№ 2570
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110153348 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу А. Ж. П. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 295,59 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „х“, бл. 108, вх. „Г“, ап. 76, аб. № 061512, ведно със законната
лихва от 14.09.2021 г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 43,93 лева –
обезщетение за забава върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 16.10.2020 г., сумата в размер на 26,77 лева - цена на извършена
услуга дялово разпределение през периода 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 14.09.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на
5,68 лева - лихва за забава върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 30.11.2017 г. до 16.10.2020 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на ищеца, като дължимите от ответника суми за исковия период не били
заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове, като възразява за погасяването им по давност. Моли за
отхвърляне на исковата претенция.
Третото лице – помагач на страната на ищеца т изразява становище, с което поддържа,
че отчитането и разпределението на топлинната енергия за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия между него и ответната страна, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че
са се осъществили факти и обстоятелства, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притеЖ.ието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и събраните по делото писмени
доказателства сочат, че Г. Ж. П. е бил собственик на процесния имот, като след смъртта му,
настъпила на 12.03.2014 г., ответникът в качеството си на негов единствен наследник по
закон е придобил правото на собственост върху процесния имот. При това положение
следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна уредба същият е клиент на
топлинна енергия. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го
поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски
отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става
при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти,
прекратяващи облигационните отношения. По делото не се твърди и не са ангажирани
доказателства ответникът да е отчуждил процесния имот преди исковия период, поради
което се налага извод, че е налице договорна връзка между страните за доставка на
топлоенергия за процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е
топлоенергия, съответно за ответника е възникнало задължение да плати дължимата цена.
Следва да бъде отбелязано, че с доклада по делото, срещу който страните не са направили
възражения, тези обстоятелства са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване,
поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
СъдърЖ.ието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът
да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
В случая ответникът не оспорва количеството потребена топлинна енергия в имота за
процесния период, както и че същото стойност възлиза на претендирания размер от 295,59
2
лева. При това положение предявеният иск за заплащане на цена на доставена от ищеца
топлинна енергия в процесния имот през исковия период се явява основателен.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ответникът не
оспорва и размера на дължимата такава за процесния период в размер на 26,77 лева, поради
което претенцията на ищеца и в тази част се явява основателна.
При това положение следва да бъде разгледано своевременно наведеното възражение
от ответника за погасяване на вземанията по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
14.09.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.09.2021 г. в
случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погА.и по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила
през 2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При
това положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2017 г., започва
да тече от 16.07.2017 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2020 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно погА.и по давност се явяват задълженията за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г., тъй като давността за задължението за месец май 2018 г. изтича на
24.09.2021 г., а същата се счита прекъсната с подаване на исковата молба - на 14.09.2021 г.
При това положение непогА.и по давност се явяват единствено вземанията за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., които съгласно данните по делото са в размер на 149,36 лева,
до който размер и период искът за неплатена топлинна енергия се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 295,59 лева и за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. – отхвърлен.
По отношение на услугата за дялово разпределение в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. Най-старото задължение от м.05.2017 г. е възникнало на 31.05.2017 г. и става
изискуемо на 01.06.2017 г., това за м.06.2017 г. става изискуемо на 01.07.2017 г. и т.н.,
поради което следва да се приеме, че всички вземания за периода от 01.10.2017 г. до
30.06.2018 г., при съобразяване на горепосочените правила на ЗМДВИП, са погА.и по
3
давност. Следователно непогА.и по давност се явяват единствено вземанията дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., които съгласно данните по
делото са в размер на 14,30 лева. Именно за този размер и период предявеният от ищеца иск
за заплащане на цена на извършена услуга дялово разпределение се явява основателен и
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 26,77 лева и за периода
от 01.10.2017 г. до 30.06.2018 г. – отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура, като за вземанията за
топлинна енергия за процесния период не е необходимо отправянето на покана или
предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава
– арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Така за непогА.ата по давност сума за топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в размер на 149,36 лева се дължи обезщетение за забава след
изтичане на 45-дневеният срок от издаване на общата фактура – 15.09.2019 г., до 16.10.2020
г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 16.10.2020 г. върху общо дължимата непогА.а по давност сума за топлинна
енергия възлиза на сумата в общ размер на 16,51 лева, до който размер и период искът се
явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
43,93 лева и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г. – отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответника, поради което акцесорната
претенция за сумата от 5,68 лева - обезщетение за забава върху вземането за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 30.11.2017 г. до 16.10.2020 г., се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани в настоящото производство разноски съразмерно на уважената
част от исковете. Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на
150 лева, от които 50 лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в
общ размер на 72,66 лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, като претендира заплащане на
4
адвокатско възнаграждение в минимален размер, но поради липсата на доказателства за
уговорено и заплатено такова, разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ж. П., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „х“ бл. 108, вх. Г, ет. 5,
ап. 76, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „я“ 23Б,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на
149,36 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г, доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „х“, бл. 108, вх.
„Г“, ап. 76, аб. № 061512, ведно със законната лихва от 14.09.2021 г. до окончателното
изплащане, сумата в размер на 16,51 лева – обезщетение за забава върху вземането за
стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.10.2020 г., сумата
в размер на 14,30 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода
01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 14.09.2021 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за незаплатена топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 149,36 лева до пълния предявен размер от 295,59 лева и за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., иска за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над уважения размер от 16,51 лева до пълния предявен
размер от 43,93 лева и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г., иска за главница за цена
на извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 14,30 лева
до пълния предявен размер от 26,77 лева и за периода от 01.10.2017 г. до 30.06.2018 г., както
и иска за сумата в размер на 5,68 лева - обезщетение за забава върху вземането за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 30.11.2017 г. до 16.10.2020 г.
ОСЪЖДА А. Ж. П., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „х“ бл. 108, вх. Г, ет. 5,
ап. 76, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „я“ 23Б,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 72,66 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– т, ЕИК ,.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5