Разпореждане по дело №600/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба ищецът „Д. О. М.– З.” Г., чрез своя представител по пълномощие, твърди, че между него и ответника бил сключен договор № РД-24-72/31.08.2006 г. за доброволно здравноосигуряване по пакет „ИМПЗГ”. Договорът бил сключен за срок от една година, като действието му е било продължено по реда на чл. 28 от същия. По силата на договора, ищецът се задължил да обезпечава финансово ползването на здравни услуги и стоки от работниците и служителите на осигуряващия „Г. – К.” , а ответникът се задължил да заплаща годишна О. премия. Съгласно чл. 10 от договора, годишната О. вноска се заплащала разсрочено на четири вноски при посочен падеж на вноските и определена абсолютна стойност. В качеството си на осигурител, ищецът изпълнявал всички поети задължения по договора и съгласно чл. 25 от Общите условия за õоброволно здравно осигуряване на дружеството, при настъпване на падежа на съответната вноска, издавал счетоводен документ – фактура. С оглед натрупали се неизплатени премии и невъзможността на ответника да плаща бъдещите си задължения по договора, действието му било спряно за периода 01.12.2008 г. - 30.11.2009 г. Договорът не бил прекратен, поради желанието на осигуряващия да изплати дължимите осигурителни вноски, след което да бъде възобновено действието на същия. Поради липса на плащане на дължимите здравноосигурителни вноски към 01.12.2009 г. действието на договора не било възобновено, а здравноосигурителните права на осигурените лица са спрени от страна на осигуряващия. Ответникът изразил намерението си да погаси дължимите суми и направил предложение за подписване на споразумение за разсрочено погасяване на задължението на месечни вноски в размер на 20 000 лева. Ищецът изпратил проект на споразумение, а с писмо изх. № 105/21.01.2010 г. ответникът уведомил ищеца, че отказва плащане по фактура № 786/01.09.2008 г. на стойност 30 872. 02 лева, като оспорва фактурата с мотиви, че същата е неосчетоводена, съгласно счетоводните му записвания, и че осигурените лица не са ползвали зравноосигурителни услуги по договора за периода 01.09.2008 г. - 01.12.2008 г. Ищецът твърди, че като страна по договора, получаваща финансова престация, има задължение за издаде финансово счетоводен документ, но не носи отговорност и не следва да търпи вреди от липсата на счетоводно записване в счетоводството на платеца по издадения документ. Твърди, че здравноосигурителния договор е алеаторен договор и един от съществените елементи на същия е здравноосигурителния риск, който е абсолютен, тъй като е неизвестно дали изобщо ще настъпи здравноосигурителното събитие. Твърди също, че здравноосигурителната премия е паричното задължение на осигуряващия, насрещна престация от поемане на риска от осигурителя. В писмо № 105/21.01.2010 г. ответникът твърдял, че след като здравноосигурителните карти на осигурените лица са имали срок на валидност до 01.09.2008 г., то след изтичането на този срок не съществува възможност за ползването на здравни услуги. Ищецът твърди в тази връзка, че съществено значение за ползването на услуги при осигурители, с които изпълнителя има сключен договор е здравноосигурителният номер, като изтеклия срок на здравноосигурителната карта, не следва да се приравнява със спрени здарвноосигурителни права, тоест осигурените лица не са лишени от възможността да ползват услугите по договора вследствие на изтеклия срок на здравноосигурителната карта. Твърди, че вземанията му възлизат общо на 41 744. 04 лева, както следва: по фактура № 643/01.06.2008 г., четвърта О. вноска за осигурителния период 2007-2008 година, доплащане за сумата в размер на 10 872. 02 лева; по фактура № 786/01.09.2008 г. първа О. вноска за осигурителния период 2008-2009 г. за сумата в размер на 30 872. 02 лева. Твърди също, че се следват лихви за забава върху сумата от 10 872. 02 лева за периода от 02.06.2008 г. до 01.04.2011 г. в размер на 3 757. 61 лева и лихви за забава върху сумата от 30 872. 02 лева за периода от 02.09.2008 г. до 01.04.2011 г. в размер на 9 479. 17 лева. Моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – „Г. – К.” Г., в представен по делото писмен отговор, оспорва исковете по основание и размер, признава наличието на задължение по фактура № 643/01.06.2008 г. в размер на 10 872. 02 лева и оспорва задължението му по фактура № 786/01.09.2008 г. в размер на 30 872. 02 лева. Твърди, че осигурените лица имат право да ползват здравни услуги и стоки по договорения здравноосигурителен пакет след представяне на здравноосигурителна карта, както и че осигуряващия е длъжен да плаща осигурителните премии в началото на всеки период и да предостави списък на новопостъпили или напуснали групата на осигурените лица в седмодневен срок от настъпване на промяната. В тази връзка твърди, че след актуализация на броя на осигурените лица, здравноосигурените лица са получили личен здравноосигурителен номер и карта със срок на действие от 01.09.2007 г. до 01.09.2008 г. Твърди, че към 01.09.2008 г. не е предоставил на ищеца актуализиран списък за броя на осигурените лица, поради което и ищецът не е издал здравноосигурителни карти, ведно с личен здравноосигурителен номер и преустановява обслужването на ответника. Твърди също, че обслужването на ответника е преустановено и към датата на издаване на оспорената от него фактура, действието на договора е прекратено и на основание чл. 51, т. 3, във вр. с т. 26 от Общите условия, поради неплащане на вноски по разсрочената премия в сроковете на договора. Твърди също, че сумата от 30 872. 02 лева не се дължи, тъй като срещу нея не са извършени предвидените в договора услуги, като заплащането й би довело до неоснователно обогатяване на ищеца. Твърди също, че фактура № 786 не била постъпвала в дружеството и не е осчетоводявана, както и че обезщетение, представляващо лихви за забава, не е предвидено в договора и такива не се дължат. В съдебно заседание, чрез своя представител по пълномощие, признава задължение по фактура № 643/01.06.2008 г. в размер на 10 872.02 лева, респективно – не оспорва предявения иск в тази му част, като моли съда да отхвърли иска в частта относно претендираното задължение по фактура № 786 в размер на 30 872.02 лева.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че между страните по делото е бил сключен договор № РД-24-72/31.08.2006 г. за групово доброволно здравно осигуряване по здравноосигурителен пакет „Интегрирана медицинска помощ и здравни грижи” (ИМПЗГ). Видно от договора, същият е бил сключен за срок от една година, като в т.28 от същия, страните са договорили, че ако никоя от страните не уведоми писмено другата в срок от 30 дни преди неговото изтичане, договорът се счита за продължен. По силата на договора, ищецът, в качеството му на осигурител, се е задължил да обезпечава финансово ползването на здравни услуги и стоки от осигурените лица – работници и служители на „Г. – К.” Г. К., при изпълнители на медицинска помощ, с които има сключени договори, съгласно Общите условия и всички приложения и допълнения към тях, а ответникът, в качеството му на осигуряващ, се е задължил да заплаща годишна О. премия. Съгласно т.10 от цитирания договор, годишната О. премия се заплаща разсрочено на 4 вноски, както следва: І вноска до 01.09.2006 г., ІІ вноска до 01.12.2006 г., ІІІ вноска до 01.03.2007 г. и ІV вноска до 01.06.2007 г., като всяка от вноските е определена като абсолютна стойност към момента на сключване на договора. В договора е посочено също, че в случай на промени в броя на осигурените лица по време на действие на договора, осигурителната премия подлежи на преизчисляване, съгласно Общите условия.

Във връзка с горното, и в частност – относно продължаването на действието на договора и броя на осигурените лица, ответникът, в представения по делото отговор, признава, че с цел продължаване срока на договора за периода 01.09.2007 година – 01.09.2008 година, е актуализирал (намалил) броя на осигурените лица с приложен на хартиен и електронен носител поименен списък за 492 лица, като здравноосигурените лица, съгласно актуализирания списък, са получили личен здравноосигурителен номер и карта със срок на действие една година – от 01.09.2007 г. до 01.09.2008 г.

Видно от представения и прието по делото като доказателство Анекс № 1 от 01.12.2008 г. към договор № РД-24-72/31.08.2006 г. за групово доброволно здравно осигуряване по здравноосигурителен пакет „Интегрирана медицинска помощ и здравни грижи”, страните са се споразумяли да спрат действието на договора за срок от 6 месеца, считано от 01.12.2008 г. до 31.05.2009 г., като за същият период осигурителят – „ДОМ – З.” няма да обезпечава ползването на здравни услуги и стоки от осигурените лица, а осигуряващият – „Г. – К.” няма да дължи плащане на осигурителните вноски по осигурителната премия. Съгласно § 2 от цитирания Анекс № 1, осигурителят отразява в информационната си система спирането на здравноосигурителните права на осигурените лица за съответния период, а осигуряващият се задължава да ги уведоми за невъзможността да се ползват от здравноосигурителните си права по време на периода на спиране действието на договора. С §3 от анекса страните са се договорили, че считано от 01.06.2009 г. автоматично се възобновява изпълнението на договора с произтичащите от това правни последици – осигурителят ще продължи обезпечаването на ползването на здравни стоки и услуги, а осигуряващият ще заплаща осигурителните вноски по осигурителната премия. С Анекс № 2 от 2009 г. към договор № РД-24-72/31.08.2006 г. за групово доброволно здравно осигуряване по здравноосигурителен пакет „Интегрирана медицинска помощ и здравни грижи”, страÝите са се споразумяли да спрат действието на договора за срок от 6 месеца, считано от 01.06.2009 г. до 30.11.2009 г., като за същият период осигурителят – „ДОМ – З.” няма да обезпечава ползването на здравни услуги и стоки от осигурените лица, а осигуряващият – „Г. – К.” няма да дължи плащане на осигурителните вноски по осигурителната премия. Съгласно § 2 от цитирания Анекс № 2, осигурителят отразява в информационната си система спирането на здравноосигурителните права на осигурените лица за съответния период, а осигуряващият се задължава да ги уведоми за невъзможността да се ползват от здравноосигурителните си права по време на периода на спиране действието на договора. С §3 от анекса страните са се договорили, че считано от 01.12.2009 г. автоматично се възобновява изпълнението на договора с произтичащите от това правни последици – осигурителят ще продължи обезпечаването на ползването на здравни стоки и услуги, а осигуряващият ще заплаща осигурителните вноски по осигурителната премия. Във връзка с така сключените анекси, не е спорно, че след 01.12.2009 г. действието на договора не е възобновено.

С фактура № 643 от 01.06.2008 г. ищецът е фактурирал на ответника сумата 30 872.02 лева, представляваща заплащане на ІV-та вноска на О. премия по пакет „ИПМЗГ”, съгласно договор № РД-24-72/31.08.2006 г. По отношение на тази фактура, ищецът претендира само сумата от 10 872.02 лева, представляваща неплатена от ответника част от общата сума от 30 872.02 лева. За тази сума е налице признание от ответника за нейната дължимост.

С фактура № 786 от 01.09.2008 г. ищецът е фактурирал на ответника сумата 30 872.02 лева, представляваща заплащане на І-ва вноска на О. премия по пакет „ИПМЗГ” за осигурителен период 2008 – 2009 г. (за периода от 01.09.2008 г. до 01.12.2008 г.), съгласно договор № РД-24-72/31.08.2006 г. В тази връзка, от допълнителното заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ищецът е включил в дневника за продажби за месец септември 2008 г. фактура № 786 от 01.09.2008 г. на стойност 30 872.02 лева с контрагент „Г. – К.” . Вещото лице установява също, че стойността на фактурата е включена в Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДСС и в Справка декларация за ДДС на ищеца, както и че същата не е включена в дневника за покупки при ответника.

По отношение на тази фактура, ответникът оспорва изцяло нейната дължимост, като с оглед доводите му за недължимост на сумата от 30 872.02 лева, спорни по делото са следните въпроси: 1.) действал ли е договора, респективно – прекратен ли е бил същия, през процесния период 01.09.2008 г. – 01.12.2008 г.; 2.) налице ли е изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца през този период и 3.) дължи ли се сумата по процесната фактура в размер на 30 872.02 лева. В тази връзка, не е спорно по делото, че за периода след 01.09.2008 г. нови здравноосигурителни карти на осигурените по договора лица не са били издадени от ищеца.

Съдът намира, че в случая страните са били в договорни отношения през процесния период 01.09.2008 г. – 01.12.2008 г., като договорът не е бил прекратен през този период. От една страна, по делото не се сочат доказателства, а и не се твърди, че някоя от страните е уведомила писмено другата в срок от 30 дни преди неговото изтичане, че прекратява договора, поради което и съгласно т.28 от същия, договорът следва да се счита за продължен. Обстоятелството, че договорът между страните през периода от 01.09.2008 г. до 01.12.2008 г. не е бил прекратен, се установява и от сключения между страните анекс № 1 от 01.12.2008 г., с който последните изрично са се споразумели да спрат действието на договора, считано от 01.12.2008 г., т.е. непосредствено след процесния период. Така изявената от страните воля, в това число и от страна на ответника, за спиране на действието на договора, опровергава по един безспорен начин довода, че същият е бил прекратен, в който случай не би се налагало постигане на договореност за неговото спиране и последващо възобновяване. В тази насока е и разпоредбата на § 3 както от Анекс № 1, така и от Анекс № 2, съгласно която страните са се договорили след изтичане на съответния срок изпълнението на договора да се възобнови.

Неоснователен е и довода на ответника, че действието на договора през процесния период от 01.09.2008 г. до 01.12.2008 г. е било прекратено и на основание т. 51, т. 3 във връзка с т. 26 от Общите условия, поради неплащане на вноски по разсрочената премия в сроковете на договора. Действително, съгласно т. 51, т. 3 във връзка с т. 26 от Общите условия, здравноосигурителният договор се прекратява предсрочно едностранно от осигурителя при неплащане на която и да е от вноските по разсрочена премия в уговорения срок. Тук следва да се посочи, че прекратяването на договора от страна на осигурителя при неплащане на вноска от разсрочена премия е негово право, а не задължение, поради което не настъпва автоматично по силата на цитираните разпоредби от Общите условия, а е обусловено от волята на осигурителя.

При това положение – наличие на действащ между страните договор за периода от 01.09.2008 г. до 01.12.2008 г., от която дата същият е бил спрян, за ответника съществува задължение да заплати съответната вноска (в случая І-ва вноска) от здравноосигурителната премия за посочения период. Тук следва да се посочи, че съгласно процесния договор, плащането на здравноосигурителната премия не е обусловено от настъпване на здравноосигурителното събитие, респективно – от ползването на здравноосигурителни услуги, т.е. евентуалното ненастъпване на здравноосигурително събитие, респективно – неползване на здравноосигурителни услуги, не освобождава осигуряващия от плащането на вноските по здравноосигурителната премия. Съгласно договора, размера на здравноосигурителната премия, респективно – размера на вноските по нея, зависи от броя на осигурените лица. В тази връзка, от фактура № 786/01.09.2008 г. е видно, че в графа „количество” е посочена цифрата „492”, колкото е броят на здравноосигурените лица, за които е дължима премия по договора. Впрочем, този брой здравноосигурени е вписан и във фактура № 643/01.06.2008 г., като самият ответник в представения по делото отговор признава, че с цел продължаване срока на договора за периода 01.09.2007 година – 01.09.2008 година, е актуализирал (намалил) броя на осигурените лица с приложен на хартиен и електронен носител поименен списък за 492 лица. Съгласно т.9.1 от процесния договор, в случай на промени в броя на осигурените лица по време на действие на договора, осигурителната премия подлежи на преизчисляване, съгласно Общите условия. В тази връзка, по делото не са представени доказателства, а и не се твърди, че ответникът е изпратил нов списък с актуализиран брой (по – нисък или по – висок) на здравноосигурените лица. Напротив, назначената по делото съдебно – счетоводна изрично установява, че след 01.09.2008 г. от „Г. – К.” няма изпратени нови списъци на осигурените лица. Ето защо следва да се приеме, че размерът на претендираната вноска от здравноосигурителната премия за посочения период е 30 872.02 лева и в тази си част искът е доказан.

От друга страна, обстоятелството, че ищецът не е издал нови здравноосигурителни карти на осигурените по договора за периода след 01.09.2008 година лица, което се признава от същия, не води до отпадане на задължението на ответника да заплаща договорената здравноосигурителна премия, дължима по силата на сключения между страните договор, срещу задължението на ищеца да обезпечава финансово ползването на здравни услуги и стоки от осигурените лица – работници и служители на „Г. – К.” Г. К., при изпълнители на медицинска помощ, с които има сключени договори, съгласно Общите условия и всички приложения и допълнения към тях. Още повече, че съгласно назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, за процесния период 01.09.2008 г. – 01.12.2008 г., работници от „Г. – К.” , включени в списъка на осигурените лица, изпратен при ищеца от ответника, са ползвали медицински услуги, които са били заплатени от ищеца. Така установеното от експертизата обстоятелство сочи, че лицата, ползвали съответните здравни услуги, не са били със спрени здравноосигурителни права по процесния договор, като ищецът е изпълнявал задълженията си и е покривал тези здравни услуги, независимо от липсата на здравноосигурителни карти. Впрочем, обстоятелството, че същите не са били със спрени здравноосигурителни права през периода от 01.09.2008 г. до 01.12.2008 г., се установява и от обсъдения по – горе Анекс № 1, съгласно който страните изрично се договарят, че за периода на спиране на договора – след 01.12.2008 г., осигурителят няма да обезпечава ползването на здравни услуги и стоки от осигурените лица, а осигуряващия няма да дължи плащане на осигурителните вноски по осиÒурителната премия. В § 2 е посочено, че осигурителят отразява в информационната си система спирането на здравноосигурителните права на осигурените лица за съответния период (периода на спиране действието на договора), а осигуряващият се задължава да ги уведоми за невъзможността да се ползват от здравноосигурителните си права по време на периода на спиране действието на договора. Цитираните клаузи, договорени от страните по договора, отразяват недвусмислено волята на страните да не се дължи плащане на осигурителните вноски по осигурителната премия от страна на осигуряващия за периода на спиране действието на договора, т.е. след 01.12.2008 г., за който период осигурителят няма да обезпечава ползването на здравни услуги и стоки от осигурените лица, както и че именно за този период, следващ процесния период от 01.09.2008 г. до 01.12.2008 г., последните няма да имат възможност да се ползват от здравноосигурителните си права. Постигнатата между страните договореност потвърждава приетото по – горе, а именно, че за процесния период – от 01.09.2008 г. до 01.12.2008 г., договорът между страните не е бил прекратен, както и че за същия период осигуряващият (ответник по делото) дължи плащане на осигурителните вноски по осигурителната премия.

Що се касае до довода, че сумата по фактура № 786/01.09.2008 г. не се дължи, поради това, че не е постъпвала и не била осчетоводена от ответника, то същият е несъстоятелен. От гореизложеното се установи, че страните по делото са били в договорни отношения през периода 01.09.2008 г. – 01.12.2008 г., за който период, по силата на сключения между тях договор, ответникът дължи заплащане на съответната вноска по здравноосигурителната премия в размер на 30 872.02 лева. Установи се също така, че ищецът е включил в дневника за продажби за месец септември 2008 г. фактура № 786 от 01.09.2008 г. на стойност 30 872.02 лева с контрагент „Г. – К.” , както и че стойността на фактурата е включена в Протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДСС и в Справка декларация за ДДС на ищеца. Обстоятелството, че ответникът не е осчетоводил процесната фактура не обуславя само по себе си недължимост на сумата по нея, като същото има значение при преценката дали ответникът е бил длъжен да я начисли в счетоводството си и да я включи в дневника за покупки, респективно – при преценката дали е изпълнил свое законово задължение или не.

С оглед дължимостта от страна на ответника на сумата в размер на 10 872.02 лева, представляваща неплатена част по фактура № 643/01.06.2008 г., както и на сумата в размер на 30 872.02 лева по фактура № 786/01.09.2008 г., представляваща първа О. вноска за осигурителен период 2008 г. – 2009 г., за периода от 01.09.2008 г. до 01.12.2008 г., по договор № РД-24-72/31.08.2006 г., основателни се явяват и предявените искове за мораторни лихви върху сумата от 10 872.02 лева, за периода от 02.06.2006 г. до 01.04.2011 г., и върху сумата от 30 872.02 лева, за периода от 02.09.2008 г. до 01.04.2011 г. Неоснователен е в тази връзка доводът на ответника, че обезщетение за забавено плащане в договора не било предвидено, поради което такова не се дължало. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая, обезщетение за забавено плащане произтича от закона и не е необходимо страните изрично да го уговарят. Що се касае до размера на обезщетението за забавено плащане, то по делото са приложени справки за неговия размер, видно от които върху сумата от 10 872.02 лева се дължат мораторни лихви, за периода от 02.06.2008 г. до 01.04.2011 г., в размер на 3 757.61 лева, а върху сумата от 30 872.02 лева се дължат мораторни лихви, за периода от 02.09.2008 г. до 01.04.2011 г., в размер на 9 479.17 лева. Впрочем, следва да се посочи, че ответникът оспорва предявените искове за заплащане на обезщетение за забавено плащане по основание, но не и по размер.

Предвид изложеното, следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 10 872.02 лева, представляваща неплатена част по фактура № 643/01.06.2008 г. по договор № РД-24-72/31.08.2006 г., както и сумата в размер на 3 757.61 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 10 872.02 лева, за периода от 02.06.2008 г. до 01.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10 872.02 лева, считано от датата на предявяване на иска – 07.04.2011 г., до окончателното изплащане на сумата. Следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 30 872.02 лева по фактура № 786/01.09.2008 г., представляваща първа О. вноска за осигурителен период 2008 г. – 2009 г., за периода от 01.09.2008 г. до 01.12.2008 г., по договор № РД-24-72/31.08.2006 г., както и сумата в размер на 9 479.17 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 30 872.02 лева, за периода от 02.09.2008 г. до 01.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30 872.02 лева, считано от датата на предявяване на иска – 07.04.2011 г., до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото следва да се осъди ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 4 773.42 лева, от които 2 199.23 лева – платена държавна такса, 1 600 лева – възнаграждение за адвокат, 350 лева – разноски за вещо лице и 624.19 лева – платени разходи на адвокат, включващи пътни, дневни и квартирни пари.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Г. – К.” със седалище и адрес на управление в Г. К., У. № *, ЕИК *, да заплати на „Д. О. М.– З.” със седалище и адрес на управление в Г., Р. „., У.”Ц. С. №*, ЕИК *, сумата в размер на 10 872.02 лева, представляваща неплатена част по фактура № 643/01.06.2008 г. по договор № РД-24-72/31.08.2006 г. за групово доброволно здравно осигуряване по здравноосигурителен пакет „И.м.п.и з.г.", както и сумата в размер на 3 757.61 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 10 872.02 лева, за периода от 02.06.2008 г. до 01.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10 872.02 лева, считано от 07.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Г. – К.” със седалище и адрес на управление в Г. К., У. № *, ЕИК *, да заплати на „Д. О. М.– З.” със седалище и адрес на управление в Г., Р. „., У.”Ц. С. № *, ЕИК *, сумата в размер на 30 872.02 лева по фактура № 786/01.09.2008 г., представляваща първа О. вноска за осигурителен период 2008 г. – 2009 г., за периода от 01.09.2008 г. до 01.12.2008 г., по договор № РД-24-72/31.08.2006 г. за групово доброволно здравно осигуряване по здравноосигурителен пакет „И.м.п.и з.г.”, както и сумата в размер на 9 479.17 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 30 872.02 лева, за периода от 02.09.2008 г. до 01.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30 872.02 лева, считано от 07.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Г. – К.” със седалище и адрес на управление в Г. К., У. № *, ЕИК *, да заплати на „Д. О. М.– З.” със седалище и адрес на управление в Г., Р. „., У.”Ц. С. № *, ЕИК *, сумата в размер на 4 773.42 лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :