№ 34174
гр. София, 16.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110167016 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба с рег. №
5756/20.11.2024 г. Н. С. С., ЕГН ********** от гp. София, ................ и 2.И. С. С., ЕГН
**********, от rp. София, ......... двамата ищци чрез адвокат Д. Д., от CAK, личен №
********** съдебен адрес: ..... срещу С. Я. С., с ЕГН **********, постоянен адрес: гp.
София, ж.к. “Левски —Г”, бл. 35, вх.В. ет.5, an.77, адрес по местоживеене: с. Лобош, община
Ковачевци, област Пернишка , В. Я. Г., ЕГН ********** с адрес: rp. София ......... и Д. Г. Г.,
ЕГН ********** с адрес: rp. София ..........
В срока по чл. 131 от ГПК, ответниците, чрез пълномощника им Г. Г.— CAK, са
депозирали молба, с която е заявено иска не за прекратяване на производството по делото
като недопустимо, поради липса на активна процесуална легитимация па ищците. Развиват
доводи в подкрепа на искането си, като посочват, че именно лицата по атакуваната сделка са
тези, които притежават активната процесуална легитимация да искат унищожаване на
договора. Сочат, че ищците не са страни по процесния договор и нямат правен интерес от
унищожаването на договора, тъй като при всички положения - ако договорът бъде
унищожен или не, това няма да доведе до никаква промяна в тяхната правна сфера и в
патримониума им. В заключение посочват, че претенцията на ищците, че искат да разберат
кой е действителния собственик на другата /2 част от притежавания от тях имот е била
изпълнена още в момента, в който са се снабдили с посочения нотариален акт, с който е
изповядана правната сделка. Отделно от това, самите ищци посочват собствениците на
имота — В. Г. и Димитьр Г.
При проверката, осъществена по реда на чл. 130 ГПК и като взе предвид
възраженията на ответниците, съдът констатира, че така предявеният иск е недопустим, по
следните съображения:
С депозираната искова молба ищците са изложили твърдения, че ответникът С. С. е
техен баща, като същият е притежавал в режим на съпружеска имуществена общност с
Тонка И.ова С.а недвижим имот, представляващ Апартамент № 77, находящ се в rp. София,
район “Подуяне”, ж.к. *Левски Г“ БЛ.35, вх. Г. ет.5, със Застроена площ 79.53 кв.м.. състоящ
се от две стаи , кухня и сервизни помещения, ведно с мазе № 15. ведно с 2,414 % идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, които представлява
по кадастралната карта и кадастралните регистри на rp. София, самостоятелен, обект в
сграда с идентификатор 68134.601.301.1.77.Ищците твърдят, че съпружеската имуществена
общност била прекратена по силата на решение от 01.02.2019 г. на СРС по гр. д. №
1
52257/2017 г. поради прекратяване на гражданския брак, сключен между Тонка С.а и С. С.. С
нотариален акт от 21.03.2024 г. — акт № 19 том XLV. вх. А\ 20533/21.03.2024 г., дело №
15172/2024 г. на Служба по вписванията Cофия. майката на ищците Тонка И.ова С.а им е
дарила по - равно своята идеална част от описания имот.
По силата с нотариален акт от 01.08.2022 г. акт N. 24. том CXLIV, де.эо N43612 вx.N°
57296 от 01.08.2022 г. на служба по вписванията София първият ответник С. Я. С. е
прехвърлил срещу задьлжение за издръжка и гледане една втора идеална част от
гореописания имот на втората ответница В. Я. Г. срещу задължението на В. Г. да гледа
и издържа прехвърлителя до края на живота му. Прехвърлянето е осъществено по време на
брака и с третия ответник Д. Г. Г..
При изложените твърдения в молбата двамата ищци С. С. и И. С. С., искат да бъде
признат за нищожен договор с нотариален акт от 01.08.2022 г. акт N. 24. том CXLIV, де.эо
N43612 вx.N° 57296 от 01.08.2022 г. на служба по вписванията София, с който първият
ответник С. Я. С. е прехвърлил срещу задьлжение за издръжка и гледане една втора идеална
част от гореописания имот на втората ответница В. Я. Г. , по време на брака й с Д. Г. Г..
срещу задължението на В. Г. да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му,
поради липса на основание и предмета, противоречие и заобикаляне на закона, нарушение
на добрите нрави и липса на съгласие. В условията на евентуалност се иска да бъде признат
посочения договор за нищожен, като привиден, прикриващ договор за дарение.
Ищците са изложени твърдения в подкрепа па тезата си за нищожност на процесната
сделка, съответно недействителност. Обосновали са правния си интерес с желанието си да
установят кой е действителния съсобственик на процесния имот.
При тези твърдения, съдът счита, че предявеният иск е недопустим.
За предявяването на установителен иск за нищожност на договор, наличието на
правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за съществуването на правото на
иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на
процеса до неговото приключване.
По въпроса за процесуалната допустимост на иск за прогласяване нищожността на
договор за покупко-продажба недвижим имот (pecп. и при договор за прехвърляне
право на собственост срещу издръжка и гледане, какъвто е настоящият случай) от лице,
което не е страна по договора и не е собственик на целия имот , а притежава само идеална
част от собствеността въру прехвърления имот , е налице задължителна съдебна практика,
обективирана в решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а именно: Решение № 397 от
03.10.20 12 г. по гр.д. К° 1 604/2011 г. на BKC, IV го. В него е прието, че съгласно чл. 1 24,
ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването
на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26,
ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от
свое име чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване
нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот е налице правен интерес и
той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато
твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да нe е
страна по договора. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на
негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Касае се за
абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Няма
правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в
негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. Без да бъде установен пряк и
непосредствен правен интерес за ищеца от предявяването на установителния иск за
2
нищожност на договор, по който не е страна, неговата намеса в чужда правна сфера е
недопустима и правно нетърпима.
В разглеждания случай, ищецът брани правото си на собственост, тъй като с
предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него
съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бьдат отречени правните
последици на атакувания договор — неговото облигационпо действие между страните по
договора, и най-вече — вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет
имота, собственост на ищеца.
Когато, обаче, от доказателствата по делото се установява, че ищецът не е собственик
на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора, предвид
принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред сьда
чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална
субституция), този ищец е процесуалпо легитимиран и има правен интерес да води иска за
нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен
ред, т.е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно
идеалната част от процесния имот, която е негова собственост. Процесуалпо легитимирани
да предявят иск за нищожност на останалата част от договора, и признат от закона правен
интерес от това имат (чл. 124, ал. 1, във вр. с пл. 26, ал. 2 ГПК) единствено останалите
съсобственици на имота. Поради това, когато само един от съсобствениците предяви иск за
нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на императивната
процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно — м поради липса на признат от
закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира
относно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като
обикновени другари в процеса на съсобственика си ищец (в този смисъл е и Решение №
295/27.11.20l3r. по rp. д. № 2141/2013a. на BKC). Доводите на ищците, че наличието на
правен интерес подлежи на установяване с доказателствени средства, което може да бъде
осъществено след законно проведен публичен сьстезателен процес, не могат да бьдат
споделени и от настоящия състав на съда. И това е така, доколкото гражданскопроцесу
алния кодекс изисква проверката за допустимостта на иска да бьде извървшена не
непосредствено след депозиране на исковата молба, въз основа на изложените в нея
твърдения, и предхожда всички следващи се съдопроизводствени действия.
В настоящия случай, ищците нито представят доказателства, нито и твърдят да са
собственици на целия процесен недвижим имот, съответно иска им е за идеални части,
върху които не претендират права, поради което исковата им претенция се явява
недопустима, което има за последица връщане на исковата молба и прекратяване на
производство съгласно правовия ред.
Правният интерес в конкретния случай от иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД би бил налице,
когато ищците биха могли да черпят права от решението за обявяване на нищожността на
процесния договор. Обявяването на процесния договор за нищожен, обаче, не би могло да
има за пряка и непосредствена последица преминаването на недвижимия имот в
патримониума на ищците, а единствено връщане на имота в патримониума на ответника С.
С.. Очевидно е, че не се касае за защитим засегнат конкретен правен интерес на ищците, с
оглед на което установителната претенция е недопустима и на основание чл. 130 ГПК
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответниците направените от последните разноски общо в размер на
6600,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, или сумата от по 2200 от всеки един
3
от ответниците.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с рег. № 360628/11.11.2024 г., подадена от Н. С. С. и И. С. С.
срещу С. Я. С., В. Я. Г. и Д. Г. Г., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 67016/2024 г. по описа на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА Н. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ЖК
„Дружба”, бл. 17, вх. „Б”, ет. 3, ап. 26 и И. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ........
да заплатят на С. Я. С., с ЕГН: **********, с адрес: ********** сумата в размер на 2200
лева (две хиляди и двеста лева), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ЖК
„Дружба”, бл. 17, вх. „Б”, ет. 3, ап. 26 и И. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ........
да заплатят на В. Я. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Абдовица” № 157 сумата
в размер на 2200 лева (две хиляди и двеста лева), представляваща направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА Н. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ЖК
„Дружба”, бл. 17, вх. „Б”, ет. 3, ап. 26 и И. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ........
да заплатят на Д. Г. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Абдовица” № 157 сумата в
размер на 2200 лева (две хиляди и двеста лева), представляваща направени разноски по
делото.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4