Решение по КНАХД №499/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от С. Г. С. от гр. Русе, чрез адвокат С. Р., против Реше­ние № 236 от 05.06.2025 г., постановено по АНД № 520/2025 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 811667-[рег. номер]/31.01.2025 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване - Русе в ТД на НАП -Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 9403,30 лева, на основание чл. 80а, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), за извършено нарушение на чл. 53, ал. 1 и чл. 50, ал. 1, т. 5 от същия закон.

Като касационни основания се посочват неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Основното възражение релевирано в жалбата е, че приложение следва да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН и са развити подробни съображения за маловажност на извършеното нарушение, за което е санкциониран касатора. Сочи още, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Оспорва изцяло размера на наложеното наказание. Иска от съда отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира разноски в условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по касационната жалба - Директор на офис /дирекция/ за обслужване - Русе в ТД на НАП - Варна, представляван от старши юрисконсулт Н. Т., в съдебно заседание иска от съда решението на РС - Русе да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Г. Т., Раздел V на ЗАНН, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

РС – Русе е приел за установено от фактическа страна, че касаторът е управител на „Алупро“ ООД. С договор от 01.01.2021 г., дружеството предоставило на своя управител, в качеството му на физическо лице,
заем за сумата от 95 000 лв., със срок на връщане до 31.12.2025 г. Този факт бил установен при извършване на ревизия на дружеството извършвана в ТД на НАП - София. В тази връзка, на старши инспектор по приходите Е. Г. към ТД на НАП - Варна била възложена проверка на С. Г. С.. В хода на проверката било установено, че последната подадена декларация по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ от проверяваното лице била за 2019 г. Предвид установеното, с Покана по чл. 103 от ДОПК от 10.07.2025 г., органът по приходите поканил касатора да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г. и 2022 г., както и коригираща такава за 2023 г. На 14.08.2024 г. С. С. подал декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2022 г., като в приложение 11 от нея декларирал остатък от заем в размер на 94033.04 лв. Тъй като определеният от чл. 53 от ЗДДФЛ срок е до 02.05.2023 г., органът по приходите съставил срещу касатора АУАН за нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. Последвало издаване на оспореното НП № 811667- [рег. номер]/31.01.2025 г., с което на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ, на С. С. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 9403.30 лв.

При тези факти въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че както от обективна, така и от субективна страна, С. С., в качеството му на задължено лице по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, е осъществил състава на нарушението по чл. 80а, ал. 1 от същия закон. Съдът е приел, чe наказанието е правилно определено и изчислено. Обсъдени са и наведените във въззивната жалба твърдения за маловажен случай, като съдът е стигнал до извод, че извършеното деяние не може да се квалифицира като „маловажен случай“.

Административният съд напълно споделя изводите на районния и намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на закона. Наведените касационни оплаквания са неоснователни.

Фактическата обстановка и извършването на нарушението са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред органа по приходите и в производството пред въззивната инстанция. Всички съществени, необходими, релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.

Въведените в жалбата твърдения за допуснато нарушение при установяване и определяне на административното нарушение са неоснователни. Фактическата обстановка, както и извършеното деяние не се оспорват от касатора. Нито в административнонаказателното, нито в съдебното производство са ангажирани доказателства, които да опровергават или да поставят под съмнение, изложените факти и обстоятелства в АУАН и атакуваното НП. Дори напротив, от представените по въззивното дело документи се установява, че след отправената до него покана, касаторът е подал изискуемата от закона ГДД.

Освен това, следва да се отбележи, че нарушението е установено въз основа на официални документи. В тази връзка, неоснователни са и наведените възраженията за съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН: “Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.“, какъвто именно е и настоящия случай.

Правилно въззивният съд е приел и че данъчните закони обикновено не си служат с понятието “маловажен случай”, доколкото неспазването на данъчната дисциплина се счита винаги за сериозно нарушение. Ниската степен на обществена опасност се отчита с по-ниския размер на наказанието, а не с квалифицирането на случая като маловажен. Съгласно санкционната разпоредба на чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ физическо лице, което като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5 от същия закон, се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми. При индивидуализиране размера на глобата за така извършеното нарушение органът по приходите е определил същата в предвидения в закона размер – 9403.30 лв., който от своя страна също не сочи ниска степен на обществена опасност. Освен това, видно от събраните по делото доказателства, касаторът не е подал ГГД във връзка с получения от него заем и за 2021 г. Следователно, случаят не следва да бъде квалифициран като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ не се характеризира в конкретиката на настоящия казус с по-ниска степен на обществена опасност от други прояви от този вид, нито пък са налични някакви изключителни или многобройни смекчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства, които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на административно нарушение.

РС – Русе е анализирал правилно събраните доказателства, основателно ги е ценил за безспорни и безпротиворечиви. Правилно са приложени относимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Правилно е индивидуализирано и наложеното наказание, съобразно предвиденото от приложимата санкционна норма към датата на нарушението.

Поради гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд – Русе е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 130 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Национална агенция по приходите, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 3 от Устройствения правилник на Национална агенция по приходите.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 236/05.06.2025 г., постановено по АНД № 520/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА С. Г. С., [ЕГН] от гр. Русе, [улица], да заплати на Национална агенция по приходите, със седалище в гр. София, [улица], сумата от 130 лева – юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.

Решението е окончателно.