РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Кюстендил, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520100992 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
В исковата молба се твърди, че за вземането, предмет на настоящото
производство, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д
192/2021 г. на КРС, която била връчена на длъжника при усл. на чл. 47, ал.5 от ГПК –
чрез залепване на уведомление. Така, поради невъзможност на заповедта да влезе в
законна сила, се породил интересът у дружеството да установи вземането си по исков
път.
Сочи се, че на 03.07.2019г. между ответника и „Вива Кредит“ ООД бил сключен
Договор за паричен заем № 5536039 за сума в размер на 1500 лв. Подписвайки
договора К. удостоверила, че е получила и усвоила заемната сума, а така също и че й е
предоставен Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
заемното отношение. Общият размер на сумата, която следвало да се върне, възлизал
на 3036,00 лв., в т.ч. договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи,
на 15 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 202,40 лв.
Ответната страна не обслужвала процесния кредит, поради което и била
неизправна такава.
Към настоящият момент останали непогасени следните суми: 1500,00 лв.
главница; 434,10 лв. договорна лихва за периода 02.08.2019г. – датата на първата
вноска, до 25.09.2020г. – датата на настъпване на падежа на задължението; 90,07 лв. –
обезщетение за забава за периода 03.08.2019г. – датата на допускане на забава на
погасителна вноска, до 22.01.2021г. – датата на депозиране на заявлението, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното й изплащане.
1
Активната си легитимация в настоящото производствто ищцовото дружество
обосновава със сключен между него и кредитора „Вива кредит“ ООД Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение № 1 към
него от 01.06.2020г., по силата на които в полза на ищцовото дружество било
прехвърлено процесното вземане, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Твърди се, че кредиторът упълномощил цесионера да извършва от името на
цедента уведомяването по см. на чл. 99 от ЗЗД. Ето защо, приложеното към исковата
молба уведомление следвало да се връчи като приложение към същата на ответника, в
който случай щял да се постигне и целения процесуален ефект – произвеждане
действие на цесията и спрямо длъжника.
Предвид изложеното се иска да бъде установено в отношенията между
страните, че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните
вземания срещу Н. Г. КР., с адрес: гр. К., ул. „Ц. О.“ № **, ет.*, ап. ** по сключен
между нея и „Вива Кредит“ ООД Договор за паричен заем № 5536039 от 03.07.2019 г.,
които вземания са прехвърлени на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение № 1 към него от 01.06.2020г, а
именно: 1500,00 лв. главница; 434,10 лв. договорна лихва за периода 02.08.2019г. до
25.09.2020г.; 90,07 лв. – обезщетение за забава за периода 03.08.2019г. – датата на
допускане на забава на погасителна вноска, до 22.01.2021г. – датата на депозиране на
заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените разноски, в т.ч. за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 /триста и петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Прави се искане за постановяване на непресъствено решение в случай, че са
налице предпоставките за това.
Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Изрично се иска процесното Уведомление по см. на чл. 99 от ЗЗД да бъде
връчено на ответника като приложение към исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор
чрез назначения му особен представител от АК – Кюстендил – адв. О.П..
Сочи на частична допустимост на предявените искове.
Излага доводи за неоснователност на претенцията в цялост. В този смисъл
процесната цесия не произвеждала действие спрямо ответника, доколкото последният
не бил уведомен за извършването й. Уведомяването му в хода на производството, чрез
връчване на уведомлението на особения му представител, също не постигало
процесуалния си ефект поради ограничените възможности на последния, сред които не
се включвало получаването на материалноправни изявления, адресдирани до
представляваното лице. Така, ищцовото дружество не било материалноправно
легитимирано да търси изпълнение на спорното право.
Отделно, цесията била и недействителна, доколкото имала за предмет едно
бъдещо вземане, неопределено към момента на продажбата.
Налице било и недобросъвестно поведение от страна на ищеца в светлината на
качеството на ответника на „потребител“, т.е. на икономически по-слабата по
отношениято страна, която поради липса на специални познания в областта, не е могла
2
да прецени реалната тежест, която поема.
Ето защо се иска да бъде отхвърлена исковата претенция в цялост.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за паричен заем Viva
Standard 30 № 5536039 от 03.07.2019г. – „Вива Кредит“ ООД предоставило на
ответника сума в общ размер на 1500.00 лв., при ГЛП 40,32% и ГПР 49,49 %, платима
на 15 месечни погасителни вноски в размер на 202,40 лв всяка. Уговореният краен
срок за връщане на заемната сума бил 25.09.2020г., като общият размер на
задължението възлизал на 3036.00 лв.
Не се спори, че пълната сума по договора не е възстановена.
Видно от приложения и неоспорен рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 01.12.2016 год., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Вива
Кредит“ ООД и ищеца, както и подписано на 01.06.2020 г. Приложение 1 към него,
вземането по договор за потребителски паричен кредит с № 5536039, било
прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви.
Процесната цесия е потвърдена на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД от цедента (спр. л. 20
от делото).
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора, съдържаща
описание на вземане с 5536039на името на настоящия ответник.
С представено по делото пълномощно на л. 22 ищецът бил натоварен да извърши
от името на упълномощителя „Вива Кредит“ ООД уведомяване на длъжниците по
смисъла на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне
на вземанията от 01.12.2016 год.
Представено е Уведомление без дата, изходящо от цесионера и настоящ ищец,
който от името на цедента „Вива Кредит“ ООД ( л. 21), уведомява длъжника за
извършената цесия. Липсват доказателства за получаване на уведомлението от
адресата.
За обосноваване на активната си легитимация по иска, ищецът представя още
индивидуално потвърждение за цесия към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016г. (цесия), както и процесното Приложение № 1/01.06.2020г.
Прието е и заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, според
3
което няма данни за извършени погашения по процесния кредит, а общият размер на
задължението е, както следва: 1500,00 лв. – главница; 434,10 лв. – договорна лихва;
97,50 лв. – лихва за забава.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №192/2021 г. на КРС, в полза на
заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 260078/2021 г., за сумите, предмет на настоящите положителни
установителни искове. Същата е връчена на длъжника на при усл на чл. 47, ал.5 от
ГПК – чрез залепване на уведомление, поради което заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок,
като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на
съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено
по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 192/2021 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба.
Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което
съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния
съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за
предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е
допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр.
чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на прeсъдено
нещо, тъй като в случая връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства
влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
търсените суми в полза на ищеца, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не е спорно и че между „Вива кредит“ ООД и ответника е бил сключен договор
за паричен заем.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.
Досежно извършената цесия на процесното вземане и действието й спрямо
длъжника:
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за
извършената такава било изпратено уведомление до ответника, за което няма
4
доказателства да е получено преди образуването на заповедното производство.
В този аспект следва да се посочи, че по правило с договора за прехвърляне на
вземания кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е
необходимо съгласие на длъжника. За да произведе действието си спрямо него обаче,
цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено
с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на
новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В
съдебната практика се приема, че уведомлението може да се връчи на длъжника и
заедно с исковата молба, който факт следва да се зачете съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК и
каквото искане е изрично заявено в исковата молба. Липсва и законово ограничение
съобщаването на цесията да се извърши от новия кредитор, който действа като
пълномощник на стария кредитор, което действие се възприема за валидно и поражда
правно действие.
Така, в конкретиката на казуса, съдът счита, че е налице надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия, станало чрез връчване на исковата
молба и приложенията към нея на назначения по делото на страната на ответника
особен представител адв. П.. Фигурата на особения представител цели защита интереса
на страна в процеса, която не може лично да вземе участие в него и не се различава от
тази на упълномощения такъв. Особеният представител осъществява
представителството при единствените ограничения съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК, като във
вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК получаване на отправено до представлявания материално правно
заявление не е сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО
на ВКС е прието, че "връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици", т. е. следва да се приеме, че особеният
представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на
кредитора. Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав приема, че изходящото
от цедента уведомление, изпратено чрез упълномощения за това цесионер, приложено
към исковата молба на последния и достигнало с нея до длъжника по посочения начин,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4
от ЗЗД. В този смисъл и възражението на особения представител на ответника съдът
намира за неоснователно и недоказано.
Отделно, ответната страна оспорва действителността на представения цесионен
договор предвид обстоятелството, че същият имал за предмет бъдещо вземане, такова
което все още не е било възникнало към датата на сключване на рамковия договор от
01.12.2016г. В този смисъл съдът счита следното: В действителност процесният рамков
договор за прехвърляне на вземания между кредитора и ищцовото дружество е от дата
01.12.2016 г., а договорът между кредитора и ответника е сключен на 03.07.2019 г.
Процесното вземане обаче е включено в предметния обхват на рамковия договор за
прехвърляне на вземания посредством Приложение № 1, което съгласно постигнатите
5
договорености се счита за неразделна част от същия. Това действие е процесуално
допустимо, доколкото е резултат от постигнато между страните по рамковия договор
съгласие, посредством което същите разширяват предметния му обхват, включвайки в
него вземания и на други кредитополучатели и доколкото за извършването му липсва
установена от правото забрана. Ето защо съдът счита възражението на ответника,
заявено в горния смисъл, за неоснователно.
Предвид изложеното съдът счита, че е налице валидно сключен договор за
цесия, който е произвел действие и спрямо длъжника (ответник в настоящото), чрез
уведомяването му за същия посредством назначения по делото негов особен
представител.
За основателността на главната претенция следва да са налице следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен
договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3.
настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на
плащане от страна на заемодателя.
По делото са установени горните предпоставки - Договорът е надлежно
подписан от ответника и в този смисъл удостоверява предаването на заемната сума,
доколкото страните са уговорили съшият да има характер на разписка (чл. 2, ал. 2 от
Договора); падежът на последната вноска за връщане на главницата по заема е изтекъл
на 25.09.2020 г. и преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което
съдът кредитира като компетентно и обективно, се установява общият дължим на
главницата размер от 1500,00 лв., както и липсата на извършени погасявания.
При това положение искът за главницата се явява основателен и ще бъде уважен
в пълен размер.
Като законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да заплати и
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.01.2021 г., до окончателното й
изплащане.
Досежно договорната лихва в размер на 434,10 лв.:
По правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, с което
длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е
ползвал същите. В съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се
уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем (напр.
ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва - решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.
№1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о.,
решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др. Следва да се
отчитат обаче и останалите обстоятелства във връзка със сключения договор за кредит,
като размерът на предоставената в заем сума, наличието или липсата на обезпечение,
както и поетия от кредитора риск с оглед имущественото състояние на
кредитополучателят. В случая към момента на сключване на процесния договор –
03.07.2019 г., е била приета разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК (нова-ДВ, бр.35 от 2014 г.,
в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република
6
България/годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – чл.19, ал.1 ЗПК. Съответно възнаградителната лихва е
компонент от ГПР и размерът й подлежи на преценка от кредитодателя, като
единственото условие, същата заедно с другите елементи на ГПР общо да не
надвишава максимално допустимия размер. В случая ГПР е в размер на 49,49 %, т.е.
не надхвърля размера, предвиден в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК. Това обуславя
основателност на претенцията и в тази й част, а досежно размера на същата, приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза го установява, като идентичен на
претендирания, поради което и посоченият акцесорен иск е основателен в цялост.
По отношение на претенцията за лихва за забава в размер на 90,07 лв.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от процесния договор „При забава на плащане на
задълженията на Заемателя по договор за предоставяне на паричен заем Заемателят
дължи законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.“ В случая
доколкото се установи, че дължимата по договора главница, за която не са налице
данни за извършени погасявания, възлиза на 1500,00 лв., то върху нея следва да се
определи и дължимото обезщетение за забава. В този смисъл приетата и неоспорена от
страните, съдебно-счетоводна експертиза е определила размер на обезщетението,
възлизащо на 97,50 лв. за периода 02.06.2020 г. до 21.01.2021г., или при 234 дни забава.
В случая, ищецът претендира обезщетението за забава за период от 03.08.2019г. до
22.01.2021 г., който съдът определи при условията на чл. 162 от ГПК и който
надхвърля претендираната сума. При това положение претенцията и в тази си част, с
оглед принципа на диспозитивното начало, съдът ще уважи в цялост. Само за
прецизност съдът ще посочи, че заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на
29.01.2021 г. – спр. пощ клеймо, а не както се сочи в исковата молба – 21.01.2021 г.
За пълнота на изложението и в отговор на релевираното от ответната страна
възражение досежно това, че договорът и общите условия са неясно формулирани,
поради което за ответникът, като лице без специални познания в областта, е било
невъзможно да прецени реалната имуществена тежест, която поема, съдът счита
следното: съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да е сключен
в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е
налице. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил
необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити
са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е
недействителен. Процесният договор отговоря на изискванията на ЗПК за
действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от ЗПК. Посочен е общият размер на
кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният процент на кредита съгласно чл.
11, ал. 1, т. 8 от ЗПК определен на годишна основа съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК
7
реквизити. В случая е налице погасителен план. Той е посочен в договора, с точни
дати за погасяване и с фиксирана точна сума. За да е действителен договорът, за който
няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният
план да съдържа разбивка на това вноската каква части от лихвата и главницата
погасява. Чл. 11, т. 11 посочва, че договорът трябва да съдържа " информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.... ". Това
е изискването на закона, а второто предложение касае случаи при вноски, дължими
при различни лихвени проценти, какъвто не е настоящият случай. Доколкото
договорът е действителен и удостоверява вземане на ищеца към ответника относно
непогасена главница и договорни лихви, както и лихви за забава, то предявените
установителни искове за съществуването на вземания по процесния договор доказани
по основание, а и по размер.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се
следват сторените съдебно-деловодни разноски, за което е представен и списък по чл.
80 от ГПК. Така, ангажирани са доказателства за сторени такива в общ размер на
691,20 лв. Отделно, ищецът е представляван от юрисконсулт, комуто се следва
възнагражение за осъщественото процесуално представителство, което съдът определя
при усл. на чл. 78, ал.8 от ГПК на сума от 100,00 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12
от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищеца се следва сума в размер на 90,48
лв., в т.ч. 40,48 лв. платена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
втъзнаграждение лв.
В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на
разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на
съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за
участието си по конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги
възмездно - чл. 36, ал. 13. В посочения смисъл съдът се е произнесъл в открито съдебно
заседание от 02.03.2022 г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. Г. КР., с адрес:
гр. К., ул. „Ц.О.“ № **, ет.*, ап. ** дължи и следва да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК *********, по сключен между нея и „Вива
Кредит“ ООД Договор за паричен заем № 5536039 от 03.07.2019 г., вземанията по
който са прехвърлени на ищеца с Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение № 1 към него от 01.06.2020г, а
8
именно: 1500,00 лв. (хиляда и петстотин лева и нула стотинки) главница; 434,10 лв.
(четиристотин тридесет и четири лева и десет стотинки) договорна лихва за периода
02.08.2019г. до 25.09.2020г.; 90,07 лв. (деветдесет лева и нела седем стотинки) –
обезщетение за забава за периода 03.08.2019г. – датата на допускане на забава на
погасителна вноска, до 22.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (29.01.2021 г. – спр. пощ
клеймо) до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 260078/02.02.2021г. по ч.гр.д. № 192 от описа на
КРС за 2021г.
ОСЪЖДА Н. Г. КР., с адрес: гр. К., ул. „Ц. О.“ № **, ет.*, ап. ** да заплати на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, с ЕИК ********* сумата в
размер на 791,20 лв. (седемстотин деветдесет и един лева и двадесет стотинки),
представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в
размер на 90,48 лв. (деветдесет лева и четиридесет и осем стотинки) деловодни
разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 192/2021 г. на КРС.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9