Решение по дело №2625/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 216
Дата: 14 април 2021 г.
Съдия: Людмила Цолова
Дело: 20201001002625
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. София , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова

Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20201001002625 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260184 от 19.10.20г., постановено по т.д.№1496/20г., СГС
ТО VІ 3 с-в е прекратил по иск на Софийска градска прокуратура, предявен на
основание чл.155 т.3 от ТЗ, търговско дружество „Елит сектор” ЕООД.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът,който чрез
назначения му от съда особен представител в законоустановения срок е
депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за недопустимост и
незаконосъобразност.В жалбата се твърди,че съдът не е взел предвид
възраженията му, че със смъртта на управителя и едноличен собственик на
капитала на дружеството то се прекратява по право. Поради това въззивникът
моли съда да отмени атакуваното решение.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура оспорва същата
като неоснователна и моли САС да я остави без уважение.
1
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна в процеса,имаща правен интерес от обжалване на решението и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима.
Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на
страните,намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът Софийска градска прокуратура е предявил срещу „Елит
сектор” ЕООД,иск с правно основание чл.155 т.3 от ТЗ.В исковата молба се
твърди,че вследствие извършена от прокуратурата проверка е установено,че
управителят на ответното дружество и едноличен собственик на капитала му
е починал на 20.01.2020г. и към момента на завеждането на иска дружеството
е без управител в продължение на повече от три месеца. Поради това СГП е
поискала същото да бъде прекратено.
Ответникът по исковата молба,чрез назначения му от съда особен
представител,е оспорил така предявения иск с твърдения,че към момента на
завеждането на исковата молба дружеството е било прекратено по силата на
чл.157 ал.1 ТЗ, доколкото няма данни наследниците на починалия едноличен
собственик да са поискали продължаване на дейността на дружеството. Това
обстоятелство, според него лишава Прокуратурата от правен интерес да иска
прекратяването на дружеството по реда на чл.155 ал.3 ГПК. По тези
съображения е поискано съдът да остави исковата молба без уважение.
За да приеме да разгледа и да уважи предявения иск с постановеното в
откритото съдебно заседание решение първоинстанционният съд е посочил,
че намира производството по него за допустимо, а изискуемите предпоставки
за уважаването му – за налични, с оглед установената безспорно смърт на
едноличния собственик на капитала на дружеството и негов единствен
управител, настъпила на посочената от ищеца дата, без да е вписан
впоследствие нов управител на същото. Поради това се е произнесъл
положително,като е прекратил ответното дружество.
Така постановеното от СГС решение е недопустимо, поради това,че с
него съдът се е произнесъл по недопустим конститутивен иск.
2
Искането, с което е сезиран СГС, е за прекратяване на търговското
дружество „Елит сектор“ЕООД по реда на чл.155 т.3 от ТЗ, която разпоредба
визира един от способите за прекратяване на търговско дружество от съда –
по иск на прокурора,когато в продължение на три месеца дружеството няма
вписан управител.
В случая е безспорно , а това се установява и от данните по делото,че Е.
Д. И. е едноличен собственик на капитала на „Елит сектор“ЕООД и негов
единствен вписан по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ управител;
същият е починал на 20.02.2020г., след което няма вписан друг управител.
Съгласно практика на ВКС – решение №73/21.06.2019г. по т.д.
№2413/18г. на ВКС, първо т.о., която настоящият състав споделя, при смърт
на едноличен собственик на капитала на ЕООД и негов единствен управител е
приложима разпоредбата на чл.157 ал.1 ТЗ, изключваща възможността да се
иска прекратяване на дружеството по решение на съда с иск на прокурора,
която е предвидена с хипотезата на чл.155 т.3 ТЗ.
Нормата на чл.157 ал.1 ТЗ е императивна. По силата на същата,
прекратяването на едноличното дружество с ограничена отговорност при
смърт на едноличния собственик на капитала му се счита настъпило ex lege
към момента на осъществяването на този обективен факт,с оглед на което
нито е правно изискуемо /с изрична законова разпоредба/,нито необходимо
постановяването и на съдебен акт със същата последица. Поради обективния
характер на този факт законодателят го е извел като частен случай и го е
поставил извън хипотезите на прекратяване на търговски дружества с
ограничена отговорност, предвидени в чл.154 ТЗ, които са обединени от
това,че настъпването им се обуславя от определени субективни действия и
волеизявления, насочени към прекратяването на правния субект.
Конститутивен иск за прекратяване на търговско дружество с ограничена
отговорност /правото на какъвто в чл.155 т.3 ТЗ безспорно е признато на
прокурора/ по начало може да бъде предявен само в изрично предвидените от
закона случаи, а в чл.155 т.3 ТЗ липсва препращане за приложимост и в
хипотезата на чл.157 ал.1 ТЗ - напр. с посочване „или когато едноличният
собственик на капитала на едноличното дружество с ограничена отговорност
е починал“ /което, отделно от изложеното, при сегашната редакция на
3
последната норма, би влязло и в колизия с текста и смисъла й/. Тъй като
правната промяна в случаите на смърт на физическото лице – единствен
съдружник в дружеството /независимо от това кой е вписаният негов
управител/, настъпва по силата на закона, предявяването на конститутивен
иск, чиято цел е именно постигането на такава промяна в правната сфера на
дружеството по силата на съдебното решение, е недопустимо, доколкото при
настъпилото по силата на чл.157 ал.1 ТЗ прекратяване последицата е липса на
надлежна страна, срещу която може да бъде предявен иска, както и правен
интерес от воденето му от прокурора.
Направеният от СГС извод за допустимост на такъв иск е
неправилен.Постановеното от него решение по същество подлежи на
обезсилване,а производството, образувано по недопустимвия иск – на
прекратяване.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260184 от 19.10.20г., постановено по т.д.
№1496/20г. по описа на СГС ТО VІ 3 с-в.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по искова молба вх.№81025 от
07.08.2020г. като недопустимо.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на основания за допустимост на
касационното обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4