Р Е Ш Е
Н И Е
Гр.София,23.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
Първи въззивен брачен състав,в закрито заседание на 23.05.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЙОСИФОВА в.гр.д.№6528 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх.№48783/10.04.2019г.,
по регистъра на СГС, подадена от И.Б.С. с ЕГН **********- длъжник , против отказ на ЧСИ С.Х.да прекрати
изпълнителното производство по и.д.№20128630401187
по описа на ЧСИ С.Х.с рег №863 на
КЧСИ, обективиран в Писмо с изх. № 18367/03.04.2019г.,
поради настъпило погасяване на
правото да се претендира сумата по изпълнителния лист , на основание чл.433
ал.1т.8 от ГПК-настъпила перемция.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се , че отказът на ЧСИ С.Х.е без приложени мотиви към него, а липсата на мотиви към отказа на ЧСИ лишава жабоподателят от правото му на защита.
Изрично в частната жалба , жаолбоподателят се позовава на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г на ВКС ,
постановено по тълк. дело № 2/2013г на ОСГТК на ВКС в
което са посочени действията, които прекъсват давността.
Изрично
се посочва, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа , както и исканията за извършване на справки за наличие на
трудови договори и за имущество, на длъжника. Счита, че в конкретния случай
липсват обстоятелства и факти, които да налагат прекъсване на давността.
Твърди, че същинските изпълнителни
действия са възбраната върху недвижим имот и запор върху трудовото
възнаграждение, което е извършено през м.май 2017г..След тази дата са изтекли
повече от две години, поради което счита че са налице предпоставките на чл.433
ал.1т.8 от ГПК-настъпила перемция.
Сочи, че по депозирана молба от
02.07.2018г., ЧСИ е конституирал нов взискател –ТД „ЕОС
М.“ЕООД, на основание извършена цесия на дълга/вземането/ на „О.Б.Б.“АД, но счита че това не е основания които да прекъсват
давността. Счита, че е налице
основанието по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и ЧСИ следва служебно дори да
прекрати съдебно - изпълнителното производство.
Претендира разноски.
Взискателят –
ТД „ЕОС М.“ЕООД не подава писмено становище.
В обясненията си по реда на чл.436,
ал.3 ГПК, ЧСИ посочва, че жалбата е неоснователна. Излага мотиви. Изрично
в мотивите на ЧСИ се посочва, че въз основа на представени с молба вх.№
28750/02.07.2018г. с приложени документи, цесионерът
ТД „ЕОС М.”ЕООД, от гр.София е заместил цедента „О.Б.Б.”АД като взискател по Изпълнително дело № 20128630401178.
На 09.10.2018г. с вх.№ 44313, е
постъпила молба от длъжника И.Б.С. с която иска прекратяване на изп.д. №: 20128630401178, на осн.
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Изрично в мотивите на ЧСИ С.Х.се посочва, че с
резолюция/ постановление / върху молбата, изпълнителното производство е прекратено на осн.
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, но само по отношение на длъжниците
Н.Б.Н.и М.В.М.. За това обстоятелство молителя И.Б.С. е уведомен със съобщение
изх.№ 56595/26.10.2018г., връчено на 30.10.2018г.
По този повод И.Б.С. подава своя молба с
вх.№44313/09.10.2018г.по изп. дело № 20128630401178 с искане да се прекрати
производството и по отношение на него.
На тази молба отговор не се дава и затова се подава повторна молба с
вх.№22192/01.04.2019г., по повод на която се постановява атакувания отказ за прекратяване на изпълнението и по
отношение на длъжника И.Б.С., обективиран в Писмо
изх.№18367/03.04.2019г.
В становището на ЧСИ-С.Х.се посочва , че
по отношение на този длъжник не са налице условията посочени в чл.433, ал.1, т.
8 от ГПК. Не е изтекъл предвидения в ГПК двугодишен срок, и дава хронология на
извършваните процесуални действия:
- Изпълнително дело № 20128630401178 е образувано по молба вх.№
16057/21.04.2012г.
- Със запорно
съобщение изх.№ 57060/23.09.2013г. /връчено по куриерска фирма на 30.09.201Зг./
е наложен запор на трудовото възнаграждение на И.Б.С., получавано от
работодателя ТД „Т.Т.”ООД, гр.Перник.
-
Със запорно съобщение изх.№ 38150/19.05.2015г.
/връчено по електронна поща на 27.05.2015г./ е наложен запор на трудовото
възнаграждение на И.Б.С., получавано от работодателя-ТД“БУЛГАР-М.-Р.****”ЕООД,
гр.Перник.
- Със запорни
съобщения от 15.05.2017г. са наложени запори на банковите сметки на И.Б.С. в
четири банки.
- Със запорно
съобщение изх.№ 42662/23.08.2018г. е наложен запор на банковите сметки на
жалбоподателя в „П.И.Б.”АД /постъпил отговор от банката с вх.№
41854/25.09.2018г./.
Изрично се посочва, че взискателят по изпълнителното дело-„О.Б.Б.“АД
е правил искания за извършване на различни процесуални действия по изпълнението
преди да се извърши цедиране на вземането и
конституирането на нов взискател. С тези молби също
многократно е прекъсван двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
По тези съображения ЧСИ Х.приема че молбата
на длъжника И.Б.С. с вх.№ 44313/09.10.2018г., е неоснователна, поради което е
постановила атакувания отказ, за прекратяване на изпълнението по изп.дело № 20128630401178, образувано по молба вх.№ 16057/21.04.2012г.,
пред ЧСИ С.Х.с рег.№863 на КЧСИ.
Жалбоподателят е уведомен за отказа на
ЧСИ С.Х.обективиран в Писмо с изх. №
18367/03.04.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по изпълнителното дело е
образувано по молба вх.№ 16057/21.04.2012г.подадена от „О.Б.Б.“АД.
Предприети са от ЧСИ действия по проучване
имущественото състояние на длъжника, проверка за наличие на публични вземания и
налагане на запори и възбрана на недвижим имот.
От изложената в частната жалба хронология
на извършваните процесуални действия на ЧСИ и от тази направена от ЧСИ-С.Х.в
мотивите и по чл.436 от ГПК, въззивният съд прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл.435,ал.2,т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да
прекрати изпълнителното дело. Жалбата е подадена в законоустановения
в чл.436, ал.1 ГПК срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване отказ, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Изпълнението, като осъществяване на
дължимия резултат и задоволяване на легитимния кредиторов
интерес, когато предмет на задължението е парична сума се осъществява чрез
плащане.След извършено плащане , логичния край на изпълнителното производство е
прекратяването му. В конкретният случай длъжникът не е извършил дължимото
плащане, въпреки направените усилия от взискателя и
съдействието на ЧСИ. Доказателства за плащане не са представени до настоящия
момент. Следователно, реално плащане не е извършено.
Освен това срокът за прекратяване на
изпълнителното производство по перемция започва да
тече от последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника. В този смисъл
е и становището в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
ОСГТК на ВКС.
Въззивната
инстанция приема становището на ЧСИ , че
редовно по изпълнителното дело са искани и предоставяни справки за заплатените
суми. Съгласно закона и трайната съдебна практика обаче се приема, че
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се прекъсва с всяко извършено
плащане, или със всяко предприето съществено процесуално действие, допринасящо
за приключване на принудителното изпълнение, поради което двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК в конкретния случай ще изтича на 25.09.2020г., вземайки предвид искането на
новия взискател /цесионера/-
ТД „ЕОС М.“ЕООД , направено с молбата за налагане на запори, както и изпратеното Запорно
съобщение изх.№ 42662/23.08.2018г. , с което е наложен запор на банковите
сметки на жалбоподателя в „П.И.Б.”АД /постъпил отговор от банката с вх.№
41854/25.09.2018г./.
В този смисъл е и установеното в т. 10
от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, че: „
искането на справки от ЧСИ не е изпълнително действие“...........“ Давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя)
като : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица“.
Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и пр.
С
оглед на изложеното, ЧСИ законосъобразно е отказал да прекрати изпълнителното
производство, поради което жалбата е неоснователна и обжалваното изпълнително
действие следва да бъде потвърдено.
Категорична и последователна е съдебната
практика ,че в производство по чл. 435 от ГПК съдът действа само като контролно-отменителна инстанция, вършейки преценка за
законосъобразност на конкретни изпълнителни действия.. Възможностите на СИ да
прекрати изпълнително производство са посочени в чл.433 от ГПК. Само за яснота
следва да се посочи следното: С неизвършването на изпълнителни действия по
искане на взискателя за определен срок законодателят презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение,
предвид което и с чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се приема прекратяване на
изпълнителното производство по силата на закона, като актът на съдебния
изпълнител има единствено констативно значение. Това прекратяване обаче не
означава отпадане на материалното притезание на взискателя, поради което няма пречка изпълнителното
производство да бъде възобновено.Прекратяването на изпълнителното производство
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изобщо не означава ,че кредиторът не може
изобщо да предприема действия, водещи до прекъсване на давността .
Предвид на посочените изпълнителни
действия и съображения настоящата инстанция приема ,че в настоящия случай не е
налице , бездействие на взискателя, изразяващо се в
непоискване на извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години поради което и жалбата се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция в полза жалбоподателя не следва да се присъждат и претендираните
разноски.
Мотивиран
от изложеното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ С.Х.да
прекрати изпълнителното производство по
и.д.№20128630401187 по описа на
ЧСИ С.Х.с рег
№863 на КЧСИ, обективиран в Писмо с изх. №
18367/03.04.2019г., поради настъпило
погасяване на правото да се
претендира сумата по изпълнителния лист
, издаден против И.Б.С. с ЕГН **********- длъжник по изпълнението, поради
настъпила перемция
по чл.433 ал.1т.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.