РЕШЕНИЕ
№ 1020
гр. Благоевград, 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210102637 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от В. С., с ЕГН
**********, с адрес в гр. , чрез адв. Е. Б. М., член на Адвокатска колегия - К., с адрес за
призоваване и съобщения: гр. против: „АМ - ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Благоевград,, ул. "Трети март № 29, ет. 3,
представлявано от Управителя и едноличен собственик на капитала М.М.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответника „АМ - ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. , представлявано от управителя М. М. да заплати на ищеца В. С., с ЕГН **********,
следните суми:
-сумата в размер общо на 830.00 лева, представляващо полагащото се на ищеца
трудово възнаграждение за периода от 06 септември 2021 г. до 30 септември 2021 г.
включително, както и полагащото му се трудово възнаграждение за периода от 01 октомври
2021 г. до 06 октомври 2021 г. включително или общо за 1 месец и 6 дни, ВЕДНО със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска /01.10.2024 г./ до окончателното
изплащане на сумите;
- сумата в размер общо на 3 600.00 евро /7 200, 00 в левова равностойност/,
представляващо полагащите се на ищеца се командировъчни - дневни разходи за периода от
06 септември 2021 г. до 30 септември 2021 г. включително по дестинация Дания, Норвегия,
Швеция и връщане пак в Дания, както и полагащите му се командировъчни за дневни
разходи от 01 октомври 2021 г. до 06 октомври 2021 г. включително по дестинация Дания,
Норвегия, Швеция и връщане пак в Дания, по договорка с работодателя по 100.00 евро на
ден или общо за 1 месец и 6 дни, а в случай, че съда прецени уговорената командировка за
прекомерно завишена, то се прави алтернативно искане да бъдат присъдени командировки,
съгласно приложение към чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска /01.10.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите;
-сумата в размер общо на 325.00 лв., представляваща обезщетение за полагащия се на
1
ищеца платен годишен отпуск за изработеното от него време при ответното дружество „АМ
- ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********, за 10 работни дни, а именно: от 05.05.2021 година до
06.10.2021 година, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
/01.10.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите-
Претендира се присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че между страните е сключен договор № 22/05.05.2021
година, който е прекратен на 01.10.2021 г. със заповед № 21/01.10.2021 г.
Твърди се, че до момента на депозиране на исковата молба ответникът „АМ -
ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК ********* не е изплатил на ищеца полагащото му се трудово
възнаграждение за периода от 06 септември 2021 г. до 30 септември 2021 г. включително,
както и полагащото му се трудово възнаграждение за периода от 01 октомври 2021 г. до 06
октомври 2021 г. включително или общо за 1 месец и 6 дни или обща сума в размер на
830.00 лева; не е изплатил полагащите му се командировъчни за дневни разходи за периода
от 06 септември 2021 г. до 30 септември 2021 г. включително по дестинация Дания,
Норвегия, Швеция и връщане пак в Дания, както и полагащите му се командировъчни за
дневни разходи от 01 октомври 2021 г. до 06 октомври 2021 г. включително по дестинация
Дания, Норвегия, Швеция и връщане пак в Дания, по договорка с работодателя по 100.00
евро на ден или общо за 1 месец и 6 дни или обща сума в размер на 3 600.00 евро или 7 200
.00 в левова равностойност; както и не е изплатил полагащият му се платен годишен отпуск
за изработеното от него време при ответното дружество„АМ - ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК
*********, за 10 работни дни, а именно: от 05.05.2021 година до 06.10.2021 година или сума
в размер на 325.00 лв.
Твърди се, че трудовият договор на ищеца е прекратен на 01.10.2021 г. със заповед №
21/01.10.2021 г., т.е. 5 дни след прекратяване на трудовите правоотношения същият е
работил без трудов договор.
Твърди се, че В. С. е работил на поверения на ответника камион за целия изискуем
период, което обстоятелство ще бъде установено от тахографския запис на управлявания от
него камион. Оказало се, същият е работил - 5 дни при условията на вече прекратен трудов
договор без да е уведомен, като през тези пет дни, а именно от 1 до 6 октомври В. С. е
шофирал, повереният на ответника товарен автомобил в Дания, Норвегия и Швеция. Твърди
се, че работата, която е извършвал е тази, определена в трудовия му договор - шофиране на
товарен автомобил. Следователно се сочи, че работодателят трябва да му изплати
полагащото се трудово възнаграждение за този период при условията на командироване, в
размер на 600.00 евро или 1 170.00 лв.
Твърди се, че от 01.09.2021 г. до 06.10.2021г. В. С. е работил през цялото време като е
превозвал товари с дестинация от Дания, Норвегия и Швеция и обратно в Дания, като
същият за времето на действие на трудовия договор /в това число и за времето на
претендираните командировъчни дневни разходи м. октомври/ е полагал труд извън
пределите на Р. България.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 242 от КТ, положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден, като Мая Миткова, управител и представляващ „АМ -
ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул.
"Трети март” № 29, ет. 3, не е изпълнила едно от основните си задължения като работодател,
предвидено в Кодекса на труда, а именно да изплати на ищеца, в качеството му на нейн
служител полагащото му се трудово възнаграждение за положения труд. Твърди се, че като
работодател същата е нарушила трудовите права на В. С., установени с Кодекса на труда.
С разпореждане № 3776/20.12.2024г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
2
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответното дружество с
указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията
на чл. 131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 30.12.2024 година на
Румяна Ковачка - счетоводител.
Видно от материалите по делото в указания на ответното дружество едномесечен
срок от получаване на съобщението не е депозиран писмен отговор по подадената искова
молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован се явява лично и с процесуален
представител адв. Молоселски, поддържат се предявените искове, ангажира писмени и
гласни доказателства. По същество се изразява становище за основателност на предявените
искове. Иска се уважаването им. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество адв. А.,
оспорва предявените искове, поддържа се, че между страните липсва подписан трудов
договор, както и при условията на евентуалност, че на ищеца са заплатени всички дължими
суми.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приобщено е заключението по
допуснатата съдебно - счетоводна експертиза.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство трудов договор №
176/11.01.2021г., сключен между „Ам Па Шпед” ЕООД ЕИК ********* и В. С., по силата на
който ищецът е назначен на длъжност с код по НКП 83322005 „Шофьор товарен автомобил -
12 и повече тона”, с основно месечно възнаграждение от 650, 00 лв.
По делото е представен и приет и Трудов договор № 22/05.05.2021г., сключен между:
„Ам Логистик” ЕООД и В. С., с който В. С. е назначен на длъжността „Шофьор
международни преводи” с НКПД 83322005; работно време 8 часа, основна работна заплата -
650 лева; платен годишен отпуск - 20 работни дни; дата на постъпване на работа -
05.05.2021г. Договорът съдържа само подпис на работодателя с печат, но не съдържа подпис
на работник.
Видно от Заповед № 21/01.10.2021г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от KI, считано от
01.10.2021г се прекратява трудовото правоотношение между „Ам Логистик” ЕООД и В. С..
И тази заповед съдържа само подпис на работодател, но не и данни, че е връчена на ищеца.
Видно от справка за актуално състояние на трудови договори за периода от
01.01.2020г. до 08.01.2024г. за В. С., ЕГН ********** в същата е отразен трудов договор с
Ам Па Шпед” ЕООД ЕИК ********* за периода от 11.01.2021г. до дата на прекратяване
04.05.2021г. и трудов договор с Ам Логистик” ЕООД-дата на сключване 05.05.2021г. и дата
на прекратяване 01.10.2021г. с основна заплата 650, 00 лв.
По делото са представени от ищеца извлечения от джи-пи еси, които съдът не
обсъжда, доколкото не може да се установи връзката им с ответното дружество.
По делото са представени от ищеца и приети платежни нареждания за извършени
плащания от „Ам Логистик ЕООД към В. С., както следва: 1. Дата на плащане
09.03.2021г.- 597,40 евро, с посочено основание работна заплата и командировка; 2. Дата
на плащане 14.04.2021г., платена сума 3165,69 евро с основание работна заплата и
командировка; 3. Дата на плащане- 12.05.2021г., платена сума 2588,72 евро с основание
работна заплата и командировка; 4. Дата на плащане 04.08.2021г., платена сума 1393,92
евро с посочено основание работна заплата и командировка; 5. Дата на плащане 03.09.2021г.,
3
платена сума 3285,68 евро с основание за плащане работна заплата и командировка; 6.дата
на плащане 23.02.2022г., платена сума 194,15 евро с основание за плащане обезщетение по
чл.224 от КТ.
Видно от приетите международна товарителница 14 броя същите са за период от
06.09.2021г. до 06.10.2021г., като за превозвач е посочен ответното дружество и са за
дестинации Финландия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Швейцария. В
товарителниците на чужд език е видно дописвания с името на ищеца и номера на
автомобили, които съдът намира, че е дописал при представянето им по делото, доколкото в
преводите липсва такова отразяване.
Видно от копие на карта №004258, валидна до 29.07.2024 година същата е на лицето
В. Спасовски шофьор от фирма „АМ Логистик“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля З. Д. които
съдът не обсъжда и кредитира, доколкото намира, че с нищо не допринасят за нуждите на
делото, а касаят взаимоотношение с друго дружество.
По делото е изготвено и прието заключение на основна съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице С. Т.. Вещото лице е работило въз основа на
доказателствата, представени по делото и РПВ, представени от ответното дружество, като
сочи в съдебно заседание, че до счетоводството на дружеството не е допусната. Според
заключението на вещото лице последният месец, в който е начислена работна заплата на В.
С. е месец септември 2021г — 650,00 лева БРЗ (504,39 лв. нетна РЗ) за пълен месец, като
полагащото се трудово възнаграждение за периода от 01.10.2021г. до 06.10.2021г. е в размер
на 123,81 лева брутна РЗ (96,07 лева нетна РЗ) за 04 работни дни. Справка № 05. Видно от
експертното заключение счетоводството на ответника през 2021г. се е водило в счетоводна
къща в гр.Петрич, от която е отказано предоставяне на каквато и да е информация. Според
вещото лице съобразно наличните по делото документи - ЧМР, ищецът е извършвал
международни превози в периода от 06.09.2021г. до 06.10.2021 г. вкл. Справка № 04. По
действаща за претендиралия период - от 06.09.2021г. до 06.10.2021г. вкл. ставка за единична
езда в размер на 27 евро на ден, полагащата се сума за командировъчни пари е за 31
календарни дни - 837,00 евро (1 637,03 лева); По твърдението на ищеца, че договорената
ставка за периода от 06.09.2021г. до 06.10.2021 г. вкл. е 100 евро на ден, полагащата се сума
за командировъчни пари за 31 календарни дни е за 3 100,00 евро (6 063,07 лева). Справка №
08. Според заключението размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ на В. С. е в
размер на 292,50 лева за 9 работни дни. Посочило е вещото лице, че дори да се има предвид
единственото посочено с точно основание за превода ПН „обезщетение по чл.224 КТ”, това
от 23.02.2022г. платената сума е в размер на 194,15 евро (379,73 лева), което означава, че е
налице надплатена сума от 87,23 лева. Вещото лице е посочило в експертното заключение,
че не е имала достъп до счетоводната документация на дружеството за 2021г, но видно от
предоставената справка на ТД на НАП за актуално състояние на трудовите договори за В. С.,
както и предоставените на експертизата от Управителя на дружеството РПВ-ти при
ответното дружество са налице данни за съществуване на трудово правоотношение между
него и ищеца за периода от 05.05.2021г до 30.09.2021г вкл. В ответното дружество не
съществуват правила, регламентиращи формиране на размера на трудово и допълнително
възнаграждение на работниците, като в Протокол на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда № ПР2138758/18.01.2022г. Дирекция Благоевград е дадено предписание
на дружеството в срок до 18.02.2022г да издаде „Правилник за вътрешния трудов ред”, в
който да определи правата и задълженията на наетите по трудови правоотношения
работници и служители. Видно от заключението Липсват данни за издаване на заповеди за
командироване на процесния период. Вещото лице в експертното заключение е извършило
различни варианти на изчисление на дължимите плащания от „Ам Логистик” ЕООД към В.
С. и е сравнило тези дължими суми с извършените плащания от дружеството ответник към
4
В. С.. При най-благоприятният вариант за ищеца по отношение на дължимата му се сума, а
именно - дължимата сума за командировъчни са в размер на твърдяните от него 100 евро на
ден, общата сума, която има да получава е в размер на 8 973,59 лева, от които: -работни
заплати за периода от 05.05.2021 г до 06.10.2021г. вкл. - в размер на 2 618,02 лева (нетна РЗ);
-обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск - в размер на
292,50 лева (за 9 работни дни) и -командировъчни пари - в размер на 6 063,07 лева (за 31
календарни дни х 100 евро х 1,95583 лв). Отново при най-благоприятен вариант за ищеца по
отношение на платената му от „Ам Логистик” ЕООД сума, а именно при изключване на
плащанията в размер на 3 763,09 евро (7 360,07 лева) направени в периода от 09.03.2021 г. до
14.04.2021 г. (преди датата на сключване на трудовия договор на 05.05.2021г.) и зачитане
само на извършените плащания след датата на сключване на трудовия договор - от
12.05.2021г. до 23.02.2022г. в размер на 7 462,47 евро (14 595,54 лева) е налице разлика
между дължима и платена сума в размер на 5 621,95 лева, която му е платена в повече от
дължимата сума.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, компетентно и ясно.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128,
т. 2 от КТ, във връзка с чл.245 от КТ, по чл. 224, ал.1 от КТ и по чл. 215 от КТ.
Същите са процесуално допустими – налице са активно и пасивно легитимирани
страни и правен интерес от предявяване .
По същество иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ – същият е неоснователен.
Предявеният иск е с правно основание чл. 128 от Кодекса на труда. Ищецът носи
тежестта да докаже наличието на валидно трудово правоотношение през процесния период,
отработване на трудовото възнаграждение за периода 06 септември 2021 година до 30
септември 2021 година и от 01.10.2021 година до 06.10.2021 година и неговия размер, а на
ответника тежестта е да докаже възраженията си, както и че е изплатил дължимото
възнаграждение.
В случая по делото е налице оспорване от страна на ответника, че е налице валидно
сключен трудов договор с ищеца. В тази връзка по делото е представен трудов договор, в
който се съдържа подпис единствено на работодател, но не и на работник.
Ищецът поддържа в исковата си молба, че е сключен трудов договор именно с
настоящия ответник, който е прекратен със заповед от 01.10.2021г., но след прекратяването
му е работил 5 дни.
Макар и така установено на неподписване на трудовия договор от ищеца-работник,
съдът намира, че е неоснователно възражението и твърдението на ответника, че липсва
сключен валиден трудов договор в случая. Действително трудовият договор не носи подписа
на ищеца. По делото обаче са налице данни от приетото удостоверение от НАП, че
ответникът в качеството си на осигурител е подавал данни за периода от 05.05.2021г. до
01.10.2021г. за ищеца като осигурявано лице, като видно от справката от НАП е отразена и
работна заплата 650, 00 лв. Представена е и карта на шофьор, издадена на ищеца именно от
ответника. По делото са приети и представени от ищеца платежни нареждания за заплащани
работни заплати и командировъчни по банков път именно от ответното дружество.
Съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма за
валидност. Необлеченият в тази форма трудов договор обаче не е правно нищо. Съгласно чл.
63, ал. 2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди
да му предостави екземпляр от подписания от двете страни трудов договор и копие от
уведомлението да НАП, но ако той в нарушение на закона допусне работника до работа и
работникът положи труд, отношенията във връзка с положения труд няма да се уредят от
правилата за гестията (чл. 60 – 62 ЗЗД). Това е така, защото недействителността на трудовия
5
договор е уредена в отклонение от общите правила на ЗЗД и това се отнася не само до т. нар.
„специфични основания за недействителност”: противоречие и заобикаляне на закона или на
приложимия колективен трудов договор, както и договорът с лице, ненавършило
трудоспособна възраст; но също и до уредените основания за нищожност и унищожаемост в
гражданското право, които са субсидиарно приложими и за трудовия договор. Законодателят
е избрал да уреди в ЗЗД неспазването на установената писмена форма за валидност като
основание за нищожност, която е: 1) абсолютна (важи за всички и всеки може да се позове
на нея), 2) изначална и 3) несанируема. Когато урежда последиците от нищожността поради
липса на предписаната от закона форма за валидност обаче законодателят урежда в чл. 293,
ал. 3 ТЗ възможност за саниране на търговската сделка чрез пасивност (неоспорване) и още
повече чрез активно зачитане на волеизявленията посредством изпълнение. Уредбата на
недействителността на трудовия договор се отклонява много по-решително от общата
уредба на нищожността в ЗЗД. Съгласно чл. 75, ал. 1 КТ когато трудовият договор бъде
обявен за недействителен и работникът или служителят е действал добросъвестно при
сключването му, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на
неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, т.е.
отклоненията от общия режим на нищожността по ЗЗД са две: 1) никой не може да се позове
на недействителността на трудовия договор преди тя да бъде прогласена или обявена от съда
и 2) ако при сключването на договора работникът е действал добросъвестно,
недействителността не е изначална, а занапред.Добросъвестността на работника по чл. 75 КТ
е различна от добросъвестността по чл. 8 КТ. Тук добросъвестността се изразява в незнание
на опорочаващите факти – тя се предполага, т.е. в тежест на работодателя е да докаже
недобросъвестността по несъмнен начин. Изискването на чл. 62, ал. 1 КТ за писмена форма
на трудовия договор е удовлетворено, както когато е съставен документ, съдържащ двете
насрещни волеизявления и е подписан от страните, така и когато е подадена писмена молба
за приемане на работа и приемането на предложението от работодателя в писмена форма
(заповед, акт или с друго название документ за назначение) достигне у предложителя. Ако
работникът е бил добросъвестен (твърди, че е подал молба или заявление или е подписал
договор), дори изискването за форма на трудовия договор да не е спазено, отношенията
между страните се уреждат както при действителен трудов договор и трудово
възнаграждение се дължи, доколкото е доказано (по несъмнен начин) количеството на
положения труд, а при липса на достатъчно данни за размера на уговореното трудово
възнаграждение, той се определя от съда при условията на чл. 162 ГПК, като бъдат
съобразени размера на минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове за
съответната трудова функция, статистическите данни средния размер на работната заплата в
съответния бранш, и всички други установени обстоятелства по делото. /в тази връзка
Решение № 467/31.01.2014 г. по гр.д. № 2392/2013г. по описа на ВКС, IV г.о./. Отделно от
това в Решение № 907 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 3725/2008 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията М. С. е прието, че съгласно чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма. Изискването за писмена форма е въведено като условие за съществуването на
договора. В случай, че не е налице писмено обективирана воля за сключване на трудов
договор, но има писмени доказателства, в които се съдържат изявления или индиции за
наличието му, определено чрез неговите съществени елементи: място на работа,
наименование на длъжността и характер на работата, както и определено трудово
възнаграждение, може да се приеме, че работникът или служителят е извършвал дейност по
трудов договор. Ако съществуването на трудово правоотношение не е установено с писмени
доказателства, съдържащи посочените съществени параметри на трудовия договор, не може
да се приеме, че има такъв договор. Това от своя страна не позволява да се приложат
правилата на чл. 74 и чл. 75 КТ. Те имат предвид съществуващ трудов договор, който поради
наличие на порок от вида на посочените в чл. 74, ал. 1 КТ е недействителен, но са
неприложими, когато такъв липсва.
6
В представените писмени доказателства, които единствено са допустими за
установяване наличието на трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, -трудов
договор с подпис на ответника работодател, заповед за прекратяване, с подпис на ответника
работодател, установените от експерта РПВ от ответника, справката от ТД на НАП, в която
е отразен размер на основна заплата -650, 00 лв., карта на ищеца, издадена от ответника,
съдът намира, че се съдържат данни, че ищецът е назначен във фирмата на ответника на
длъжност шофьор на тежкотоварен автомобил, с работна заплата в размер на 650, 00 лв.
Предвид изложеното съдът намира, че между страните е бил налице сключен трудов
договор за длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил при месечно трудово
възнаграждение в размер на 650, 00 лв. и при пълен работен ден 8 часа. Доколкото по делото
не се доказа заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е връчена на ищеца,
нито има представена молба за прекратяване по взаимно съгласие, то съдът намира, че
същият не е прекратен към 01.10.2021г.
Основно задължение на работодателя по трудовото правоотношение съгласно чл. 128
КТ е заплащането в установените срокове на уговореното трудово възнаграждение за
извършената от работника работа.
Според установеното по делото съдът прави извод, че ищецът е изпълнявал
задълженията си по трудовия договор, което се установява и от справката от НАП, изготвена
по подавани именно от ответника данни, както и от представените на вещото лице РПВ и
платежните нареждания. За ответното дружество в качеството му на работодател е
възникнало задължение за заплащане на уговореното трудово възнаграждение като
насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила /чл. 128 вр. чл.
242 КТ/. С оглед на това искът с правно основание чл.128 от КТ е доказан по основание.
Съгласно чл. 242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като по
силата на чл. 128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на
работника, уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като съответно чл.
270, ал. 2 от КТ установява тези срокове. Установи се от приетото заключение на съдебно
счетоводна експертиза, че дължимото трудово възнаграждение за месец септември 2021г. е в
размер на 650,00 лева БРЗ (504,39 лв. нетна РЗ) за пълен месец, като полагащото се трудово
възнаграждение за периода от 01.10.2021г. до 06.10.2021г. е в размер на 123,81 лева брутна
РЗ за 04 работни дни, като същото е изплатено по банков път. Същото се потвърждава и от
представените от самия ищец платежни нареждания, който сочи в съдено заседание, че ги
представя, за да докаже плащания, както и че за м. юли му е платена заплатата.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов
договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в разписка,
както и в документ за банков превод по влог на работника. Самият ищец не оспорва, че е
получавал трудовото си възнаграждение по банков път, като в тази връзка е представил
платежни нареждания, както и се установи от експертното заключение, че същите са
превеждани по сметка на ищеца от ответника работодател.
Действително в представените по делото преводни нареждания не е упоменато
извършеното плащане за кой месец се отнася. Съобразно изложеното обаче от вещото лице
за наличието на извършени плащания от работодателя в полза на работника за целия период
на трудовата му ангажираност, макар и не на точно определен период, предвид спецификите
на работата на ищеца, в общ размер на 7 462, 47 евро /14 595, 54 лв., същата сума надхвърля
тази, която се следва на ищеца, при отчитане на дължимите суми за трудово възнаграждение
за процесните периоди, поради което съдът намира, че предявения иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска с правно основание чл.224 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото
7
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж. Фактическият състав на иска обхваща няколко елемента в съвкупност :
валидно трудово правоотношение, което е прекратено, право на платен годишен отпуск по
чл. 155 КТ, който не е използван. Следователно субективното право на обезщетение
възниква при наличието на две предпоставки: положителна – прекратяване на трудовото
правоотношение и отрицателна – неизползване от работника или служителя на полагащия
му се платен годишен отпуск, правото за които не е погасено по давност.
В тежест на работника- ищец е да установи по настоящото производство, че
трудовият му договор с ответника е прекратен на посоченото основание, поради което му се
дължат претендираните обезщетения чл.224 от КТ, а в тежест на ответника е да установи че
е заплатил същите или са погасени или недължими по други причини.
Ищецът следва да установи прекратяване на трудовото правоотношение, наличие на
неизползван платен годишен отпуск за претендираните години и дни и размера на
обезщетението.
По делото е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 01.10.2021г., която обаче няма данни да е връчена на ищеца и сам той твърди, че
не му е връчвана. Посоченото обстоятелство не се и оспорва от ответника. С оглед
изложеното не може да се приеме, че ищецът е доказал по безспорен начин, че трудовото
правоотношение е прекратено, поради което само на това основание искът е неоснователен.
Дори и да се приеме, че същият е прекратен считано от 01.10.2021г. искът отново е
неоснователен. Действително няма данни по делото ищецът да е ползвал платен годишен
отпуск, като се установи от кредитираното заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ на В. С.
е в размер на 292,50 лева за 9 работни дни. От същото обаче се установява и че с
представеното именно от ищеца ПН от 23.02.2022г., в което е отразено „обезщетение по
чл.224 КТ” е платената сума в размер на 194,15 евро (379,73 лева), поради което е налице
надплатена сума от 87,23 лева.
Предвид изложеното и на това основание искът е неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 215 КТ.
За да се уважи искът по чл. 215 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
командировъчни пари за процесния период следва ищецът да установи, че е работил по
трудово правоотношение с ответника през процесния период, че ищецът е бил командирован
и изпълнявал служебните си задължения в чужбина на посочените дестинации за периода, за
който претендира да му се заплатят командировъчни пари, и техния размер. Оттук насетне в
тежест на ответната страна е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи
основателността на претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил командировъчните на
ищеца за процесния период, респ. че сумите не се дължат на друго основание.
Както се посочи и по-горе съдът намира, че страните са се намирали в трудово
правоотношение за процесния период.
Не се доказа по безспорен начин обаче по реда на пълното и главно доказване от
ищеца, че е бил командирован в процесния период в чужбина на посочените дестинации.
Липсват по делото представени заповеди за командироване, а от представените ЧМР не се
установява по безспорен начин, че същите са именно за извършени превози от ищеца като
шофьор.
Дори и да се приеме, че ищецът е бил командирован за процесния период, на
посочените дестинации в ЧМР, то искът отново е неоснователен. Същият не доказа да е
налице уговорка за заплащане на командировъчни именно в претендирания от него размер.
Отделно от това се установи от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
8
че При най-благоприятният вариант за ищеца по отношение на дължимата му се сума, а
именно - дължимата сума за командировъчни са в размер на твърдяните от него 100 евро на
ден, общата сума, която има да получава е в размер на 8 973,59 лева, от които: -работни
заплати за периода от 05.05.2021 г до 06.10.2021г. вкл. - в размер на 2 618,02 лева (нетна РЗ);
-обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск - в размер на
292,50 лева (за 9 работни дни) и -командировъчни пари - в размер на 6 063,07 лева (за 31
календарни дни х 100 евро х 1,95583 лв). Отново при най-благоприятен вариант за ищеца по
отношение на платената му от „Ам Логистик” ЕООД сума, а именно при изключване на
плащанията в размер на 3 763,09 евро (7 360,07 лева) направени в периода от 09.03.2021 г. до
14.04.2021 г. (преди датата на сключване на трудовия договор на 05.05.2021г.) и зачитане
само на извършените плащания след датата на сключване на трудовия договор - от
12.05.2021г. до 23.02.2022г. в размер на 7 462,47 евро (14 595,54 лева) е налице разлика
между дължима и платена сума в размер на 5 621,95 лева, която му е платена в повече от
дължимата сума.
Предвид изложеното липсват суми, които да не са заплатени на ищеца и искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на делото ответникът има право на разноски, но нито е сторил искане
за това, нито са представени доказателства за извършени такива, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание, Благоевградския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С., с ЕГН **********, с адрес в гр. , обл. Благоевград,
чрез адв. Е. Б. М., член на Адвокатска колегия - Кюстендил, с адрес за призоваване и
съобщения: гр. против: „АМ - ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград,, ул. "Трети март № 29, ет. 3, представлявано от Управителя и
едноличен собственик на капитала М. М. искове, с които се иска да се осъди ответника „АМ
- ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ,
представлявано от управителя М.М. да заплати на ищеца В. С., с ЕГН **********, следните
суми:
-сумата в размер общо на 830, 00 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляващо
полагащото се на ищеца трудово възнаграждение за периода от 06 септември 2021 г. до 30
септември 2021 г. включително, както и полагащото му се трудово възнаграждение за
периода от 01 октомври 2021 г. до 06 октомври 2021 г. включително или общо за 1 месец и 6
дни, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска /01.10.2024 г./ до
окончателното изплащане на сумите;
- сумата в размер общо на 3 600, 00 евро /три хиляди и шестстотин евро/ /7 200, 00 в
левова равностойност/, представляващо полагащите се на ищеца командировъчни - дневни
разходи за периода от 06 септември 2021 г. до 30 септември 2021 г. включително по
дестинация Дания, Норвегия, Швеция и връщане пак в Дания, както и полагащите му се
командировъчни за дневни разходи от 01 октомври 2021 г. до 06 октомври 2021 г.
включително по дестинация Дания, Норвегия, Швеция и връщане пак в Дания, по договорка
с работодателя по 100.00 евро на ден или общо за 1 месец и 6 дни, а в случай, че съда
прецени уговорената командировка за прекомерно завишена, то сда бъдат присъдени
командировки, съгласно приложение към чл. 31, ал. 1 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, ВЕДНО със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска /01.10.2024 г./ до окончателното изплащане на сумите;
9
-сумата в размер общо на 325, 00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща
обезщетение за полагащия се на ищеца платен годишен отпуск за изработеното от него
време при ответното дружество „АМ - ЛОГИСТИК” ЕООД, ЕИК *********, за 10 работни
дни, а именно: от 05.05.2021 година до 06.10.2021 година, ВЕДНО със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска /01.10.2024 г./ до окончателното изплащане на
сумите, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Благоевград с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10