Решение по дело №133/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл.63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез процесуалният представител * ** против Решение № 112/19.12.2024г. на Районен съд - Мездра, постановено по АНД № 478 по описа на съда за 2024г., с което е отменен издаденият ЕФ за налагане на имуществена санкция № **********, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. Зб от ЗДвП на „***“ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева.

В жалбата са изложени доводи, че решението на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, представлява се от *, който поддържа касационната жалба по съображенията изложени в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, моли присъждане на разноски на ответника в минимален размер.

Ответникът – Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, Регионално поделение „Железопътна секция – ***“, редовно призован, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, твърди неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 150.00 лева.

                      

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално допустима. 

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение на РС – Враца е отменен издаденият от Агенция „Пътна инфраструктура” ЕФ за налагане на имуществена санкция № **********, с който за нарушение на чл.102, ал.2 и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.Зб от ЗДвП на ЖПС Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева. С издадения Ел. фиш е наложена имуществена санкция на *** (** ДП НКЖИ).Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Закона за железопътния транспорт Национална Компания „Железопътна Инфраструктура“ е със статут на държавно предприятие по силата на чл. 62 ал.3 от Търговския закон , юридическо лице със седалище ***. Националната компания „ Железопътна Инфраструктура“ управлява предоставеното и имущество публична и частна държавна собственост. Имуществото – публична и частна държавна собственост се предоставя от Държавата за изпълнението на предмета и на дейност с Решение на Министерския съвет. В разпоредбата на чл. 50 от Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие „Национална Компания Железопътна Инфраструктура“ са изброени регионалните поделения на предприятието. По Решение на Управителния съвет на ДП НКЖИ прието на заседание проведено на 19.09.2012г. Механизираната Железопътна Секция – *** е закрита считано от 01.01.2013г., като промените са отразени в Правилник за изменение и допълнение на правилника за устройството и дейността на ДП НКЖИ обнародван в ДВ. бр,.99 от 14.12.2012г. Съгласно Заповед № 2119/17.12.2012г. на Генералния Директор на ДП НКЖИ персонала, дълготрайните материални и нематериални активи и инвентар от закритата Механизирана Железопътна секция – ***преминават към Железопътна Секция *** / Регионално поделение на ДП НКЖИ/, като правоприемник на Механизирана Железопътна Секция – ***Железопътна секция – *** стопанисва ППС товарен автомобил ИВЕКО ТРАКЕР с рег. №****, за който автомобил се твърди, че е с установено нарушение № D95292107B1A6812E053021F160ABED0A, и респективно е издаден Ел. фиш №********** от Агенция „Пътна инфраструктура“.

Отговорността на ответника е ангажирана за това, че на 21.02.2022 г., в 13:05 часа е установено нарушение № D95292107B1A6812E053021F160ABED0A, с ППС товарен автомобил ИВЕКО ТРАКЕР регистрационен номер № ***, с технически допустима максимална маса 38000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке за движение по път I-1 км 160+506, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 40071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-1 км. 160+506. Собственик, на когото е регистрирано ППС е „РП ЖПС ***", в последствие заличено и с правоприемник „РП ЖПС ***“. При това е издаден Електронен фиш № **********, с който на основание чл.102, ал.2 вр. чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, на ответника е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2500.00 лева.

За да постанови решението си Районният съд е приел, че към датата на нарушението - 21.02.2022 г. разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП урежда възможността при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш, което обосновава извода, че в случая е нарушен процесуалния ред.

До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал. 3 - 3б от ЗвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, т. е. хипотезите при които влизат в сила ЕФ, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а ал. 2 и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП и вече посочената на чл. 179 ал. 3е от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП,  за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо цитираната разпоредба би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба към датата на нарушението предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП или по аналогия да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в този смисъл чл. 46 от ЗНА и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, израз на държавна принуда - чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия- чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Доказателство за неясната воля на законодателя и за неприложимостта на сочената хипотеза към датата на нарушението е, че едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.

Съдът отбелязва, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в редакция ДВ бр. 13 от 13.02.2024 г., в случая е неприложима. Законодателят не й е придал обратно действие, поради което тя действа от датата на влизането й в сила занапред. Приложими са нормите, действали към датата на извършване на деянието.

Посочено е и още едно основание за незаконосъобразност на ЕФ:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“.

Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7 – 9 ЗП в сила от 01.01.2024 г., изм. ДВ бр. 13 от 2024 г. в сила от 13.02.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, пар. 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, като в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административнонаказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство /съответната директива/ относно заплащането на тол таксите, както и въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Тук е мястото да се посочи, че въпреки датата на влизане в сила на Регламента след процесната дата – 01.09.2021 г., предвидената в чл. 2, § 7 процедура е следвало да бъде изпълнена, тъй като разпоредбата е била действащо право към момента на издаване на електронния фиш.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила, а предявената против него  касационна жалба  следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направено искане от страна на процесуалния представител на ответника, на основание, чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150,00 лева за касационната инстанция.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63 в от ЗАНН Административен съд – Враца

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 112/19.12.2024г. на Районен съд - Мездра, постановено по АНД № 478 по описа на съда за 2024 г. 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” ДА ЗАПЛАТИ на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, Регионално поделение „Железопътна секция – ***“ направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.