Определение по дело №44/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 53/23.06.2009 г., постановена по НОХД № 446/2009 г., Кърджалийският районен съд е признал М. А. Н. от с.Ч. С., обл.К., за виновен в това, че на 10.02.2009 г. в с.Ч. С., обл.К., причинил на Л. Ю. Р. от с.Ч. С., обл.К. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, което прониква в черепната кухина, вследствие на разкъсно-контузна рана на главата с подлежащо счупване на черепния свод, поради което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 /три/ години. Осъдил е също подсъдимия М. А. Н. да заплати на Л. Ю. Р., сумата в размер на 2200 лева, представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 10.02.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за адвокат в размер на 400 лева, като е отхвърлил гражданския иск за разликата и до пълния му предявен размер от 7000 лв., като неоснователен. Районният съд е осъдил подсъдимия М. Н. да заплати по сметка на РС-К. направените по делото разноски в размер на 130 лева и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 88 лева.

Недоволни от така постановена‗а присъда са останали подс.М. А. Н. и пострадалия, конституиран като Г. И. и Ч. О. Л. Ю. Р..

В жалбата на подс.Н., подадена чрез защитника му – А.Б. се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като била необоснована, постановена била в нарушение на материалния закон и наложеното наказание било явно несправедливо. Подсъдимият извършил инкриминираното престъпление в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и тежка обида, от които настъпили тежки последици за виновния и неговата съпруга – З. А. Н.. По повод отправена забележка от З. Н. към пострадалия Л. Р., последният я напсувал, ударил я в корема с тояга и я съборил на земята. Подсъдимият видял побоя и се притекъл на помощ, но пострадалият го нападнал с тояга и се опитал да го удари. Подсъдимият успял да му отнеме тоягата и за да спре нападението, замахнал с нея към тялото на пострадалия, но ударът попаднал в главата и причинил инкриминираното увреждане. В жалбата се твърди също, че наложеното наказание не било съобразено с обществената опасност на деянието, която била занижена и обществената опасност на дееца, който бил с чисто съдебно минало и положителна лична и трудова характеристика. Завишен бил и размерът на уважения Г. иск за причинените неимуществени вреди, който също не бил съобразен с действително претърпените болки и страдания. Моли присъдата да бъде изменена и подсъдимият да бъде оправдан за престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и да бъде признат за виновен по чл.132, ал.1, т.2 от НК, като му се наложи наказание при условията на чл.78а от НК, или да бъде намален размера на наказанието „лишаване от свобода” и размера на уважения Г. иск.В жалбата на Л. Р. се твърди, че наложеното на подсъдимия М. Н. наказание е силно занижено по размер и не отговаряло на обществената опасност на деянието и на дееца. Подсъдимият с предварителен умисъл и сговор с жена си З. Н., му нанесъл с брадва удар по главата, който бил с цел да го убие, при това след като се разбрали да преустановят спора и пострадалия се обърнал, за да си тръгне.

Силно занижен и несправедлив бил размерът на уважения Г. иск от 2200 лв., предвид претърпените от пострадалия болки по главата, загуба на съзнание, загуба на кръв, загуба на баланс и ориентация при движение, част от които продължавали и понастоящем и не било сигурно дали ще се излекува до края на живота си. Моли съда, да увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода”, както и да бъде уважен в пълен размер предявения Г. иск.

В съдебно заседание жалбодателят М. А. Н. не се явява. Представено е писмено становище от защитника му – А.Б., в което се сочи, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, а жалбата на Л. Р. да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбодателят Л. Р., лично и чрез пълномощника си – А.Ш., моли жалбата му да бъде уважена, а жалбата на подсъдимия оспорва като неоснователна.Прокурорът от О. П. – К. счита и двете жалби за неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционната присъда.Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите, констатира:

Първоинстанционния съд е събрал всички поискани от страните доказателства и е изяснил напълно делото от фактическа страна, поради което и не се налага събиране на нови от настоящата инстанция. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът е възприел следната фактическа обстановка: Подсъдимият М. А. Н. е роден на 04.08.1954г. в с.С., обл.К., живущ в с.Ч. С., обл.К., български гражданин, с основно образование, женен, подземен работник в "Горубсо"- Г. К., неосъждан, с добри характеристични данни по местоживеене.На 10.02.2009 г., около 18.00 часа, в землището на с.Ч. С., община К. свидетелят Л. Ю. Р. от същото село се връщал с кравите си от паша, когато св.З. А. Н. го пресрещнала. Последната обвинявайки св.Р., че отново кравите му влизали в градината им му казала да си ги прибира, като започнала да хвърля камъни. Св.Л. Р. напсувал св.З. Н. и я отблъснал с тоягата си. Св.Н. паднала на земята. Към тях се приближил съпругът на св.З. Р. - подсъдимия М. Н. и между последните от една страна и св.Л. Р. от друга се разразил спор относно мястото на пашуването на животните на последния, който проблем датирал от години, при което кучето на семейство Н. ухапало в областта на зÓдните повърхности на дясната и лявата му подбедрици св.Р.. При разразилия се скандал подсъдимият М. Н. издърпал дървената тояга, която се намирала в ръцете на св.Л. Р. и с нея го ударил в задната част на лявата половина на теменната област на главата. От удара подсъдимият Н. паднал на земята. Св.З. Н. побутнала последния и след като се убедила, че е жив, заедно със съпруга си тръгнали към дома си. По това време недалеч от мястото на събитието се намирала св. К. А. Ю. от същото село, която видяла свидетеля Р. паднал на земята като до него били подсъдимият М. Н. и св.З. Н., които си тръгнали и го оставили там. Св.К. Ю. веднага отишла до къщата на свидетеля Л. Р. и съобщила за това на съпругата му - Г. Ф. Р., където бил и синът му - Т. Л. Р., който тръгнал към пасището. Междувременно св.Л. Р. успял да стане от земята и тръгнал към дома си в с.Ч. С., община К.. По пътя го пресрещнал синът му - св. Т. Р.. Св.Р. го помолил да го закара в болницата, но той оставил баща си на улицата и се отправил към къщата на св. З. Н. и св.М. Н.. В двора на последните възникнал скандал между св.Т. Р. и майка му - св. Г. Р., която пристигнала след него от една страна и от друга подс.М. Н. и св.З., който прераснал в сбиване. Не след дълго към първите се присъединил и св. Л. Р., който с дървена тояга нанесъл удари на св.З. Н..От Съдебно-медицинско удостоверение №47/16.02.2009г. и от заключението на вещото лице изготвило Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №27/2009г. се установява, че на Л. Р. били причинени: разкъсно-контузна рана, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето и крайниците; сътресение на мозъка; счупване на черепния свод, наложили болнично лечение и наблюдение. Разкъсно-контузната рана на главата с подлежащо счупване на черепния свод представлява нараняване, което прониква в черепната кухина /средна телесна повреда/. Според същото, разкъсно-контузната рана на главата и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания причинили болка и страдание. Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и било възможно да са настъпили така както съобщава освидетелстваният.

Видно от Съдебно-медицинско удостоверение №50/16.02.2009г. при прегледа на З. Н. били установени: разкъсно-контузии рани и кръвонасядания по главата и лицето, счупване на дясната лакетна кост в средната й трета. Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет. Счупването на дясната лакетна кост е довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка за около два месеца, при обичаен ход на оздравителния процес. Разкъсно-контузиите рани довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания причинили болка и страдание.

Видно от Съдебно-медицинско удостоверение №48/16.02.2009г. при прегледа на Г. Р. били установени: разкъсно- контузии рани, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата и крайниците. Разкъсно-контузните рани на главата довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания причинили болка и страдание.

Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и било възможно да са настъпили така както съобщава освидетелстваният.

Видно от Съдебно-медицинско удостоверение №46/16.02.2009г. при прегледа на Т. Л. Р. били установени: разкъсно- контузна рана, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата, лицето, гръдния кош, поясната област и крайниците. Разкъсно- контузната рана на главата довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания причинили болка и страдание. Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и било възможно да са настъпили така, както съобщава освидетелстваният.

Видно от Съдебно-медицинско удостоверение №49/17.02.2009г. при прегледа на М. А. Н. били установени: разкъсно- контузна рана, оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на главата и дясната ръка. Разкъсно-контузната рана на главата довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания причинили болка и страдание. Описаните увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и било възможно да са настъпили така както съобщава освидетелстваният.

При така възприетата фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел, че подсъдимият М. Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК - на 10.02.2009 г. в с.Ч. С., обл.К., причинил на Л. Ю. Р. от с.Ч. С., обл.К. средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, което прониква в черепната кухина, вследствие на разкъсно-контузна рана на главата с подлежащо счупване на черепния свод. Посочил е, че описаната фактическа обстановка се възприема въз основа на приобщените по делото доказателства, като е извършил подробен и задълбочен анализ на същите. Изложил е съображения относно обективната и субективната страна на инкриминираното престъпление. Приел е, че обществената опасност на деянието е типична за престъплението, предвид засегнатите обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност на човека. Обсъждайки обществената опасност на подсъдимия е посочил, че като смекчаващи отговорността му обстоятелства отчита – чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни, направените самопризнания и изразено съжаление, а като отегчаващо – поведението му след нанесения удар, а именно, същият оставил на земята пострадалия в безпомощно състояние, като единствено съпругата му се убедила, че бил жив. При тези данни е преценил, че следва да наложи на подсъдимия М. Н. предвиденото наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, предвид конкретните обстоятелства, а именно за срок от 3 /три/ месеца, като с оглед наличието на предпоставките за приложението на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК, е приел, че следва да бъде отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

При постановяване на обжалваната присъда и мотивите към нея, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. С присъдата съдът е осъдил подс.М. Н. на наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, а в мотивите си е посочил, че следва да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, а именно за срок от 3 /три/ месеца. Това противоречие прави неясна волята на съда, какво наказание в крайна сметка е наложено на подс.М. Н. – една година или три месеца „лишаване от свобода”. Или, налице са противоречия в диспозитива и мотивите на обжалваната присъда относно размера на наложеното на подсъдимия Н. наказание.

Посоченото несъответствие представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава и накърнява правото на защита на страните, подсъдимия, гражданския И. и Ч. О., и прокурора, да разберат какво точно наказание е наложил съда и съответно, ако са недоволни да го обжалват и/или протестират. При това несъответствие е невъзможно и въззивната инстанция да направи преценка за справедливостта на наложеното наказание, каквито доводи са изложени и в двете въззивни жалби, описани по-горе в решението.

Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция не следва да извършва преценка на правилността на обжалваната присъда по същество, респ. в тази връзка да обсъжда доводите на жалбодателите.

Прочие, с оглед допуснатото на съдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила, обжалваната присъда следва да бъде отменена изцяло, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от изложеното, и на основание чл.334, т.1, във вр. с чл.335, ал.2, във вр. с чл.348, ал.3, т.1 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА изцяло Присъда № 53/23.06.2009 година, постановена по НОХД № 446/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.