Д. Д. Х.,
чрез особения й представител А. Г. от АК- Пазарджик не е постъпил писмен
отговор.
С Решение №209 от 26.02.2025г. постановено по гр.дело №4152/2023г.,
по описана РС- Пазарджик е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в Решение №9 от 06.01.2025г. по гр.дело №4152/2023г. по описа на РС-
Пазарджик, като в диспозитива след текста: „...като над размера от 207.00лв.
до претендирания в исковата молба размер от 471,00лв., над размера от 298,00
лв. до претендирания размер от 300,00лв., отхвърля претенциите като
неоснователни, да се чете: „ОСЪЖДА Д. Д. Х., ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул.„К. В.“ №11, вх.А, ет.1, ап.3, да заплати на П. И. К., ЕГН
**********, от гр.Пазарджик, ул. „Б.“ №48, ет.5, ап.10, сумата в размер на
1200лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
разваляне на предварителен договор от 06.06.2023г. поради договорно
неизпълнение на ответницата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над размера от
1200лв. до претендирания размер от 3000лв. като неоснователна.
-ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената от П. И. К. молба, с вх.
№4341/13.02.2025г. с правно основание чл.250, ал.1 от ГПК за допълване на
Решение №9 от 06.01.2025г. постановено от Районен съд- Пазарджик по
гр.дело № 4152/2023г.
Против това решение, в частта му в която съдът: „ДОПУСКА
ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение №9 от 06.01.2025г. по
гр.дело №4152/2023г. по описа на Районен съд- Пазарджик, като в
диспозитива след текста: „...като над размера от 207.00лв. до претендирания в
исковата молба размер от 471.00лв., над размера от 298.00лв. до
претендирания размер от 300.00лв., отхвърля претенциите като
неоснователни, да се чете: „ОСЪЖДА Д. Д. Х., ЕГН **********, от
гр.Пазарджик, ул.„К. В.“ №11, вх.А, ет.1, ап.3, да заплати на П. И. К., ЕГН
7
**********, от гр.Пазарджик, ул. „Б.“ №48, ет.5, ап.10, сумата в размер на
1200лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
РАЗВАЛЯНЕ на предварителен договор от 06.06.2023г. поради договорно
неизпълнение на ответницата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над размера от
1200лв. до претендирания размер от 3000 лв. като неоснователна.“ е
постъпила въззивна жалба от П. И. К., чрез пълномощника му адв.П. К..
Твърди се, че решението на съда /в неговата обжалвана част/ е
неправилно поради дадената от съда неточна правна квалификация на
предявения от П. И. К. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, както и поради неговата немотивираност.
Визира се, че с исковата молба /ИМ/ по гр. дело № 4152/2023г. по описа
на РС- Пазарджик са претендирани неимуществени вреди от
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на предварителен договор от 06.06.2023г. за покупко-
продажба на недвижим имот. В този смисъл се сочи, че на стр.3 е заявен
петитум: -„Моля да ни призовете на съд с ответницата и след като се убедите
..., да осъдите ответницата Д. Д. Х., ЕГН **********,..., да ми заплати на
основание чл.10 от сключения между нас предварителен договор за продажба
на недвижим имот..., следните суми:
- претендирам и сумата 3000лв., представляваща причинените ми
нематериални вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на договора“.
Твърди се, че в производството по гр.дело №4152/2023г. по описа на PC-
Пазарджик ищецът не е претендирал нито имуществени, нито неимуществени
вреди от разваляне на предварителния договор от 06.06.2023г. за продажба на
недвижим имот.
Сочи се, че П. И. К. е претендирал имуществени и неимуществени вреди
от НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на предварителния договор от 06.06.2023г. за продажба
на недвижим имот.
Визира се, че с подадената от П. И. К. въззивна жалба срещу Решение
№9 от 06.01.2025г. по гр. дело № 4152/2023г. по описа на Районен съд -
Пазарджик са изложени доводите му за неправилността и немотивираността
на първоинстанционното решение по делото. В този аспект отново се сочи, че
от двете изпратени от П. К. нотариални покани до ответницата /с вх.
№21009/16.08.2023г. на ЧСИ X. Пилафов и с вх.№22916/08.09.2023г. на ЧСИ
8
X. Пилафов/, тя е получила само първата нотариална покана- тази с вх.
№21009/16.08.2023г. на ЧСИ Харалампи Пилафов, връчена й лично на
17.08.2023г. Предвид това, че втората нотариална покана /с вх.
№22916/08.09.2023г. на ЧСИ X. Пилафов/ не е връчена на Д. Х., въпреки трите
посещения на адреса й, ищецът не е приел за безспорен факта, че тя е
получила волеизявлението, което е било адресирано до нея с тази втора
покана. Затова и с исковата молба по делото П. К. не е претендирал вреди от
разваляне на предварителния договор от 06.06.2023г., а е претендирал вреди
от неизпълнението на този договор.
Както в исковата молба по гр.дело №4152/2023г. по описа на РС-
Пазарджик, така и в първоинстанционното производство по това дело не е
излаган от ищеца правен довод за приложение на разпоредбата на чл.50
ЗННД, във вр. с чл.37- 58 ГПК.
Сочи се, че ищецът по категоричен начин е приел, че след като не е
извършено надлежно връчване на Д. Х. на втората адресирана до нея
нотариална покана /защото Хрусалева не е открита на посочения в поканата
адрес за връчване/, то не е справедливо и коректно той да иска от съда да се
приемат за установени фактите- на връчване на тази покана на продавача по
предварителния договор, респ. и на получаване от продавача на отправеното с
нотариалната покана изявление за разваляне на предварителния договор.
Добросъвестността на ищеца при упражняването на процесуалните му права в
производството по гр. дело № 4152/2023 г. по описа на PC-Пазарджик, и
нежеланието му да се позовава на разпоредбата на чл.50 от ЗННД, вр. с чл.37-
58 ГПК, не са взети предвид при определянето на правната квалификация на
предявените от него искове.
Твърди се, че вместо да посочи правна квалификация на исковете,
съответстваща на изложените в обстоятелствената част на исковата молба
факти и обстоятелства, съответстваща и на петитума на исковата молба по
делото, първоинстанционния съд е дал друга квалификация на предявените
искове, с която определя и друг предмет на делото, различен от заявения с
исковата молба, включително и в частта му относно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на предварителния
договор.
Сочи се, че неточната квалификация на исковете води до неправилно
9
прилагане на материалния закон, защото съдът не е определил точно
регулиращата спорното правоотношение правна норма.
Твърди се, че първоинстанционния съд необосновано приема, че
предварителния договор от 06.06.2023г. е развален с исковата молба по
делото.
Визира се, че дори и ищецът да е склонен да приеме за справедливо
решението за поправка на ОФГ по отношение на размера на присъденото му
обезщетение за неимуществени вреди, той няма право да допусне влизането в
законна сила на това решение. Това е така, защото счита, че едно такова
решение, в което е посочено неточно правно основание на частично уважената
му претенция за неимуществени вреди, ще създаде сила на пресъдено нещо по
отношение на част от предмета на делото, от която ще бъде обвързан и
въззивния съд при разглеждането на въззивната му жалба срещу Решение №9
от 06.01.2025г. по гр.дело №4152/2023г. по описа на РС- Пазарджик.
Искането е да се отмени Решение №209 от 26.02.2025г. по гр.дело
№4152/2023г., РС- Пазарджик, в обжалваната му част и вместо него да се
постанови решение, с което: Да се допусне до поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение №9 от 06.01.2025г. по гр. дело №4152/2023г. по
описа на РС- Пазарджик, като в диспозитива след текста: „...като над размера
от 207.00лв. до претендирания в исковата молба размер от 471.00лв., над
размера от 298.00лв. до претендирания размер от 300.00лв., отхвърля
претенциите като неоснователни, да се чете: „ОСЪЖДА Д. Д. Х., ЕГН
**********, от гр.Пазарджик, ул.„К. В.“ №11, вх.А, ет.1, ап.3, да заплати на П.
И. К., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, ул.„Б.“ №48, ет.5, ап.10, сумата в
размер на 1200лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на предварителен договор от 06.06.2023г.
поради договорно неизпълнение на ответницата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията над размера от 1200лв. до претендирания размер от 3000лв. като
неоснователна.“
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Д. Д. Х.,
чрез особения й представител адв.Г. не е постъпил писмен отговор.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Съдът докладва постъпило писмено становище от 27.05.2025г. от Д. Х.
чрез особен представител адв. Г., в което е изложено кратко становище по
10
съществото на спора. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Адв. К.: - Поддържам жалбата. Няма да соча доказателства.
Адв.Г.: - Оспорвам жалбата. Поддържам подаденото становище. Няма
да соча доказателства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.К.: - Моля с решението, което ще постановите първо да обезсилите,
като недопустимо решението на първоинстанционния съд и върнете делото за
разглеждане от друг състав на РС. Евентуално ако приемете, че е допустимо
обжалваното решение да постановите решение, с което отмените същото в
обжалваните му части и вместо него постановите решение, с което осъдите
ответницата да заплати на доверителят ми сумата от 16 000 лева
представляваща двойния размер на заплатеното от него капаро на основание
чл. 10 от сключения предварителен договор за продажба. Второ да осъдите Д.
Х. да заплати на П. К. сумата от 471 лв. платени разноски за издаване на
скица, удостоверение за данъчна оценка, удостоверение за тежести, за
обезпечение, банкови такси. Сумата от 300 лв. разходи за правна защита от
адвокат за проучване, подготвяне и изготвяне на 2 бр. нотариални покани
включително и такси за изпращане на нотариалните покани чрез ЧСИ, както и
сумата от 1078.75 лв. разходи за провеждане на обезпечителното производство
и вписване на възбрана върху недвижимия имот предмет на обезпечение.
Направила съм подробна разбива на тази сума във въззивната жалба, както й,
ако приемете, че решението е допустимо да допуснете поправка на ОФГ в
първоинстанционното решението, като в диспозитива с текста „.. като над
размера на 207 лв. до претендирания в ИМ размер от 471 лева над размера 288
лева до претендирания размер до 300 лева отхвърля претенцията, като
неоснователна“ да се чете „Осъжда Д. Х. да заплати на П. Косев сумата в
размер на 1200 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на неизпълнение на предварителен договор от 6.06.2023г., поради
договорно неизпълнение на ответницата, като отхвърля претенцията над
11
размера от 1200 лв. до 3000 лев като неоснователна“. Подробни съображения
съм развила в двете въззивни жалби, втората от които е частна и ще ви моля
по тези съображения да уважите въззивните жалби. Представям списък с
разноски, както и договор за правна защита. Моля да присъдите на
доверителят ми сторените от него съдебно деловодни разноски, като в
първоинстанционното така и за въззивното производство.
Адв. Г.: - Предмета на делото е свързан с предварителен договор за
продажба на недвижим имот, който не е с продължително изпълнение и е бил
развален, поради неизпълнение от длъжника. В тези случай според ТР №7 от
2013г. на ОСГ ТК дължима е единствено неустойка за обезщетение на вреди,
поради разваляне ако такава е била уговорена. Следва съдът да прецени дали в
т.10 от договора такава неустойка е уговорена, считам, че в тази точка от
договора всъщност е уговорена неустойка при неизпълнение, а не при
разваляне т.е. нямаме неустойка при разваляне и по тези съображения ще моля
да оставите без уважение въззивните жалби и да потвърдите обжалваното
решението. Моля съдът да се съобрази с правната квалификация дадена от РС,
става въпрос за правна квалификация по чл. 82 от ЗЗД обезщетение за вреди.
Нямаме квалификация по чл. 59 т.е. не се иска връщане на даденото капаро,
нямаме и квалификация и по чл. 93 връщане на двоен размер на задатъка .
Иска се една сума, която по изчисление се равнява на двойни размер на
капарото и се претендира като неустойка за неизпълнение, каквато всъщност
не е уговорена в договора. По тези съображения моля да оставите без
уважение въззивните жалби.
Съдът счете делото за изяснено и намира, че следва да се изплати
адвокатско възнаграждение на особения представител адв. А. Г. Г. в размер на
1000 лв. от внесен по сметка на ПОС депозит за процесуално
представителство и защита пред въззивното производство, за това
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ по внесения депозит в полза на особения представител
адв.А. Г. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. по внесен депозит
за процесуално представителство на ответника пред въззивната инстанция.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 18.07.2025г.
12
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13