Р Е Ш Е Н И Е
№
260840
/ 09.06.2021 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на десети май две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 3039 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас против Д.Й.Г., И.Г.С. и Н.Г.Г., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответниците дължат разделно на ищцовото дружество сумата от 290.33 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 19.11.2016 год. до 18.10.2019 год., ведно с мораторна лихва в размер на 41.08 лв., начислена за периода от 23.01.2017 год. до 15.01.2020 год. и законната лихва, начиная от 21.01.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № **** / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК или всеки от тримата по 1/3, изчислени на 96.78 лв. - главница и 13.69 лв. - лихва за забава.
Исковете са предявени по реда на чл.415 вр. с чл.422 от ГПК, правното им основание е в чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са допустими.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковете и моли за уважаването им. Ангажира доказателства, претендира разноски.
Особеният представител на ответниците оспорва исковете по съображения, развити в отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, Бургаският районен съд приема за установени следните факти, относими към повдигнатия спор:
На **** год. Н.Г. Г* и Г.Н.Г. (наследодател на ответниците) са придобили по силата на покупко-продажба, извършена чрез ОБнС - гр.Бургас, недвижим имот, находящ се в с.Р* и представляващ дворно място - парцел *** в кв.*** по плана на с.Р***, общ.Бургас, с площ от 885 кв.м. и построените в същото жилищна сграда и лятна кухня. В тази насока са наличните по делото нотариален акт № ****/*** год. на нотариус при БРС, както и удостоверение за наследници на Г.Г.,***, поч. на *** год., налично по ч.гр.д. № ****/2020 год. на БРС, приложено в цялост към настоящото дело. Според вписването в последното, към датата на смъртта си, покойният е бил женен, като е оставил за свои наследници тримата ответници - преживяла съпруга и двама низходящи.
От заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза се установява, че във водоснабден имот - дворно място със съборена постройка, находящо се на адрес: с.Р*, общ.Бургас, ул.“****“ № ****, е бил монтиран един водомер за студена вода, както и че понастоящем водоснабдяването е преустановено, посредством демонтаж на водомера, с крайно показание - 371 куб.м. Експертът е изчислил, според представените му от ищцовото дружество данни, че общото количество потребена вода е 187 куб.м., което е описал в табличен вид, според месечните начисления, които е остойностил на 290.33 лв., съпоставяйки ги със съставените 35 бр. фактури.
Тези фактури са били обект на изследване от вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, което не е могло да се произнесе с категоричност относно редовността на воденото от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД счетоводство. Изчислен е и размерът на мораторната лихва върху неплатените задължения, за периода от съответния падеж до 15.01.2020 год.
Разпитана двукратно по делото, св. Ш. – отчетник в ищцовото дружество заявява при първоначалния си разпит, че познава имота на ответниците, който обаче не се намира в с.Р*, а в с.В*. По нейно и на процесуалния представител на ищцовото дружество настояване, съдът е допуснал повторен разпит на същата, по време на който е уточнила, че се касае за водоснабден имот, находящ се в края на с.Р*, който физически е отчитала редовно и се е обитавал от наследодателя на ответниците до смъртта му.
Представени са извлечения от карнетите за отчет с мобилно устройство, в които показанията за процесния период са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за основателни.
Макар носещата доказателствената тежест ищцова страна да не ангажира достатъчно убедителни доказателства, посредством които да проведе пълно и главно доказване на правопораждащите за претенцията й факти, с оглед многобройните косвени доказателства, изследвани в тяхната взаимовръзка, би могло да се приеме, че между наследодателя на ответниците - съсобственик на водоснабдения имот и ищцовото дружество е било налице учредено по реда на Наредба № 4/14.09.2004 год. облигационно правоотношение за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на водния оператор - ищец.
По това облигационно правоотношение операторът е изпълнил задължението си и за процесния период е доставил вода в имота, съсобствен на ответниците и трето лице, чието количество възлиза на 187 куб.м. За това свидетелстват редица факти – от една страна, макар в карнетите да не фигурира подпис на получателя на услугите, последващите показания се засичат/съответстват на предходните такива; през целия исков период записаните в карнетите показания са от „видян“ отчет; вещото лице по съдебно-техническата експертиза е констатирало, че показанията на демонтирания водомер са съответни на последните в отчета. От всичко казано дотук се налага извода, че през водомера е преминала вода, чието количество възлиза на отчетеното и ответниците дължат част от нейната стойност, еквивалентна на правата им в съсобствеността върху водоснабдения имот.
Липсват доказателства в обратна насока, както и нарочно вписване в приетия по делото титул за собственост, поради което следва да се приеме, че ответниците притежават общо 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имота. Същите са преживяла съпруга и двама низходящи, а имотът очевидно е придобит в режим на съпружеска имуществена общност (в удостоверението за наследници е отразено, че е женен, а бракът му явно е сключен преди възмездното придобиване на имота през **** год., предвид рожденните дати на низходящите), а оттам и съгл. чл.28 от СК и чл.9 от ЗНасл. - че Д.Г. дължи 1/3 от общата стойност на потребената вода или 96.78 лв.; И.С. и Н.Г. - по 1/12 ид.ч. или по 24.19 лв. всеки. Т.е. общо дължимата от тях сума е в размер на 145.16 лв.
По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответниците за заплащане на посочените в горния абзац суми, следователно предявените главни искове са основателни до тези размери.
Основателността им, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, има за своя закономерна последица основателност на акцесорните искове – за дължимост на мораторна лихва. Размерът на лихвата е изчислен общо на 41.44 лв., поради което, съобразно разпределението на квотите на ответниците в съсобствеността, следва да се уважат за следните размери: Д.Г. 13.69 лв.; И.С. и Н.Г. - по 3.45 лв. Основателен е и искът за законната лихва върху стойността на доставената вода, начиная от предявяване на иска – 21.01.2020 год. /арг. чл. 422, ал.1 от ГПК/, до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на основателните размери на исковете са дължими и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството по ч.гр.д. № *****/ 2020 год. на БРС, възлизащи на 37.51 лв., както и в настоящото - 480.13 лв., в т.ч. държавна такса, депозит вещо лице и свидетел, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от НПрП. Същите следва да се разпределят между ответниците, според гореустановените квоти.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Й.Г. ***, ЕГН - **********, И.Г. ***, ЕГН - ********** и Н.Г. ***, ЕГН - **********, дължат разделно на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. “******, представлявано от Г* Т* сумата от 145.16 лв. - главница, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 19.11.2016 год. до 18.10.2019 год., ведно с мораторна лихва от 20.59 лв., начислена за периода от 23.01.2017 год. до 15.01.2020 год. и законната лихва, начиная от 21.01.2020 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д. № *** / 2020 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, и от които Д.Г. дължи 96.78 лв. - главница и 13.69 лв. - мораторна лихва, а И.С. и Н.Г. дължат по 24.19 лв. - главница и по 3.45 лв. - мораторна лихва, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горниците над уважените, до пълните предявени размери по отношение на И.С. и Н.Г..
ОСЪЖДА
Д.Й.Г., И.Г.С. и Н.Г.Н. да заплатят на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни
разноски за производството по ч.гр.д. № *** / 2020 год. на БРС в размер на 37.51
лв., както следва: Д.Г. - 25.01 лв., И.С. и Н.Г. - по 6.25 лв. всеки.
ОСЪЖДА
Д.Й.Г., И.Г.С. и Н.Г.Н. да заплатят на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 480.13 лв., както следва: Д.Г.
- 320.09 лв., И.С. и Н.Г. - по 80.02 лв. всеки.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:.........................