Решение по дело №227/2022 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 180
Дата: 14 юни 2023 г.
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20224440100227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. гр. Червен бряг, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20224440100227 по описа за 2022 година
на Червенобрежки районен съд – специален регистър на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.8, т.1 и сл. от
Закона за защита срещу домашното насилие
В РС – Червен бряг, чрез адв. И. В. от ПлАК е постъпила е молба на М. И. П., с ЕГН
********** от с. Ч., обл. Плевен, ул. „................“ № 30 против И. В. Т., с ЕГН ********** от
с. Ч., обл. Плевен, ул. „................“ № 30. В молбата се твърди, че Т. й е внук, с който живеят
на един адрес и на 03.03.2022 г. е влязъл при нея, нанесъл й удари в главата и тялото и я е
заплашвал, че „няма да я има“, „ще запали къщата“, като „преди това ще я убие“. Иска се от
съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу нея е упражнено домашно насилие,
като моли да й бъде издадена Заповед за незабавна защита, със следните мерки:
1.Задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие по отношение на
молителката. 2. Забрана на извършителя на домашно насилие да приближава пострадалата.
Към молбата е приложена декларация от 04.03.2022 г. за извършено от И. В. Т. домашно
насилие спрямо нея. Към молбата е приложена декларация от 04.03.2022 г. за извършено от
ответника по молбата домашно насилие спрямо нея. Съдът в закрито заседание е уважил
молбата и е издал заповед за незабавна защита, включваща поисканите мерки за защита.
МОЛИТЕЛКАТА – редовно призована се явява лично и с адв. И. В. от ПлАК, който от
името на доверителката си поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован се явява лично и с адвокат М. от ЛАК, който намира
молбата изцяло за неоснователна, като излага подробни доводи за това. Позовава се на
писмени и гласни доказателства
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните
1
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК
прие за установено от правна и фактическа страна следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Искът е допустим. Безспорно по делото е, че
молителката и ответника са в роднинска връзка, като той е неин внук. Делото се води между
надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно
насилие на лице от кръга на посочените в чл.3, т.9 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по
чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална
подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна.
По делото с цел установяване обективната истина са снети показанията на свидетелите –
Н. П. Г., С. И. П. – брат на молителката, Преслава Тихилянова Йотова – съжителстваща на
семейни начала с ответника и И.ка И. М.а – сестра на молителката. Показанията на
свидетелите, опровергават изнесеното в жалбата. Същите са дадени от близки роднини,
както на молителката, така и на ответника и следва да бъдат кредитирани, като обективни и
правдиви, резултат от техните лични възприятия. От съвкупната преценка на приложените с
молбата писмени доказателства, обясненията на страните и показанията на всички
свидетели се установи, че ответника не е причинил насилие на описаният във молбата
случай.
От представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е описан акта на домашно
насилие, няма данни, че действително ответникът е извършил твърдените актове на
домашно насилие по отношение на молителката. От събраните по делото доказателства не
може да се направи категоричен извод за извършен акт на домашно насилие от страна на
ответника на 03.03.2022 г. Събраните доказателства установяват обратното, че ответника,
избягва какъвто и да е контакт с молителката. Установено е безспорно, че действително той
е бил отгледан от баба си, поради смъртта на майка му и отказ на бащата да се грижи за
него. През годините двамата са поддържали изцяло хармонични отношения основани на
уважение и привързаност, като от както ответника е създал семейство и има дете, баба му –
молителката се чувства пренебрегвана.
Относно приложената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, настоящата съдебна инстанция
намира за уместно да посочи следното: Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е
доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически акт и неговото
авторство, както и евентуалните последици от този акт. Декларацията е частен
свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от пострадалата изгодни за нея факти (за разлика от исковия процес, където
частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила, ако
удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено средство, тази
декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който в редовната
молба за защита актът е описан, както бе посочено по-горе. Съдът няма право да указва на
пострадалата да представи годна (пълна) декларация, защото би нарушил своето
безпристрастие – неговото задължение се простира само до там да укаже, че не се сочат
доказателства за процесния насилнически акт и неговото авторство. Когато актът на насилие
2
е извършен в отсъствието на очевидци ("на четири очи"), декларацията е достатъчна, за да се
приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно
предвид нейната материална доказателствена сила. Ако обаче в обективния мир има други
доказателства за извършеното насилие /напр. очевидци, както е в настоящия случай/ и
носещата доказателствената тежест страна не е положила дължимата грижа за събирането
им, съдът не следва да уважава молбата за защита. В случай че са събрани и други
доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако
съдът намери доказателствата, кореспондиращи с декларацията, едва тогава следва да уважи
молбата за защита.
С оглед на изложеното настоящия състав намира, че не следва да се приема като
доказателство, представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН /л.3 от делото/. Същата
безспорно е непълна - не са посочени мястото, начина, времето и други факти и
обстоятелства за извършеното домашно насилие. Освен това изложеното в нея е
опровергано от събраните по делото доказателства. По своята същност декларацията не
представлява годно доказателствено средство за установяване на твърдения от молителката
насилнически акт, макар и да съдържа данни за извършителя на насилието. Това е така,
защото същността на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е, че тя представлява
доказателствено средство, което е изрично предвидено със закон и може да служи за
установяване на факти свързани с осъщественото домашно насилие, само в хипотезата, ако
не са налице други доказателства. Пред настоящата инстанция, са събрани други писмени и
гласни доказателства, които следва да бъдат преценени в тяхната съвкупност, т.е. в
конкретния случая е неприложима е нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН и съдът не следва да
издава заповед за защита въз основа на декларацията, тъй като са събрани и други
доказателства.
Настоящият съдебен състав, преценявайки в съвкупност гласните и писмени
доказателства по делото, приема за установено, че на посочената дата 03.03.2022 г.
ответника И. В. Т. не е осъществил акт на домашно насилие по отношение на молителката.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№1018/04.03.2022 г. за издаване на заповед за
защита от М. И. П., с ЕГН ********** от с. Ч., обл. Плевен, ул. „................“ № 30 в
качеството на пострадала с искане за налагане на мерки за защита от акт за домашно
насилие упражнено върху нея на 03.03.2022 г. от И. В. Т., с ЕГН ********** от с. Ч., обл.
Плевен, ул. „................“ № 30.
ОТМЕНЯ заповед за незабавна защита № 8 от 09.03.2022 г. издадена въз основа на
определение №129/09.03.2022 г. по гр.д. № 227/2022 г. на ЧРС.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от връчването му пред Плевенски
окръжен съд.
3
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4