РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. ХАСКОВО, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д.А. А.-С.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500650 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба на Н. Г.
Г. от гр.***.
С Решение № 163 от 06.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1497 по описа
за 2024 г., РС Хасково е приел за установено на основание на основание
чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, по отношение на Н. Г. Г., ЕГН
**********, от гр***, че дължи на Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление – гр.***, сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща част от регресно вземане на основание чл.558, ал.7 от КЗ на
Гаранционен фонд, произтичащо от възстановена от него на основание чл.561
от КЗ на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи сума
за изплатено от тях на Националното бюро на Германия застрахователно
обезщетение в размер на 26 214.21 лева по Щета № ***/19.08.2019г. за
имуществени вреди на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, л.а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. №*** и л.а. „БМВ“ с рег. № ***, настъпили при ПТП на
13.12.2018г. в Германия с участието на т.а. „ДАФ“ с рег. № ***, управляван от
Н. Г. Г. без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
1
ведно със законната лихва върху главницата от 10 000 лева, считано от датата
на подаване на заявлението – 13.03.2024г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 329/19.03.2024г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 681/2024г. по описа на Районен
съд-Хасково.
Съдът е осъдил Н. Г. Г., ЕГН **********, от гр***, да заплати на
Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
– гр.***, сумата от 1 000 лева, от която 800 лева, представляваща направени
разноски по настоящото дело и 200 лева, представляваща направени разноски
по Ч. гр. д. № 681/2024г. по описа на Районен съд Хасково.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Н. Г. Г.,
който обжалва в срок. Твърди, че постановеното от първоинстанционния съд
решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Решаващият съд не обсъдил
възражението,че искът не е подаден в указания едномесечен срок, както и не
обсъдил възражението ме,че не е получил регресната покана. На следващо
място твърди,че отговорен за това,че МПС, което е управлявал, няма
сключена застраховка ГО е работодателят му, който и е собственик на това
МПС, поради което той не следва да носи отговорност. Моли въззивния съд
да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния
съд и отхвърли предявения иск.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. М., пълномощник на ГФ
гр.***, с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от
първоинстанционният съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.
Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция,
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционният съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият претендира заплащане на разноски за въззивното производство.
Искането за заплащане на разноски е направено своевременно, с писмения
отговор, но не са представени доказателства за направени такива в
2
производството, поради което и не следва да бъдат присъждани разноски за
въззивната инстанция.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.558, ал.7 от КЗ, предявен от ГФ *** против Н. Г. Г. от гр.*** .
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основан на тях
е достигнал до правилния и законосъобразен извод,че предявеният иск е
основателен и доказан изцяло, поради което и е уважил същия. Съдът е
достигнал до своите изводи при съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства. Направените от решаващия съд изводи са правилни и
на основание чл.272 се споделят от настоящият съдебен състав.
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото изхожда от
заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник в
едномесечния срок от уведомяването му, че длъжникът е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение. Същият е предявен в срока по чл.415 ал.4 от
ГПК .
Видно от приложеното ч.гр.д. № 681/2024 г. на РС Хасково е,че на ГФ
*** е връчено съобщение с указание по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК на 13.05.2024 г.
Едномесечният срок изтича на 13.06.2024 г. / четвъртък/. Исковата молба е
подадена в съда на 12.06.2024 г., вх. № 9291, т.е в законоустановения срок. От
същата дата е и депозираната по ч.гр.д. № 681/2024 г. молба с приложени
доказателства,че искът е предявен. С оглед изложеното наведените
възражения, че искът е предявен извън срока, визиран в чл.415 ал.4 от ГПК, са
неоснователни.
Неоснователни са наведените доводи за необоснованост на съдебния
акт. Както по-горе се посочи решаващият съд е събрали всички сочени от
страните и относими към спора доказателства. Извършил е съвкупна
преценка на тези доказателства и е изградил своите изводи. Представените по
делото заключения на вещите лица, установяващи размера на извършените от
ищеца плащания и размера на причинените щети не са оспорени от ответника
Г., въззивник в настоящото производство. Не са представени от негова страна
доказателства, които да водят до изводи, различни от направените от
решаващия съд.
Неоснователно е възражението за приложимост на разпоредбата на
3
чл.259 КЗ / отм./. ПТП е настъпило на 13.12.2018 г. Към този момент е в сила
КЗ от 01.01.2016 г. Съгласно чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, ред. ДВ бр.102 от 2015 г., в
сила от 01.01.2016 г., договор за застраховка „ ГО“ е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е
спряно от движение. Това изискване не забранява и на всяко друго лице,
различно от собственика на МПС да сключи застрахователния договор. Т.е ако
собственика на МПС не е сключил договор за застраховка „ ГО“, това не е
пречка този договор да бъде сключен и от друго лице, в случая ответника,
който е управлявал МПС, още повече,че именно в тежест на водача на МПС е
въведено задължението да носи документ за сключена задължителна
застраховка „ ГО“ , съгласно чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Основателно е наведеното възражение,че по делото не са представени
доказателства,че му е връчена регресна покана, но това не дава основание за
изводи, различни от направените. Регресната покана е от 21.11.2023 г. / л.56/,
но не е приложен документ, установяващ връчването й на адресата. Това
обаче би имало значение, в случай,че ищецът претендира заплащането на
лихви за забава. В случая от страна на ищеца не се претендират лихви за
забава за периода от връчването на регресната покана до предявяване на иска,
поради което неустановяване на връчването на тази покана е ирелевантно .
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163 от 06.03.2025 г. на РС Хасково,
постановено по гр.д. № 1497 по описа за 2024 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в
едномесечен срок от връчване на съобщение на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4