Р Е Ш Е Н И Е № 359
10.04.2020 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 27.02.2020г., в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 3917 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Сливенският районен съд /СлРС/ е
сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД /„В и К
- Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответницата П.Д. В. има открита при него
партида за недвижим имот, находящ се в гр.Сливен -апартамент № .. в кв.“Б“ бл…,
който е свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД
ежемесечно доставя питейна вода. Твърди се още, че жената не е заплатила
стойността й за периода 01.10.2015 г. – 31.01.2019 г. и поради това дължи
сумата 481.69 лв. Уточнява, че през
цялото това време водомера в имота е бил повреден и поради това на
жената са начислявани т.н. служебни количества за консумация- по 6куб.м. при
топлофицирано и 5куб.м. при нетоплофицирано, на всеки обитател.
Дружеството
счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение на паричното
задължение – мораторна лихва в размер на 83.48 лв. За тези суми то депозирало
пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била издадена, в
производството по ч.гр.д. № 1953/2019г.,
заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, тъй като ответницата в
заповедното производство - ответник и в настоящия исков процес, не е била
намерена, за да й бъде връчена заповедта и последната е приложена от заповедния
съд към делото в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на осн.чл.415 ал.1, т.2 от
същия нормативен акт е дал указания на заявителя, за вземанията си по заповедта
да предяви иск за установяване съществуването им. По тези причини „В и К -
Сливен” ООД предявява иск съда с решението си да приеме за установено, че В. му
дължи цитираните по-горе суми.
Дружеството претендира сторените от
него разноски в това заповедно производство- 26лв., а и направените в исковия
процес.
На ответницата бе връчен, чрез
назначения й от съда особен процесуален представител- адвокат, препис от
исковата молба и той именно депозира, в установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК
едномесечен срок, писмен отговор. Оспорва исковете и счита, че част и от двете
вземания са погасени по давност.
Всъщност, това е единственото/конкретно възражение против претенциите.
На проведеното по делото съдебно
заседание ищеца бе представляван от пълномощник -адвокат, който поддържа
исковете. Признава, че вземанията му за главница и лихва за забава за периода
01.10.2015г.- 29.02.2016г., са погасени по давност, а те са съответно 90.80лв.
главница и 28.95лв.- лихва за забава.
За ответницата
се яви особения й процесуален представител който поддържа мнение, че исковете
са неоснователни.
След като
обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните
факти:
От представен
от ищеца документ- карнет, се установява, че имот на адрес: гр.С., кв.“Б.“ ..-..
е присъединен към водопреносната система на ВиК Сливен и представлява № 16 502,
а титуляр на откритата при него партида е П.Д. Василева. Установява се и че
уреда, предназначен за отчитане показанията на консумацията – водомер, е
повреден. По тази причина на титуляра на партида са дадени предписания да
отстрани повредата – първо с нарочен документ, наречен „Предписание“ от
19.06.2014г. и втори път- със същия по вид документ, на 07.09.2016г. Двата са
подписани от потребителя, като и двата съдържат предупреждението, че ако повредата
не бъде отстранена, дружеството ще начислява служебен разход, като във втория е
посочен в нарочна графа на 5куб.м. месечно.
От споменатите
по-горе карнети е видно, че именно такава месечна консумация е записвана от
м.02.2016г. насетне, а преди това- по 10куб.м.
За съответните
количества дружеството е издавало фактури- документите, представляващи
приложения на исковата молба. От тях се установява, че във всеки от месеците от
процесния период е фактуриран по 5куб.м. разход.
За вземанията
си по тях „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по
чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството по ч.гр.дело № 1953/ 2019 г., заповед за
изпълнение - № 1323/ 10.04.2019г., с която на П.Д. Василева е разпоредено да му
заплати: главница в размер на 481.69лв.- представляваща стойността на доставена
питейна вода за периода 01.10.2015г.- 31.01.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 09.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в
размер на 83.48лв. и разноски в заповедното производство- 26лв.
Срещу нея
жената не е подавала възражение по чл.414 от ГПК, но и не е намерена от
призовкар, за да й бъде връчена и по тази причина съда е дял указания на
заявителя, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителен иск. Това
„ВиК Сливен“ е сторило в срок.
Така
установените факти налагат следните правни изводи:
Предявен е иск
за установяване съществуването на парични вземания, главното от които
представлява стойността на доставена до обект на ответницата вода.
Тя е потребител
на услугата, като титуляр на разкритата
за жилището на адрес Сливен, кв.“Българка“23- 42 при „ВиК Сливен“ партида. От
записите в карнета пък се установи, че водомера в него е бил повреден и е бил в
това състояние през целия процесен период от време, въпреки че на титуляра на
партида на два пъти- през 2014-та и 2016-та година, са давани предписания той
да бъде поправен. По тази причина представител на ищцовото дружество е
начислявал служебен разход/консумация, като той е фактуриран по 5куб.м. на
месец. Това, съгл. чл.25 ал.8, т.1 от Общите условия на „ВиК Сливен“ е
минималното количество за подобен имот- следва се за нетоплофицирано жилище с
един обитател.
Т.е.,
дружеството е изпълнило всички въведени от закона, вкл. и Общите му условия,
изисквания. Не само това, но и с горните обстоятелства и действия се изчерпват
възможностите на ВиК дружествата в процеса на доказване. Предвид поставените от
законодателя рамки за изпълнение на дейността им, те не могат или поне нямат
възможност да създават/прилагат други доказателства. Поради това съда намира
първия от исковете за доказан и основателен. Този извод не обхваща цялото
вземане, тъй като, както и сам процесуалния представител на ищеца признава, а
пък особения процесуален представител на ответника- възразява, част от него е
погасено по давност. Отдавна е прието в съдебната практика, а то и бе наложено
от нарочно тълкувателно решение на ВКС, мнението, че вземанията като това на
ВиК дружествата се погасяват с изтичането на кратката, тригодишна давност по
чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Така също, съгл.422 ал.1 от ГПК, установителния иск,
когато е предшестван от заповедно производство, се счита предявен от момента на
депозиране на заявлението, въз основа на което е образувано последното. В
случая това е датата 09.04.2019г.
От друга
страна, погасителната давност започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо- чл.114 ал.1 от ЗЗД. А вземанията на ВиК дружествата за
стойността на доставената от тях услуга следва да се заплащат в 30-дневен срок
от издаването на фактурата за съответния месец- чл.33 ал.2 от ОУ. При това
положение последното погасено по давност вземане на ищцовото дружество е това
за м.02.2016г., тъй като е трябвало да се заплати до края на м.03. същата
година и от м.април за него е започнала да тече погасителната давност. Разбира
се, всички възникнали преди него вземания също са погасени по давност. Всъщност,
ищеца признава този факт. Ето защо за периода м.10.2015г.- м.02.2016г.вкл.
вземането, което е в размер на 91.80лв., не може да получи съдебна защита. То
не може да я получи и по друга причина- защото за този период ищеца не е издал
или поне не е представил по делото доказателство за това, фактури. Първата от
представените е за м.03.2016г., което подсказва, че той още първоначално е отчел, че коментираните негови вземания са
погасени по давност.
Т.е., иска е
основателен за 389.89лв.
Щом извода на съда за първия иск е такъв, то е
идентичен и за втория- и той е частично основателен- защото е акцесорен по
отношение на него и следва съдбата му. Не само поради това, а извода се налага
след като ищеца е доставил услугата си до обекта на ответницата, а последната
не ангажира доказателства да я е заплатила. По този начин се е активирала
разпоредбата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, идеята на която
е, че от забавеното плащане на едно парично задължение кредитора търпи вреди,
които длъжника трябва да обезщети, като му заплати поне законната лихва за
периода на забавата.
Така също, съгл.чл.44
от ОУ на ВиК Сливен, потребителя изпада
в забава с изчитането на тридесет дни от момента на издаването на съответната
фактура.
И още- част и
от това вземане също е погасено по давност- също на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД- с краткия, тригодишен срок. Те е отново за периода м.10.2015г.-
м.02.2016г.вкл. и е в признатия от ищеца размер- 28.95лв. Т.е., иска е
основателен за 54.53лв.
С оглед изхода
на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от последния разноски- както в
исковия установителен процес, така и в заповедното производство, съразмерно
уважената част от исковете. В последното „ВиК Сливен“ е направило разноски в
размер на 26лв- заплатена държавна такса за образуването на частното гражданско
дело- за толкова е издадена заповедта за изпълнение. Поради това му се следват
20.45лв.
Сторените от
ВиК Сливен в исковия процес са общо 585лв., от тях: 75лв.- доплатена държавна
такса за образуване на делото; 360лв.-
заплатено адвокатско възнаграждение и 150лв.- възнаграждение за
назначения особен процесуален представител на ответницата. Ето защо му се
следват 460.01лв.
При горните аргументи, Сливенски
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422
ал. 1 от ГПК за установено, че П.Д.
В. с ЕГН **********, представлявана в делото от назначения й от съда, в
условията на чл.47 от ГПК особен процесуален представител- адв.Д.Д. *** дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул.
”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********, със съдебен адреса***, част от сумите,
за които в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1953/2019г.
Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение- № 1323/ 10.04.2019г., а
именно:
- главница в размер на 389.89лв. /триста осемдесет и девет лева
и осемдесет и девет стотинки/, представляваща стойността на доставена до обект
в гр.Сливен, кв.“Българка“ бл.23, ап.42 вода за периода
м.03.2016г.вкл.-м.01.2019г.вкл, ведно със законната лихва, считано от
09.04.2019г. до окончателното й изплащане.
- сумата 54.53лв. /петдесет и четири лева и петдесет и три
стотинки/, представляваща т.н.мораторна лихва- обезщетение за забавата в
плащането на сумите, формиращи главницата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, поради
погасяване на вземанията по тях с изтекла в полза на ответницата давност, исковете
за горницата над 389.89лв. до пълния претендиран размер на главницата-
481.69лв. и за горницата над 54.53лв. до пълния претендиран размер на
мораторната лихва- 83.48лв.
ОСЪЖДА П.Д. В. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1953/2019г. на СлРС
– 20.45 лв. /двадесет лева и
четиридесет и пет стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за
горницата над тази сума до 26лв.
ОСЪЖДА П.Д. В. с ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК
разноски в настоящия исков процес-гр.д.№3917/2019г. СлРС – 460.01 лв. /четиристотин и шестдесет лева и
една стотинки/, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането за горницата над тази
сума до 585лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се
обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с
въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от
момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: