№ 121
гр. Велики Преслав, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20213610100709 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.221, ал.2 от
КТ и чл.86 от ЗЗД от „Т.“ ООД, със седалище гр. В.., адрес на управление:
гр. В.Т., бул. „Б.“ № 70“, ЕИК ........, представляван по закон от Т.С.Д. срещу
Б. ХР. Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С. общ. С., обл.
Ш., ул.“ Г.С.Р.“ №4, с които се иска да бъде прието за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 1039,15 лева (хиляда тридесет и девет
лева и петнадесет стотинки) - представляваща главница, 205.25 лева (двеста и
пет лева и двадесет и пет стотинки), обезщетение за забава в размер на
законна лихва върху главницата за периода от 01.11.2019 г. до 11.10.2021 г.,
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
11.10.2021г. до изплащане на вземането, както и 25.00 лева (двадесет и пет
лева), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането
произтича от следните обстоятелства: Обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ,
при прекратен трудов договор №20031/31.05.2019 г., между „Т.“ ООД ЕООД
и Б. ХР. Б., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №221/13.10.2021 г. по ч.гр.д.№597/2021 г. по
описа на ВПРС.Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения: по силата на безсрочно трудово правоотношение от 31.05.2019 г. с
ответника, последния в качеството на работник бил договорен срок за
предизвестие при прекратяване на трудовия договор в полза на двете страни.
Уговореното трудово възнаграждение било 566.00 лв. Със заповед №1-
109/10.10.2019 г. на ответника било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. с чл.186 и сл. от КТ със
заповед №20051/11.10.2019 г. трудовото му правоотношение било
прекратено. Поради изложеното за ищецът, в качеството му на работодател
1
възниквал правен интерес да претендира обезщетение от работника –ответник
по чл.221, ал.2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока
на предизвестието - два месеца, а именно 1039.15 лв. и законна лихва за
забава в размер на 205.25 лв. Моли за уважаване на исковата претенция и за
присъждане на законната лихва върху предявения размер иск от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както
и направените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.
За да реализира вземането си дружеството ищец е депозирало във ВПРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№597/2021 г. по описа на ВПРС, издадена е заповед за
изпълнение, връчена на длъжника, който е депозирал възражение срещу нея в
срок и след указание до заявителя, същия е предявил установителните искове,
предметна настоящото производство срещу длъжника.
Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен
срок по чл.131 от ГПК. Редовно призован, видно от върнатия отрязък на
призовката, не се явява и не взема становище по предявените искове в
открито съдебно заседание.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
изцяло изложеното в исковата молба, като едновременно с това прави и
искане за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените
искове, т.к ответникът не се явява в първото по делото заседание и не е
представил отговор на исковата молба.
Съдът намира, с оглед на направеното от ищеца искане за постановяване
на неприсъствено решение, че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 и ал.2
от ГПК. На двете страни са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание
Като писмени доказателства по делото са приети – заверени от страната
преписи от трудов договор №20031/31.05.2019 г.; заповед №1-109/10.10.2019
г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение;заповед
№20051/11.10.2019 г. за прекратяване на трудово
правоотношение;уведомление за прихващане изх.№45/17.02.2020 г.; 3 бр.
фишове за м.07, 08, 09 изготвени въз основа на ведомости за работни заплати;
справка за размера на законната лихва, служебен бон №02561358 и известие
за получаване на документи с № на опаковката 90035785110/28.10.2019 г. от
куриерска служба „Спиди“ и материалите по чгр.д.№597/21 г. на ВПРС,
исковете са вероятно основателни, ето защо са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове.
Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни
трудови правоотношения между страните по силата на сключен трудов
договор– ответникът в качеството на работник е имал задължение да
изпълнява длъжността „Пласьор, стоки. Ищецът е изпълнил задълженията си
по договора. Ответникът не е изпълнил задължението си за да депозира
писмено предизвестие в уговорения срок за прекратяване на трудовото
правоотношение, нито се е явил на работа, поради което същото е прекратено
със заповед за налагане на дисциплинарно уволнение на осн.чл.330, ал.2, т.6
вр. с ал.1 от КТ. На осн.чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Установен е
и размерът на трудовото възнаграждение и срокът на предизвестие при
2
прекратяване на трудовия договор. По отношение на акцесорната претенция
за заплащане на обезщетение за забава, установен е периодът на забавата,
както и размерът на дължимото обезщетение.
Настоящото неприсъствено решение не следва да се мотивира по
същество, като е достатъчно съдът да укаже, че то се основава на наличието
на предпоставките за това.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива общо в размер на 475.00 лв., от които 75.00 лв. -
държавна такса и 400.00 лв. адвокатско възнаграждание, обосновават
положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски,
реализирани в рамките на настоящето производство в доказаните им
параметри, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1
от ГПК вр. с чл.221, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД в отношенията между ищеца
Т.“ ООД, гр. В.., ЕИК ........, представляван по закон от Т.С.Д. – управител,
със седалище: гр.В.., адрес на управление: гр. В.., бул.“Б.“ №70 чрез адв. К.А.
от ВтАК и ответника Б. ХР. Б. с ЕГН **********, с посочен адрес: гр. С.,
обл.Ш., ул.“Г.С.Р.“№4, че към момента на издаване на Заповед за изпълнение
№221/13.10.2021г. по ч.гр.д. №597/2021г. по описа на ВПРС, В ПОЛЗА НА
ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ
ОТВЕТНИКА, както следва: СУМАТА 1039,15 лева (хиляда тридесет и
девет лева и петнадесет стотинки) - представляваща главница,ЛИХВА –
205.25 лева (двеста и пет лева и двадесет и пет стотинки), за периода от
01.11.2019 г. до 11.10.2021 г.ЗАКОННА ЛИХВА от датата на подаване на
заявлението – 11.10.2021г. до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА
25.00 лева (двадесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното
производство, като вземането произтича от следните обстоятелства:
Обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, при прекратен трудов договор
№20031/31.05.2019 г., между „Т.“ ООД ЕООД и Б. ХР. Б., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №597/2021г. по описа на ВПРС.
ОСЪЖДА Б. ХР. Б. с ЕГН **********, с посочен адрес: гр. С., обл.Ш.,
ул.“Г.С.Р.“№4 ДА ЗАПЛАТИ на „Т.“ ООД, гр. В.., ЕИК ........, представляван
по закон от Т.С.Д. – управител, със седалище: гр.В.., адрес на управление: гр.
В.., бул.“Б.“ №70 чрез адв. К.А. от ВтАК, сумата в размер на 475.00 лв.
(четиристотин седемдесет и пет лева), представляваща реализирани от
ищеца съдебно деловодни разноски на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК. Решението не подлежи на въззивно обжалване в уважената част, като на
осн. чл.240 ал.1 от ГПК, ответникът може да иска отмяна на решението, ако е
бил лишен от възможността да участва в делото.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
3
ГПК.
Приложеното ч.гр. дело № 597/2021г. по описа на ВПРС да се върне в
състава, ведно с препис от решението за сведение.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4